C. Iulius Caesar
De bello Africo * Африканската война
Превод: в:Исторически съчинения, Кост. Костакев, Наука и изкуство, 1991
 
двуезичен | оригинал | превод

I  

1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28  29 
30  31  32  33  34  35  36  37  38  39  40  41  42  43  44  45  46  47  48  49  50  51  52  53  54  55  56  57  58  59 
60  61  62  63  64  65  66  67  68  69  70  71  72  73  74  75  76  77  78  79  80  81  82  83  84  85  86  87  88  89 
90  91  92  93  94  95  96  97  98 
[1] Caesar itineribus iustis confectis nullo die intermisso a. d. XIIII Kal. Ian. Lilybaeum pervenit statimque ostendit sese naves velle conscendere, cum non amplius legionem tironum haberet unam, equites vix DC. Tabernaculum secundum litus ipsum constituit, ut prope fluctus verberaret. Hoc eo consilio fecit nequis sibi morae quicquam fore speraret et ut omnes in dies horasque parati essent. Incidit per id tempus ut tempestates ad navigandum idoneas non haberet. Nihilo tamen minus in navibus remiges militesque continere et nullam praetermittere occasionem profectionis, cum praesertim ab incolis eius provinciae nuntiarentur adversariorum copiae: equitatus infinitus, legiones regiae IIII, levis armaturae magna vis, Scipionis legiones X, elephanti CXX classesque esse complures. Tamen non deterrebatur animoque et spe confidebat. Interim in dies et naves longae adaugeri et onerariae complures eodem concurrere et legiones tironum convenire IIII, veterana legio quinta, equitum ad II milia.   1. Цезар, без да пропусне нито един ден, пристигна с обикновени дневни преходи на четиринадесетия ден преди януарските календи1 в Лилибей2 и заяви веднага, че е готов да се дебаркира, въпреки че разполагаше с не повече от един легион новобранци и едва шестотин конници. Той нареди палатката му да се постави на самия бряг, тъй че морските вълни се разбиваха съвсем близо до него. Това стори с цел, щото никой да не се надява на каквото и да било забавяне, а всички да бъдат готови за отплаване всеки ден и час... Но тъкмо тогава се случи, че времето не беше благоприятно за отплаване. Въпреки това той задържаше гребците и войниците на корабите, за да не може в никакъв случай да пропусне удобния момент за потегляне по море. Още повече, че жителите на тази провинция съобщаваха за извънредно големи неприятелски военни сили, а именно за безбройна конница, за четири легиона на цар Юба, за сто и двадесет слона и за няколко ескадри кораби. Това обаче не го изплаши. Той беше спокоен и изпълнен с добри надежди. Междувременно с всеки изминат ден растеше броят на неговите военни кораби, пристигаха все повече и повече товарни кораби, набираха се нови легиони: четири от новобранци и освен тях един пети легион - от ветерани и конница на брой около две хиляди души.
[2] Legionibus collectis VI et equitum II milibus, ut quaeque prima legio venerat, in naves longas imponebatur, equites autem in onerarias. Ita maiorem partem navium antecedere iussit et insulam petere Aponianam quae est a Lilybaeo… commoratus bona paucorum publice vendit, deinde Allieno praetori qui Siciliam obtinebat, de omnibus rebus praecipit et de reliquo exercitu celeriter imponendo. Datis mandatis ipse navem conscendit a. d. VI Kal. Ian. et reliquas naves statim est consecutus. Ita vento certo celerique navigio vectus post diem quartum cum longis paucis navibus in conspectum Africae venit. Namque onerariae reliquae praeter paucas vento dispersae atque errabundae diversa loca petierunt. Clupeam classe praetervehitur, dein Neapolim; complura praeterea castella et oppida non longe a mari relinquit.   2. И тъй, като се събраха шест легиона и две хиляди конници, пехотата на всеки легион се товареше на военните кораби, а конницата - на товарните. Тогава Цезар заповяда на по-голямата част от корабите да потегли по-напред и да се насочи към остров Апониана3 на десет мили от Лилибей, а сам той, като остана там за няколко дни в града, продаде на публичен търг имуществото на няколко лица и след това даде на претора Алиен4, който управляваше Сицилия, указания да се погрижи особено за бързото ембаркиране на останалите войски. А той самият се качи на кораба си на шестия ден преди януарските календи5 и потегли незабавно след останалите кораби. На четвъртия ден от плаването при постоянен вятър и при бързо движение на корабите той се оказа с няколко военни кораба пред бреговете на Африка. Останалите товарни кораби с малки изключения бяха разпръснати от бурите и лутайки се, се отправиха в съвсем различни посоки. Цезар мина с флотата си покрай Клупеа6, а след това покрай Неапол и освен това остави настрана от своя път няколко форта и укрепени селища, разположени недалеч от морето.
