C. Iulius Caesar
De bello Alexandrino * Александрийската война
Превод: в: Исторически съчинения, Кост. Костакев, Наука и изкуство, 1991
 
двуезичен | оригинал | превод

I  

1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28  29 
30  31  32  33  34  35  36  37  38  39  40  41  42  43  44  45  46  47  48  49  50  51  52  53  54  55  56  57  58  59 
60  61  62  63  64  65  66  67  68  69  70  71  72  73  74  75  76  77  78 
[1] Bello Alexandrino conflato Caesar Rhodo atque ex Syria Ciliciaque omnem classem arcessit; Creta sagittarios, equites ab rege Nabataeorum Malcho evocat; tormenta undique conquiri et frumentum mitti, auxilia adduci iubet. Interim munitiones cotidie operibus augentur atque omnes oppidi partes, quae minus esse firmae videntur, testudinibus ac musculis +aptantur+; ex aedificiis autem per foramina in proxima aedificia arietes immittuntur, quantumque aut ruinis deicitur aut per vim recipitur loci, in tantum munitiones proferuntur. Nam incendio fere tuta est Alexandrea, quod sine contignatione ac materia sunt aedificia et structuris ac fornicibus continentur tectaque sunt rudere aut pavimentis. Caesar maxime studebat ut, quam angustissimam partem oppidi palus a meridie interiecta efficiebat, hanc operibus vineisque agendis ab reliqua parte urbis excluderet, illud spectans primum ut, cum in duas partis esset urbis divisa acies, uno consilio atque imperio administraretur, deinde ut laborantibus succurri atque ex altera oppidi parte auxilium ferri posset, in primis vero ut aqua pabuloque abundaret, quarum alterius rei copiam exiguam, alterius nullam omnino facultatem habebat; quod utrumque large palus praebere poterat.   1.Когато избухна Александрийската война, Цезар повика цялата си флота от Родос, Сирия и Киликия, стрелци поиска от Крит, конници - от царя на набатейците1 Малах2 и заповяда да му бъдат събрани отвсякъде метателни машини, да му се изпрати жито и да му се доведат спомагателни войски. През това време с всеки изминат ден укрепленията му нарастваха с нови съоръжения; всички части на града, които му се струваше, че не са достатъчно защитени, бяха оборудвани с костенурки3 и с мускули4. А през отвори в домовете към най-близките им сгради се пренасяха овни5 и в пространствата от разчистени развалини или пък превзети от нашите войски с щурм на преден план се изграждаха нови укрепителни съоръжения. Така Александрия беше почти напълно защитена от опожаряване, тъй като сградите и са построени без греди и без дървен материал, притежават каменни зидове и сводове, а покривите им са направени от споени с хоросан и глина каменни плочи. Главната цел на Цезар беше да ограничи колкото е възможно най-много тази най-тясна ивица от града от намиращото се на юг от нея блато и чрез укрепителни съоръжения и винеи6 да я отдели от останалата част на града. С това Цезар целеше, първо, макар че градът се разделяше на две части, бойните действия да бъдат подчинени на един общ план и на общо командуване; второ, да бъде възможно да се окаже помощ на онези войскови части, които се окажат в затруднено положение, като им се изпратят подкрепления от другата част на града и - особено важно за него - да се да се запаси обилно с вода и фураж, защото водата му беше в твърде ограничено количество, с фураж въобще нямаше никакъв начин да се снабдява, а пък блатното езеро му предоставяше големи възможности да се снабдява и с едното и с другото.
[2] Neque vero Alexandrinis in gerendis negotiis cunctatio ulla aut mora inferebatur. Nam in omnis partis, per quas fines Aegypti regnumque pertinet, legatos conquisitoresque dilectus habendi causa miserant magnumque numerum in oppidum telorum atque tormentorum convexerant et innumerabilem multitudinem adduxerant. Nec minus in urbe maximae armorum erant institutae officinae. Servos praeterea puberes armaverant; quibus domini locupletiores victum cotidianum stipendiumque praebebant. Hac multitudine disposita munitiones semotarum partium tuebantur; veteranas cohortis vacuas in celeberrimis urbis locis habebant, ut quacumque regione pugnaretur integris viribus ad auxilium ferendum opponi possent. Omnibus viis atque angiportis triplicem vallum obduxerant — erat autem quadrato exstructus saxo neque minus XL pedes altitudinis habebat — quaeque partes urbis inferiores erant, has altissimis turribus denorum tabulatorum munierant. Praeterea alias ambulatorias totidem tabulatorum confixerant subiectisque eas rotis funibus iumentisque obiectis derectis plateis in quamcumque erat visum partem movebant.   2.Но и александрийците пристъпиха към своите действия без бавене и протакане; по всички краища, където се простираха пределите и царството на Египет, те изпровождаха пълномощници и агенти, които да вербуват нови войски, в града докараха голям брой метални машини и оръжия и струпаха безчислен брой въоръжени хора. В не по-малка степен инсталираха големи оръжейни работилници вътре в самия град. Като връх на всичко въоръжиха и възрастни роби; на тях по-заможните им господари раздаваха всекидневно храна и парично възнаграждения. Като разположиха на позиции това голямо множество въоръжени хора, александрийците осигуряваха защитата дори и на най-отдалечените покрайнини на града, а свободните от гарнизонна служба кохорти от войници ветерани поставиха на най-оживените места в града, за да могат да се притекат на помощ и да се противопоставят на противника свежи във всеки боен участък. По всички улици, тесни и широки, те прокарваха тройни защитни валове, изградени от квадратни камъни и високи не по-малко от 40 стъпки. А всички ниски части на града укрепяваха с високи от по 10 етажа бойни кули. Освен това на отделни позиции поставяха и някои други подвижни кули от по също толкова етажи. Тях те придвижваха на колела с въжета и със запрегнати коне по преките улици към онези бойни участъци, където имаше нужда.
[3] Urbs fertilissima et copiosissima omnium rerum apparatus suggerebat. Ipsi homines ingeniosi atque acutissimi quae a nobis fieri viderant ea sollertia efficiebant ut nostri illorum opera imitati viderentur, et sua sponte multa reperiebant unoque tempore et nostras munitiones infestabant et suas defendebant. Atque haec principes in consiliis contionibusque agitabant: populum Romanum paulatim in consuetudinem eius regni occupandi venire. Paucis annis ante A. Gabinium cum exercitu fuisse in Aegypto; Pompeium se ex fuga eodem recepisse; Caesarem venisse cum copiis, neque morte Pompei quicquam profectum quo minus apud se Caesar commoraretur. Quem si non expulissent, futuram ex regno provinciam; idque agendum mature: namque eum interclusum tempestatibus propter anni tempus recipere transmarina auxilia non posse.   3.Градът Александрия - със своето извънредно голямо плодородие и обилие от блага и богатства - обезпечаваше всичко необходимо на своите защитници. Неговите жители - хора природно умни, даровити и извънредно изобретателни - изработваха всичко, каквото видеха от нас, и то с такава похватност, че изглеждаше като че ли ние заимствуваме от техните произведения и като че ли те сами, без ничия чужда помощ са изобретили тези толкова много военни съоръжения. Ето така в едно и също време александрийците не само осигуряваха защитата на своите укрепления, но и застрашаваха нашите укрепителни съоръжения. На военни събрания и съвещания техните командири говореха и по следния начин агитираха своите войници: Римляните - казваха те - постепенно и планомерно вече привикват и живеят с мисълта, че трябва да завладеят нашето царство: преди няколко години в Египет беше със своята войска А. Габиний7; тук с бягство отстъпи и потърси спасение Помпей; а сега с войските си е дошъл Цезар; него дори и смъртта на Помпей не го възпря ни най малко да се опълчи срещу тях - войниците на Египет; и ако сега те не го отблъснат, то царството им ще бъде превърнато в римска провинция. Ето защо трябва да се действа бързо, своевременно; понеже, възпрепятствуван от морските бури поради годишното време, Цезар не може да получи задморски подкрепления.
[4] Interim dissensione orta inter Achillan, qui veterano exercitui praeerat, et Arsinoen, regis Ptolomaei minorem filiam, ut supra demonstratum est, cum uterque utrique insidiaretur et summam imperi ipse obtinere vellet, praeoccupat Arsinoe per Ganymeden eunuchum, nutricium suum, atque Achillan interficit. Hoc occiso sine ullo socio et custode ipsa omne imperium obtinebat; exercitus Ganymedi traditur. Is suscepto officio largitionem in militem auget; reliqua pari diligentia administrat.   4.По същото това време - както по рано вече бе посочено - възникнаха разногласия между командващия съставената от войници и ветерани войска Ахилас и по-младата дъщеря на цар Птолемей Арсиноя8. И двамата се дебнеха, готвеха покушения един срещу друг и всеки се стремеше да си присвои върховната власт. С помощта на своя възпитател евнуха Ганимед изпревари Арсиноя. По нейна заповед Ахилас беше убит. След смъртта му тя завзе цялата власт сама, без съуправител и без опекун, а командването на войската повери на Ганимед. Като зае тази длъжност той щедро увеличи раздаваните парични възнаграждения на всеки войник; във всяко друго отношение той се грижеше за отбраната на града също тъй старателно, както и Ахилас.
[5] Alexandrea est fere tota suffossa specusque habet a Nilo pertinentis, quibus aqua in privatas domos inducitur, quae paulatim spatio temporis liquescit ac subsidit. Hac uti domini aedificiorum atque eorum familiae consuerunt: nam quae flumine Nilo fertur adeo est limosa ac turbida ut multos variosque morbos efficiat; sed ea plebes ac multitudo contenta est necessario, quod fons urbe tota nullus est. Hoc tamen flumen in ea parte erat urbis quae ab Alexandrinis tenebatur. Quo facto est admonitus Ganymedes posse nostros aqua intercludi; qui distributi munitionum tuendarum causa vicatim ex privatis aedificiis specubus ac puteis extracta aqua utebantur.   5.Почти цяла Александрия е прокопана и снабдена с подземни канали, които стигат до Нил и по които вода се довежда до отделните частни домове. Там тя постепенно се утаява и избистря. Нея обикновено употребяват собствениците на сградите и техните семейства; онази вода обаче, която идва направо от Нил, е толкова нечиста и мътна, че причинява много различни болести, тъй като в целия град няма нито един извор с чиста вода. А пък реката Нил протичаше от тази част от града, която се намираше под властта на александрийците. Това обстоятелство доведе Ганимед на мисълта, че може да отреже питейната вода на нашите войски, но Цезар ги беше разпределил да охраняват намиращите се по улиците наши укрепления и благодарение на това без трудности си вземаха вода от каналите и водоемите на частните домове.
[6] Hoc probato consilio magnum ac difficile opus aggreditur. Intersaeptis enim specubus atque omnibus urbis partibus exclusis quae ab ipso tenebantur, aquae magnam vim ex mari rotis ac machinationibus exprimere contendit: hanc locis superioribus fundere in partem Caesaris non intermittebat. Quam ob causam salsior paulo praeter consuetudinem aqua trahebatur ex proximis aedificiis magnamque hominibus admirationem praebebat, quam ob rem id accidisset; nec satis sibi ipsi credebant, cum se inferiores eiusdem generis ac saporis aqua dicerent uti atque ante consuessent, vulgoque inter se conferebant et degustando quantum inter se differrent aquae cognoscebant. Parvo vero temporis spatio haec propior bibi omnino non poterat, illa inferior corruptior iam salsiorque reperiebatur.   6.Планът на Ганимед беше одобрен и той пристъпи към осъществяването на това важно и трудно начинание. Така той заповяда да преградят каналите и по този начин да лиши от вода всички части от града, които владее той самия, а след това се разпореди с помощта на колела и на машини да се изтегли една огромна водна маса от морето и без никакво забавяне да се излее от високите места в тази част на града, в която се намира Цезар. Поради това водата, която нашите войници вземаха от най-близките сгради, ставаше малко по-солена от обикновената и хората много се учудиха по каква причина ставаше това. Те дори сами не вярваха на себе си, понеже жителите от по-ниските части на квартали на града твърдяха че водата която употребяват те, е със същия вкус както и по-рано. Тогава нашите войници започнаха навсякъде и пред очите на всички да сравняват едната и другата вода и с вкусване откриваха, че наистина има твърде голяма разлика между тях. Само след кратко време водата, която бе по-близко до неприятеля, беше въобще негодна за пиене, а водата в по-ниските квартали в града ставаше все по-лоша и по-солена.
[7] Quo facto dubitatione sublata tantus incessit timor ut ad extremum [casum] periculi omnes deducti viderentur atque alii morari Caesarem dicerent quin navis conscendere iuberent, alii multo gravius extimescerent, quod neque celari Alexandrini possent in apparanda fuga, cum tam parvo spatio distarent ab ipsis, neque illis imminentibus atque insequentibus ullus in navis receptus daretur. Erat autem magna multitudo oppidanorum in parte Caesaris, quam domiciliis ipsorum non moverat, quod ea se fidelem palam nostris esse simulabat et descivisse a suis videbatur: at mihi si defendendi essent Alexandrini neque fallaces esse neque temerarii, multa oratio frustra absumeretur; cum vero uno tempore et natio eorum et natura cognoscatur, aptissimum esse hoc genus ad proditionem dubitare nemo potest.   7.След като всички съмнения и недоразумения относно това явление бяха премахнати, толкова голям страх обзе нашите войници, че всички започнаха да мислят, че са пред прага на гибелта. Едни упрекваха Цезар, че забавя издаването на заповед да се върнат и качат на корабите си, а други пък се страхуваха от нещо много по-лошо: да не би александрийците, които се намират така близо до тях, да забележат, че се подготвят да бягат, да ги нападнат, да се впуснат да ги преследват и никой да не успее да се добере до корабите. В тази част на града обаче, която Цезар държеше, имаше голям брой местни жители които той не бе изселил от домовете им, тъй като външно те даваха вид, че са лоялни към нас, и се преструваха, че са изменили на своите сънародници. Ако би било нужно да защитавам александрийците, че те не са лъжливи и лекомислени, то много думи биха отишли напразно. Достатъчно би било да се запознаем с техните народностни и природни особености, за да не остане у никого съмнение, че тези хора са способни в най-висша степен да извършат предателство.
[8] Caesar suorum timorem consolatione et ratione minuebat. Nam puteis fossis aquam dulcem reperiri posse adfirmabat: omnia enim litora naturaliter aquae dulcis venas habere. Quod si alia esset litoris Aegypti natura atque omnium reliquorum, tamen, quoniam mare libere tenerent, neque hostes classem haberent, prohiberi sese non posse quo minus cotidie navibus aquam peterent vel a sinistra parte a Paraetonio vel a dextra ab insula, quae diversae navigationes numquam uno tempore adversis ventis praecluderentur. Fugae vero nullum esse consilium non solum eis qui primam dignitatem haberent, sed ne eis quidem qui nihil praeterquam de vita cogitarent. Magno negotio impetus hostium adversos ex munitionibus sustinere; quibus relictis nec loco nec numero pares esse posse. Magnam autem moram et difficultatem ascensum in navis habere, praesertim ex scaphis; summam esse contra in Alexandrinis velocitatem locorumque et aedificiorum notitiam. Hos praecipue in victoria insolentis praecursuros et loca excelsiora atque aedificia occupaturos: ita fuga navibusque nostros prohibituros. Proinde eius consili obliviscerentur atque omni ratione esse vincendum cogitarent.   8.Ето защо Цезар с увещания и разумни доводи се стараеше да намали страха на своите войници: сладка и годна за пиене вода, твърдеше той, било възможно да се намери, като се изкопаят кладенци: всички крайморски брегове притежавали естествени сладководни жили. Дори и в случай че по своя характер египетското крайбрежие се отличавало от всички други крайбрежни ивици, въпреки това римските войски не могли да бъдат възпрепятствувани при снабдяването си с вода посредством своите кораби, защото те свободно владеели морето, докато неприятелят не притежавал флота; освен това в ляво от тях се намирал египетският град Паретоний, а от дясно - островът, от който римските кораби не било възможно да бъдат откъснати в никакъв случай в едно и също време, дори и да се насочели да се движат с корабите си в различни посоки и при най-неблагоприятен вятър. А за бягство не трябвало да помислят не само тези, които заемали по-висши командни длъжности, но и обикновените войници, които мислели само как да спасят своя живот. За тях сега наистина било вече много трудно да отбиват атаките на неприятелите, които се укриват зад укрепленията. Ако обаче напуснели тези позиции, те не щели да бъдат в състояние да се сравняват с противника нито по своите позиции, нито по численост. А качването на войската на кораби било трудно и изисквало много време, особено когато това се извършвало от лодки. А александрийците били много чевръсти и познавали добре терена и постройките. В случай че победели, те щели да станат дръзки, щели да се втурнат напред, щели да завземат преди нас високите места и постройки. И така не щели да позволят на нашите войници да се спасят с бягство на корабите. Затова те трябвало да забравят този свой план и да мислят, че трябва на всяка цена да победят.
[9] Hac oratione apud suos habita atque omnium mentibus excitatis dat centurionibus negotium ut reliquis operibus intermissis ad fodiendos puteos animum conferant neve quam partem nocturni temporis intermittant. Quo suscepto negotio atque omnium animis ad laborem incitatis magna una nocte vis aquae dulcis inventa est. Ita operosis Alexandrinorum machinationibus maximisque conatibus non longi temporis labore occursum est. Eo biduo legio XXXVII ex dediticiis Pompeianis militibus cum frumento, armis, telis, tormentis imposita in navis a Domitio Calvino ad litora Africae paulo supra Alexandream delata est. Hae naves Euro, qui multos dies continenter flabat, portum capere prohibebantur; sed loca sunt egregia omni illa regione ad tenendas ancoras. Hi cum diu retinerentur atque aquae inopia premerentur, navigio actuario Caesarem faciunt certiorem.   9.С тази реч пред своите войници Цезар повдигна мъжественият дух на всички и възложи на цетурионите да преустановят всички други работи, а да обърнат главно внимание на изкопаването на кладенци, като не прекъсват работата дори и през ноща. Тогава всички здраво се заловиха да работят напрягайки до такава степен своите усилия, че само за една нощ откриха изобилна сладка питейна вода. По такъв начин чрез краткотраен труд бяха осуетени съпроводените с големи усилия хитрувания и сложни опити на александрийците. Два дни слез това на африканския бряг малко по-нагоре от Александрия бе стоварен натоварения от Домиций Калвин9 тридесет и седми легион, съставен от капитулирали Помпееви войници, заедно с жито, всевъзможни оръжия и метателни машини. Тези кораби не можеха да влязат в пристанището поради югоизточния вятър Евър, който духаше непрекъснато вече много дни наред. А цялото крайбрежие в този район беше извънредно удобно за стоене на котва. Тъй като екипажът на този кораб дълго време беше пътувал по море и беше започнал да чувствува недостиг от вода, с един бързоходен кораб той уведоми Цезар за това.
[10] Caesar, ut per se consilium caperet quid faciendum videretur, navem conscendit atque omnem classem se sequi iussit nullis nostris militibus impositis, quod, cum longius paulo discederet, munitiones nudare nolebat. Cumque ad eum locum accessissent, qui appellatur Chersonensus, aquandique causa remiges in terram euissent, non nulli ex eo numero, cum longius a navibus praedatum processissent, ab equitibus hostium sunt excepti. Ex his cognoverunt Caesarem ipsum in classe venisse nec ullos milites in navibus habere. Qua re comperta magnam sibi facultatem fortunam obtulisse bene gerendae rei crediderunt. Itaque navis omnis quas paratas habuerant ad navigandum propugnatoribus instruxerunt Caesarique redeunti cum classe occurrerunt. Qui duabus de causis eo die dimicare nolebat, quod et nullos milites in navibus habebat et post horam X diei res agebatur, nox autem allatura videbatur maiorem fiduciam illis, qui locorum notitia confidebant; sibi etiam hortandi suos auxilium defuturum, quod nulla satis idonea esset hortatio quae neque virtutem posset notare neque inertiam. Quibus de causis navis quas potuit Caesar ad terram detrahit, quem in locum illos successuros non existimabat.   10.В желанието си да вземе самостоятелно решение във връзка с това, което, както му се струваше, че трябва да се направи, Цезар се качи на един кораб и заповяда на цялата флота да го последва. Тъй като не жалеше да оголва нашите укрепления от защитници, като се отдалечава в морето, той не качи никакви войници на корабите. Когато се приближи до онова място, което се нарича Херсонес, той изпрати на сушата гребци да донесат вода. Някои от тях обаче, като се отдалечиха много от корабите, за да плячкосват, бяха заловени в плен от неприятелските конници. Тези последните узнаха от тях, че самият Цезар бил пристигнал с флотата, но че на борда на корабите нямало никакви войници. Това сведение ги накара да повярват, че самата съдба им дава много благоприятен случай да извършат подвиг. Затова александрийците качиха на всички готови за плаване кораби бойци и с тази ескадра се отправиха срещу Цезар, когато той се завръщаше обратно. На този ден обаче Цезар не желаеше да води сражение, и то по две причини: на първо място, защото на бордовете на корабите си нямаше войници и, на второ място, понеже тези неща се вършеха, когато десетият час през деня вече беше минал, а нощта очевидно щеше да засили самоувереността на хора, които разчитаха на своето познаване на местността. При това положение Цезар сметна, че не би било от полза дори крайното средство, а именно окуражаването на войниците, понеже никакво окуражаване не е напълно подходящо и действено, което не би могло да отбележи и подчертае нито храбростта, нито страхливостта. По тези причини Цезар заповяда всички кораби, където това беше възможно, да се изтеглят на сушата, именно на такова място, до което той предполагаше, че неприятелите няма да се приближат.