[3] Postquam Hadrumetum accessit, ubi praesidium erat adversariorum cui praeerat C. Considius, et a Clupeis secundum oram maritimam cum equitatu + Hadrumetum + Cn. Piso cum Maurorum circiter tribus milibus apparuit, ibi paulipser Caesar ante portum commoratus dum reliquae naves convenirent, exponit exercitum, cuius numerus in praesentia fuit peditum III milia, equites CL, castrisque ante oppidum positis sine iniuria cuiusquam considit cohibetque omnes a praeda. Oppidani interim muros armatis complent, ante portam frequentes considunt ad se defendendum; quorum numerus duarum legionum instar erat. Caesar circum oppidum vectus natura loci perspecta rediit in castra. Non nemo culpae eius imprudentiaeque adsignabat quod neque circum loca gubernatoribus praefectisque quid peterent praeceperat, neque ut more ipsius consuetudo superioribus temporibus fuerat, tabellas signatas dederat, ut in tempore his perlectis locum certum peterent universi. Quod minime Caesarem fefellerat; namque nullum portum terrae Africae quo classes decurrerent, pro certo tutum ab hostium praesidio fore suspicabatur, sed fortuitu oblatam occasionem egressus aucupabatur.   3. Когато Цезар се приближи до Хадрумет7, където имаше неприятелски гарнизон8 под командуването на Гай Консидий9, откъм Клупеа се появи Гней Пизон10 с конница от около три хиляди маври, той се отправи към морския бряг към Хадрумет. Предвид това Цезар спря придвижването на войските си за известно време пред пристанището, докато пристигнат останалите кораби от флотата му, след това дебаркира войската си; тя наброяваше тогава три хиляди пехотинци и шест хиляди конници; и разположи лагера си пред града, като се установи в него, без да причинява на никого вреда, и като забрани на всички свои войници да грабят. През това време гражданите напълниха градските стени с въоръжени хора. Голяма част от тях се разположиха пред крепостните врати, за да ги отбраняват. Техният брой се равняваше на два легиона. Цезар обходи града в кръг, запозна се с характера на местността и се върна отново в лагера. Мнозина го упрекваха в непредвидливост за това, че не е посочил на кормчиите и капитаните на корабите онези пристанища в съседство с Хадрумет, където те трябваше да се насочат, и противно на предишния си обичай не им беше дал заповед з запечатани пликове, та след като ги прочетат, да се насочат всички вкупом към определеното място. Това обаче в никакъв случай не беше грешка на Цезар. Той предполагаше, че сега нито едно пристанище на африканския бряг, в което би могла да акостира неговата ескадра, не може да бъде опорен пункт, който да е напълно сигурен срещу неприятелски гарнизон, и че трябва да се издебне един щастливо предоставен от съдбата случай за десант.
[4] L. Plancus interim legatus petit a Caesare, uti sibi daret potestatem cum Considio agendi, si posset aliqua ratione perduci ad sanitatem. Itaque data facultate litteras conscribit et eas captivo dat perferendas in oppidum ad Considium. Quo simulatque captivus cum pervenisset litterasque, ut erat mandatum, Considio porrigere coepisset, priusquam acciperet ille, 'Unde' inquit 'istas?' Tum captivus: 'Imperatore a Caesare.' Tum Considius, 'Unus est' inquit 'Scipio imperator hoc tempore populi Romani'; deinde in conspectu suo statim captivum interfici iubet litterasque nondum perlectas, sicut erant signatae, dat homini certo ad Scipionem perferendas.   4. По същото време легатът Луций Планк помоли Цезар да му разреши да влезе в преговори с Консидий, като разчиташе на това, че може би ще успее да го вразуми. И тъй, възползувайки се от предоставения случай, Цезар написа писмо и го предаде на един пленник да го занесе на Консидий в града. Щом пленникът пристигна там и, както му бе поръчано, понечи да предаде писмото на Консидий... той, още реди да го вземе, го попита откъде и от кого е, а пленникът отговори ... разбира се, от Цезар. Тогава Консидий отговори: Сега римският народ има един император - Сципион. След това той заповяда да убият пленника пред очите му без да прочете писмото, тъй като то беше запечатано, даде го на свой доверен човек да го занесе на Сципион.
[5] Postquam una nocte et die ad oppidum consumpta neque responsum ullum a Considio dabatur neque ei reliquae copiae succurrebant neque equitatu abundabat et ad oppidum oppugnandum non satis copiarum habebat et eas tironum neque primo adventu convulnerari exercitum volebat et oppidi egregia munitio et difficilis ad oppugnandum erat accessus et nuntiabatur auxilia magna equitatus oppidanis suppetias venire, non est visa ratio ad oppugnandum oppidum commorandi, ne dum in ea re Caesar esset occupatus, circumventus a tergo ab equitatu hostium laboraret.   5. След като Цезар прекара една нощ и част от деня при Хадрумет, той не получи отговор от Консидий. Останалата негова войска все още не идваше на помощ, нито пък конницата му беше особено многобройна, пък и за обсадата и превземането на града нямаше достатъчно пехотни войски и те се състояха от новобранци. Заедно с това Цезар не желаеше още с пристигането си те да се излагат на тежки наранявания и да проливат кръвта си. Самият град Хадрумет беше отлично укрепен, тъй че подстъпите до него за щурмуване бяха трудни. Най-сетне се получи известието , че на помощ на жителите на Хадрумет пристигат многобройни конни части. Затова беше без-смислено да се бавят тук за обсадата на града, тъй като, ако Цезар се заемеше с нея, той можеше са бъде обкръжен и да бъде нападнат в тил от неприятел-ската конница.
[6] Itaque castra cum movere vellet, subito ex oppido erupit multitudo atque equitatus subsidio uno tempore eis casu succurrit qui erat missus a Iuba ad stipendium accipiendum, castraque unde Caesar egressus et iter facere coeperat, occupant et eius agmen extremum insequi coeperunt. Quae res cum animadversa esset, subito legionarii consistunt, et equites quamquam erant pauci, tamen contra tantam multitudinem audacissime concurrunt. Accidit res incredibilis, ut equites minus XXX Galli Maurorum equitum II milia loco pellerent fugarentque in oppidum. Postquam repulsi et coniecti erant intra munitiones, Caesar iter constitutum ire contendit. Quod cum saepius facerent et modo insequerentur, modo rursus ab equitibus in oppidum repellerentur, cohortibus paucis, ex veteranis quas secum habebat, in extremo agmine collocatis et parte equitatus iter leniter cum reliquis facere coepit. Ita quanto longius ab oppido discedebatur, tanto tardiores ad insequendum erant Numidae. Interim in itinere ex oppidis et castellis legationes venire et pollicere frumentum paratosque esse quae imperasset facere. Itaque eo die castra posuit ad oppidum Ruspinam.   6. И тъй, когато Цезар пожела да вдигне своя лагер, изведнъж градското население предприе излаз от града и случайно в същото време им се притече на помощ конницата, която беше изпратена от цар Юба, зода получи заплатата си. Те баеха онзи лагер, който Цезар бе току-що напуснал, и започнаха също така да преследват неговия ариергард. Веднага след като това бе забелязано, нашите легионски войници се спряха и конниците, въпреки че бяха малко на брой, се втурнаха извънредно смело срещу едно толкова голямо множество. И се случи нещо невероятно: галските конници, по-малко от триста души, разбиха двухилядната мавританска конница и я от-блъснаха в града. след като те бяха отхвърлени и наблъскани обратно в укрепленията си, Цезар побърза да продължи своя маршрут. Но тъй като неприятелите все по-често ту преследваха нашите ариергардни части, ту биваха отблъсвани от нашите конници, те отново се завърнаха в града. Цезар постави в своя ариергард няколко от наличните при него кохорти от ве-терени, останалите започна да придвижва напред. Благодарение на това кол-кото повече се отдалечаваха от Хадрумет, толкова повече нападенията на нумидийците постепенно отслабваха. В същото време по пътя пристигнаха от градовете и кастелите пратеничество с обещание да дадат продоволствие и да изпълнят всичка изисквания. По такъв начин разположи в този ден своя лагер при град Руспина.
[7] Kal. Ianuariis inde movit et pervenit ad oppidum Leptim liberam civitatem et immunem. Legati ex oppido obviam veniunt, libenter se omnia facturos quae vellet pollicentur. Itaque centurionibus ad portas oppidi et custodiis impositis, nequis miles in oppidum introiret aut iniuriam faceret cuipiam incolae, non longe ab oppido secundum litus facit castra. Eodemque naves onerariae et longae nonnullae casu advenerunt; reliquae, ut est ei nuntiatum, incertae locorum Uticam versus petere visae sunt. Interim Caesar a mari non digredi neque mediterranea petere propter navium errorem equitatumque in navibus omnem continere, ut arbitror ne agri vastarentur; aquam in naves iubet comportari. Remiges interim qui aquatum e navibus exierant, subito equites Mauri neque opinantibus Caesarianis adorti multos iaculis convulnerarunt, nonnullos interfecerunt. Latent enim in insidiis cum equis inter convalles + et subito existunt, non ut in campo comminus depugnent +.   7. На януарските календи11 Цезар напусна лагера при Руспина и пристигна в свободния и необлагаем с данъци град Лептис12. Пратеници от града го посрещнаха и обещаха, че охотно ще изпълняват всички негови желания. В отговор на това той постави центуриони и караулни постове пред крепостните стени, за да не може никой войник от неговата войска да влезе в града в града и да извърши насилие спрямо някой от неговите жители, а самият той се разположи на лагер, недалеч от града, край морския бряг. Тук случайно пристигнаха товарни и няколко военни кораба, а останалите, както му бе съобщено, бяха забелязани, че се движат към Утика, накъдето те бяха взели курс поради непознаване на местността. В това време Цезар поради това, че неговите кораби се отклониха от своя път, не се отдалечаваше от морето, не навлизаше във вътрешността на страната и държеше цялата си конница на корабите, според мен с тази цел да не опустошават нивите. А що се касае до водата за пиене, Цезар заповяда тя да се носи на корабите. По същото време обаче гребците, които бяха слезли от корабите за вода, бяха на-паднати съвсем неочаквано от мавритански конници, които нараниха с копия много от тях, а някои убиха. Работата беше там, че мавританците се криеха в засада заедно с конете си зад височините, които преграждаха долините, за да изскочат оттам внезапно, но не за да влязат в ръкопашен бой на открито поле...