[11] Erat una navis Rhodia in dextro Caesaris cornu longe ab reliquis collocata. Hanc conspicati hostes non tenuerunt sese, magnoque impetu IIII ad eam constratae naves et complures apertae contenderunt. Cui coactus est Caesar ferre subsidium, ne turpem in conspectu hostium contumeliam acciperet, quamquam, si quid gravius illis accidisset, merito casurum iudicabat. Proelium commissum est magna contentione Rhodiorum; qui cum in omnibus dimicationibus et scientia et virtute praestitissent, tum maxime illo tempore totum onus sustinere non recusabant, ne quod suorum culpa detrimentum acceptum videretur. Ita proelium secundissimum est factum. Capta est una hostium quadriremis, depressa est altera, duae omnibus epihatis nudatae; magna praeterea multitudo in reliquis navibus propugnatorum est interfecta. Quod nisi nox proelium diremisset, tota classe hostium Caesar potitus esset. Hac calamitate perterritis hostibus adverso vento leniter flante navis onerarias Caesar remulco victricibus suis navibus Alexandream deducit.   11. На десния фланг на Цезар имаше един родоски кораб, който се намираше надалеч от останалите. Като го съгледаха, неприятелите не се въздържаха и с четири палубни и с много открити кораби стремително го атакуваха. Цезар беше принуден да му изпрати помощ, за да не би да се изложи пред очите на противника на срамно оскърбление, въпреки че признаваше, че всяка тежка злополука, която би могла да го сполети, ще бъде заслужена. В сражението, което започна, родосците се биеха твърде разпалено. Както и в други битки, така и тогава те се отличиха със своята опитност и храброст и не се отказаха да поемат върху себе си цялата тежест на боя, за да избягнат приказките, че поражението е претърпяно по тяхна вина. Така сражението завърши напълно успешно. Пленени бяха една неприятелска квадрирема, друга беше потопена, а две загубиха целите си екипажи. Освен това от другите кораби бяха избити голям брой бойци. И ако нощта не беше прекратила сражението, Цезар щеше да завладее цялата неприятелска флота. Това поражение вся ужас сред неприятелите и Цезар със своята победоносна флота при слабо духащ противен вятър отведе на буксир товарни кораби в Александрия.
[12] Eo detrimento adeo sunt fracti Alexandrini, cum iam non virtute propugnatorum, sed scientia classiariorum se victos viderent, +quibus et superioribus locis sublevabantur, ut ex aedificiis defendi possent+ et materiam cunctam obicerent, quod nostrae classis oppugnationem etiam ad terram verebantur. Idem, postea quam Ganymedes in concilio confirmavit sese et eas quae essent amissae restituturum et numerum adaucturum, magna spe et fiducia veteres reficere navis accuratiusque huic rei studere atque inservire instituerunt. Ac tametsi amplius CX navibus longis in portu navalibusque amiserant, non tamen reparandae classis cogitationem deposuerunt. Videbant enim non auxilia Caesari, non commeatus supportari posse, si classe ipsi valerent; praeterea nautici homines urbis et regionis maritimae cotidianoque usu a pueris exercitati ad naturale ac domesticum bonum refugere cupiebant et quantum parvulis navigiis profecissent sentiebant; itaque omni studio ad parandam classem incubuerunt.   12. Александрийците виждаха, че са сразени не от храбростта на атакуващите противникови бойци, а от опитността на моряците родоси. Това поражение обаче ги съкруши дотолкова, че ... те се разположиха на високи позиции, за да могат да се отбраняват от собствените си домове и оттам да хвърлят всичкия наличен у тях строителен материал, тъй като се страхуваха даже от нашия десант на суша. Същият този Ганимед пред събрание на александрийците увери, е той не само ще възстанови загубените кораби, но и ще увеличи техния брой. И тогава александрийците с големи надежди и увереност започнаха да ремонтират старите кораби и се впуснаха в тази работа с голяма старателност и точност. И въпреки че загубиха в пристанището и в корабостроителниците повече от сто и десет военни кораба, александрийците все пак не се отказваха от намерението си да поправят своята флота. Понеже съзнаваха добре, че ако самите те разполагат със силна флота, не ще могат да се извозят на Цезар нито помощни войски, нито продоволствие. Освен това като жители на крайморски град и област те бяха моряци по рождение и още от деца бяха обучени във всекидневни занимания с морето. Затова именно те се стремяха да извлекат изгода от това естествено и местно предимство, тъй като виждаха колко големи успехи постигаха дори със своите малки кораби.
И тъй те залегнаха с цялото си старание да построят своя флота.
[13] Erant omnibus ostiis Nili custodiae exigendi portorii causa dispositae; naves veteres erant in occultis regiae navalibus, quibus multis annis ad navigandum non erant usi: has reficiebant, illas Alexandream revocabant. Deerant remi: porticus, gymnasia, publica aedificia detegebant, asseres remorum usum obtinebant; aliud naturalis sollertia, aliud urbis copia sumministrabat. Postremo non longam navigationem parabant, sed praesentis temporis necessitati serviebant et in ipso portu confligendum videbant. Itaque paucis diebus contra omnium opinionem quadriremis XXII, quinqueremis V confecerunt; ad has minores apertasque compluris adiecerunt et in portu periclitati remigio quid quaeque earum efficere posset idoneos milites imposuerunt seque ad confligendum omnibus rebus paraverunt. Caesar Rhodias navis VIIII habebat — nam decem missis una in cursu litore Aegyptio defecerat — , Ponticas VIII, +Lycias+ V, ex Asia XII. Ex his erant quinqueremes et quadriremes decem, reliquae infra hanc magnitudinem et pleraeque apertae. Tamen virtute militum confisus cognitis hostium copiis se ad dimicandum parabat.   13. По всички устия на Нил бяха разположени стражеви кораби, които трябваше да събират пристанищното мито. В тайните царски корабостроителници в продължение на много години се намираха стари кораби, които не се използуваха за плаване. Именно тях сега александрийците започнаха да възстановяват, а стражевите кораби върнаха в Александрия. Недостигаха обаче весла. Тогава александрийците са заеха да снемат покривите от портите, от гимназионите и от собствените сгради и с летви и пръти заменяха липсващите весла. В едното им помагаше тяхната вродена ловкост, а в другото - обилните запаси на града. В края на краищата те се готвеха не за далечно плаване, а мислеха да посрещнат само нуждите на настоящия момент и че ще трябва да водят бой в самото пристанище. Ето защо противно на всеобщото очакване само за няколко дни те построиха 22 квадриреми и пет квинквереми; към тях прибавиха и твърде много кораби с по-малки размери, както и безпалубни плавателни съдове. След като извършиха пробно гребане в пристанището с цел да проверят каква е годността на всеки един от плавателните съдове, александрийците качиха на тях надеждни войници и се приготвиха напълно за битка. Цезар разполагаше с девет родоски кораба, защото от изпратените му десет един потъна по време на плаването си край египетските брегове, осем понтийски кораба ... сирийски, пет киликийски и дванадесет азиатски. От тях ... бяха квинквереми и десет квадриреми, а останалите с далеч по-малки размери и повечето без палуби. Въпреки това Цезар се уповаваше на храбростта на своите войници и макар че много добре знаеше, че неприятелите рзаполагат с големи бойни сили, и той започна да се готви за сражението.
[14] Postquam eo ventum est ut sibi uterque eorum confideret, Caesar Pharon classe circumvehitur adversasque navis hostibus constituit: in dextro cornu Rhodias collocat, in sinistro Ponticas. Inter has spatium CCCC passuum relinquit, quod satis esse ad explicandas navis videbatur. Post hunc ordinem reliquas navis subsidio distribuit; quae quamque earum sequatur et cui subveniat constituit atque imperat. Non dubitanter Alexandrini classem producunt atque instruunt: in fronte collocant XXII, reliquas subsidiarias in secundo ordine constituunt. Magnum praeterea numerum minorum navigiorum et scapharum producunt cum malleolis ignibusque, si quid ipsa multitudo et clamor et flamma nostris terroris adferre possent. Erant inter duas classis vada transitu angusto, quae pertinent ad regionem Africae — sic enim praedicant, partem esse Alexandreae dimidiam Africae — satisque diu inter ipsos est exspectatum ab utris transeundi fieret initium, propterea quod ei qui intrassent et ad explicandam classem et ad receptum, si durior accidisset casus, impeditiores fore videbantur.   14. Когато и двете страни се убедиха в силите си, Цезар заобиколи с флотата си Фарос и построи корабите си с фронт срещу неприятелите. На десния си фланг постави родоските кораби, а на левия - понтийските. Между тях остави разстояние от 400 крачки, което смяташе, че е достатъчно за разгръщане на корабите. Зад този боен ред разположи останалите си кораби като резерв, определи и заповяда кой кораб след кой ще плава и кой на кого да оказва помощ. Александрийците също така изведоха без колебание флотата си и я построиха за бой: отпред поставиха 22 кораба, а останалите разположиха като резерв на втора линия. Освен това на предна линия изведоха голям брой кораби с по-малки размери и лодки, снабдени със запалителни стрели и главни, като се надяваха, че самото това множество от кораби, а също и бойните викове и огнени снаряди могат да всеят страх сред нашите войници. Между двете флоти имаше крайбрежни плитчини с тесен проход, които стигаха чак до брега на Африка. Александрия се намира в Африка. И двете страни доста дълго изчакваха коя флота първа ще започне да минава през тези плитчини; понеже беше очевидно, че онези, които влязат първи, ще срещнат по-големи трудности както при разгръщането на своята флота, така и при своето отстъпление, в случай че ги сполети беда.
[15] Rhodiis navibus praeerat Euphranor, animi magnitudine ac virtute magis cum nostris hominibus quam cum Graecis comparandus. Hic ob notissimam scientiam atque animi magnitudinem delectus est ab Rhodiis qui imperium classis obtineret. Qui ubi +Caesaris+ animum advertit, 'Videris, mihi,' inquit, 'Caesar, vereri, si haec vada primis navibus intraris, ne prius dimicare cogaris quam reliquam classem potueris explicare. Nobis rem committe: nos proelium sustinebimus — neque tuum iudicium fallemus — dum reliqui subsequantur. Hos quidem diutius in nostro conspectu gloriari magno nobis et dedecori et dolori est.' Caesar illum adhortatus atque omnibus laudibus prosecutus dat signum pugnae. Progressas ultra vadum IIII Rhodias navis circumsistunt Alexandrini atque in eas impetum faciunt. Sustinent illi atque arte sollertiaque se explicant; ac tantum doctrina potuit ut in dispari numero nulla transversa hosti obiceretur, nullius remi detergerentur, sed semper venientibus adversae occurrerent. Interim sunt reliquae subsecutae. Tum necessario discessum ab arte est propter angustias loci, atque omne certamen in virtute constitit. Neque vero Alexandreae fuit quisquam aut nostrorum aut oppidanorum, qui aut in opere aut in pugna occupatum animum haberent, quin altissima tecta peteret atque ex omni prospectu locum spectaculo caperet precibusque et votis victoriam suis ab dis immortalibus eceret.   15. Родоските кораби командуваше Евфранор10, който по мъжество и храброст трябва да се сравнява по-скоро с нашите сънародници, отколкото с гърците. Родосите го бяха избрали за главнокомандуващ на флотата им заради всеизвестните му знания и опит във военноморското дело, както и заради неговото мъжество. Той, щом забеляза, че Цезар се колебае, му каза: Струва ми се, че ти, Цезаре, се страхуваш да не би, ако навлезеш пръв с корабите с в тези плитчини, да бъдеш принуден за започнеш сражение, преди да си успял да разгънеш останалата си флота в боен ред. Предостави това на нас; ние ще издържим в боя и ти няма да се измамиш в преценката си за нас, стига само останалите да ни последват незабавно. Но ето че неприятелите от толкова дълго време насам се хвалят пред очите ни, а това за нас е твърде срамно и обидно. Цезар ободри Евфранор, обсипа го щедро с похвали и даде знак за започване на бой. Когато четири родоски кораба преминаха отвъд плитчините, александрийците ги обкръжиха и се впуснаха в атака срещу тях. Те устояха на атаката и изкусно и ловко се разгънаха в боен строй. Голямата военноморска подготовка на родоските моряци се прояви по най-бляскав начин: въпреки неравния брой на бойните сили, все пак без нито един кораб да застане на страна на прицел на противника и без на някой кораб да бъдат свалени греблата, напротив, при пристъп на противниковите кораби те заставаха и се движеха с фронт срещу тях. През това време пристигнаха и останалите кораби. Тогава поради теснотата на прохода вече по необходимост бяха изоставени правилата на бойното изкуство и изходът от боя се предостави на храбростта на бойците. А в Александрия никой - нито от нашите войници, нито от жителите на града - не мислеше за укрепителните съоръжения и за бой; всички се изкачваха на най-високите покриви, заемаха удобни места, от които да наблюдават при най-широк обзор бойните действия и с молитви и жертвени обети да измолят от безсмъртните богове да дарят победа на техните сънародници.
[16] Minime autem par erat proeli certamen. Nostris enim pulsis neque terra neque mari effugium dabatur victis, omniaque victoribus erant futura in incerto; [cum] illi, si superassent navibus, omnia tenerent, si inferiores fuissent, reliquam tamen fortunam periclitarentur. Simul illud grave ac miserum videbatur, perpaucos de summa rerum ac de salute omnium decertare; quorum si qui aut animo aut virtute cessisset, reliquis etiam esset cavendum, quibus pro se pugnandi facultas non fuisset. Haec superioribus diebus saepenumero Caesar suis euerat, ut hoc maiore animo contenderent, quod omnium salutem sibi commendatam viderent. Eadem suum quisque contubernalem, amicum, notum prosequens erat obtestatus, ne suam atque omnium falleret opinionem, quorum iudicio delectus ad pugnam proficisceretur. Itaque hoc animo est decertatum, ut neque maritimis nauticisque sollertia atque ars praesidium ferret, neque numero navium praestantibus multitudo prodesset, neque electi ad virtutem e tanta multitudine viri virtuti nostrorum possent adaequare. Capitur hoc proelio quinqueremis una et biremis cum defensoribus remigibusque, et deprimuntur tres, nostris incolumibus omnibus. Reliquae propinquam fugam ad oppidum capiunt; quas protexerunt ex molibus atque aedificiis imminentibus et nostros adire propius prohibuerunt.   16. Изходът от това сражение обаче съвсем не беше от еднакво значение за двете страни. Ако нашите войски се окажеха разбити и победени, за тях нямаше никаква възможност да се спасят с бягство нито по суша, нито по море. В случай пък на победа цялото тяхно по-нататъшно бъдеще оставаше неопределено. А що се отнася до александрийците, в случай че те спечелеха сражението по море, щяха да имат всичко в свои ръце. Пък и в случай на тяхно поражение те все пак биха могли да рискуват да опитват и по-нататък своето щастие. В същото време обаче обстоятелството, че толкова малко на брой хора водят бой, от чийто изход зависи съдбата на цялото начинание и спасението на всички, изглеждаше тежко и всяваше скръбни мисли. Понеже беше достатъчно, ако само един се окажеше по-долу по боен дух и храброст от неприятеля, и тогава биха се изложили на опасност дори и останалите, които не биха имали възможност да се сражават за своето лично спасение. Цезар развиваше през миналите дни тези мисли пред своите войници, като ги подканваше да се сражават с още по-голям ентусиазъм, така че да проличи, че именно на тях е поверено спасението на всички. Точно тъй и онези, които оставаха, като изпращаха своите другари по палатка, както и своите приятели и познати, ги заклеваха да оправдаят техните и на всички очаквания и надежди, по преценката на които те бяха признати за достойни да потеглят на тази битка. Ето защо нашите войници се сражаваха с такава жар и въодушевление, че не помогнаха нито ловкостта, нито умението на александрийците като приморски жители и потомствени моряци. Без полза за тяхното превъзходство се оказа и така голямата по численост флота и най-после, въпреки че са избрани от едно толкова внушително мнозинство само храбри войници, те не можеха да се сравняват по храброст с нашите бойци. В това морско сражение бяха пленени една квинкверема и една бирема заедно с гребците и целия им екипаж; бяха потопени три противникови кораба, а всички наши кораби и войници останаха невредими.Оцелелите бойни сили на противника се добраха с бягство до близкия град, там намериха защита зад насипите и високите сгради и не позволиха на нашите войници да се приближат повече.
[17] Hoc ne sibi saepius accidere posset, omni ratione Caesar contendendum existimavit ut insulam molemque ad insulam pertinentem in suam redigeret potestatem. Perfectis enim magna ex parte munitionibus in oppido et insulam et urbem uno tempore temptari posse confidebat. Quo capto consilio cohortis X et levis armaturae electos, quosque idoneos ex equitibus Gallis arbitrabatur, in navigia minora scaphasque imponit; [in] alteram insulae partem distinendae manus causa constratis navibus aggreditur, praemiis magnis propositis qui primus insulam cepisset. Ac primo impetum nostrorum pariter sustinuerunt: uno enim tempore et ex tectis aedificiorum propugnabant et litora armati defendebant, quo propter asperitatem loci non facilis nostris aditus dabatur, et scaphis navibusque longis quinque mobiliter et scienter angustias loci tuebantur. Sed ubi primurn locis cognitis vadisque pertemptatis pauci nostri in litore constiterunt atque hos sunt alii subsecuti constanterque in eos qui in litore aequo institerant impetum fecerunt, omnes Pharitae terga verterunt. His pulsis custodia portus relicta navis ad litora et vicum applicarunt seque ex navibus ad tuenda aedificia eiecerunt.   17.За да не се допускат повече такива случайности, Цезар реши, че трябва да положи всички усилия, за да завладее острова и долепения до него насип. Тъй като голяма част от укрепленията в града бяха готови, той беше уверен, че ще може в едно и също време да предприеме нападение и срещу острова, и срещу града. В изпълнение на своя план той натовари на по-малки кораби и на лодки десет кохорти, а заедно с тях и избрани лековъоръжени войници и надеждни според него галски конници. Останалата част от острова с цел да разедини неприятелските сили Цезар нападна с палубни кораби и обеща големи награди на този, който пръв завладее острова. Отначало неприятелите отбиваха упорито пристъпите на нашите войски, защото едновременно се сражаваха както по покривите на сградите, тъй и с оръжие в ръка отбраняваха морския бряг, до който нашите войници много трудно се добираха. Освен това бързо и умело маневрираха с лодки и пет военни кораба зорко охраняваха тесния морски проход. Щом като обаче нашите войници се запознаха с местността и напипаха бродовете, отначало на брега се спускаха малко на брой наши войници, а подир тях последваха незабавно и други и атакуваха енергично противника на равния бряг, то всички фаросци удариха на бягство. Като изоставиха охраната на пристанището, те прикрепиха своите кораби към сушата и се впуснаха да отбраняват собствените си домове.
[18] Neque vero diutius ea munitione se continere potuerunt, etsi erat non dissimile atque Alexandreae genus aedificiorum, ut minora maloribus conferantur, turresque editae et coniunctae muri locum obtinebant, neque nostri aut scalis aut cratibus aut reliquis rebus parati venerant ad oppugnandum. Sed terror hominibus mentem consiliumque eripit et membra debilitat; ut tum accidit. Qui se in aequo loco ac plano pares esse confidebant, idem perterriti fuga suorum et caede paucorum XXX pedum altitudine in aedificiis consistere ausi non sunt seque per molem in mare praecipitaverunt et DCCC passuum intervallum ad oppidum enataverunt. Multi tamen ex his capti interfectique sunt; sed numerus captivorum omnino fuit sex milium.   18.Но и на тези укрепления те не успяха да се задържат дълго време, въпреки че техните домове, които не се отличаваха мото, от постройките в Александрия с техните високи и свързани помежду си кули, служеха като отбранителна стена, а нашите бойци се бяха заели да атакуват, без да бяха взели със себе си стрели, плетени навеси и други нужни за щурмуването съоръжения. Страхът обаче отнема на хората техния здрав разум и отслабва техните физически сили. Така се случи и тогава: тези неприятелски войници, които се надяваха да премерят силите си с неприятеля на равно и открито място, сега, изплашени от бягството на своите другари и от гибелта на малцина от тях, не посмяха да останат по високите си само 30 стъпки домове, втурнаха се през насипа в морето и като преплуваха разстояние от 900 крачки, се насочиха към града. Въпреки това обаче много от тях бяха пленени и убити. Общият брой на пленените беше 6000 души.
[19] Caesar praeda militibus concessa aedificia diripi iussit castellumque ad pontem, qui propior erat Pharo, communivit atque ibi praesidium posuit. Hunc fuga Pharitae reliquerant; artiorem illum propioremque oppido Alexandrini tuebantur. Sed eum postero die simili ratione aggreditur, quod his obtentis duobus omnem navigiorum excursum et repentina latrocinia sublatum iri videbatur. Iamque eos qui praesidio eum locum tenebant tormentis ex navibus sagittisque depulerat atque in oppidum redegerat et cohortium trium instar in terram euerat — non enim pluris consistere angustiae loci patiebantur — ; reliquae copiae in navibus stationem obtinebant. Quo facto imperat pontem adversus hostem praevallari et, qua exitus navibus erat fornice exstructo, quo pons sustinebatur, lapidibus oppleri atque obstrui. Quorum altero opere effecto, ut nulla omnino scapha egredi posset, altero instituto omnes Alexandrinorum copiae ex oppido se eiecerunt et contra munitiones pontis latiore loco constiterunt, eodemque tempore quae consueverant navigia per pontis ad incendia onerariarum emittere ad molem constituerunt. Pugnabatur a nobis ex ponte, ex mole; ab illis ex area, quae erat adversus pontem, et ex navibus contra molem.   19.Цезар разреши на войниците си да използуват плячката и дори им заповяда за разграбят домовете. Той нареди обаче фортът при моста, недалеч от остров Фарос, да бъде укрепен и постави та гарнизон. При бягството си фаросците бяха изоставили и този мост. Другият мост, който беше по-здрав и се намираше по-близо до града, александрийците охраняваха силно. На другия ден обаче Цезар атакува и него по подобен начин, понеже виждаше, че ако завладее и двата моста, не ще позволи на неприятелите си да излизат от корабите си и да извършват внезапни разбойнически набези. С метателни оръжия и стрели от корабите Цезар вече беше успял да разбие тази неприятелска част, която отстъпи в града. Тогава с около три кохорти той слезе на сушата, понеже поради теснотата на терена там повече войска не можеше да се побере. Останалите му бойни сили продължаваха да стоят на пост на корабите. След това Цезар заповяда мостът да се укрепи с вал, насочен срещу неприятеля, а мястото под сводовете на моста, където се намираше проходът, през който можеха да минат корабите, да се запълни с камъни и да се запуши напълно. Последното от тези военни съоръжения беше построено веднага и по този начин дори и лодка не можеше да излезе от обсаденото пристанище. Първото съоръжение беше едва само започнато, когато александрийците с всичките си войски излязоха от града и застанаха на широк фронт на позиция лице с лице срещу укрепленията на моста. По същото време и малките кораби, които бяха изпращани тъкмо тогава да подпалят товарните кораби, заседнаха при насипа. Така започна боят: нашите се сражаваха от моста и от насипа, а неприятелите - от пространството, разположено срещу моста, и от корабите си пред насипа.