[8] Caesar interim in Sardiniam nuntios cum litteris et in reliquas provincias finitimas dimisit, ut sibi auxilia commeatus frumentum, simulatque litteras legissent, mittenda curarent, exoneratisque partim navibus longis Rabirium Postumum in Siciliam ad secundum commeatum arcessendum mittit. Interim cum X navibus longis ad reliquas naves onerarias conquirendas quae deerrassent, et simul mare tuendum ab hostibus iubet proficisci. Item C. Sallustium Crispum praetorem ad Cercinam insulam versus quam adversarii tenebant, cum parte navium ire iubet, quod ibi magnum numerum frumenti esse audiebat. Haec ita imperabat unicuique, ita praecipiebat ut si fieri posset necne, locum excusatio nullum haberet nec moram tergiversatio. Ipse interea ex perfugis et incolis cognitis condicionibus Scipionis et qui cum eo bellum contra se gerebant, mirari – regium enim equitatum Scipio ex provincia Africa alebat – tanta homines esse dementia ut malint regis esse vectigales quam cum civibus in patria in suis fortunis esse incolumes.   8. Междувременно Цезар разпрати в Сардиния и в останалите съседни провинции бързоходци с писмени заповеди: веднага щом прочетат писмата, да се погрижат да му се изпратят подкрепления, продоволствие и жито. Част от разтоварените военни кораби начело с Рабирий Постум13 Цезар изпрати обратно в Сицилия, за да доставят оттам и транспорт с продоволствие. Все по същото време... Цезар изпрати Ватиний14 с десет военни кораба, за да търси останалите товарни кораби, които се бяха заблудили, а също тъй и за да охранява морето от неприятелите. Той заповяда също тъй и на претора Гай Салустий Крисп15 да се отправи с част от корабите към остров Керкина16, който беше в ръцете на противника и на който според стигналите до него слухове имало много жито. Тези заповеди Цезар даваше на всеки отделен командир в безусловна форма с цел те да бъдат наистина изпълнени и за да няма място за никакви извинения, протакания и хитрувания. Самият той през това време узна от бегълци и от местните жители за състоянието на нещата при Сципион и при другите свои противници между другото узна и това, че Сципион е издържал царската конница17 със средства на провинцията. Толкова безгранично беше безумието на тези хора, които предпочитаха да бъдат подвластни данъкоплатци на царя, отколкото да живеят бедно в родината си заедно със своите съграждани и се радват на притежаването на своите имущества.
[9] Caesar a. d. IIII Non. Ian. castra movet; Lepti sex cohortium praesidio cum Saserna relicto ipse rursus unde pridie venerat, Ruspinam cum reliquis copiis convertit ibique sarcinis exercitus relictis ipse cum expedita manu proficiscitur circum villas frumentatum oppidanisque imperat ut plostra iumentaque omnia sequantur. Itaque magno numero frumenti invento Ruspinam redit. Hoc eum idcirco existimo recepisse ut maritima oppida post se ne vacua relinqueret praesidioque firmata ad classis receptacula muniret.   9. На четвъртия ден преди януарските нони18 Цезар вдигна своя лагер. След като остави в Лептис гарнизонът шест кохорти под командването на Гай Сазерна, сам той се завърна със останалите войски в Руспина19, откъдето беше пристигнал ден преди това. Там той остави целия си военен багаж, а с отряд облекчени от своя багаж войници се отправи да обходи селските стопанства, за да търси жито, като заповяда на намиращите се там граждани да изпратят след него всички превозни коли и обозни животни. И тъй, като намери голямо количество жито, той се завърна в Руспина. А мисля, че Цезар завзе този град с цел да не остави в своя тил незащитени крайморските градове, а, напротив, като ги осигури със силни гарнизони, да ги устрои като сигурни пристанища за своята флота.
[10] Itaque ibi relicto P. Saserna fratre eius quem Lepti proximo oppido reliquerat, cum legione iubet comportari ligna in oppidum quam plurima. Ipse cum cohortibus vii quae ex veteranis legionibus in classe cum Sulpicio et Vatinio rem gesserant, ex oppido Ruspina egressus proficiscitur ad portum qui abest ab oppido milia passuum duo, ibique classem sub vesperum cum ea copia conscendit. Omnibus in exercitu insciis et requirentibus imperatoris consilium, magno metu ac tristimonia sollicitabantur. Parva enim cum copia et ea tironum neque omni eita in Africa contra magnas copias et insidiosae nationis equitatum[que] innumerabilem se eitos videbant neque quicquam solacium in praesentia neque auxilium in suorum consilio animum advertebant, nisi in ipsius imperatoris vultu vigore mirabilique hilaritate; animum enim altum et erectum prae se gerebat. Huic adquiescebant homines et in eius scientia et consilio omnia sibi proclivia omnes fore sperabant.   10. Затова Цезар остави там с един легион Публий Сазерна20, брата на Гай Сазерна, когото той беше назначил за комендант на града Лептис, който се намираше най-близо, като му заповяда да докара в града колкото е възможно повече дървен материал, а сам той със седем кохорти от легионите, съставени от ветерани, които бяха участвували в морски битки под командуването на Сулпиций21 и Витиний, напусна града Руспина и се отправи към пристанището отстоящо на две мили от този град, и там привечер се натовари с тези войски на флотата. Тъй като всички във войската не знаеха и недоумяваха замислите на пълководеца, всички бяха обзети от страх и скръб. Те видяха, че той стовари в Африка не всичките си войски, а само малка част от тях, която при това бе съставена от новобранци: по такъв начин този отряд бе дебаркиран в Африка срещу големи бойни сили, при това сили на един коварен народ и срещу безбройна конница. Затова в настоящия момент те не виждаха нито някаква утеха, нито пък намираха някаква взаимна морална подкрепа, ако не се смята изражението на лицето на пълководеца, излъчващо бодрост и учудваща веселост: той показваше висок и смел дух. И тъкмо в това хората намираха за себе си успокоение и се надяваха, че знанията и умът на техния главнокомандуващ ще им помогнат да превъзмогнат всички трудности.