[20] In his rebus occupato Caesare militesque hortante remigum magnus numerus et classiariorum ex longis navibus nostris in molem se eiecit. Pars eorum studio spectandi ferebatur, pars etiam cupiditate pugnandi. Hi primum navigia hostium lapidibus ac fundis a mole repellebant ac multum proficere multitudine telorum videbantur. Sed postquam ultra eum locum ab latere eorum aperto ausi sunt egredi ex navibus Alexandrini pauci, ut sine signis certisque ordinibus, sine ratione prodierant, sic temere in navis refugere coeperunt. Quorum fuga incitati Alexandrini plures ex navibus egrediebantur nostrosque acrius perturbatos insequebantur. Simul qui in navibus longis remanserant scalas rapere navisque a terra repellere properabant, ne hostes navibus potirentur. Quibus omnibus rebus perturbati milites nostri cohortium trium quae in ponte ac prima mole constiterant, cum post se clamorem exaudirent, fugam suorum viderent, magnam vim telorum adversi sustinerent, veriti ne ab tergo circumvenirentur et discessu navium omnino reditu intercluderentur munitionem in ponte institutam reliquerunt et magno cursu incitati ad navis contenderunt. Quorum pars proximas nacta navis multitudine hominum atque onere depressa est, pars resistens et dubitans quid esset capiendum consili ab Alexandrinis interfecta est; non nulli feliciore exitu expeditas ad ancoram navis consecuti incolumes discesserunt, pauci allevatis scutis et animo ad conandum nisi ad proxima navigia adnatarunt.   20.Докато Цезар беше зает с тези бойни действия и насърчаваше своите войници, голям брой гребци и моряци напуснаха нашите военни кораби и се спуснаха към насипа. Една част от тях се понесоха към неприятелите, водени от любопитство, а друга - от жаждата да влязат в бой с противника. Отначало те обстрелваха неприятелските кораби с камъни и със своите прашки и се заеха да прогонят противника от вала. За това много спомогна без съмнение големият ни брой метателни оръжия. Но след като недалеч от това място, откъм открития ни фланг дебаркираха неголям брой александрийци, нашите войници както и попреди необмислено, без сигнал и без строю се втурнаха напред, така и сега започнаха да бягат назад безразсъдно към корабите ни. Окуражени от бягството им, александрийците, вече много по-многочислени, започнаха да дебаркират от своите кораби и много по-дръзко да преследват из-падналите в обърканост наши войници. Едновременно с това и останалите при военните кораби започнаха бързо да вдигат стълбите и да отделят корабите от брега, за да не би да попаднат в ръцете на противника. Всичко това смути нашите войници от трите кохорти, които се намираха но моста и в началото на насипа; а когато чуха викове зад себе си и видяха как техните бойни другари бягат, въпреки че дотогава успешно устояваха на фронталния извънредно силен обстрел от неприятелските метателни оръжия, изплашиха се да не би да бъдат обходени в тил и да бъдат напълно отрязани от корабите и да бъдат лишени от възможността са се доберат до тях, изоставиха започнатия строеж на укрепления на моста и се втурнаха да бягат бързо. Една част успяха да стигнат до корабите, но поради многото хора и голямата тежест те потънаха заедно с тях. Друга част от тях се опитаха да се съпротивляват, но не знаейки какво да предприемат, бяха избити от александрийците. Неголям брой щастливци успяха да стигнат до стоящите на котва и готови да отплават кораби и по този начин се спасиха. И само малцина с вдигнати над главите си щитове и със своя дръзновен и предприемчив дух едва успаха да доплават до намиращите се най-близо свои кораби.
[21] Caesar quoad potuit cohortando suos ad pontem ac munitiones continere, eodem in periculo versatus est; postquam universos cedere animadvertit, in suum navigium se recepit. Quo multitudo hominum insecuta cum irrumperet neque administrandi neque repellendi a terra facultas daretur, fore quod accidit suspicatus sese ex navigio eiecit atque ad eas quae longius constiterant navis adnatavit. Hinc suis laborantibus subsidio scaphas mittens non nullos conservavit. Navigium quidem eius multitudine depressum militum una cum hominibus interiit. Hoc proelio desiderati sunt ex numero legionariorum militum circiter CCCC et Paulo [ultra] eum numerum classiarii et remiges. Alexandrini eo loco castellum magnis munitionibus multisque tormentis confirmarunt atque egestis ex mari lapidibus libere sunt usi postea ad mittenda navigia.   21.Цезар, доколкото можеше, окуражаваше своите войници да се държат и да не изоставят укрепленията на моста, но сам се оказа в същата опасност: когато забеляза, че всички отстъпват, и той се оттегли към корабите. След него обаче се втурна голямо множество хора, тъй че той нямаше никаква възможност нито да управлява кораба си, нито пък да го отдалечи от брега и понеже предчувствуваше, че ще се случи това, което се и случи, хвърли се от кораба и доплува до корабите, които се намираха по-далеч от брега. От тях той изпрати в помощ на своите намиращи се в затруднено положение войници лодки и спаси мнозина. Корабът му обаче, претоварен с толкова многобройни войници, потъна заедно с хората на него. В това сражение загинаха около 400 легионски войници и немного повече гребци и моряци. На това място александрийците построиха форт, укрепиха го с яки шанци и с много метателни машини, а от морето извадиха отново хвърлените там камъни, очистиха прохода и след това го използуваха за своите кораби.
[22] Hoc detrimento milites nostri tantum afuerunt ut perturbarentur, ut incensi atque incitati magnas accessiones fecerint in operibus hostiurn expugnandis. In proelils cotidianis, quandocumque fors obtulerat, procurrentibus et erumpentibus Alexandrinis, +manum comprehendi multum operibus+ et ardentibus studiis militum; nec divulgata Caesaris hortatio subsequi legionurn aut laborem aut pugnandi poterat cupiditatem, ut magis deterrendi et continendi a periculosissimis essent dimicationibus quam incitandi ad pugnandum.   22.Нашите войници обаче съвсем не бяха объркани от този неуспех, напротив, дори бяха възпламенени и подбудени към храброст и енергия в своите атаки срещу неприятелските съоръжения, които трябваше да превземат. Във всекидневните сражения при пръв удобен случай, когато александрийците се хвърляха в атака и завързваха ръкопашен бой, нашите войници проявяваха необикновено голяма храброст11... Дори и с най-обикновено насърчаване Цезар не можеше да удовлетвори страстното желание на нашите легиони да се заемат с непосилен труд и да се впуснат в бой, а трябваше по-скоро да ги разубеждава и да ги възпира от най-опасни бойни схватки, отколкото да ги въодушевява за сражение.
[23] Alexandrini cum Romanos et secundis rebus confirmari et adversis incitari viderent neque ullum belli tertium casum nossent quo possent esse firmiores, ut coniectura consequi possumus, aut admoniti a regis amicis qui in Caesaris erant praesidiis, aut suo priore consilio per occultos nuntios regi probato legatos ad Caesarem miserunt, ut dimitteret regem transireque ad suos pateretur: paratam enim omnem multitudinem esse, confectam taedio puellae, fiduciario regno, dominatione crudelissima Ganymedis, facere id quod rex imperasset; quo si auctore in Caesaris fidem amicitiamque venturi essent, nullius periculi timorem multitudini fore impedimento quo minus se dederent.   23.По такъв начин александрийците виждаха, че успешните военни действия вдъхват на римляните кураж, а неуспехите ги въодушевляват. Доколкото можем да предполагаме, те нямаха някаква трета военна комбинация, която да е в състояние да увеличи техните сили. И тъй, било по съвета на царските приятели, които се намираха под охрана при Цезар, било съгласно със своя предишен замисъл, те с одобрението на царя, с когото поддържаха тайни връзки, отправиха при Цезар угодни нему лица, като го замолиха да освободи царя и да му позволи да се завърне при своите сънародници, като твърдяха, че цялото население, на което било дотегнало временното царуване на девойката и било отвратено от извънредно жестокия потиснически режим на Ганимед, било готово да де подчинява на всички нареждания на царя и ако по негова воля те ще трябва да преминат под покровителството на Цезар и да сключат с него договор за приятелство, то населението не щяло да се бои от никаква опасност и с това щели да се отстранят всички пречки за тяхното предаване под негова власт.
[24] Caesar etsi fallacem gentem semperque alia cogitantem, alia simulantem bene cognitam habebat, tamen petentibus dare veniam utile esse statuit, quod, si quo pacto sentirent ea quae postularent, mansurum in fide dimissum regem credebat, sin, id quod magis illorum naturae conveniebat, ducem ad bellum gerendum regem habere vellent, splendidius atque honestius se contra regem quam contra convenarum ac fugitivorum manum bellum esse gesturum. Itaque regem cohortatus ut consuleret regno paterno, parceret praeclarissimae patriae, quae turpibus incendiis et ruinis esset deformata, civis suos primum ad sanitatem revocaret, deinde conservaret, fidem populo Romano sibique praestaret, cum ipse tantum ei crederet ut ad hostis armatos eum mitteret, dextra dextram tenens dimittere coepit adulta iam aetate puerum. At regius animus disciplinis fallacissimis eruditus, ne a gentis suae moribus degeneraret, flens orare contra Caesarem coepit ne se dimitteret: non enim sibi regnum ipsum conspectu Caesaris esse iucundius. Compressis pueri lacrimis Caesar ipse commotus celeriter, si illa sentiret, fore eum secum adfirmans ad suos dimisit. Ille, ut ex carceribus in liberum cursum emissus, adeo contra Caesarem acriter bellum gerere coepit ut lacrimas quas in colloquio proiecerat gaudio videretur profudisse. Accidisse hoc complures Caesaris legati, amici, centuriones militesque laetabantur, quod nimia bonitas eius fallaciis pueri elusa esset. Quasi vero id Caesar bonitate tantum adductus ac non prudentissimo consilio fecisset.   24.Въпреки че познаваше лъжливия египетски народ, че той винаги едно замисля, а привидно върши нещо съвсем друго, все пак Цезар сметна за целесъобразно да приеме тяхната молба, като беше уверен, че ако те действително желаят това, за което молят, то освободеният от него техен цар ще му остане верен. В противен случай, а това повече подхождаше на техния нрав, те ще желаят да имат в лицето на царя предводител за водене на война, тогава за него ще бъде по-славно и по-почтено да воюва срещу един цар, отколкото срещу сбирщина от надошли авантюристи и избягали роби. Ето защо Цезар започна да убеждава царя на александрийците да се погрижи за бащиното си царство, да се смили над прекрасния си роден град, който сега за срам и позор се разорява и гние в пожари и развалини, да призове съгражданите си към благоразумие и да ги спаси, като пръв докаже верността си към римския народ и към самия него. Цезар хранеше толкова голямо доверие към него, че дори го изпращал да отиде при въоръжените неприятели на римския народ. С тези думи Цезар хвана с дясната си ръка десницата на вече зрелия младеж и започна да се сбогува с него. Младият цар обаче, който беше научен от малък на най-голямо лукавство и в пълно съответствие с характера на своя народ започна със сълзи на очи да моли Цезар да не го освобождава. За него - каза той - дори самото негово царство не било тъй мило, както да може да вижда образа на самия Цезар. Трогнат от сълзите на момчето, които развълнуваха и самия него, Цезар го успокои и го пусна набързо да отиде при своите сънародници с обещанието да се срещне отново с него, ако неговите чувства са наистина искрени. Той обаче, сякаш го бяха пуснали от клетка на свобода, започна да воюва тъй енергично и ожесточено против Цезар, че сълзите, които той пророни на раздяла, бяха всъщност сълзи на радост. Мнозина пратеници, приятели, центуриони и войници на Цезар се радваха за това, че един коварен младеж се е подиграл с толкова голямата добрина на Цезар. Сякаш Цезар в този случай беше постъпил така, действувайки само под влиянието на своята добрина, а не на някои по-разумни съображения.
[25] Cum duce assumpto Alexandrini nihilo se firmiores factos aut languidiores Romanos animadverterent eludentibusque militibus regis aetatem atque infirmitatem magnum dolorem acciperent neque se quicquam proficere viderent, rumoresque exsisterent magna Caesari praesidia terrestri itinere [ex] Syria Ciliciaque adduci, quod nondum auditum Caerari erat, commeatum, qui mari nostris supportabatur, intercipere statuerunt. Itaque expeditis navigiis locis idoneis ad Canopum in statione dispositis navibus insidiabantur nostris commeatuque. Quod ubi Caesari nuntiatum est, universam classem iubet expediri atque instrui. Praeficit huic Tiberium Neronem. Proficiscuntur in ea classe Rhodiae naves atque in his Euphranor, sine quo nulla umquam dimicatio maritima, nulla etiam parum feliciter confecta erat. At fortuna, quae plerumque eos quos plurimis beneficiis ornavit ad duriorem casum reservat, superiorum temporum dissimilis Euphranorem prosequebatur. Nam cum ad Canopum ventum esset instructaque utrimque classis conflixisset et sua consuetudine Euphranor primus proelium commisisset et quadriremem hostium perforasset ac demersisset, proximam longius insecutus parum celeriter insequentibus reliquis circumventus est ab Alexandrinis. Cui subsidium nemo tulit, sive quod in ipso satis praesidi pro virtute ac felicitate eius putarent esse, sive quod ipsi sibi timebant. Ita, qui unus ex omnibus eo proelio bene rem gessit, solus cum sua quadriremi victrice perit.   25.Наистина александрийците сега се сдобиха с военен командир, но все пак те започнаха да забелязват, че нито те самите са станали по-силни, нито пък римляните са станали по-слаби. Освен това за тяхно голямо огорчение войниците им започнаха де се подиграват заради младежката възраст и слабостта на царя. След като бяха убедени в неуспеха на всички свои действия и предвид появяващите се слухове, че от Сирия и Кападокия към Цезар се приближават по сухо многобройни и силни подкрепления, за които още самият Цезар не е бил осведомен, те решиха да преградят пътя и да сложат ръка на транспорта с продоволствие, което трябваше да се достави на нашите войници по море. И тъй затова, като разставиха на пост недалеч от Каноп12 на удобни места готови за плаване кораби, те издебваха нашите кораби и техния транспорт. Щом като това обаче бе съобщено на Цезар, той заповяда да приготвят и екипират цялата флота, а нейното командуване възложи на Тиберий Нерон13. В тази ескадра имаше и родоски кораби под командуването на Евфранор, без когото не можеше да стане нито едно морско сражение и нито едно такова сражение не завършваше с малък успех. Съдбата - богинята Фортуна - обаче, която обикновено е запазвала за избраниците на своите милости и по-сурови удари, този път съпътствуваше Евфранор по съвсем различен начин, отколкото в предишни времена. Тъй, когато нашата флота стигна до Каноп и двете флоти, разгърнати в боен строй, се впуснаха една срещу друга, Евфранор по своя обичай пръв започна сражението, при което проби и потопи една неприятелска квадрирема. Когато обаче той се впусна да преследва твърде надалеч намиращия се най-близо неприятелски кораб, останалите наши кораби не тъй бързо го последваха и той бе обграден от александрийците. Никой от нашите не му се притече на помощ, може би защото смятаха, че със своята храброст и бойно щастие той е достатъчно силен, а може би и защото сами се страхуваха за себе си. По такъв начин той, който единствен от всички се сражаваше най-добре в тази битка, остана сам и загина заедно със своята победоносна квадрирема.
[26] Sub idem tempus Mithridates Pergamenus, magnae nobilitatis domi scientiaeque in bello et virtutis, fidei dignitatisque in amicitia Caesaris, missus in Syriam Ciliciamque initio belli Alexandrini ad auxilia arcessenda, cum magnis copiis, quas celeriter et propensissima civitatium voluntate et sua diligentia confecerat, itinere pedestri, quo coniungitur Aegyptus Syriae, Pelusium adducit: idque oppidum firmo praesidio occupatum Achillae propter opportunitatem loci — namque tota Aegyptus maritimo accessu Pharo, pedestri Pelusio velut claustris munita existimatur — , repente magnis circumdatum copiis multiplici praesidio pertinaciter propugnantibus et copiarum magnitudine, quas integras vulneratis defessisque subiciebat, et perseverantia constantiaque oppugnandi quo die est aggressus in suam redegit potestatem praesidiumque ibi suum collocavit. Inde re bene gesta Alexandream ad Caesarem contendit omnisque eas regiones per quas iter faciebat auctoritate ea quae plerumque adest victori pacarat atque in amicitiam Caesaris redegerat.   26.По същото време Митридат Пергамски, който принадлежеше към висшата аристокрация в своята родина и се славеше със своите познания по военното дело, със своята храброст и поради своето приятелство с Цезар се ползуваше с голямо доверие и заемаше видно положение, би изпратен от Цезар още в началото на Александрийската война в Сирия и Киликия да доведе подкрепления. Там той набра много бързо значителни сили, с които стигна до Пелузий по сухоземния път, който свързваше Египет със Сирия. Този град бе държан от силен гарнизон на Ахилас, което се обяснява с важността на местоположението, тъй като целият Египет се смята за затворен с брава от Фарос срещу нападения откъм морето, а пък откъм сушата - чрез Пелузий. Митридат обкръжи обаче ненадейно града с голяма войска и въпреки упоритата съпротива на неголяма войска и въпреки упоритата съпротива на неговите защитници, го превзе с пристъп още на първия ден от битката благодарение на многобройността на своите войски, която му даваше възможност да заменя ранените и убитите със свежи сили, както и благодарение на упорството и постоянството, с които той ръководеше обсадата. Там той остави свой гарнизон и веднага след този свой успех, се отправи при Цезар в Александрия. Със своя авторитет, който обикновено съпътствуваха победителя. Матридат покори всички области, през които мина, и ги принуди да станат съюзници на Цезар.
[27] Locus est fere regionum illarum nobilissimus non ita longe ab Alexandrea, qui nominatur Delta; quod nomen a similitudine litterae cepit: nam pars quaedam fluminis Nili derivata [inter se] duobus itineribus paulatim medium inter se spatium relinquens diversissimo ad litus intervallo mari coniungitur. Cui loco cum appropinquare Mithridaten rex cognovisset et transeundum ei flumen sciret, magnas adversus eum copias misit, quibus vel superari delerique Mithridaten vel sine dubio retineri posse credebat. Quem ad modum autem optabat eum vinci, sic satis habebat interclusum a Caesare a se retineri. Quae primae copiae flumen a Delta transire et Mithridati occurrere potuerunt, proelium commiserunt festinantes praeripere subsequentibus victoriae societatem. Quorum impetum Mithridates magna cum prudentia [constantiaque virtutum et Alexandrinorum imprudentia] consuetudine nostra castris vallatis sustinuit; cum vero incaute atque insolenter succedere eos munitionibus videret, eruptione undique facta magnum numerum eorum interfecit. Quod risi locorum notitia reliqui se texissent partimque in navis quibus flumen transierant recepissent, funditus deleti essent. Qui ut paulum ab illo timore se recrearunt, adiuncti eis qui subsequebantur rursus oppugnare Mithridaten coeperunt.   27.Не особено далеч от Александрия се намира най-известната в тези области местност, която се нарича Делта14. Това име тя носи вследствие на своята прилика с гръцката буква делта, понеже една част от реката Нил се отбива в два ръкава, като постепенно между тях в средата се образува все по-голямо пространство по посока към брега и се влива в морето в две твърде много отдалечени една от друга точки. Когато александрийският цар узна, че Митридат се приближава към това място, и се увери, че той се подготвя да премине на всяка цена реката, той отправи срещу него войскови сили, с които се надяваше, че или ще победи и разбие Митридат, или поне сигурно ще успее да го прикове там. Макар че предпочиташе по какъвто и да е начин да победи Митридат, за него беше обаче достатъчно само да прегради пътя му и да не му позволи да се присъедини към силите на Цезар. Ето защо, когато неговите предни войскови части успяха да преминат реката при Делтата и да се опълчат срещу Митридат, те първи започнаха сражение, понеже бързаха да изпреварят и да не позволят да вземат участие в победата им тези, които се движеха след тях. Митридат, като заобиколи благоразумно по нашата система своя лагер с вал, отблъсна тяхното нападение. А когато забеляза, че те започват да се приближават непредпазливо и дръзко към неговите укрепления, той извърши излаз от всички страни и унищожи голям брой от нападателите. И ако останалите не бяха си помогнали чрез познаването на местността и донякъде не се бяха укрили на своите кораби, с които преминаваха реката, то и те биха били напълно унищожени. Едва окопитили се обаче от онзи свой страх, те, като се съединиха с тези, които се движеха след тях, започнаха да нападат отново Митридат.
[28] Mittitur a Mithridate nuntius Caesari qui rem gestam perferret. Cognoscit ex suis eadem haec accidisse rex. Ita paene sub idem tempus et rex ad opprimendum Mithridaten proficiscitur et Caesar ad recipiendum. Celeriore fluminis Nili navigatione rex est usus, in quo magnam et paratam classem habebat. Caesar eodem itinere uti noluit, ne navibus in flumine dimicaret, sed circumvectus est eo mari, quod Africae partis esse dicitur, sicuti supra demonstravimus; prius tamen regis copiis occurrit, quam is Mithridaten aggredi posset, eumque ad se victorem incolumi exercitu recepit. Consederat cum copiis rex loco natura munito, quod erat ipse excelsior planitie ex omnibus partibus subiecta; tribus autem ex lateribus variis genere munitionibus tegebatur: unum latus erat adiectum flumini Nilo, alterum editissimo loco ductum, ut partem castrorum obtineret, tertium palude cingebatur.   28.Тогава Митридат изпроводи при Цезар бързоходец, който да го осведоми за случилото се. Но за същите тези неща узна и царят от своите хора. По такъв начин почти по едно и също време царят потегли, за да унищожи Митридат, а Цезар, за да се присъедини към него. Церят се възползува от по-краткия воден път по реката Нил, където той имаше готова голяма флота. Цезар обаче не пожела да използува същия път, за да не би да води сражение в реката с корабите, а заобиколи по онова море, което, както отбелязахме вече по-рано, се смята за съставляваща част от Африка. Въпреки това Цезар изпревари войските на царя, преди той да успее да нападне Митридат, и се съедини с Митридат, който като победител нямаше абсолютно никакви загуби. Царят се беше разположил с войските си на естествено укрепена позиция: тя се намираше високо над цялата околна долина, която се простираше от всички страни под нея и от три страни беше защитена по различен начин: едната и страна беше долепена до реката Нил, другата се издигаше на едно твърде високо място, тъй че обхващаше и част от лагера, а третата беше заобиколена от блато.