[11] Caesar una nocte in navibus consumpta iam caelo albente cum proficisci conaretur, subito navium pars de qua timebat, ex errore eodem conferebatur. Hac re cognita Caesar celeriter de navibus imperat omnes egredi atque in litore armatos reliquos advenientes milites expectare. Itaque sine mora navibus eis in portum receptis et advectis militum equitumque copiis rursus ad oppidum Ruspinam redit atque ibi castris constitutis ipse cum cohortibus expeditis XXX frumentatum est profectus. Ex eo est cognitum Caesaris consilium, illum cum classe navibus onerariis quae deerrassent, subsidio ire clam hostibus voluisse, ne casu imprudentes suae naves in classem adversariorum inciderent, neque eam rem eos voluisse scire qui in praesidiis relicti sui milites fuissent, uti nihil propter suorum paucitatum et hostium multitudinem metu deficerent.   11. След като прекара една нощ на корабите, Цезар се готвеше още на разсъмване да отплава, когато объркалата своя курс част от корабите, за които той особено се страхуваше, от веднъж се приближиха към него; те бяха се отправили от своята грешка. Като узна това, Цезар заповяда на всички незабавно да слязат от корабите и да изчакат пълно въоръжение на брега идването на останалите войници. И тъй, след като корабите бяха въведени в пристанището и по този начин увеличиха неговите пехотни и конни сили Цезар се върна отново в град Руспина и като разположи там своя лагер сам потегли с тридесет облекчени от багаж кохорти, за да се снабди с жито. Именно тогава станаха понятни плановете на Цезар; той искаше тайно от неприятелите да окаже помощ на товарните кораби, които се бяха заблудили, за да не би те неочаквано и от непредпазливост да се натъкнат на противникова флота. Освен това Цезар желаеше да скрие своите планове и от онези свои войници, които бяха оставени за охрана, за да не би те да се изплашат и паднат духом при вида на собствената си малобройност и численото превъзходство на неприятелите.
[12] Interim cum iam Caesar progressus esset a castris circiter milia passuum III, per speculatores et antecessores equites nuntiatur ei copias hostium haud longe ab sese visas. Et hercule cum eo nuntio pulvis ingens conspici coeptus est. Hac re cognita Caesar celeriter iubet equitatum universum cuius copiam habuit in praesentia non magnam, et sagittarios quorum parvus numerus, ex castris arcessi, atque ordinatim signa se leniter consequi; ipse antecedere cum paucis armatis. Iamque cum procul hostis conspici posset, milites in campo iubet galeari et ad [eam] pugnam parari; quorum omnino numerus fuit XXX cohortium cum equitibus CCCC, sagittariis CL.   12. През това време Цезар успя да се придвижи на около три мили далеч от своя лагер и неговите конни разузнавачи и разезди му съобщиха, че са съгледали неприятелски части не далеч от него. И наистина веднага след това съобщение се показа огромна маса прах. Тогава Цезар заповяда бързо да се извика цялата конница, от която в момента само с една малобройна част той разполагаше, както и стрелците, които бяха потеглили от лагера заедно с него и които бяха също малобройни. А на кохортите заповяда да се движат бавно подир него в пълен боен ред, а самият той се отправи напред с малцина въоръжени. И когато неприятелите можеха вече да се разпознаят отдалеч, Цезар заповяда на войниците си да си сложат шлемовете на главите и да се приготвят за битка в равнината. Техният общ брой възлизаше на тридесет кохорти, четиристотин конници и петстотин и петдесет стрелци.
[13] Hostes interim quorum dux erat Labienus et duo Pacidei, aciem derigunt mirabili longitudine non peditum, sed equitum confertam, et inter eos levis armaturae Numidas et sagittarios pedites interposuerant et ita condensaverant ut procul Caesariani pedestres copias arbitrarentur; dextrum ac sinistrum cornu magnis equitum copiis firmaverant. Interim Caesar aciem derigit simplicem ut poterat propter paucitatem; sagittarios ante aciem constituit, equites dextro sinistroque cornu opponit et ita praecipit ut providerent ne multitudine equitatus hostium circumvenirentur: existimabat enim se acie instructa cum pedestribus copiis dimicaturum.