[29] Inter castra et Caesaris iter flumen intercedebat angustum altissimis ripis, quod in Nilum influebat, aberat autem ab regis castris milia passuum circiter VII. Rex cum hoc itinere venire Caesarem comperisset, equitatum omnem expeditosque delectos pedites ad id flumen misit qui transitu Caesarem prohiberent et eminus ex ripis proelium impar inirent: nullum enim processum virtus habebat aut periculum ignavia subibat. Quae res incendit dolore milites equitesque nostros, quod tam diu pari proelio cum Alexandrinis certaretur. Itaque eodem tempore equites Germani dispersi vada fluminis quaerentes partim demissioribus ripis flumen tranarunt, et legionarii magnis arboribus excisis, quae longitudine utramque ripam contingerent, proiectis [eis] repentinoque aggere iniecto flumen transierunt. Quorum impetum adeo pertimuerunt hostes ut in fuga spem salutis collocarent; sed id frustra: namque ex ea fuga pauci ad regem refugerunt paene omni reliqua multitudine interfecta.   29.Между този лагер на александрийския цар Птолемей и пътя, по който се насочваше да се придвижи Цезар, течеше малка, тясна река със стръмни брегове, която се вливаше в Нил. Тя се намираше на около 7 мили далеч от лагера на царя. Когато той узна, че Цезар вече се придвижва по този път, изпрати при тази река цялата си конница и избра-ни пехотни части в пълна бойна готовност със задача да не позволят на Цезар да премине реката и още отдалеч, от нейните брегове да започнат неизгодно за нас сражение. И наистина тук храбростта не можеше да донесе никакъв успех, а страхливостта не ни излагаше на никакъв риск и опасност. Това огорчи както нашите пехотинци, така и нашата конница, защото от толкова дълго време до сега те се сражаваха с александрийците все в сражения без ничия победа. Но тъкмо по това време германски конници разпръснато, без ред и без строй търсеха брод през реката и една част от тях вече бяха успели да я преплуват при най-ниските и брегове. По същото време и наши легионски войници, след като изсякоха големите дървета, които растяха по протежение на двата бряга, нахвърляха ги пред себе си, натрупаха на бързо насип и преминаха по него реката. Тяхната атака изплаши толкова много неприятелите, че те се втурнаха веднага да бягат. Но това беше напразно, защото с бягство само малцина можаха да се спасят при царя, а почти всички останали множество войници бяха избити.
[30] Caesar re praeclarissime gesta, cum subitum adventum suum iudicaret magnum terrorem Alexandrinis iniecturum, protinus victor ad castra regis pertendit. Haec cum et opere magno vallata et loci natura munita animadverteret confertamque armatorum multitudinem collocatam in vallo videret, lassos itinere ac proeliando milites ad oppugnanda castra succedere noluit. Itaque non magno intervallo relicto ab hoste castra posuit. Postero die castellum, quod rex in proximo vico non longe a suis castris munierat bracchiisque cum opere castrorum coniunxerat vici obtinendi causa, Caesar aggressus omnibus copiis expugnat, non quo id minore numero militum consequi difficile factu putaret, sed ut ab ea victoria perterritis Alexandrinis protinus castra regis oppugnaret. Itaque eo cursu, quo refugientis Alexandrinos ex castello in castra sunt milites insecuti, munitionibus successerunt acerrimeque eminus proeliari coeperunt. Duabus ex partibus aditus oppugnationis nostris dabatur: una, quam liberum accessum habere demonstravi, altera, quae mediocre intervallum inter castra et flumen Nilum habebat. Maxima et electissima multitudo Alexandrinorum defendebat eam partem, quae facillimum aditum habebat; plurimum proficiebant in repellendis vulnerandisque nostris, qui regione fluminis Nili propugnabant: diversis enim telis nostri figebantur, adversi ex vallo castrorum, aversi ex flumine, in quo multae naves instructae funditoribus et sagittariis nostros impugnabant.   30.След тази бляскава военна операция Цезар реши да всее страх у александрийците със самото свое внезапно приближаване и веднага след победата си се насочи срещу лагера на царя. Когато забеляза обаче, че лагерът е укрепен много добре с големи валови съоръжения, а също тъй и от самата природа, и когато обърна внимание и на това, че голямо множество въоръжени хора са струпани и са заели позиции по вала, Цезар не пожела да поведе незабавно на атака своите изморени от похода и от битката войници и разположи своя лагер на известно разстояние от неприятеля. На следния ден обаче Цезар предприе всичките си сили атака и превзе онзи форт който царят беше устроил в най-близкото до своя лагер селско имение, и с цел да може да задържи в свои ръце това селище той го беше свързал посредством напречни окопи с лагерните съоръжения. Този резултат не би било трудно да се постигне и с по-малък брой войници, но целта на Цезар беше главно да се възползва непосредствено след победата от паническата уплаха на александрийците и незабавно да щурмува царският лагер. И така, със същия стремителен марш бегом, с който те преследваха бягащите александрийци от форта до лагера, се приближиха до лагерните укрепления и започнаха ожесточен бой отдалеч. Те можеха да започнат щурмуването от две страни: на първо място, оттам, където аз посочих, че нямаше свободен достъп до лагера, и, на второ място - оттам, където между лагера и реката Нил имаше малък промеждутък. Тази страна обаче, от която достъпът беше най-лесен, се отбраняваше от главните и при това елитни александрийски войски. По същия начин и тези, които се отбраняваха в района на реката Нил, отбиваха напълно успешно нашите и им нанасяха големи загуби, понеже ни обстрелваха от две противоположни страни - по фронта от лагерния вал, а в тила - откъм реката, в която бяха разположили на позиции много техни кораби, които обсипваха нашите бойци с прашки и със стрели.
[31] Caesar cum videret milites acrius proeliari non posse nec tamen multum profici propter locorum difficultatem, cumque animum adverteret excelsissimum locum castrorum relictum esse ab Alexandrinis, quod et per se munitus esset et studio partim pugnandi partim spectandi decucurrissent in eum locum in quo pugnabatur, cohortis illo circumire castra et summum locum aggredi iussit eisque Carfulenum praefecit, et animi magnitudine et rei militaris scientia virum praestantem. Quo ut ventum est, paucis defendentibus munitionem, nostris contra militibus acerrime pugnantibus, diverso clamore et proelio perterriti Alexandrini trepidantes in omnis partis castrorum discurrere coeperunt. Quorum perturbatione nostrorum animi adeo sunt incitati ut paene eodem tempore ex omnibus partibus, primi tamen editissimum castrorum locum caperent; ex quo decurrentes magnam multitudinem hostium in castris interfecerunt. Quod periculum plerique Alexandrini fugientes acervatim se de vallo praecipitarunt in eam partem quae flumini erat adiuncta. Horum primis in ipsa fossa munitionis magna ruina oppressis ceteri faciliorem fugam habuerunt. Constat fugisse ex castris regem ipsum receptumque in navem multitudine eorum qui ad proximas navis adnatabant demerso navigio perisse.   31.Цезар виждаше, че неговите войници се сражаваха от храбро по-храбро и че въпреки това работите не напредваха поради трудния терен. Той обаче забеляза, е най-високата точка на лагера беше изоставена от александрийците, понеже те си я представяха, че е напълно защитена от природата. И защитниците на тази точка отчасти от желание да участвуват и те в боя, отчасти от любопитство да гледат се спуснаха бегом към онова място, на което се водеше сражението. Ето защо Цезар веднага заповяда три кохорти да обкръжат лагера и да щурмуват най-високите му части; за техен общ командир постави Карфулен, отличен воин, с висок боен дух и с големи познания във военното дело. Щом тази наша бойна част стигна дотам и нашите войници влязоха в най-ожесточен бой с малкото на брой защитници на тези укрепени лагерни позиции, александрийците се изплашиха от бойните им викове и започнаха безредно да бягат във всички посоки на лагера. Това объркване на неприятелите възпламени до такава степен бойния дух на нашите войници, че те почти от всички страни преминаха в атака. А в това време челните отряди вече заемаха най-високата точка на лагера и като се спуснаха оттам, избиха голям брой неприятели в самия лагер. Голяма част от александрийците, бягайки от тази опасност, се спуснаха на тълпи от вала, и то в онази част на лагера, която беше долепена до реката. След като първите бяха смачкани в големия ров на укреплението, останалите улесниха по този начин своето бягство. Известно е, че самият цар избяга от лагера и се спаси на един кораб. Този кораб обаче потъна заедно със самия цар вследствие на множеството хора, които се мъчеха да доплуват до най-близките кораби.
[32] Re felicissime celerrimeque gesta Caesar magnae victoriae fiducia proximo terrestri itinere Alexandream cum equitibus contendit atque ea parte oppidi victor introiit quae praesidio hostium tenebatur. Neque eum consilium suum fefellit quin hostes eo proelio audito nihil iam de bello essent cogitaturi. Dignum adveniens fructum virtutis et animi magnitudinis tulit: omnis enim multitudo oppidanorum armis proiectis munitionibusque suis relictis, veste ea sumpta qua supplices dominantis deprecari consuerunt, sacrisque omnibus prolatis quorum religione precari offensos iratosque animos regum erant soliti, advenienti Caesari occurrerunt seque ei dediderunt. Caesar in fidem receptos consolatus per hostium munitiones in suam partem oppidi magna gratulatione venit suorum, qui non tantum bellum ipsum ac dimicationem sed etiam talem adventum eius felicem fuisse laetabantur.   32.След тази своя извънредно щастлива и бързо спечелена победа Цезар с голяма увереност в окончателната си победа се отправи бързо по най-близкия път по суша с конницата си към Александрия и влезе като победител в онази част на града, която се държеше от неприятелски гарнизон. И той не се излъга в предположението си, че неприятелите при известието за тази негова победа ще престанат вече да мислят за война. И тъй със своето пристигане в Александрия Цезар пожъна достойните плодове на своята доблест и своето величие на духа. Цялото градско население сложи оръжие, напусна укрепленията, облече такива дрехи, в каквито се обличат онези, които молят своите господари за милост, и излезе да посрещне идващия към него Цезар, като носеше пред себе си всички свещени предмети - светлини, с вярата в които то беше свикнало да омилостивява гневните и раздразнени души на своите царе, и така капитулира пред него. Цезар прие капитулацията на населението, утеши го, мина през неприятелските укрепления и стигна до своята част на града, посрещнат там от гръмките приветствия от страна на своите хора, които ликуваха не само за благополучния изход от войната и на решителната битка, но и за неговото тъй щастливо идване.
[33] Caesar Aegypto atque Alexandrea potitus reges constituit quos Ptolomaeus testamento scripserat atque obtestatus erat populum Romanum ne mutarentur. Nam maiore ex duobus pueris, rege, amisso minori tradidit regnum maiorique ex duabus filiis, Cleopatrae, quae manserat in fide praesidiisque eius; minorem, Arsinoen, cuius nomine diu regnasse impotenter Ganymeden docuimus, deducere ex regno statuit, ne qua rursus nova dissensio, prius quam diuturnitate confirmarentur regibus imperia, per homines seditiosos nasceretur. Legiones ibi veterana sexta secum reducta ceteras reliquit, quo firmius esset eorum regum imperium, qui neque amorem suorum habere poterant, quod fideliter permanserant in Caesaris amicitia, neque vetustatis auctoritatem, paucis diebus reges constituti. Simul ad imperi nostri dignitatem utilitatemque publicam pertinere existimabat, si permanerent in fide reges, praesidiis eos nostris esse tutos; si essent ingrati, posse isdem praesidiis coerceri. Sic rebus omnibus confectis et collocatis ipse [itinere terrestri] profectus est in Syriam.   33.След като завладя Египет и Александрия, Цезар постави на царския престол там онези, които Птолемей беше определил в своето завещание и бе заклел римския народ да не се променят. Но тъй като по-големият от двамата му синове загина, Цезар предаде царската власт на по-малкия му син и на по-голямата от двете му дъщери - Клеопатра, която винаги запазваше верността си към Цезар и винаги стоеше твърдо на негова страна. А по-младата му дъщеря Арсиноя, от чието име, както вече споменахме, дълго беше управлявал като необуздан деспот Ганимед, Цезар нареди да го снемат от власт, за да не би хора, които сеят размирици, да предизвикат отново разпри и раздори, преди той да успее да укрепи властта на царете. След това Цезар взе със себе си шестия легион, съставен изцяло от ветерани, а всички други легиони остави в Александрия с цел по-здраво да се утвърди властта на споменатите по-горе царе, защото те като верни приятели на Цезар не можеха нито да се радват на любовта на своите сънародници, нито пък да имат авторитет и тежест от по-ранни времена, тъй като бяха станали царе само преди няколко дни. Освен това Цезар считаше, е от голямо значение за честта и достойнството на нашата власт и от полза за римския народ би било, ако нашите военни сили солидно защитят тези нови царе в Александрия, щом те останат верни наши съюзници; ако обаче се окажат непризнателни, същите тези наши войски там лесно биха могли да ги обуздаят. След като извърши всичко това в Александрия и уреди по посочения вече начин порядките в този град, Цезар се отправи по суша към Сирия.
[34] Dum haec in Aegypto geruntur, rex Deiotarus ad Domitium Calvinum, cui Caesar Asiam finitimasque provincias administrandas tradiderat, venit oratum ne Armeniam minorem, regnum suum, neve Cappadociam, regnum Ariobarzanis, possideri vastarique pateretur a Pharnace; quo malo nisi liberarentur, imperata se facere pecuniamque promissam Caesari non posse persolvere. Domitius, non tantum ad explicandos sumptus rei militaris cum pecuniam necessariam esse iudicaret, sed etiam turpe populo Romano et C. Caesari victori sibique infame esse statueret regna sociorum atque amicorum ab externo rege occupari, nuntios confestim ad Pharnacem misit, Armenia Cappadociaque decederet neve occupatione belli civilis populi Romani ius maiestatemque temptaret. Hanc denuntiationem cum maiorem vim habituram existimaret, si propius eas regiones cum exercitu accessisset, ad legiones profectus unam ex tribus, XXXVI, secum ducit, duas in Aegyptum ad Caesarem mittit litteris eius evocatas; quarum altera bello Alexandrino non occurrit, quod itinere terrestri per Syriam erat missa. Adiungit Cn. Domitius legioni XXXVI duas ab Deiotaro, quas ille disciplina atque armatura nostra compluris annos constitutas habebat, equitesque C, totidemque ab Ariobarzane sumit. Mittit P. Sestium ad C. Plaetorium quaestorem, ut legionem adduceret quae ex tumultuariis militibus in Ponto confecta erat, Quintumque Patisium in Ciliciam ad auxilia arcessenda. Quae copiae celeriter omnes iussu Domiti Comana convenerunt.   34.Докато тези събития ставаха в Египет, при Домиций Калвин, на когото Цезар бе поверил управлението на провинция Азия и съседните й римски провинции, дойде цар Дейотар с молба да не позволи на Фарнак да опустошава и да се опитва да завладее неговото царство - Малка Армения15, и царството на Ариобарзан16 - Кападокия17. Ако не бъдели избавени от тази напаст - заяви Дейотар, - те нямало да могат да изпълнят отправените към тях искания и нямало да бъдат в състояние да изплатят обещаните на Цезар парични суми. Домиций не само прецени, че тези пари са необходими за покриване на разходите по воденето на войната, но и сметна, че е позорно за римския народ, за победителя Гай Цезар и за самия него, щото царството на съюзниците и на неговите приятели да завладява чужд цар. Ето защо той незабавно изпроводи пратеници при Фарнак с искане той да евакуира Армения и Кападокия и да не се възползува от Гражданската война за посегателство върху правата и величието на римския народ. Считайки, че това му изявление ще има по-голяма тежест, ако той с войската си се доближи до тези области, Домиций с трите си легиона се отправи на поход, но със себе си взе само един от тях - тридесет и шестия, а другите два изпрати в Египет при Цезар, които бяха поискани от него с писмено послание. Единият от тези два легиона не успя да вземе участие в Александрийската война, понеже беше изпратен по суша през Сирия. Към тридесет и шестия легион Гней Домиций присъедини и двата легиона от Дейотар, които той - Гней Домиций - в продължение на няколко години беше сформирал, въоръжил и обучил по наш римски образец. От този Дейотар той беше взел и 100 конника. Също толкова конници взе и от Ариобарзан. Ведно с това Гней Домиций Калвин изпрати Публий Сестий до квестора Гай Плеторий да доведе набързо сформирания в Понта легион, а Квинт Патизий18 да събере спомагателни войски в Киликия. Всички тези войски по заповед на Домиций бързо се придвижиха и съсредоточиха в Комана19.
[35] Interim legati a Pharnace responsa referunt: Cappadocia se decessisse, Armeniam minorem recepisse, quam paterno nomme iure obtinere deberet. Denique eius regni causa integra Caesari servaretur: paratum enim se facere quod is statuisset. Cn. Domitius cum animadverteret eum Cappadocia decessisse non voluntate adductum sed necessitate, quod facilius Armeniam defendere posset subiectam suo regno quam Cappadociam longius remotam, quodque omnis tris legiones adducturum Domitium putasset, ex quibus cum duas ad Caesarem missas audisset, audacius in Armenia substitisse, perseverare coepit, ut eo quoque regno decederet; neque enim aliud ius esse Cappadociae atque Armeniae, nec iuste eum postulare ut in Caesaris adventum res integra differretur; id enim esse integrum quod ita esset ut fuisset. His responsis datis cum eis copiis quas supra scripsi profectus est in Armeniam locisque superioribus iter facere instituit: nam ex Ponto a Comanis iugum editum silvestre est, pertinens in Armeniam minorem, quo Cappadocia finitur ab Armenia; cuius itineris has esse certas opportunitates [vidit], quod in locis superioribus nullus impetus repentinus accidere hostium poterat, et quod Cappadocia his iugis subiecta magnam commeatus copiam erat sumministratura.   35.Междувременно изпроводените при Фарнак пратеници се завърнаха и донесоха следния отговор от него: от Кападокия той вече се бил оттеглил, но Малка Армения бил завладял, защото имал право да я получи като наследство от баща си. Нека най-после интересите на неговото царство да бъдат предоставени за разрешение на самия Цезар. Той е готов да се подчини на неговото решение. Домиций виждаше добре, че Фарнак беше евакуирал Кападокия не доброволно, а по принуда: за него беше много по-лесно да отбранява успешно Армения, която се намираше непосредствено до неговото царство, отколкото отдалечената Кападокия. И освен това Фарнак смяташе отначало, че Домиций ще дойде с всичките си три легиона. Едва по-късно обаче узна, че Домиций е изпратил два от тях на Цезар в Александрия. Беше достатъчно обаче да чуе, че два от тях са изпратени при Цезар, за да добие смелост и да се утвърди в Армения. Затова именно Домиций започна да настоява, щото Фарнак да се оттегли и от това царство. В юридическо отношение той има еднакви права върху Кападокия, както и върху Армения. Но не било справедливо искането на Фарнак, щото разрешаването на този въпрос в неговата цялост да се отлага до идването на Цезар, а трябвало нещата да се приведат изцяло в онова положение, в каквото те били по рано. След като даде този отговор, Домиций потегли с войските си, които описах по-горе, към Армения, като нареди те да се придвижват по билото на планината, понеже от Понта при двете Комани20 чак до Малка Армения се простира висок горист хребет, който отделя Кападокия от Армения. Този маршрут представляваше, както Домиций разбираше добре, известни удобства, тъй като по високите планински места не можеше да има никаква внезапна атака от страна на неприятелите, а и освен това Кападокия, която беше разположена в подножието на този планински хребет, можеше да доставя продоволствие в изобилие.
[36] Compluris interim legationes Pharnaces ad Domitium mittit quae de pace agerent regiaque munera Domitio ferrent. Ea constanter omnia aspernabatur nec sibi quicquam fore antiquius quam dignitatem populi Romani et regna sociorum reciperare legatis respondebat. Magnis et continuis itineribus confectis cum adventaret ad Nicopolim, quod oppidum positum in Armenia minore est plano ipso loco, montibus tamen altis ab duobus lateribus obiectis satis magno intervallo ab oppido remotis, castra posuit longe a Nicopoli circiter milia passuum VII. Quibus ex castris cum locus angustus atque impeditus esset transeundus, Pharnaces in insidiis delectos pedites omnisque paene disposuit equites, magnam autem multitudinem pecoris intra eas fauces dissipari iussit paganosque et oppidanos in his locis obversari, ut sive amicus Domitius eas angustias transiret, nihil de insidiis suspicaretur, cum in agris et pecora et homines animum adverteret versari tamquam amicorum adventu, sive inimicus ut in hostium finis veniret, praeda diripienda milites dissiparentur dispersique caederentur.   36.През това време Фарнак провождаше при Домиций многобройни пратеничества, които да водят преговори за мир и да му носят царски дарове. Домиций твърдо отхвърляше и едното, и другото и отговаряше, че за него ще бъде най-свещен дълг да възстанови престижа на римския народ и да възвърне царствата на неговите съюзници. След продължителен непрекъснат поход Домиций стигна до Никополис21, град в Малка Армения, разположен в равнинна местност, но заобиколен от две страни от изправени една срещу друга високи планини, отдалечени на твърде голямо разстояние от града. Именно там, на около 7 мили от Никополис, Домиций разположи своя лагер. Понеже от този лагер по посока към града се минаваше през едно тясно и труднопроходимо място, Фарнак разположи там в засада отбрани пехотни бойци и почти цялата си конница, а в теснините на този проход заповяда да се пръсне и да пасе голям брой добитък, а селяни и жители на града да се виждат, че го пасат по тези места, тъй че, ако Домиций мине през прохода с приятелски намерения, по никакъв начин не би заподозрял, е в прохода има разположени засади, тъй като би забелязал, че по полето пасе добитък и се движат хора също както когато пристигат приятели. Ако настъпва обаче като неприятел, с враждебни намерения в неприятелска страна и неговите войници се разпръснат да плячкосват, тогава те биха могли да бъдат избити, докато са разпръснати поотделно.
[37] Haec cum administraret, numquam tamen intermittebat legatos de pace atque amicitia mittere ad Domitium, cum hoc ipso crederet facilius eum decipi posse. At contra spes pacis Domitio in isdem castris morandi attulit causam. Ita Pharnaces, amissa proximi temporis occasione cum vereretur ne cognoscerentur insidiae, suos in castra revocavit. Domitius postero die propius Nicopolim accessit castraque oppido contulit. Quae dum muniunt nostri, Pharnaces aciem instruxit suo more atque instituto. In fronte enim simplici derecta acie cornua trinis firmabantur subsidiis; eadem ratione haec media collocabantur acie duobus dextra sinistraque intervallis simplicibus ordinibus instructis. Perfecit inceptum castrorum opus Domitius parte copiarum pro vallo constituta.   37.Въпреки че издаде тези заповеди, Фарнак все пак продължаваше да изпровожда пратеници при Домиций с предложения да сключат мир и да установят дружески отношения, като се надяваше, че по този начин по-лесно ще успее да измами Домиций. Стана обаче тъкмо обратното: надеждата за мир се оказа за Домиций основание да не напуска своя лагер. Тогава Фарнак, като пропусна удобния момент в най-близко време, тъй като се изплаши да не би нашите да узнаят за неговата засада, извика обратно в лагера своите бойци. На следния ден Домиций се доближи още повече до Никополис и разположи своя лагер непосредствено пред града. През времето, докато нашите войници бяха заети с неговото укрепяване, Фарнак построи войските си, следвайки своя собствен обичай и план: неговият фронт представлявал права бойна линия, а на фланговете фронтът бил подкрепен от резервни части, построен в три линии. Точно така и зад центъра на неговия боен ред имало три резервни линии, разположени в прости и прави редици, а между тях от ляво и от дясно имало обикновени дистанции. Като построи част от своите войски пред вала, Домиций завърши в същото време и започнатите лагерни укрепления.