  13. През това време неприятелите предвождани от Лавиен и от двамата братя Пацидеи, се построиха в права, много гъста бойна линия, който беше извънредно дълга и при това беше съставена не от пехота, а от конници. Между конниците те поставиха леко въоръжени нумидийци и пехотни стрелци, и то толкова на гъсто, че цезариянците ги сметнаха отдалеч само за пехотинци. Лявото и дясното си крило те подсилиха с многобройни конни части. В същото време Цезар построи на дължина една проста бойна линия, доколкото това позволяваше неговият малоброен отряд. Стрелците той постави пред линията, а конницата - на левия и десния фланг, като и заповяда да вземе необходимите предпазни мерки, щото да не бъде обкръжена от многобройната конница на неприятеля, понеже той мислеше, че при построената си по този начин войска ще му се наложи да се сражава с пехотни части.
[14] Cum utrimque exspectatio fieret neque Caesar sese moveret et cum suorum paucitate contra magnam vim hostium artificio magis quam viribus decernendum videret, subito adversariorum equitatus sese extendere et in latitudinem promovere collesque complecti et Caesaris equitatum extenuare simulque ad circumeundum comparare se coeperunt. Caesariani equites eorum multitudinem aegre sustinebant. Acies interim mediae cum concurrere conarentur, subito ex condensis turmis pedites Numidae levis armaturae cum equitibus procurrunt et inter legionarios pedites iacula coniciunt. Hic cum Caesariani in eos impetum fecissent, illorum equites refugiebant. Pedites interim resistebant, dum equites rursus cursu renovato peditibus suis succurrerent.   14. Тъй като и от двете страни се изчакваше кой ще започне боя, Цезар не се помръзваше от мястото си, понеже разбираш, че поради малобройността на своите войски ще трябва да се сражава срещу големите сили на неприятеля не толкова с храброст, колкото с хитрост. В това време обаче неприятелската конница изведнъж започна да се развръща, да се разпростира на широко, да овладява хълмовете, да принуждава конницата на Цезар да се възвръща и да я отслабва и заедно с това да се готви да я обкръжи. Конниците на Цезар трудно отстояваха срещу такава противникова маса. Когато по това време центровете на двете войски направиха опит да потеглят в атака едни срещу други, изведнъж от гъстите редици на ескадроните изскочиха леко въоръжени нумидийски пехотинци и започнаха да обсипват с метателни копия нашата легионска пехота. При това всеки път когато цезариянците го атакуваха, техните конници се отеглиха с бягство назад. А в това време техните пехотинци показваха упорита съпротива, дотогава докато техните конници се втурваха отново в боя и по този начин подпомагаха своята пехота.
[15] Caesar novo genere pugnae oblato cum animum adverteret ordines suorum in procurrendo turbari – pedites enim, dum equites longius ab signis persequuntur, latere nudato a proximis Numidis iaculis vulnerabantur, equites autem hostium pilum militis cursu facile vitabant – edicit per ordines nequis miles ab signis IIII pedes longius procederet. Equitatus interim Labieni suorum multitudine confisus Caesaris paucitatem circuire conatur: qui equites Iuliani pauci multitudine hostium defessi equis convulneratis paulatim cedere, hostis magis magisque instare. Ita puncto temporis omnibus legionariis ab hostium equitatu circumventis Caesarisque copiis in orbem compulsis intra cancellos omnes coniecti pugnare cogebantur.   15. Цезар виждаше, че този нов начин на водене на битка разстройваше редиците на неговите бойци, когато те се впускат в атака, действително нашите пехотинци, като се отдалечаваха твърде много от знамената при преследването на конниците, оголваха своите флангове и попадаха под ударите на метателните копия на намиращите се най-близо нумидийци, докато неприятелските конници лесно избягваха ударите на мятаните от нашата пехота копия, като се обръщаха бързо и удряха на бягство. Вследствие на това Цезар издаде заповед по бойните редици никой войник да не се отдалечава на повече от четири стъпки от знамената. В това време конницата на Лабиен, осланяйки се на своето числено превъзходство, се опита да обкръжи малобройния отряд на Цезар. Малобройните юлиански конници се изтощаваха под напора на вражеската маса, техните коне бяха изпонаранени и на тях им се налагаше малко по малко да отстъпват, докато противникът ги притискаше все по-силно и по-силно. По такъв начин в един момент цялата пехота на Цезар беше обкръжена от неприятелската конница и всички негови сили бяха изтласкани и притиснати в положение на кръгова отбрана и трябваше да се сражават като че ли са затворени зад решетка.
[16] Labienus in equo capite nudo versari in prima acie, simul suos cohortari, nonnumquam legionarios Caesaris ita appellare: 'Quid tu' inquit 'miles tiro, tam feroculus es? Vos quoque iste verbis infatuavit? In magnum mehercule vos periculum impulit. Misereor vestri.' Tum miles, 'Non sum' inquit 'tiro Labiene, sed de legione X veteranus.' Tum Labienus, 'Non agnosco' inquit 'signa decumanorum.' Tum ait miles: 'Iam me quis sim intelleges'; simul cassidem de capite deiecit ut cognosci ab eo posset, atque ita pilum viribus contortum, dum in Labienum mittere contendit, equi graviter adverso pectori adfixit et ait: 'Labiene, decumanum militem qui te petit scito esse.' Omnium tamen animi in terrorem coniecti, et maxime tironum: circumspicere enim Caesarem neque amplius facere nisi hostium iacula vitare.   16. Лабиен, на кон гологлав, обхождаше първата бойна линия и ободря-ваше своите войници, а понякога се обръщаше към легионските войници на Цезар със следните думи: Ей, ти, новобранецо, защо си толкова глупав? Та Цезар и вас ли успя да изиграе със своите речи? Ей богу, той ви тласна в най-голямата опасност! Аз ви съжалявам! Тогава един от войниците му каза: Аз, Лабиене, не съм новобранец, а съм ветеран от десетия легион. Тогава Лабиен каза: Аз не виждам тук знамената на десетия легион. Тогава войникът отговори: Сега ще разбереш кой съм. С тези думи той сне от главата си своя шлем и като хвърли с всичко сили копието си, което беше насочил към Лабиен, рани тежко в гърдите неговия кон и рече: Лабиене, знай, че в тебе се цели войникът от десетия легион. Душите на всички обаче бяха обзети от небивал страх и особено всички новобранци се озъртаха за Цезар и никой не вършеше нищо повече, а мислеше само как да избегне неприятелските копия.
[17] Caesar interim consilio hostium cognito iubet aciem in longitudinem quam maximam porrigi et alternis conversis cohortibus ut una post, altera ante signa tenderet, ita coronam hostium dextro sinistroque cornu mediam dividit et unam partem ab altera exclusam equitibus intrinsecus adortus cum peditatu telis coniectis in fugam vertit neque longius progressus veritus insidias se ad suos recipit. Idem altera pars equitum peditumque Caesaris fecit. His rebus gestis ac procul hostibus repulsis convulneratisque ad sua praesidia sese, sicut erat instructus, recipere coepit.   17. През това време Цезар, като отгатна намеренията на неприятелите, заповяда фронтовата линия да се разтегне колкото е възможно по-нашироко, а всяка втора кохорта застави да се върне назад и да застане така, че едната кохорта да бъде пред знамената, а другата - зад тях. Посредством този ход Цезар проби с десния и левия си фланг неприятелския обръч и като откъсна едната част от другата, атакува отвътре неприятелската конница и пехота, започна да обсипва и едните, и другите със стрели и копия и ги обърна в бягство. Той обаче не напредна по-нататък, опасявайки се от засади и се завърна при своите войски. Същото стори и другата част от неговата пехота и конница. Като прогони неприятелите надалеч и като им нанесе големи загуби в ранени, след това сражение Цезар започна да се оттегля в пълен боен ред в своя лагер.
[18] Interim M. Petreius et Cn. Piso cum equitibus Numidis + MC + electis peditatuque eiusdem generis satis grandi ex itinere recta subsidio suis occurrunt. Atque hostes suis ex terrore firmatis rursusque renovatis animis legionarios conversis equitibus recipientes novissimos adoriri et impedire coeperunt quominus se in castra reciperent. Hac re animadversa Caesar iubet signa converti et medio campo redintegrari proelium. Cum ab hostibus eodem modo pugnaretur nec comminus ad manus rediretur Caesarisque equites iumenta ex nausea recenti siti languore paucitate vulneribus defatigata ad insequendum hostem perseverandumque cursum tardiora haberent dieique pars exigua esset iam reliqua, cohortibus equitibusque circumitis cohortatus ut uno ictu contenderent neque remitterent, donec ultra ultimos colles hostes reppulissent atque eorum essent potiti. Itaque signo dato cum iam hoste languide tela neglegenterque mittente, subito immittit cohortes turmasque suorum; atque puncto temporis hostibus nullo negotio campo pulsis, post colle deiectis nacti locum atque ibi paulisper commorati, ita uti erant instructi, leniter se ad suas recipiunt munitiones. Itemque adversarii male accepti tum demum se ad sua praesidia contulerunt.   18. В това време се появиха Марк Петрей22 и Гней Пизон и хиляда и шестстотин отбрани нумидийски конници и твърде многобройна нумидийска пехота и се притекоха на помощ на своите, и то направо от своята походна колона. Тогава неприятелите се съвзеха от своята паника, набраха отново смелост, заставиха конницата си да се върне обратно и започнаха да атакуват ариергарда на нашата отстъпваща пехота, като го възпрепятстваха да се завърне в лагера. Като забеляза това, Цезар заповяда на кохортите да се върнат обратно и да подновят сражението насред полето. Неприятелите се сражаваха така, както и преди това, като избягваха ръкопашната битка. А ко-нете на Цезаровата конница бяха изтощени от неотдавнашната морска болест. Измъчвани от жажда, от умора и от рани, те не бяха в състояние да преследват бързо неприятеля, нито да продължават да галопират. А освен това и денят клонеше вече към своя край. Тогава Цезар обходи кохортите и конницата и като ги ободри, ги подкани да направят още едно последно уси-лие, да не се отпускат, докато не прогонят неприятелите зад последните хълмове и не турят ръка на тези хълмове. Когато след това беше даден сигнал за бой и неприятелите заотпращаха своите стрели и копия отпуснато и небрежно, Цезар внезапно хвърли върху тях своите кохорти и ескадрони. И в миг без всякакво усилие неприятелите бяха изтласкани от полето, а след това, отхвърлени и от хълма и нашите войски, след като престояха там известно време, се завърнаха бавно в пълен боен ред в своите укрепления. Но също тъй и противниците, след като намериха враждебен прием, сега най-после се отправиха към своя лагер.