[38] Proxima nocte Pharnaces interceptis tabellariis, qui de Alexandrinis rebus litteras ad Domitium ferebant, cognoscit Caesarem magno in periculo versari flagitarique ab Domitio ut quam primum Caesari subsidia mitteret propiusque ipse Alexandream per Syriam accederet. Qua cognita re Pharnaces victoriae loco ducebat, si trahere tempus posset, cum discedendum Domitio celeriter putaret. Itaque ab oppido, qua facillimum accessum et aequissimum ad dimicandum nostris videbat, fossas duas derectas non ita magno medio intervallo relicto IIII pedum altitudinis in eum locum deduxit quo longius constituerat suam non producere aciem. Inter has fossas aciem semper instruebat, equitatum autem omnem ab lateribus extra fossam collocabat; qui neque aliter utilis esse poterat et multum numero anteibat nostrum equitatum.   38.През следната нощ Фарнак залови куриери, които носеха писмо от Цезар до Домиций, в което се разказваше за положението в Александрия. От него Фарнак узна, че Цезар се намира там в голяма опасност и че иска от Домиций най-спешно изпращане на подкрепления, а заедно с това и самият Домиций да се придвижи през Сирия към Александрия. Като узна тези неща Фарнак сметна победата си за напълно възможна, ако успее да спечели време поради това, че Домиций по неволя трябваше скоро да се оттегли оттук. Ето защо от града, от там където според неговите наблюдения би било най.лесно за нашите войски да се оттеглят и да издържат сражение при най-изгодни за тях позиции, Фарнак прекара два рова на не голямо, а на средно разстояние един от друг, дълбоки 4 стъпки и простиращи се на дължина до там, където най-много трябва да придвижи своята войска. Между тези два рова, както винаги до тогава, построи боен ред своята пехота, а цялата си конница разположи по фланговете вън от рова. Конницата на Фарнак беше значително по-многобройна от нашата и само благодарение на това можеше да бъде полезна.
[39] Domitius autem, cum Caesaris magis periculo quam suo commoveretur neque se tuto discessurum arbitraretur, si condiciones quas reiecerat rursus appeteret aut +sine causa+ discederet, ex propinquis castris in aciem exercitum eduxit; XXXVI legionem in dextro cornu collocavit, Ponticam in sinistro, Deiotari legiones in mediam aciem contulit, quibus tamen angustissimum intervallum frontis reliquit reliquis cohortibus in subsidiis collocatis. Sic utrimque acie instructa processum est ad dimicandum.   39.Адомиций беше разтревожен много повече от опасността, която бе изпаднал Цезар, отколкото от собственото си критично положение. Затова въпреки че смяташе, че е напълно безопасно да се оттегли, щом сега на свой ред той искаше да се приемат тези условия, които по-рано сам беше отхвърлял или пък извърши това без някаква причина, изведе войската си от близко намиращия се лагер и я построи в боен ред: тридесет и шестия легион разположи на десния фланг, понтийския легион - на левия, а в центъра - легионите на Дейотар. Между тях остави съвсем тясна ивица отпред. Останалите кохорти бяха за резерв. Така бяха построени двете войски в началото на сражението.
[40] Signo sub idem tempus ab utroque dato concurritur: acriter varieque pugnatur. Nam XXXVI legio, cum extra fossam in equites regis impetum fecisset, adeo secundum proelium fecit ut moenibus oppidi succederet fossamque transiret aversosque hostis aggrederetur. At Pontica ex altera parte legio, cum paulum aversa hostibus cessisset, fossam autem circumire +acies secundo+ conata esset, ut aperto latere aggrederetur hostem, in ipso transitu fossae confixa et oppressa est. Deiotari vero legiones vix impetum sustinuerunt. Ita victrices regiae copiae cornu suo dextro mediaque acie converterunt se ad XXXVI legionem. Quae tamen fortiter vincentium impetum sustinuit, magnis copiis hostium circumdata praesentissimo animo pugnans in orbem se recepit ad radices montium; quo Pharnaces insequi propter iniquitatem loci noluit. Ita Pontica legione paene tota amissa, magna parte Deiotari militum interfecta XXXVI legio in loca se superiora contulit non amplius CCL desideratis. Ceciderunt eo proelio splendidi atque inlustres viri non nulli, equites Romani. Quo tamen incommodo Domitius accepto reliquias exercitus dissipati collegit itineribusque tutis per Cappadociam se in Asiam recepit.   40.Почти едновременно и от двете страни бе даден сигнал за бой. Двете войски се втурнаха една срещу друга. Боят беше ожесточен и с променлив успех. Така тридесет и шестият легион връхлетя върху намиращата се вън от рова конница на царя и започна да се сражава тъй успешно, че стигна до стените на града, премина през подкрепосния ров и нападна неприятеля в тил. На другия фланг обаче понтийският легион претърпя неуспех, отстъпи пред противника; вторият боен ред направи опит да обходи рова, за да нападне рова от към открития му фланг; по време на преминаването на рова обаче той беше разбит и унищожен. Легионите на Дейотар едва удържаха атаката на противника. По такъв начин победоносните войски на царя по своя десен фланг и от своя център се насочиха срещу нашия тридесет и шести легион. Въпреки това той храбро отбиваше атаките на победоносните неприятелски войски и въпреки че беше обкръжен от многобройните неприятелски войски се сражаваше с висок боен дух, зае кръгова отбрана и се оттегли в подножието на планината. Поради трудния терен Фарнак не пожела да го преследва там. Така, след понтийският легион почти изцяло беше унищожен, а пък голяма част от войниците на Дейотар бяха избити, само тридесет и шестият легион отстъпи на по-висока позиция, като загуби не повече от 250 души. В това сражение загинаха няколко знатни и прочути мъже от римското конническо съсловие. След това поражение Домиций все пак успя да събере останките от разбитата си армия и по безопасни пътища се оттегли през Кападокия в Азия.
[41] Pharnaces rebus secundis elatus, cum de Caesare ea quae optabat speraret, Pontum omnibus copiis occupavit ibique et victor et crudelissimus rex, cum sibi fortunam paternam feliciore eventu destinaret, multa oppida expugnavit, bona civium Romanorum Ponticorumque diripuit, supplicia constituit in eos qui aliquam formae atque aetatis commendationem habebant ea quae morte essent miseriora, Pontumque nullo defendente paternum regnum glorians se recepisse obtinebat.   41.Възгордян от тази своя победа и уверен, че и с Цезар ще се случи това което желае, Фарнак завзе с всичките си войски Понта; там той се държеше като победител и като жесток цар, който си е поставил с цел да надмине богатството и славата на своя баща и с още по-бляскави победи; затова той завладя с бой много градове, разграби богатствата на римските и понтийските граждани, а тези от тях, които се отличаваха с красотата и младостта си, подложи на такива сурови изпитания, които бяха по-мъчителни от самата смърт. Фарнак се хвалеше, че без никаква съпротива е завладял Понта и по този начин е възстановил бащиното си царство.
[42] Sub idem tempus in Illyrico est incommodum acceptum, quae provincia superioribus mensibus retenta non tantum sine ignominia sed etiam cum laude erat. Namque eo missus aestate cum duabus legionibus Q. Cornificius, Caesaris quaestor, pro praetore, quamquam erat provincia minime copiosa ad exercitus alendos et finitimo bello ac dissensionibus confecta et vastata, tamen prudentia ac diligentia sua. quod magnam curam suscipiebat ne quo temere progrederetur, et recepit et defendit. Namque et castella complura locis editis posita, quorum opportunitas castellanos impellebat ad decursiones faciendas et bellum inferendum, expugnavit eaque praeda milites donavit, quae etsi erat tenuis, tamen in tanta provinciae desperatione erat grata, praesertim virtute parta, et cum Octavius ex fuga Pharsalici proeli magna classe in illum se sinum contulisset, paucis navibus Iadertinorum, quorum semper in rem publicam singulare constiterat officium, dispersis Octavianis navibus erat potitus, ut vel classe dimicare posset adiunctis captivis navibus sociorum. Cum diversissima parte orbis terrarum Cn. Pompeium Caesar victor sequeretur complurisque adversarios in Illyricum propter Macedoniae propinquitatem se reliquiis ex fuga collectis contulisse audiret, litteras ad Gabinium mittit, uti cum legionibus tironum, quae nuper erant conscriptae, proficisceretur in Illyricum coniunctisque copiis cum Q. Cornificio, si quod periculum provinciae inferretur, depelleret; sin ea non magnis copiis tuta esse posset, in Macedoniam legiones adduceret. Omnem enim illam partem regionemque vivo Cn. Pompeio bellum instauraturam esse credebat.   42.Приблизително по същото време ни сполетя беда и в Илирик. Тази провинция бе завладяна през предходните няколко месеца не само без нито едно опозоряване, но дори и със слава. Въпреки че не разполагаше с никакви запаси за изхранване на армията и въпреки че тя беше напълно опустошена от война със съседи и вътрешни междуособици все пак изпратеният там през лятото с два легиона и с власт на претор Цезаров квестор Квинт Корнифиций22 следствие на своите благоразумни действия и бдителност не само я завзе, но и я защити главно с това че по всякакъв начин избягваше каквито и да е било необмислени придвижвания във вътрешността. Именно благодарение на това той завзе много крепости, разположени на високи места, удобното местоположение на които подтикваше техните обитатели да се спуснат надолу, за да извършват набези, и ги предостави като плячка на своите войници. Въпреки че тази плячка поради окаяното положение на провинцията беше незначителна, тя беше добре дошла, понеже беше придобита с храброст. Освен това, когато Октавий, бягайки след сражението при Фарсал с голяма флота, се беше насочил към този залив, Корнифиций с помощта на немного кораби на жителите на Ядер23, които винаги запазваха своята необикновена вярност към нашита държава, разпръсна корабите на Октавий и ги плени. С присъединяването на тези заловени в плен кораби към корабите на съюзниците той вече беше в състояние да се реши дори на сражение по море. Цезар, преследвайки Гней Помпей победоносно на другия край на света, узна, че много от неговите противници след тяхното поражение и бягство събрали отново останалите от своите войски и се насочили към Илирик поради близостта на тази провинция с Македония. Тогава Цезар изпрати писмена заповед до Габиний да се придвижи с набраните неотдавна легиони от новобранци, да се присъедини към войските на Квинт Корнифиций и да отбранява тази провинция от опасности, които можеха да се прибавят, а пък ако е възможно да я защитава с неголеми сили, да доведе легионите в Македония. Цезар беше убеден, че докато Помпей е жив, цялата тази окрайнина и област ще подновят военните действия.
[43] Gabinius ut in Illyricum venit hiberno tempore anni ac difficili sive copiosiorem provinciam existimans sive multum fortunae victoris Caesaris tribuens sive virtute et scientia sua confisus, qua saepe in bellis periclitatus magnas res et secundas ductu ausuque suo gesserat, neque provinciae facultatibus sublevabatur, quae partim erat exinanita partim infidelis, neque navibus intercluso mari tempestatibus commeatus supportari poterat; magnisque difficultatibus coactus non ut volebat sed ut necesse erat bellum gerebat. Ita cum durissimis tempestatibus propter inopiam castella aut oppida expugnare cogeretur, crebro incommoda accipiebat adeoque est a barbaris contemptus ut Salonam se recipiens in oppidum maritimum, quod cives Romani fortissimi fidelissimique incolebant, in agmine dimicare sit coactus. Quo proelio duobus milibus militum amplius amissis, centurionibus XXXVIII, tribunis IIII, cum reliquis copiis Salonam se recepit summaque ibi dificultate rerum omnium pressus paucis mensibus morbo periit. Cuius et infelicitas vivi et subita mors in magnam spem Octavium adduxit provinciae potiendae; quem tamen diutius in rebus secundis et fortuna, quae plurimum in bellis potest, diligentiaque Cornifici et virtus Vatini versari passa non est.   43.Габиний пристигна в Илирик в трудно годишно време - през зимата. Дали той смяташе, че тази провинция е достатъчно богата, или отдаваше много на своята военна доблест и опитност - благодарение на която той често беше излизал невредим от военни опасности и като самостоятелен командир беше ръководил успешни важни операции? Но каквото и да беше това, тази отчасти опустошена, отчасти невярна провинция не можеше да му помогне, пък и самият той не беше в състояние да се снабди с продоволствие по море, което беше недостъпно вследствие на бурите. По такъв начин, притиснат от толкова големи затруднения, Габиний водеше войната не както желаеше, а както беше принуден. И по неволя той беше принуден да завоюва крепости или градове поради липса на продоволствие. При тези действия често търпеше поражения и варварите започнаха да го презират до такава степен, че го заставиха да приеме сражението при поход, по време на неговото отстъпление в крайморския град Салоне, в който живееха много мъжествени и верни римски граждани. След като загуби в това сражение повече от две хиляди войници, осем центуриона и четирима трибуни, Габиний, и там притиснат и изнемогващ от различни трудности и оскъдици, след няколко месеца умря от болест. Неговите нещастия и приживе, и внезапната му смърт вдъхнаха на Октавий големи надежди, че ще може да завладее тази провинция. Но толкова могъщата във време на война съдба и енергичната разпоредителност на Корнифиций не му позволиха да се наслаждава дълго на своето щастие.
[44] Vatinius Brundisi cum esset, cognitis rebus quae gestae erant in Illyrico, cum crebris litteris Cornifici ad auxilium provinciae ferendum evocaretur et M. Octavium audiret cum barbaris foedera percussisse compluribusque locis nostrorum militum oppugnare praesidia partim classe per se partim pedestribus copiis per barbaros, etsi gravi valetudine adfectus vix corporis viribus animum sequebatur, tamen virtute vicit incommodum naturae difficultatesque et hiemis et subitae praeparationis. Nam cum ipse paucas in portu navis longas haberet, litteras in Achaiam ad Q. Calenum misit, uti sibi classem mitteret. Quod cum tardius fieret quam periculum nostrorum flagitabat, qui sustinere impetum Octavi non poterant, navibus actuariis, quarum numerus erat satis magnus, magnitudo nequaquam satis iusta ad proeliandum, rostra imposuit. His adiunctis navibus longis et numero classis aucto militibus veteranis impositis, quorum magnam copiam habebat ex omnibus legionibus, qui numero aegrorum relicti erant Brundisi, cum exercitus in Graeciam transportaretur, profectus est in Illyricum maritimasque non nullas civitates, quae defecerant Octavioque se tradiderant, partim recipiebat, partim remanentis in suo consilio praetervehebatur nec sibi ullius rei moram necessitatemque iniungebat quin quam celerrime posset ipsum Octavium persequeretur. Hunc oppugnantem Epidaurum terra marique, ubi nostrum erat praesidium, adventu suo discedere ab oppugnatione coegit praesidiumque nostrum recepit.   44.Корнифиций призоваваше често в своите писмени послания Ватиний, който в това време беше в Брундизий и беше узнал за произшествието в Илирик, да изпрати помощ на провинцията. Едновременно с това Ватиний беше чул и за това, че Марк Октавий беше сключил с варварите договори и че на много места той предприема нападения против нашите гарнизони, ту самият той със своята флота от морето, ту на сушата, като за целта употребява отряди от варвари. И въпреки че Ватиний беше тежко болен и физическите му сили едва отговаряха на неговото въодушевление, все пак със силната си воля той преодоля своята физическа слабост и трудностите, свързани със зимното време и с внезапните военни приготовления. Тъй като самият Ватиний имаше малко военни кораби в пристанището, то той изпрати в Ахайя до Квинт Кален писмо с молба да му изпрати една ескадра. Тази работа напредваше обаче по-бавно, отколкото изискваше опасното положение на нашите войници, които не бяха в състояние да издържат атаката на Октавий. Затова Ватиний прикрепи железни остриета към носовете на своите твърде многобройни, но по своите размери не съвсем подходящи за морска битка корабчета с гребла. Като ги прибави към своите военни кораби и по този начин увеличи своята флота, Ватиний натовари на тези кораби ветераните, които по време на транспортирането на войската в Гърция бяха оставени в голям брой за лекуване, и се отправи към Илирик. Той завладя отново някои крайбрежни градове, които бяха отпаднали от нас и бяха преминали на страната на Октавий. Ако обаче те проявяваха упоритост в своето решение, то той ги заобикаляше и без каквото и да било излишно бавене с възможната най-голяма скорост се впусна да преследва самия Октавий. До него Ватиний стигна тъкмо тогава, когато той обсаждаше по суша и по море Епидавър24, където имаше гарнизон от наши войски. Със своето пристигане Ватиний принуди Октавий да снеме обсадата и да деблокира нашия гарнизон.
[45] Octavius cum Vatinium classem magna ex parte confectam ex naviculis actuariis habere cognosset, confisus sua classe substitit ad insulam Tauridem; qua regione Vatinius insequens navigabat, non quo Octavium ibi restitisse sciret, sed quod eum longius progressum insequi decreverat. Cum propius Tauridem accessisset distensis suis navibus, quod et tempestas erat turbulenta et nulla suspicio hostis, repente adversam ad se venientem navem antemnis ad medium malum demissis instructam propugnatoribus animum advertit. Quod ubi conspexit, celeriter vela subduci demittique antemnas iubet et milites armari et vexillo sublato, quo pugnandi dabat signum, quae primae naves subsequebantur idem ut facerent significabat. Parabant se Vatiniani repente oppressi; parati deinceps Octaviani ex portu procedebant. Instruitur utrimque acies, ordine disposita magis Octaviana, paratior militum animis Vatiniana.   45.Когато Октавий узна, че ескадрата на Ватиний се състои в по-голямата си част от бързоходни кораби с гребла, той, разчитайки на своята флота, хвърли котва при остров Таврида25. В същата посока кръстосваше с флотата си, извършвайки наблюдения, и Ватиний, който го преследваше. Той обаче не знаеше, че Октавий се е установил именно там, а мислеше, че се е отдалечил много напред, и затова реши да продължи преследването му съобразно с неговото придвижване напред. Когато обаче корабите на Ватиний се приближиха до Таврида, те се разпръснаха вследствие на бурното време, а също и поради това, че той не подозираше близостта на неприятеля. Отведнъж обаче Ватиний забеляза, че срещу него се насочва кораб със спуснати до напречните дървета на своите мачти платна и пълен с бойци. Щом като съгледа това, той заповяда да се свият бързо платната, да се спуснат и да се заловят за оръжие. След това вдигна знамето и с това даде знак на корабите, които се движеха непосредствено след него, да сторят същото. Войниците на Ватиний, изненадани внезапно, започнаха да се готвят за битка, а войниците на Октавий, вече готови за бой, започнаха да излизат един подир друг от пристанището. И двете флотилии се строиха в боен ред. По-строен беше бойният ред на Октавий, но сред войниците на Ватиний имаше по-голямо въодушевление.
[46] Vatinius cum animum adverteret neque navium se magnitudine neque numero parem esse fortuitae dimicationi, fortunae rem committere maluit. Itaque primus sua quinqueremi in quadriremem ipsius Octavi impetum fecit. Celerrime fortissimeque contra illo remigante naves adversae rostris concurrerunt adeo vehementer ut navis Octaviana rostro discusso ligno contineretur. Committitur acriter reliquis locis proelium concurriturque ad duces maxime: nam cum suo quisque auxilium ferret, magnum comminus in angusto mari proelium factum est. Quantoque coniunctis magis navibus confligendi potestas dabatur, tanto superiores erant Vatiniani; qui admiranda virtute ex suis navibus in hostium navis transilire non dubitabant et dimicatione aequata longe superiores virtute rem feliciter gerebant. Deprimitur ipsius Octavi quadriremis, multae praeterea capiuntur aut rostris pefforatae merguntur; propugnatores Octaviani partim in navibus iugulantur, partim in mare praecipitantur. Ipse Octavius se in scapham confert; in quam plures cum confugerent, depressa scapha vulneratus tamen adnatat ad suum myoparonem. Eo receptus, cum proelium nox dirimeret, tempestate magna velis profugit. Sequuntur hunc suae naves non nullae, quas casus ab illo periculo vindicarat.   46.Въпреки че Ватиний виждаше, че нито по размерите, нито по броя на своите кораби може да се мери с противника, той предпочете да рискува и да предостави изхода от сражението на съдбата. Така той пръв се впусна в атака със своята квинкверема срещу квадриремата на самия Октавий. Когато извънредно бързо и храбро загреба с веслата си срещу него, техните кораби се сблъскаха с носовете си тъй силно, че корабът на Октавий разби своя дървен нос и беше вцепен в дървения корпус на противниковия кораб. На останалите места се завърза ожесточена битка и от двете страни, но главните атаки се насочваха срещу корабите на командирите. Тъй като всеки кораб се стремеше да окаже помощ на своя главнокомандуващ, то на едно твърде тясно морско пространство се разигра голям ръкопашен бой. И колкото повече имаха възможност да се сражават при близкия допир на корабите, толкова повече вземаха връх бойците на Ватиний: те не се поколебаха да скачат с удивителна храброст от своите кораби в корабите на противника и тъй като го превъзхождаха далеч по своята храброст в ръкопашния бой, се сражаваха твърде успешно. Квадриремата на самия Октавий беше потопена; освен това много кораби бяха пленени или пък потопени с пробивни удари на корабните носове. Флотските екипажи на Октавий бяха отчасти избити на самите кораби, отчасти - хвърлени в морето. Самият Октавий се спаси на лодка, но тъй като в нея се струпаха при бягството си много хора, тя потъна. При това той беше ранен, но все пак успя да доплува до своя лек пиратски кораб и се качи в него. А след това, когато нощта сложи край на битката, Октавий успя да избяга при силна буря на кораб с платна. След него се впуснаха да бягат някои негови кораби, които се бяха избавили случайно от гибел.
[47] At Vatinius re bene gesta receptui cecinit suisque omnibus incolumibus in eum se portum victor recepit, quo ex portu classis Octavi ad dimicandum processerat. Capit ex eo prcelio penterem unam, triremis duas, dicrotas VIII complurisque remiges Octavianos posteroque ibi die, dum suas captivasque navis reficeret, consumpto post diem tertium contendit in insulam Issam, quod eo se recepisse ex fuga credebat Octavium. +Erat in eum+ nobilissimum regionum earum oppidum coniunctissimumque Octavio. Quo ut venit, oppidani supplices se Vatinio dediderunt, comperitque ipsum Octavium parvis paucisque navigiis vento secundo regionem Graeciae petisse, inde ut Siciliam, deinde Africam caperet. Ita brevi spatio re praeclarissime gesta, provincia recepta et Cornificio reddita, classe adversariorum ex illo toto sinu expulsa victor se Brundisium incolumi exercitu et classe recepit.   47.След своята победа Ватиний даде сигнал за оттегляне и без каквито и да било загуби се завърна като победител в онова пристанище, от което беше потеглил на бой Октавий. В това сражение Ватиний плени една пенттера, две триреми, осем дикроти26 и много гребци на Октавий. На следния ден той употреби, за да бъдат поставени още там както неговите, така и взетите в плен кораби, а на третия ден се отправи към остров Иса27, където предполагаше, че се е оттеглил Октавий след бягството си. На този остров се намираше най-прочутият в тези краища и най-предан на Октавий град Иса. Щом Ватиний пристигна там, неговите жители капитулираха пред него най-покорно. От тях той узна, че самият Октавий с незначителен брой малки кораби се възползувал от благоприятен вятър и се отправил по посока на Гърция, а оттам - към Сирия, а след това - към Африка. По този начин Ватиний постигна славна победа. Той завладя отново провинция Илирик и я повери отново на Корнифиций. Ватиний прогони от този залив напълно неприятелската флота и сега се завърна победоносно в Брундизий, като не претърпя загуби нито във войската, нито във флотата си.
[48] Eis autem temporibus quibus Caesar ad Dyrrachium Pompeium obsidebat et Palaepharsali rem feliciter gerebat Alexandreaeque cum periculo magno tum etiam maiore periculi fama dimicabat, Q. Cassius Longinus, in Hispania pro praetore provinciae ulterioris obtinendae causa relictus, sive consuetudine naturae suae sive odio quod in illam provinciam susceperat quaestor ex insidiis ibi vulneratus, magnas odi sui fecerat accessiones, quod vel ex conscientia sua, cum de se mutuo sentire provinciam crederet, vel multis signis et testimoniis eorum qui difficulter odia dissimulabant animum advertere poterat, et compensare offensionem provinciae exercitus amore cupiebat. Itaque, cum primum in unum locum exercitum conduxit, sestertios centenos militibus est pollicitus, nec multo post, cum in Lusitania Medobregam oppidum montemque Herminium expugnasset, quo Medobregenses confugerant, ibique imperator esset appellatus, sestertiis centenis milites donavit. Multa praeterea et magna praemia singulis concedebat; quae speciosum reddebant praesentem exercitus amorem, paulatim tamen et occulte militarem disciplinam severitatemque minuebant.   48.През цялото време, през което Цезар обсаждаше Помпей при Дирахий28, той водеше с успех военните действия при Палефарсал29, а в сражението при Александрия се беше изложил на голяма опасност, която мълвата преувеличаваше още повече. В Испания като пропретор със задача да отбранява Отвъдната провинция, бе поставен Квинт Касий Лонгин30. Дали това беше във връзка с неговия характер изобщо, или пък във връзка с това, че той беше намразил тази провинция още по времето на своето квесторство31, когато беше ранен там от засада, във всеки случай той успя да засили много омразата към себе си, в което се убеждаваше, като разбираше, че естествено и населението на провинцията му отговаряше със същите чувства на ненавист, а също и посредством множество косвени и преки доказателства за неприязън от страна на такива хора, които трудно прикривали своята омраза. Затова Касий се стремеше да компенсира това лошо отношение на провинцията към себе си с любовта на армията. И тъй, когато Касий беше свикал войската на сбор на едно място, той обеща на войниците по сто сестерции. И действително немного след това, когато завладя града Медобрига32 в Лузитания33 и Херминските планини34, където бяха избягали жителите на Медобрига, той бе провъзгласен за император и раздаде тези пари на войниците. Но освен това даде на отделни лица много големи награди. Въпреки че тези награди създадоха привидно привлекателната илюзия за любов на войската към него, те постепенно и незабелязано отслабваха строгостта на военната дисциплина.
[49] Cassius legionibus in hiberna dispositis ad ius dicendum Cordubam se recepit contractumque in ea aes alienum gravissimis oneribus provinciae constituit exsolvere; et ut largitionis postulat consuetudo, per causam liberalitatis speciosam plura largitori quaerebantur. Pecuniae locupletibus imperabantur, quas Longinus sibi expensas ferri non tantum patiebatur sed etiam cogebat, in gregem locupletium simultatium causa tenues coiciebantur, neque ullum genus quaestus aut magni et evidentis aut minimi et sordidi praetermittebatur quo domus et tribunal imperatoris vacaret. Nemo erat, qui modo aliquam iacturam facere posset, quin aut vadimonio teneretur aut in reos referretur. Ita magna etiam sollicitudo periculorum ad iacturas et detrimenta rei familiaris adiungebatur.   49. След като настани своите легиони в зимни лагери, Касий се оттегли в Кордуба, за да разгледа съдебни процеси. И понеже беше потънал в дългове, той реши да обложи провинцията с извънредно тежки данъци. И както обикновено става при щедрите парични раздавания, онзи, който прави тези раздавания, трябва да изнамери по възможност повече парични ресурси, за да може да придаде блясък на своята щедрост. Парични суми се изискваха принудително от заможните хора и Касий Лонгин не само разрешаваше, но и принуждаваше да се изплащат лично на него. В числото на заложниците се включваха обаче умишлено и бедни хора и въобще домът и трибуналът на императора не пропускаха и не отбягваха каквато и да била материална облага независимо от това, дали тя е голяма и очевидна, или пък е най-незначителна и скверна. И въобще нямаше никой, който би могъл да понесе парични жертви и който да не бъде подведен под съдебна отговорност, или пък името му да не бъде вписано в списъка на подсъдимите. По този начин към жертвите и загубите на имуществото се прибавяше и голямата тревога от изхода на някакъв опасен съдебен процес.
[50] Quibus de causis accidit ut, cum Longinus imperator eadem faceret quae fecerat quaestor, similia rursus de morte eius provinciales consilia inirent. Horum odium confirmabant non nulli familiares eius qui, cum in illa societate versarentur rapinarum, nihilo minus oderant eum cuius nomine peccabant, sibique quod rapuerant acceptum referebant, quod interciderat aut erat interpellatum Cassio assignabant. Quintam legionem novam conscribit. Augetur odium et ex ipso dilectu et sumptu additae legionis. Complentur equitum III milia maximisque ornantur impensis: nec provinciae datur ulla requies.   50.И тъй Лонгин в качеството си на император правеше всичко онова, което правеше и по-рано като квестор, тъй че по тези причини жителите на провинцията започнаха да замислят отново покушение върху неговия живот. Омразата им към Касий Лонгин се засилваше и от някои негови приближени. Извършвайки заедно с него грабежи, те не по-малко ненавиждаха тогова, от чието име те извършваха престъпленията, и онова, което успяваха да заграбят, те си го присвояваха, а онова, което им се изплъзваше от ръцете или пък което не им се позволяваше да обсебят, го предаваха на Касий. Той набра нов легион, пети, и конница от три хиляди души и за нейното въоръжаване и екипировка направи извънредно големи разходи. С една дума: провинцията не можеше дъх да си поеме.
[51] Interim litteras accepit a Caesare, ut in Africam exercitum traiceret perque Mauretaniam ad finis Numidiae perveniret, quod magna Cn. Pompeio Iuba miserat auxilia maioraque missurus existimabatur. Quibus litteris acceptis insolenti voluptate efferebatur, quod sibi novarum provinciarum et fertilissimi regni tanta oblata esset facultas. Itaque ipse in Lusitaniam proficiscitur ad legiones arcessendas auxiliaque adducenda; certis hominibus dat negotium ut frumentum navesque C praepararentur pecuniaeque describerentur atque imperarentur, ne qua res cum redisset moraretur. Reditus eius fuit celerior omnium opinione: non enim labor aut vigilantia cupienti praesertim aliquid Cassio deerat.   51.В това време Касий получи писмо от Цезар, който му заповядваше да прехвърли войската си в Африка и през Мавритания35 да стигне до границите на Нумидия, тъй като цар Юба бил изпратил големи контингенти спомагателни войски в подкрепа на Гней Помпей и очаквал, че ще изпрати още по-големи. Това писмо предизвика у Касий Лонгин истински възторг, защото му се предоставяше извънредно блогоприятен случай да забогатее в новите провинции и в необикновено богатото царство. Затова той сам лично се отправи към Лузитания за своите легиони и за помощните си войски, а на свои верни хора възложи задачата да доставят жито и да екипират сто кораба, както и да определят и съберат всички данъци, за да не се губи време, когато се завърне. Против очакванията на всички неговото завръщане беше по-бързо, понеже на Касий Лонгин не липсваше нито усърдие, нито неуморимост, когато се стремеше да постигне нещо.
[52] Exercitu coacto in unum locum castris ad Cordubam positis pro contione militibus exponit quas res Caesaris iussu gerere deberet, polliceturque eis, cum in Mauretaniam traiecisset, sestertios [centenos] se daturum; quintam fore in Hispania legionem. Ex contione se Cordubam recepit eoque ipso die tempore postmeridiano, cum in basilicam iret, quidam Minucius Silo cliens L. Racili libellum, quasi aliquid ab eo postularet, ut miles ei tradit, deinde post Racilium — nam is latus Cassi tegebat — , quasi responsum peteret, celeriter dato loco cum se insinuasset, sinistra corripit aversum dextraque bis ferit pugione. Clamore sublato fit a coniuratis impetus universis. Munatius Flaccus proximum gladio traicit lictorem; hoc interfecto Q. Cassium legatum vulnerat. Ibi T. Vasius et L. Mercello simili confidentia Flaccum, municipem suum, adiuvant: erant enim omnes Italicenses. Ad ipsum Longinum L. Licinius Squillus involat iacentemque levibus sauciat plagis.   52.След като събра войската си на едно място и се разположи на лагер край Кордуба, пред военно събрание той съобщи на войниците какво трябва да извърши по заповед на Цезар и им обеща, че щом ги прехвърли в Мавритания, ще раздаде по 100 сестерции на всеки. А петият легион - каза той - трябвало да остане в Испания. Веднага след военното събрание Касий Лонгин потегли за Кордуба. Още на същия ден след пладне, когато се беше запътил към местната базилика36 някой, си Муниций Силон, клиент на Луций Рацилий37, подаде на Касий нещо като прошение от своя страна като войник, а слез това се промъкна, сякаш за отговор, зад Рацилий, който придружаваше Касий, и даде път на Муниций да мине напред. Щом като Касий се обърна, Муниций го хвана за лявата ръка, а с дясната си ръка му нанесе два удара с камата си. Когато се надигна вик, всички заговорници се втурнаха да нападат от веднъж заедно. Муниций и Флак промуши с меча си ликтора, който беше застанал най-близо, и като го уби, нарани Квинт Касий38 - легата на Касий. Тогава Тит Васий и Луций Мерцелон се притекоха също тъй смело на помощ на своя земляк Флак: те всички бяха родом от Италика. Върху самия Лонгин се нахвърли Луций Вицений Сквил, събори го на земята и му нанесе няколко леки рани.
[53] Concurritur ad Cassium defendendum: semper enim Berones complurisque evocatos cum telis secum habere consuerat. A quibus ceteri intercluduntur qui ad caedem faciendam subsequebantur; quo in numero fuit Calpurnius Salvianus et Manilius Tusculus. Minucius inter saxa quae iacebant in itinere fugiens opprimitur et relato domum Cassio ad eum deducitur. Racilius in proximam se domum familiaris sui confert, dum certum cognosceret confectusne Cassius esset. L. Laterensis, cum id non dubitaret, accurrit laetus in castra militibusque vernaculis et secundae legionis, quibus odio sciebat praecipue Cassium esse, gratulatur; tollitur a multitudine in tribunal, praetor appellatur. Nemo enim aut in provincia natus, ut vernaculae legionis milites, aut diuturnitate iam factus provincialis, quo in numero erat secunda legio, non cum omni provincia consenserat in odio Cassi: nam legionem XXX et XXI paucis mensibus in Italia scriptas Caesar attribuerat Longino, quinta legio nuper ibi erat confecta.   53.На помощ на Касий се притекоха неговите верни войници: той винаги държеше при себе си берони39 и много повикани отново на военна служба ветерани, всички отлично въоражени. Те преградиха пътя на останалите заговорници, които се опитваха да настигнат своите другари и да участват и те в убийството на Квинт Касий Лонгин. Тяхното число бяха Калпурний Салвиан и Манилий Тускул. Минуций се спусна да бяга, но бе застигнат между скалите, които се изпречиха на пътя му, и бе отведен при Касий, който беше пренесен у дома му. Рацилий се укриваше в най-близкото жилище на свой близък, докато узнае със сигурност дали Касий е убит. Луций Латерензий, който най-малко се съмняваше в това, изтича радостно в лагера, и поздрави войниците от местния и от втория легион, които по негови сведения особено много ненавиждаха Касий. Войнишкото множество го издигна на трибунала и го провъзгласи за претор. Понеже действително всички без изключение както онези, които се бяха родили в тази провинция като войници от местния легион, тъй и онези, които вследствие на продължителното си пребиваване бяха станали вече жители на тази провинция, а в това число спадаше и вторият легион40, бяха единодушни с цялата провинция в своята омраза спрямо Касий. Трябва да се добави, че тридесетият и двадесет и първият легион бяха набрани няколко месеца преди това в Италия и поверени от Цезар на командването на Лонгин, а петият легион беше едва неотдавна образуван, и то в самата Испания.
[54] Interim nuntiatur Laterensi vivere Cassium. Quo nuntio dolore magis permotus quam animo perturbatus reficit se celeriter et ad Cassium visendum proficiscitur. Re cognita XXX legio signa Cordubam infert ad auxilium ferendum imperatori suo. Facit hoc idem XXI. Subsequitur has V. Cum duae legiones reliquae essent in castris, secundani, veriti ne soli relinquerentur atque ex eo quid sensissent iudicaretur, secuti sunt factum superiorum. Permansit in sententia legio vernacula nec ullo timore de gradu deiecta est.   54.По това време Латерензий получи известието, че Касий е жив. Това известие по скоро го огорчи, отколкото смути. Той бързо се окопити и потегли да навести Касий. Като узна това, тридесетият легион потегли бързо със знамената си към Кордуба, за да окаже помощ на своя император. Същото направи и двадесет и първият последван от петия легион. В лагера оставаха само два легиона, а войниците от втория легион, боейки се да не се окажат изолирани, по което щяло да се съди за техните намерения, последваха примера на споменатите три легиона. Легионът, образуван от местни войници, обаче оставаше непоколебим в своето решение и никакви заплахи не бяха в състояние да го помръднат от неговите позиции.
[55] Cassius eos qui nominati erant conscii caedis iubet comprehendi; +legiones V in castra remittit cohortibus XXX retentis.+ Indicio Minuci cognoscit L. Racilium et L. Laterensem et Annium Scapulam, maximae dignitatis et gratiae provincialem hominem sibique tam familiarem quam Laterensem et Racilium, in eadem fuisse coniuratione, nec diu moratur dolorem suum quin eos interfici iubeat. Minucium libertis tradit excruciandum, item Calpurnium Salvianum, qui profitetur indicium coniuratorumque numerum auget, vere, ut quidam existimant, ut non nulli queruntur, coactus. Isdem cruciatibus adfectus L. Mercello . . . Squillus nominat pluris; quos Cassius interfici iubet exceptis eis qui se pecunia redemerunt. Nam palam HS LX cum Calpurnio paciscitur et cum Q. Sestio L. Qui si maxime nocentes sunt multati, tamen periculum vitae dolorque vulnerum pecuniae remissus crudelitatem cum avaritia certasse significabat.   55.Касий заповяда да се арестуват онези, които бяха уличени като участници в подготовката на неговото убийство. Той изпрати петия легион обратно в лагера, а при себе си задържа тридесет кохорти. От показанията на Муниций той узна, че в същия заговор участваха Луций Рацилий, Луций Латерензий и Анний Скапула. Последният - Скапула - беше много влиятелен и популярен човек в тази родна нему провинция, а при това беше толкова близък на Касий, както Латерензий и Рацилий. И без да помисли да обуздава своето огорчение и гняв Касий заповяда да ги екзекутират. Муниций той предаде на своите освободени роби да го измъчват, както и Калпурний Салвиан, който заяви, че ще даде показания и оклевети още по-голям брой заговорници. Едни смятат, че показанията му отговарят на истината, а други - че бяха дадени по принуда. На същите мъчения беше подложен и Луций Мерцелон. Сквил пък назова поименно още повече участници в заговора. Всички тях с изключение на онези, които се изкупиха с пари, Касий заповяда да убият. Между другото той съвсем явно се споразумя с Калпурний да го помилва срещу шестдесет хиляди сестерции, а Сквил - срещу петдесет хиляди сестерции. Въпреки че главните виновници за покушението срещу него бяха наказани, все пак фактът, че за пари той забрави за опасността, на която беше изложен неговият живот, както и за болката от своите рани, беше показателен за това, до каква степен неговата жестокост се бореше у него с алчността му.
[56] Aliquot post diebus litteras a Caesare missas accipit, quibus cognoscit Pompeium in acie victum amissis copiis fugisse. Qua re cognita mixtam dolore voluptatem capiebat: victoriae nuntius laetitiam exprimebat, confectum bellum licentiam temporum intercludebat. Sic erat dubius animus utrum nihil timere an omnia licere mallet. Sanatis vulneribus arcessit omnis qui sibi pecunias expensas tulerant, acceptasque eas iubet referri; quibus parum videbatur imposuisse oneris, ampliorem pecunam imperat. Equitum autem Romanorum dilectum instituit; quos ex omnibus conventibus coloniisque conscriptos transmarina militia perterritos ad sacramenti redemptionem vocabat. Magnum hoc fuit vectigal, maius tamen creabat odium. His rebus confectis totum exercitum lustrat; legiones quas in Africam ducturus erat et auxilia mittit ad traiectum. Ipse classem quam parabat ut inspiceret, Hispalim accedit ibique moratur, propterea quod edictum tota provincia proposuerat, quibus pecunias imperasset neque contulissent, se adirent. Quae evocatio vehementer omnis turbavit.   56.Няколко дни след това той получи писмо от Цезар, от което узна, че Помпей е претърпял пълно поражение, че е изгубил своите войски и е побягнал. Това му причини удоволствие, примесено с огорчение: вестта за победата предизвика у него радост, но завършването на войната му затваряше пътя към неговите произволи от миналото. И тъй той се колебаеше какво да предпочете: дали да не се бои от нищо, или пък да смята, че всичко е позволено. След като излекува раните си Кадий повика при себе си всички, които му дължаха пари, и им заповяда да потвърдят тези дължими суми писмено. И ако му се струваше, че тази контрибуция е недостатъчна, заповядваше да му се внесе по-голяма сума. Също така нареди да се проведе набор всред римските конници. Като ги набра от населението на всички провинциални сдружения и колонии, той забеляза, че те се страхуват от задморска служба, и затова започна да ги подканва да се откупят от тази военна повинност. Тази мярка носеше големи доходи, но пораждаше още по-голяма омраза. След като извърши всичко това той направи преглед на цялата войска. Легионите и спомагателните войски, които щеше да прехвърли в Африка, той изпрати на мястото на прехвърлянето, а сам се отправи за Хиспалис, за да прегледа приготвената за него флота; там се забави известно време, понеже обнародва едикт по цялата провинция, с който заповяда да се явят при него всичко, които му дължат пари, а не са ги издължили. Това масово призоваване на длъжниците предизвика силен смут у всички.
[57] Interim L. Titius, qui eo tempore tribunus militum in legione vernacula fuerat, nuntiat eam a legione XXX, quam Q. Cassius legatus simul ducebat, cum ad oppidum Ilipam castra haberet, seditione facta centurionibus aliquot occisis qui signa tolli non patiebantur, discessisse et ad secundam legionem contendisse, quae ad fretum alio itinere ducebatur. Cognita re noctu cum V cohortibus unetvicesimanorum egreditur, mane pervenit +noctu+. Ibi eum diem, ut quid ageretur perspiceret, moratus Carmonem contendit. Hic, cum legio XXX et XXI et cohortes IIII ex V legione totusque convenisset equitatus, audit IIII cohortis a vernaculis oppressas ad Obuculam cum his ad secundam pervenisse legionem omnisque ibi se coniunxisse et T. Thorium Italicensem ducem delegisse. Celeriter habito consilio M. Marcellum quaestorem Cordubam, ut eam in potesate retineret, Q. Cassium legatum Hispalim mittit. Paucis ei diebus affertur conventum Cordubensem ab eo defecisse Marcellumque aut voluntate aut necessitate adductum — namque id varie nuntiabatur — consentire cum Cordubensibus; duas cohortis legionis V, quae fuerant Cordubae in praesidio, idem facere. Cassius his rebus incensus movet castra et postero die Segoviam ad flumen Singiliense venit. Ibi habita contione militum temptat animos; quos cognoscit non sua sed Caesaris absentis causa sibi fidissimos esse nullumque periculum deprecaturos, dum per eos Caesari provincia restitueretur.   57.През това време Луций Титий41, който тогава беше военен трибун в легиона от местни бойци, му съобщи, че този легион се е разбунтувал, из-бил няколко центуриони, които се противопоставили на решението му да потеглят на поход, а след това са отцепил от тридесетия легион, който бил разположен на лагер при град Илипа42 и се намирал заедно с него под командуването на Касиевия легат Квинт Касий. При това разбунтуваният се легион се насочил към втория легион, който се предвижваше към протока по друг път. Щом узна това, Касий Лонгин още през нощта потегли на поход и рано сутринта пристигна в Нева43. За да се запознае с положението там, той остана само през този ден и бързо се отправи към Кармона44. Когато там пристигнаха тридесетият и двадесет и първият легион, четири кохорти от петия легион и цялата ме конница той узна, че четири кохорти, разбити от войниците на местния легион при Обукула45, заедно с тях са стигнали до втория легион и всички са се присъединили към него и че там са избрали за свой общ военен предводител Тит Торий от Италика. При това положение Касий Лонгин бързо свика военно съвещание и веднага изпрати квестора Марк Марцел в Кордуба със задача да задържи този град в наши ръце, а легата Квинт Касий - в Хиспалис. След няколко дни му бе съобщено, че местната градска корпорация в Кордуба се отцепила от него и че Марцело - може би сам по своя воля, а може би по принуда - по този въпрос съобщенията бяха противоречиви - преминал на страната на кордубците. Същото сториха и двете кохорти от петия легион, които бяха там като местен гарнизон. Раздразнен от тези събития, Касий Лонгин вдигна лагера и още на следния ден пристигна в Сеговия46 на реката Сингилис47. Там той отново свика военно събрание и на него се опита да долови какви са настроенията на войниците. И се убеди напълно, че те му са напълно верни - впрочем не заради самия него, а заради отсъствуващия Цезар - и че не възнамеряват пред никаква опасност, докато не възстановят властта на Цезар в тази провинция.
[58] Interim Thorius ad Cordubam veteres legiones adducit ac, ne dissensionis initium natum seditiosa militum suaque natura videretur, simul ut contra Q. Cassium, qui Caesaris nomine maioribus viribus uti videbatur, aeque potentem opponeret dignitatem, Cn. Pompeio se provinciam reciperare velle palam dictitabat. Et forsitan etiam hoc fecerit odio Caesaris et amore Pompei, cuius nomen multum poterat apud eas legiones quas M. Varro obtinuerat. Sed id qua mente, communis erat coniectura: certe hoc prae se Thorius ferebat; milites adeo fatebantur, ut Cn. Pompei nomen in scutis inscriptum haberent. Frequens legionibus conventus obviam prodit, neque tantum virorum sed etiam matrum familias ac praetextatorum, deprecaturque ne hostili adventu Cordubam diriperent: nam se contra Cassium consentire cum omnibus; contra Caesarem ne facere cogerentur orare.   58.През това време Торий доведе старите легиони в Кордуба. И за да не изглежда, че началото на раздора е предизвикано от бунтарските наклонности на войниците и от неговите собствени наклонности, а също тъй и за да противопостави на Касий, който изглеждаше благодарение на името на Цезар по силен, един също толкова тежък авторитет, той приказваше явно, че желае да възвърне провинцията на Гней Помпей. Може би наистина вършеше това от омраза към Цезар и от обич към Помпей, чието име имаше голяма тежест чрез легионите, които по рано се намираха под командването на Марк Варон. Всеки можеше да прави свои собствени догадки по отношение на това, какви бяха намеренията на Торий. Във всеки случай неговото официално изявление беше такова. А войниците се бяха объркали до такава степен, че сами по свой почин решиха да напишат името на Помпей на своите щитове. Да посрещнат легионите излязоха многобройни жители от тази корпорация при това не само жените, но и децата като ги молеха да не нападат Кордуба и да не я разграбват: понеже всички били настроени враждебно срещу Касий, те се молеха да не ги принуждават да предприемат действия против Цезар.
[59] Tantae multitudinis precibus et lacrimis exercitus commotus cum videret ad Cassium persequendum nihil opus esse Cn. Pompei nomine et memoria tamque omnibus Caesarianis quam Pompeianis Longinum esse in odio neque se conventum neque M. Marcellum contra Caesaris causam posse perducere, nomen Pompei ex scutis detraxerunt, Marcellum, qui se Caesaris causam defensurum profitebatur, ducem asciverunt praetoremque appellarunt et conventum sibi adiunxerunt castraque ad Cordubam posuerunt. Cassius eo biduo circiter IIII milia passuum a Corduba citra flumen Baetim in oppidi conspectu loco excelso facit castra; litteras ad regem Bogudem in Mauretaniam et [ad] M. Lepidum proconsulem in Hispaniam citeriorem mittit, subsidio sibi provinciaeque Caesaris causa quam primum veniret. Ipse hostili modo Cordubensium agros vastat, aedificia incendit.   59.Войската беше трогната от молбите и сълзите на едно толкова голямо множество хора и виждаше, че за преследването на Касий не е необходимо това да става в името и в паметта на Помпей и че Лонгин е еднакво омразен на всички - и на цезариянците и на, помпеанците, - и че нито кордубското сдружение, нито пък Марк Марцел трябва да се настройват срещу Цезар. Затова войниците изтриха името на Помпей от щитовете си и си избраха за свой командир Марцел, който заяви, че ще отстоява каузата на Цезар, и го провъзгласи за претор; освен това те се присъединиха към местната кордубска корпорация на римските граждани и се разположиха на лагер при Кордуба. Две дни след това и Касий се разположи на лагер на около четири мили от Кордуба при реката Бетис на една височина, от където много добре се виждаше градът. Той изпрати писмо до цар Богуд в Мавритания и до проконсула в Отсамна Испания Марк Лепид с молба да побързат да се явят с войските си на помощ както на него и на провинцията, тъй и на каузата на Цезар. А самият той същото време опустоши също като неприятел околностите на Кордуба о опожари селските имоти.
[60] Cuius rei deformitate atque indignitate legiones quae Marcellum sibi ducem ceperant ad eum concurrerunt, ut in aciem educerentur orant, priusque confligendi sibi potestas fieret quam cum tanta contumelia nobilissimae carissimaeque possessiones Cordubensium in conspectu suo rapinis, ferro flammaque consumerentur. Marcellus cum confligere miserrimum putaret, quod et victoris et victi detrimentum ad eundem Caesarem esset redundaturum neque suae potestatis esset, legiones Baetim traducit aciemque instruit. Cum Cassium contra pro suis castris aciem instruxisse loco superiore videret, causa interposita, quod is in aequum non descenderet, Marcellus militibus persuadet ut se recipiant in castra. Itaque copias reducere coepit. Cassius, quo bono valebat Marcellumque infirmum esse sciebat, aggressus equitatu legionarios se recipientis compluris novissimos in fluminis ripis interfecit. Cum hoc detrimento quid transitus fluminis viti difficultatisque haberet cognitum esset, Marcellus castra Baetim transfert, crebroque uterque legiones in aciem educit; neque tamen confligitur propter locorum difficultates.   60.Възнегодували срещу тези ужасни и недостойни действия на Касий, легионите, които бяха избрали Марцел за свой командир, отидоха при него и започнаха да го молят да ги поведе в бой и да им даде възможност да влязат в сражение, преди тъй прекрасните и тъй скъпи имоти на кордубците да бъдат унищожени по един толкова недостоен начин пред очите му от огън и меч. Марцел смяташе военния сблъсък за голямо нещастие, тъй като Цезар би пострадал еднакво и при една негова победа, и при едно негово поражение. Освен това подобна крачка не би била в съответствие с неговите пълномощия... Както и да бъде обаче, той прехвърли легионите си през реката Бетис и ги построи в боен ред. Но когато видя, че Касий е построил войската си в боен ред пред своя лагер на една височина, и под предлог, че той не желае да се спусне в равнината, Марцел убеди войниците си да се завърнат в лагера. Но тъкмо тогава, когато Марцел започна да връща своята войска, Касий го нападна със своята силна конница, а той знаеше, че по отношение на конницата си Марцел беше слаб и изби няколко души от неговия ариергард на брега на реката, когато те се оттеглиха. Тъй като тази беда накара Марцел да разбере колко неудобства и трудности представлява преминаването през реката, той премести своя лагер на другия бряг. Тогава и двамата военачалници започнаха да изваждат своите легиони и да ги построяват в боен ред. До сражение обаче не се стигна вследствие на трудния терен.
[61] Erat copiis pedestribus multo firmior Marcellus; habebat enim veteranas nultisque proeliis expertas legiones. Cassius fidei magis quam virtuti legionum confidebat. Itaque, cum castra castris collata essent et Marcellus locum idoneum castello cepisset quo prohibere aqua Cassianos posset, Longinus, veritus ne genere quodam obsidionis clauderetur in regionibus alienis sibique infestis, noctu silentio ex castris proficiscitur celerique itinere Uliam contendit, quod sibi fidele esse oppidum credebat. Ibi adeo coniuncta ponit moenibus castra ut et loci natura — namque Ulia in edito monte posita est — et ipsa munitione urbis undique ab oppugnatione tutus esset. Hunc Marcellus insequitur et quam proxime potest Uliam castra castris confert locorumque cognita natura, quo maxime rem deducere volebat, necessitate est deductus ut neque confligeret — cuius si rei facultas esset, resistere incitatis militibus non poterat — neque vagari Cassium latius pateretur, ne plures civitates ea paterentur quae passi erant Cordubenses. Castellis idoneis locis collocatis operibusque in circuitu oppidi continuatis Uliam Cassiumque munitionibus clausit. Quae prius quam perficerentur, Longinus omnem suum equitatum emisit; quem magno sibi usu fore credebat, si pabulari frumentarique Marcellum non pateretur, magno autem fore impedimento, si clausus obsidione et inutilis necessarium consumeret frumentum.   61.Марцел беше много по-силен със своята пехота, понеже неговите легиони се състояха от ветерани, които бяха придобили голям боен опит в многобройни сражения. Касий, напротив, разчиташе повече на предаността отколкото на храбростта на своите легиони. И тъй, понеже двата лагера бяха разположени един срещу друг, а Марцел успя да вземе удобна позиция при един редут, откъдето можеше да прекъсне достъпа на Касиевите войници до водата, то Лонгин, боейки се да не би да се окаже в нещо като блокада, и то в чужди и враждебни нему места, напусна безшумно своя лагер през нощта и с ускорен марш се отправи към Улия48, селище, което смяташе, че му е предано. Там той разположи своя лагер толкова близо до стените, че и самото местоположение - Улия е разположена във висока планинска местност - самите укрепления на селището го правеха защитено от всички страни то обсада. Марцел се спусна по неговите следи и се постара да придвижи своя лагер колкото е възможно по близо до самата Улия и до лагера на противника. Като се запозна с характера на местността той се видя принуден да действа така, както желаеше най-много, а именно сражението се оказа невъзможно; ако за това обаче би се представил удобен случай, то той не би бил в състояние да се противопостави на своите възбудени и разпалени войници. Затова Марцел се зае да пресече пътя на по нататъшните набези на Касий и по този начин предпазваше и много градове от участта, която сполетя жителите на Кордуба. Той постави на удобни редути и прокара около града непрекъсната линия от окопи, като по този начин обкръжи и изолира Улия и Кадий. Преди да завърши обаче тези строителни работи, Лонгин изпрати вън от селището цялата своя конница. От нея той очакваше голяма полза, ако тя би попречила на снабдяването на Марцел с фураж и жито. Но тя би била и голяма пречка за самия него, в случай че се окаже безполезна вследствие на блокадата и само погълне нужните за войската житни запаси.
[62] Paucis diebus Q. Cassi litteris acceptis rex Bogus cum copiis venit adiungitque ei legioni quam secum adduxerat compluris cohortis auxiliarias Hispanorum. Namque ut in civilibus dissensionibus accidere consuevit, ita temporibus illis in Hispania non nullae civitates rebus Cassi studebant, plures Marcellum fovebant. Accedit cum copiis Bogus ad exteriores Marcelli munitiones. Pugnatur utrimque acriter, crebroque id accidit fortuna saepe ad utrumque victoriam transferente; nec tamen umquam ab operibus depellitur Marcellus.   62.Няколко дни след като получи писмото от Квинт Касий, цар Богуд пристигна с подкрепления и присъедини към легиона, който доведе със себе си, няколко спомагателни испански кохорти. Понеже както обикновено става във време на граждански междуособици, тъй и в онова време няколко испански общини поддържаха Касий, но по-голямата част от тях съчувстваше на Марцел. Цар Богуд се насочи с войските си към външните укрепления на Марцел. Пламна ожесточена битка и от двете страни, при което съдбата предоставяше победата ту на едната, ту на другата страна; и въпреки това Марцел на можа да бъде изтласкан от укрепленията му.
[63] Interim Lepidus ex citeriore provincia cum cohortibus legionariis XXXV magnoque numero equitum et reliquorum auxiliorum venit ea mente Uliam, ut sine ullo studio contentiones Cassi Marcellique componeret. Huic venienti sine dubitatione Marcellus se credit atque offert; Cassius contra suis se tenet praesidiis, sive eo quod plus sibi iuris deberi quam Marcello existimabat, sive eo quod ne praeoccupatus animus Lepidi esset obsequio adversarii verebatur. Ponit ad Uliam castra Lepidus neque habet a Marcello quicquam divisi. Ne pugnetur interdicit; ad exeundum Cassium invitat fidemque suam in re omni interponit. Cum diu dubitasset Cassius quid sibi faciendum quidve Lepido esset credendum, neque ullum exitum consili sui reperiret si permaneret in sententia, postulat uti munitiones disicerentur sibique liber exitus daretur. Non tantum indutiis factis sed prope iam [pace] constituta opera [cum] complanarent custodiaeque munitionum essent deductae, auxilia regis in id castellum Marcelli quod proximum erat regis castris, neque opinantibus omnibus — si tamen in omnibus fuit Cassius: nam de huius conscientia dubitabatur — , impetum fecerunt complurisque ibi milites oppresserunt. Quod nisi celeriter indignatione et auxilio Lepidi proelium esset diremptum, maior calamitas esset accepta.   63.През това време от Отсамна Испания пристигна в Улия Лепид с тридесет и пет легионски кохорти, с многобройна конница и с други значителни спомагателни отряди с намерението да изглади напълно безпристрастно споровете между Касий и Марцел. Без всякакви колебания Марцел се довери на Лепид и дори му предложи своите услуги, а Касий напротив продължаваше да се държи на своите позиции, защото може би смяташе, че той има повече права от Марцел, а може би затова, че със своята отстъпчивост неговия противник вече е спечелил на своя страна Лепид. А Лепид разположи своя лагер при Улия и поддържаше постоянно близки връзки с Марцел. Едновременно с това Лепид забрани да се влиза в сражение. Той помоли Касий да напусне укреплението си като го увери, че ще му обезпечи неговата безопасност във всяко отношение. Касий се колеба дълго време какво да направи и доколко може да се довери на Лепид, но понеже не беше наясно какъв ще бъде резултатът от неговото упорство, той поиска обграждащите го окопи да бъдат премахнати, а на него да се предостави свободен излаз. Тогава бе сключено не само примирие, а в действителност бе установен почти пълен мир: укрепленията бяха изравнени със земята, снети бяха и вече караулните стражи, когато спомагателните войски на цар Богуд атакуваха изведнъж намиращия се най-близко до царския лагер редут на Марцел. Това не очакваше никой дори и самия Касий, въпреки че имаше съмнение относно негово съучастие. Там бяха избити доста войници. И ако възмутения Лепид не беше побързал да се притече на помощ и да прекрати сражението, това произшествие би завършило с още по голяма беда.
[64] Cum iter Cassio patefactum esset, castra Marcellus cum Lepido coniungit. Lepidus eodem tempore Marcellusque Cordubam cum suis, Cassius proficiscitur Carmonem. Sub idem tempus Trebonius proconsul ad provinciam obtinendam venit. De cuius adventu ut cognovit Cassius, legiones quas secum habuerat equitatumque in hiberna distribuit; ipse omnibus suis rebus celeriter correptis Malacam contendit ibique adverso tempore navigandi navis conscendit, ut ipse praedicabat, ne se Lepido et Trebonio et Marcello committeret, ut amici eius dictitabant, ne per eam provinciam minore cum dignitate iter faceret cuius magna pars ab eo defecerat, ut ceteri existimabant, ne pecunia illa ex infinitis rapinis confecta in potestatem cuiusquam veniret. Progressus secunda ut hiberna tempestate cum in Hiberum flumen noctis vitandae causa se contulisset, inde paulo vehementiore tempestate, nihilo periculosius se navigaturum credens, profectus, adversis fluctibus occurrentibus ostio fluminis, in ipsis faucibus, cum neque flectere navem propter vim fluminis neque directam tantis fluctibus tenere posset, demersa nave periit.   64.И след като пътят за Касий беше открит, Марцел съедини своя лагер с лагера на Лепид. След това те се отправиха със своите войски едновременно към Кордуба, а Касий потегли към Кармона. По същото време пристигна проконсулът Требоний, за да поеме управлението на провинцията. Щом узна за неговото пристигане, Касий разпредели намиращите се с него легиони и конница по зимните лагери, а сам той набързо събра цялото свое имущество и се отправи към Малака49 и там въпреки лошото за корабоплаване време се качи на кораба. Според собствените му думи той като че ли не желаеше да се довери на Лепид, Требоний и Марцел, но според твърденията на приятелите му той постъпил по този начин, защото му било неудобно да се движи из провинцията с разклатен авторитет, голяма част от която била отпаднала то него. Според мнението на всички останали обаче той се страхувал да не би заграбените отвред пари да попаднат в ръцете на когото и да било. Затова, като се възползува от хубавото зимно време, Касий се върна обратно към реката Ибер, за да си остане през нощта в морето. Въпреки че след това бурята се засили, той все пак вярваше, че ще може да продължи плаването си, без да се излага особено много на опасност, и се насочи към бурните насрещни вълни в устието на реката. В самото устие обаче тай се оказа в положение, че не би могъл нито да върне обратно кораба поради силното течение, нито пък да го удържи срещу толкова големите вълни. И той загина, след като корабът му потъна.
[65] Cum in Syriam Caesar ex Aegypto venisset atque ab eis qui Roma venerant ad eum cognosceret litterisque urbanis animadverteret multa Romae male et inutiliter administrari neque ullam partem rei publicae satis commode geri, quod et contentionibus tribuniciis perniciosae seditiones orirentur et ambitione atque indulgentia tribunorum militum et qui legionibus praeerant multa contra morem consuetudinemque militarem fierent, quae dissolvendae disciplinae severitatisque essent, eaque omnia flagitare adventum suum videret, tamen praeferendum existimabat, quas in provincias regionesque venisset, eas ita relinquere constitutas ut domesticis dissensionibus liberarentur, iura legesque acciperent, externorum hostium metum deponerent. Haec in Syria, Cilicia, Asia celeriter se confecturum sperabat, quod hae provinciae nullo bello premebantur; in Bithynia ac Ponto plus oneris videbat sibi impendere. Non excessisse enim Ponto Pharnacen audiebat neque excessurum putabat, cum secundo proelio vehementer esset inflatus quod contra Domitium Calvinum fecerat. Commoratus fere in omnibus civitatibus quae maiore sunt dignitate, praemia bene meritis et viritim et publice tribuit, de controversiis veteribus cognoscit ac statuit; reges, tyrannos, dynastas provinciae finitimos, qui omnes ad eum concurrerant, receptos in fidem condicionibus impositis provinciae tuendae ac defendendae dimittit et sibi et populo Romano amicissimos.   65.И тъй Цезар пристигна от Египет в Сирия. Тук донякъде съобщенията на хора, които пристигаха от Рим, а донякъде писмата, които пристигаха до него също от столицата, ме даваха основание да се убеди в това, че в Рим управлението в много отношения е лошо и че е от естество само да вреди на работата: нито един клон от администрацията на държавата не бил устроен целесъобразно, понеже вследствие на агитацията на народните трибуни избухвали опасни метежи, а вследствие на сплетните, мудността и нехайството на военните трибуни и командирите на легионите много неща се вършели противно на военните нрави и обичаи и те подкопавали строгата военна дисциплина. Цезар разбираше, че всичко това изискваше наложително неговото лично присъствие, но въпреки това счете, че е за предпочитане да устрои предварително тези провинции и местности, които той имаше намерение да посети така, че те да се освободят от вътрешни разпри, да се подчинят на римските закони и управление и да престанат да се страхуват от външни неприятели. Той се надяваше, че в Сирия, Киликия и Азия ще успее да извърши всичко това бързо, тъй като тези провинции не страдаха от никакви войни, но предвиждаше, че във Витиния и Понта ще се сблъска с по-големи трудности. А той беше чул, че в Арнак все още не е евакуирал Понта, пък и не мислел да го евакуира, понеже се бил възгордял извънредно много от успешното си сражение срещу Домиций Калвин. През време на пребиваването си във всички по значителни градове Цезар определи на всички онези, които му бяха правили услуги, награди от страна на държавата и лично от свое име. Освен това той извърши разследвания и издаде съдебни решения по предишни местни дела, свързани с искове. На съседните с провинцията царе, тирани и династии, които побързаха да се стекат при него, той обеща своето покровителство, като им възложи задължението да охраняват и отбраняват провинцията. И те се сбогуваха с Цезар, изпълнени с приятелски чувства към него и към римския народ.
[66] Paucis diebus in ea provincia consumptis Sextum Caesarem, amicum et necessarium suum, legionibus Syriaeque praeficit; ipse eadem classe qua venerat proficiscitur in Ciliciam. Cuius provinciae civitates omnis evocat Tarsum, quod oppidum fere totius Ciliciae nobilissimum fortissimumque est. Ibi rebus omnibus provinciae et finitimarum civitatium constitutis cupiditate proficiscendi ad bellum gerendum non diutius moratur, magnisque itineribus per Cappadociam confectis biduum Mazacae commoratus Comana venit, vetustissimum et sanctissimum in Cappadocia Bellonae templum, quod tanta religione colitur ut sacerdos eius deae maiestate, imperio, potentia secundus a rege consensu gentis illius habeatur. Id homini nobilissimo Lycomedi Bithyno adiudicavit, qui regio Cappadocum genere ortus iure minime dubio, vetustate tamen propter adversam fortunam maiorum suorum mutationemque generis intermisso sacerdotium id repetebat. Fratri autem Ariobarzanis Ariarathi, cum bene meritus uterque eorum de re publica esset, ne aut regni hereditas Ariarathen sollicitaret aut heres regni terreret +Ariobarzani attribuit qui sub eius imperio ac dicione esset+. Ipse iter inceptum simili velocitate conficere coepit.   66.След като прекара няколко дни в тази провинция, Цезар възложи властта в Сирия и командването на легиона на своя приятел и сродник Секст Цезар50, а самият той със същата флота с която се беше озовал тук, потегли за към Киликия51. Той свика представители на всички градове в тази провинция в Тарс52, този най-прочут и най-силен град в почти цяла Киликия. Като уреди там всички дела на провинцията и на съседните общини и в желанието си да потегли по-скоро на военен поход, той не остана по продължително време в Тарс, а с ускорени преходи през Кападокия, като престоя само два дни в Мазака53, стигна в Комана... С нейния извънредно старинен и почитан като най-свещен храм на Белона54. Там той се почита толкова свято, че първожрецът на тази богиня по своя висок сан, по своята власт и влияние, заемаше в очите на онзи народ второто място след царя. Този сан Цезар присъди на един от най-знатните витинци Ликомед, произхождащ от царският кападокйски род. Като поднови претенциите му за наследяване с безспорно право, право което дълго време не можеше да се осъществи вследствие на злочестата съдба на неговите предци55 и промяната на династията, Цезар отстъпи на Ариарат56, брата на Ариобарзан - те и двамата бяха оказали големи услуги на римската държава - част от малка Армения, но го подчини на Ариобарзан, за да не би Ариарат да се подмами от мисълта да получи в наследство това царство и като престолонаследник да не би да заплаши Ариобарзан. След това Цезар продължи своя поход със същата бързина.
[67] Cum propius Pontum finisque Gallograeciae accessisset, Deiotarus, tetrarches Gallograeciae tum quidem paene totius, quod ei neque legibus neque moribus concessum esse ceteri tetrarchae contendebant, sine dubio autem rex Armeniae minoris ab senatu appellatus, depositis regiis insignibus neque tantum privato vestitu sed etiam reorum habitu supplex ad Caesarem venit oratum ut sibi ignosceret, quod in ea parte positus terrarum quae nulla praesidia Caesaris habuisset exercitibus imperiisque [coactus] in Cn. Pompei castris fuisset: neque enim se debuisse iudicem esse controversiarum populi Romani, sed parere praesentibus imperiis.   67.Когато стигна по-близо до Понта и до границите на Галогреция57 при Цезар дойде Дейотар, който тогава беше тетрарх на почти цяла Галогреция, и макар че другите тетрарси твърдяха, че тази му власт не била заслужена нито според законите, нито според нравите и обичаите на страната, той беше обявен от сената за безспорен цар на малка Армения. Без царски отличителни знаци, в дреха на обикновен човек, та дори и с облекло на обвиняем той започна коленопреклонно да моли Цезар да му прости, че намирайки се в тази част на света, където Цезар никога по рано не имал свои гарнизони, той бил се озовал в лагера на Гней Помпей. Под натиска на римските войски и техните военачалници. И не е трябвало, разбира се, да бъде съдия в политическите спорове на римския народ, а трябвало да се подчинява на наличните власти.
[68] Contra quem Caesar, cum plurima sua commemorasset officia quae consul ei decretis publicis tribuisset, cumque defensionem eius nullam posse excusationem eius imprudentiae recipere coarguisset, quod homo tantae prudentiae ac diligentiae scire potuisset quis urbem Italiamque teneret, ubi senatus populusque Romanus, ubi res publica esset, quis denique post L. Lentulum, C. Marcellum consul esset, tamen se concedere id factum superioribus suis beneficiis, veteri hospitio atque amicitiae, dignitati aetatique hominis, precibus eorum qui frequentes concurrissent hospites atque amici Deiotari ad deprecandum, de controversiis tetrarcharum postea se cogniturum esse dixit, regium vestitum ei restituit. Legionem autem eam quam ex genere civium suorum Deiotarus armatura disciplinaque nostra constitutam habebat equitatumque omnem ad bellum gerendum adducere iussit.   68.Срещу това Цезар тъкмо обратно припомни многобройните услуги, които е оказвал на Дейотар през време на своето консулство под формата на държавни постановления, и изобличи несъстоятелността на неговата защита. Цезар го изобличи, че не можел неговото извинение, че бил преминал на страната на неприятеля от неблагоразумие, тъй като един толкова разсъдлив и предпазлив човек би могъл да знае кой държи властта в столицата Рим и в Италия, къде са сенатът и римският народ, къде е републиката и кой най-сетне е консул след Луций Лентул и Гай Марцел58. И все пак с оглед не неговите предишни благодеяния, с оглед на старото гостоприемство и приятелство, с оглед на високия сан и почтената възраст на този мъж и най-сетне с оглед на молбите на многобройните гостоприемци и приятели на Дейотар, които се били стекли бързо тук, за да ходатайствуват за неговото помилване, той го опрощавал. Цезар обеща да разгледа споровете между тетрарсите по-късно, а на Дейотар върна царското облекло, но му заповяда да доведе въоръжения и обучен по римски образец легион, който бил формиран от Дейотар от местни жители, както и цялата конница да участва дейно във военните действия.
[69] Cum in Pontum venisset copiasque omnis in unum locum coegisset, quae numero atque exercitatione bellorum mediocres erant — excepta enim legione sexta, quam secum abduxerat Alexandrea veteranam multis laboribus periculisque functam multisque militibus partim difficultate itinerum ac navigationum partim crebritate bellorum adeo deminutam, ut minus mille hominibus in ea esset, reliquae erant tres legiones, una Deiotari, duae quae in eo proelio quod Cn. Domitium fecisse cum Pharnace scripsimus fuerant — , legati a Pharnace missi Caesarem adeunt atque imprimis deprecantur ne eius adventus hostilis esset: facturum enim omnia Pharnacen quae imperata essent. Maximeque commemorabant nulla Pharnacen auxilia contra Caesarem Pompeio dare voluisse, cum Deiotarus, qui dedisset, tamen ei satisfecisset.   69.Като пристигна в Понта Цезар събра всички свои войски на едно място. По своята численост и по своя боен опит те бяха посредствени с изключение на единствено шестия легион, съставен от ветерани и доведен от него от Александрия. Но и този легион след продължителни напрегнати усилия и опасности беше загубил много войници по време на трудните походи и корабоплавания, а също тъй и по време на честите сражения и беше намалял дотолкова своя числен състав, че в него бяха останали по-малко от хиляда души. От останалите три легиона единият беше на Дейотар, а двата бяха същите онези легиони, които под командуването на Гней Домиций участвуваха в споменатото вече от нас сражение с Фарнак. В това време при Цезар дойдоха пратеници на Фарнак и го замолиха преди всичко за това, щото неговото идване да няма враждебен характер: Фарнак бил готов да изпълни всички негови искания. Те наблягаха особено силно на това, че Фарнак бил отказал на Помпей да му изпрати спомагателни войски против Цезар, докато Дейотар все пак му изпратил и въпреки това бил оправдан.
[70] Caesar respondit se fore aequissimum Pharnaci, si quae polliceretur repraesentaturus esset. Monuit autem, ut solebat, mitibus verbis legatos, ne aut Deiotarum sibi obicerent aut nimis eo gloriarentur beneficio, quod auxilia Pompeio non misissent. Nam se neque libentius facere quicquam quam supplicibus ignoscre neque provinciarum publicas iniurias condonare eis posse qui [non] fuissent in se officiosi. Quin id ipsum quod commemorarent officium fuisse utilius Pharnaci, qui providisset ne vinceretur, quam sibi, cui di immortales victoriam tribuissent. Itaque se magnas et gravis iniurias civium Romanorum qui in Ponto negotiati essent, quoniam in integrum restituere non posset, concedere Pharnaci. Nam neque interfectis amissam vitam neque exsectis virilitatem restituere posse; quod quidem supplicium gravius morte cives Romani subissent. Ponto vero decederet confestim familiasque publicanorum remitteret ceteraque restitueret sociis civibusque Romanis quae penes eum essent. Si fecisset, iam tune sibi mitteret munera ac dona quae bene rebus gestis imperatores ab amicis accipere consuessent. Miserat enim [ei] Pharnaces coronam auream. His responsis datis legatos remisit.   70.Цезар отговори, че ще се отнесе напълно безпристрастно към Фарнак, ако Фарнак би изпълнил веднага онова, което обещава. Той обаче предупреди пратениците по свойствения си деликатен начин на изразяване - те нито да се ангажират с Дейотар, нито пък и да се хвалят, много със заслугите си, че ни били изпратили помощ на Помпей. Молбите на онези, които молят за помилване, но доставяли наистина най-голямо удоволствие, но въпреки това дори и спрямо онези, които се били проявили към него като услужливи, той не можел да прости за обидите, нанесени публично за провинциите. Нестигало това, но и самата услуга на която те наблягали, се оказала по-полезна за Фарнак, който бил взел мерки да не претърпи поражение, отколкото за него - Цезар, комуто безсмъртните богове били отредили победа. Затова Цезар не бил в състояние да възстанови напълно щетите, нанесени на римските граждани, които се занимават с търговия в Понта, от големите и тежки насилия и затова той не можел да прости на Фарнак, тъй като не можел да върне живот на убитите, нито пък да възстанови мъжествеността на кастрираните, наказание, което за римските граждани било по-тежко от смъртта. Но затова пък Фарнак трябвало незабавно да евакуира Понта, да освободи жените, децата и робите на публиканите и да върне обратно на римските граждани и на съюзниците всичко, което се намираше у него. Ако стори това, и то сега, нека тогава му изпрати дарове и подаръци, които пълководците са свикнали да получават от своите приятели след победоносни сражения. Работата беше там, че Фарнак му изпрати златен венец. С този отговор Цезар освободи пратениците да се върнат обратно.
[71] At Pharnaces liberaliter omnia pollicitus, cum festinantem ac praecurrentem Caesarem speraret libentius etiam crediturum suis promissis quam res pateretur, quo celerius honestiusque ad res magis necessarias proficisceretur — nemini enim erat ignotum plurimis de causis ad urbem Caesarem revocar — , lentius agere, decedendi diem postulare longiorem, pactiones interponere, in summa frustrari coepit. Caesar cognita calliditate hominis, quod aliis temporibus natura facere consueverat tunc necessitate fecit adductus, ut celerius omnium opinione manum consereret.   71.А Фарнак схващаше, че Цезар бърза да потегли по всякакъв начин от тук и че за него беше съществено да се отправи колкото е възможни по-скоро и под по благоприятен предлог към решаването на по-неотложни задачи. За никого не беше тайна, че много и различни неща го караха да се върне в Рим. Затова и Фарнак даваше най-щедри обещания с надеждата че Цезар ще повярва в тях дори по-охотно, отколкото позволяваха обстоятелствата. Освен това Фарнак започна да действува по-бавно, започна да води нови преговори и изобщо се стараеше да измами Цезар. Но Цезар схвана, че Фарнак хитрува и той по необходимост предприе сега онова, което при други обстоятелства вършеше по природна склонност; а именно - неочаквано за всички той побърза да влезе в сражение.
[72] Zela est oppidum in Ponto positum, ipsum ut in plano loco satis munitum: tumulus enim naturalis, velut manu factus, excelsiore undique fastigio sustinet murum. Circumpositi sunt huic oppido magni multique intercisi vallibus colles; quorum editissimus unus, qui propter victoriam Mithridatis et infelicitatem Triari detrimentumque exercitus nostri magnam in illis partibus habet nobilitatem, superioribus locis atque itineribus paene coniunctus [est] oppido nec multo longius milibus passuum III abest ab Zela. Hunc locum Pharnaces veteribus paternorum felicium castrorum refectis operibus copiis suis omnibus occupavit.   72.В Понт има един град на име Зела59, въпреки че е разположен в равнина, той е добре защитен от своето естествено местоположение; неговите крепостни стени се издигат върху един естествен, но сякаш направен от човешка ръка хълм, който е стръмен от всички страни. Около този град има много други високи хълмове, които са отделени един от друг с дълбоки долини. Един от тези хълмове, който е и най-високият, който стана много известен вследствие на победата на Митридат на злощастната съдба на Триари60 и на поражението на нашите войски в предишни времена, се доближава почти до самия град и се намира на разстояние от три мили от Зела. Този именно хълм завзе с всичките си сили Фарнак и възстанови всички стари лагерни укрепления, които някога бяха донесли голямо щастие на баща му.
[73] Caesar cum ab hoste milia passuum V castra posuisset videretque eas vallis quibus regia castra munirentur eodem intervallo sua castra munituras, si modo ea loca hostes priores non cepissent quae multo erant propiora regis castris, aggerem comportari iubet intra munitiones. Quo celeriter collato proxima nocte vigilia quarta legionibus omnibus expeditis impedimentisque in castris relictis prima luce neque opinantibus hostibus eum ipsum locum cepit, in quo Mithridates secundum proelium adversus Triarium fecerat. Huc omnem comportatum aggerem ex castris servitia +agerentur+ iussit, ne quis ab opere miles discederet, cum spatio non amplius passuum mille intercisa vallis castra hostium divideret ab opere incepto Caesaris castrorum.   73.Цезар, след като разположи своя лагер на пет мили от неприятеля, забеляза, че долините, чрез които се отбраняваше царският лагер, се намират на еднакво разстояние и от него и биха могли да служат за защита и на неговия лагер, стига само неприятелите да завземеха по-рано онези места, които се намираха много по-близо до лагера на царя. Тогава Цезар заповяда да се донесат материали за насипите в неговите лагерни укрепления. Материалите бяха донесени скоро и по време на четвъртата стража на следната нощ Цезар приготви за сражение всички свои легиони, остави обоза в лагера и на разсъмване неочаквано за неприятеля завладя онова същото място, на което Митридат беше водил победоносна битка срещу Триарий. Целият донесен материал той заповяда да се пренесе тук от робите, за да не може никой от войниците да се отлъчва от строителството на укреплението, тъй като само една долина на разстояние не повече от една миля отделяше неприятелския лагер от започнатите лагерни укрепления на Цезар.
[74] Pharnaces, cum id repente prima luce animadvertisset, copias suas omnis pro castris instruxit. Quas interposita tanta locorum iniquitate consuetudine magis pervulgata militari credebat instrui Caesar vel ad opus suum tardandum, quo plures in armis tenerentur, vel ad ostentationem regiae fiduciae, ne munitione magis quam manu defendere locum Pharnaces videretur. Itaque deterritus non est quo minus prima acie pro vallo instructa reliqua pars exercitus opus faceret. At Pharnaces impulsus sive loci felicitate sive auspiciis et religionibus inductus, quibus obtemperasse eum postea audiebamus, sive paucitate nostrorum qui in armis erant comperta, cum more operis cotidiani magnam illam servorum multitudinem quae aggerem portabat militum esse credidisset, sive etiam fiducia veterani exercitus sui, quem bis et vicies in acie conflixisse et vicisse legati eius gloriabantur, simul contemptu exercitus nostri, quem pulsum a se Domitio duce sciebat, inito consilio dimicandi descendere praerupta valle coepit. Cuius aliquamdiu Caesar irridebat inanem ostentationem et eo loco militum coartationem, quem in locum nemo sanus hostis subiturus esset: cum interim Pharnaces eodem gradu quo in praeruptam descenderat vallem ascendere adversus arduum collem instructis copiis coepit.   74.Когато Фарнак внезапно забеляза това на разсъмване той построи веднага в боен ред своите войски пред лагера. Цезар беше убеден, че ако се има предвид неизгодното местоположение, този начин на действие е по-скоро обичаен военен похват, с който се целеше да се забави строежът на неговите укрепителни съоръжения, като по този начин го застави да държи по възможност по-голям брой войници под оръжие, а също тъй може би да продемонстрира самоувереността на цар Фарнак и да покаже, че той отбранява своята позиция повече с лична храброст, отколкото с укрепления. Ето защо, без ни най-малко да се колебае, Цезар построи първата си бойна редица пред вала, а на останалата част от своята войска нареди да продължи работата си по строителството на укрепителните съоръжения. А Фарнак, въодушевен може би от щастливото минало на това място, повлиян може би от добрите птицегадания и други благоприятни предзнаменования, на които той - както научихме по-късно - твърде много се осланял, или окуражен от малобройността на намиращите се в бойна готовност наши войници - това той успя да узнае, тъй като съобразявайки се с обикновения брой заети в ежедневното строителство на укрепителните съоръжения хора - вземаше за войници онзи огромен брой роби, които пренасяха насипен материал. Може би, преизпълнен от доверие в своята съставена от ветерани войска, която - според хвалбите на неговите легати - била участвувала в 22 сражения и винаги била побеждавала в тези сражения, както и от пренебрежение към нашата войска, за който знаеше, че е била разгромена, когато неин командир е бил Домиций, взе решение да започне сражение и започна да се спуска по стръмния склон в долината. Цезар доста дълго време се надсмиваше над тези негови безсмислени демонстрации и над това струпване на толкова много войници на едно толкова тясно място, към което не би се осмелил да се насочи никой здравомислещ неприятел. През това време Фарнак със същата крачка, с каквато се спускаше по стръмнината, започна да се изкачва към стръмната височина със строената си в боен ред войска.
[75] Caesar incredibili eius vel temeritate vel fiducia commotus neque opinans imparatusque oppressus eodem tempore milites ab opere revocat, arma capere iubet, legiones opponit aciemque instruit; cuius rei subita trepidatio magnum terrorem attulit nostris. Nondum ordinibus instructis falcatae regiae quadrigae permixtos milites perturbant; quae tamen celeriter multitudine telorum opprimuntur. Insequitur has acies hostium, et clamore sublato confligitur multum adiuvante natura loci, plurimum deorum immortalium benignitate; qui cum omnibus casibus bellicis intersunt, tum praecipue eis quibus nihil ratione potuit administrari.   75.Цезар беше много разтревожен от неговото безразсъдство или пък от неговата самоувереност. Без да очаква подобна атака, той бе заварен напълно неподготвен. Трябваше едновременно да извика войниците от строежа на укрепителните съоръжения, да им заповяда да грабнат оръжието си, да изведе и противопостави легионите си и да ги построи в боен ред. При това тази внезапна суматоха предизвика силна уплаха в редовете на нашите войници. Бойните редици не бяха още построени, когато царските квадриги61, снабдени на осите си със сърпове62, предизвикаха смесване и объркване всред тях. Впрочем колесниците бяха обсипани скоро с градушка от метални снаряди. Подир тях следваше неприятелската пехота, надигна се мощен вик и се започна сражение, в което много помагаха на нашите естествените изгоди на местността; най-голяма помощ оказа милостта на безсмъртните богове. Те въобще вземат участие във всички превратности на войната, но особено там, където с всякакви човешки сметки не може да се постигне нищо.
[76] Magno atque acri proelio comminus facto dextro cornu, quo veterana legio sexta erat collocata, initium victoriae natum est. Ab ea parte cum in proclive detruderentur hostes, multo tardius, sed tamen isdem dis adiuvantibus sinistro cornu mediaque acie totae profligantur copiae regis. Quae quam facile subierant iniquum locum, tam celeriter gradu pulsae premebantur loci iniquitate. Itaque multis militibus partim interfectis partim suorum ruina oppressis, qui velocitate effugere poterant, armis tamen proiectis vallem transgressi nihil ex loco superiore inermi proficere poterant. At nostri victoria elati subire iniquum locum munitionesque aggredi non dubitarunt. Defendentibus autem eis cohortibus castra quas Pharnaces praesidio reliquerat, celeriter castris hostium sunt potiti. Interfecta multitudine omni suorum aut capta Pharnaces cum paucis equitibus profugit; cui nisi castrorum oppugnatio facultatem attulisset liberius profugiendi, vivus in Caesaris potestatem adductus esset.   76.Когато пламна голямата и ожесточена ръкопашна битка на десния фланг, на който беше разположен нашият шести легион, съставен от ветерани, се породи началото на победата. Именно тук противникът бе изтласкан надолу по стръмния склон, а след това значително по-късно, но с помощта на същите богове цялата войска на левия фланг и в центъра беше напълно разбита. И колкото по-лесно те се приближаваха към неудобното за тях място, толкова по-бързо бяха изтласквани и неудобният терен ги постави в тежко положение. Така голям брой неприятелски войници бяха избити, а друга част бяха задушени от струпващите се върху тях техни другари. А тези, които смогваха да избягват своята гибел благодарение на своята бързина, захвърляха оръжието си и въпреки че успяваха да минат през долината, не можеха да направят нищо без оръжие, дори от своята по-висока позиция, а нашите войници, окрилени от спечелената вече победа, без колебание навлизаха в неудобните и за тях места и смело се втурваха в лагерните укрепления на противника. Макар че неприятелският лагер беше упорито отбраняван от същите онези кохорти, които Фарнак беше оставил само за негова охрана, нашите войници бързо го овладяха. Виждайки, че цялата му многобройна войска е избита или взета в плен, Фарнак успя да избяга само с няколко свои конници. Ако превземането на лагера не беше улеснило бягството му, Фарнак щеше да падне жив в ръцете на Цезар.
[77] Tali victoria totiens victor Caesar incredibili est laetitia adfectus, quod maximum bellum tanta celeritate confecerat, +quodque subiti periculi recordatione laetior quod+ victoria facilis ex difficillimis rebus acciderat. Ponto recepto praeda omni regia militibus condonata postero die cum expeditis equitibus ipse proficiscitur, legionem sextam decedere ad praemia atque honores accipiendos in Italiam iubet, auxilia Deiotari domum remittit, duas legiones cum Caelio Viniciano in Ponto relinquit.   77.Макар че беше побеждавал в толкова много битки, Цезар се радваше извънредно много на такава победа, защото той завърши с нея една важна война. Радостта му беше толкова по-голяма, понеже си спомняше в каква внезапна опасност се бе оказал, а пък тази лесна победа го избавяше от най-големи затруднения. След като възвърна отново Понт и раздаде цялата плячка от царските богатства на войниците си, Цезар потегли още на следния ден със своята лековъоръжена конница на път, а на шестия легион заповяда да се завърне в Италия, за да получи там своите награди и отличия. Спомагателните войски на Дейотар той върна обратно в родината им, а в Понта остави два легиона под командуването на Целий Винициан63.
[78] Ita per Gallograeciam Bithyniamque in Asiam iter facit omniumque earum provinciarum de controversiis cognoscit et statuit; iura in tetrarchas, reges, civitates distribuit. Mithridaten Pergamenum, a quo rem feliciter celeriterque gestam in Aegypto supra scripsimus, regio genere ortum, disciplinis etiam regiis educatum — nam eum Mithridates, rex Asiae totius, propter nobilitatem Pergamo parvulum secum asportaverat in castra multosque retinuerat annos — regem Bosphori constituit, quod sub imperio Pharnacis fuerat, provinciasque populi Romani a barbaris atque inimicis regibus interposito amicissimo rege munivit. Eidem tetrarchian [legibus] Gallograecorum iure gentis et cognationis adiudicavit occupatam et possessam paucis ante annis a Deiotaro. Neque tamen usquam diutius moratus est quam necessitas urbanarum seditionum pati videbatur. Rebus felicissime celerrimeque confectis in Italiam celerius omnium opinione venit.   78.И така през Галогреция и Витиния Цезар се отправи към Азия; по пътя той разгледа и уреди споровете във всички тези провинции: определи правата на тетрарсите и царете на отделните градове. Митридат Пергамски, благодарение на когото бе спечелена блестящата и бърза победа в Египет, както описахме по-горе, мъж не само от царски произход, но и с царско възпитание и образование - него, Митридат, царя на цяла Азия бе довел заради знатния му произход още като малък със себе си в лагера при Пергам и много години го бе държал там, - Цезар постави за цар на Боспорското царство64, което дотогава бе под властта на Фарнак. Като постави за цар на Боспорското царство един от най-близките си приятели, с това Цезар защити провинциите на римския народ от нападенията на варварските ш враждебните царе. Поради местния му произход и кръвното му родство с местното население Цезар му повери тетрархията на цяла Галогреция, която не много години по-рано беше завладял Дейотар. Въпреки това обаче Цезар никъде не се задържа по-дълго, отколкото според него му позволяваха изискващите неговото лично присъствие размирици в Рим. След като уреди по най-успешен начин и най-бързо всички тези неща, Цезар се завърна в Италия много по-рано, отколкото беше очакван там от всички.