[19] Interim ea re gesta et proelio dirempto ex adversariis perfugae plures ex omni genere hominum, et praeterea intercepti hostium complures equites peditesque. Ex quibus cognitum est consilium hostium, eos hac mente et conatu venisse, ut novo atque inusitato genere proelii tirones legionarii paucique perturbati Curionis exemplo ab equitatu circumventi opprimerentur, et ita Iubam dixisse pro contione, tantam se multitudinem auxiliorum adversariis Caesaris subministraturum, ut etiam caedendo in ipsa victoria defatigati vincerentur atque a suis superarentur, quippe + quis in illorum + sibi confideret, primum quod audierat Romae legiones veteranas dissentire neque in Africam velle transire; deinde quod triennio in Africa suos milites consuetudine retentos fideles sibi iam effecisset, maxima autem auxilia haberet Numidarum equitum levisque armaturae, praeterea ex fuga proelioque Pompeiano Labienus quos secum a + Brundisio + transportaverat equites Germanos Gallosque ibique postea ex hibridis libertinis servisque conscripserat, armaverat equoque uti frenato condocefecerat, praeterea regia auxilia, + elephantis CXX equitatusque innumerabilis +, deinde legiones conscriptas ex cuiusquemodi generis amplius XII milibus. Hac spe atque ea audacia inflammatus Labienus cum equitibus Gallis Germanisque MDC, Numidarum sine frenis VIII milibus, praeterea Petreiano auxilio adhibito equitibus MDC, peditum ac levis armaturae quater tanto, sagittariis ac funditoribus hippotoxotisque compluribus: his copiis prid. Non. Ian., post diem VI quam Africam [Caesar] attigit, in campis planissimis purissimisque ab hora diei quinta usque ad solis occasum est decertatum. In eo proelio Petreius graviter ictus ex acie recessit.   19. Когато сражението беше прекъснато по този начин, при Цезар избягаха голям брой различни хора и освен това бяха заловени в плен и много неприятелски конници и пехотинци. От тях той узна за намеренията на неприятелите, а именно, че те са предприели този опит за настъпление, като са разчитали, че ще могат да предизвикат пълно объркване всред малобройните наши легионски новобранци посредством този нов и необичаен за тях начин за водене на сражението, а след това да ги обкръжат с конницата си и да ги унищожат, както това стана с Курион23. На събранието на войниците Лабиен казваше дори, че той ще отправи срещу противниците на Цезар толкова голям брой спомагателни войски, че цезариянците, дори в случай че победят, ще се изморят от самата кървава сеч и след това ще бъдат победени. Наистина той беше твърде самоуверен преди всичко, че според слуховете в Рим се били разбунтували някои легиони от ветерани и не желаели да се отправят в Африка. Освен това той задържаше своите войници в Африка цели три години и по този начин ги направи твърде предани на себе си. И разполагаше с извънредно многобройни подкрепления, съставени от нумидийска конница и леко въоръжена пехота. Най-сетне след поражението и бягството на Помпей Лабиен превози със себе си от град Гутрот германски и галски конници, а след това набра и отряд и от хоро със смесен произход, а именно - освобожденци и роби, въоръжи ги и ги обучи да яздят на кон с юзда. Освен това той разполагаше със спомагателни войски от царя, твърде многобройна конница със сто и двадесет слона, а след това и със свикани под знамената четири легиона и с повече от дванадесет хиляди войници от всякакъв род. Като се надяваше на тези сили Лабиен с хиляда и шестотин галски и германски конници и осем хиляди нумидийски конници без юзди, като присъедини към тях и спомагателния отряд на Петрей, съставен от хиляда и шестотин конници, четири пъти по толкова лековъоръжени пехотинци и многобройни пеши пехотинци и конни стрелци и прашкари, в навечерието на януарските нони24, на шестия ден след десанта на Цезар в Африка той даде на Цезар едно равно и открито поле. Това сражение продължи от пет чеса през деня до залез - слънце. В това сражение Петрей беше тежко ранен и излезе от строя.
[20] Caesar interim castra munire diligentius, praesidia firmare copiis maioribus vallumque ab oppido Ruspina usque ad mare ducere et a castris alterum eodem, quo tutius ultro citroque commeare auxiliaque sine periculo sibi succurrere possent, tela tormentaque ex navibus in castra comportare, remigum partem ex classe Gallorum Rhodiorum epibatarumque armare et in castra evocare, uti si posset eadem ratione qua adversarii, levis armatura interiecta inter equites suos interponeretur, sagittariisque ex omnibus navibus Ityraeis Syris et cuiusque generis ductis in castra compluribus frequentabat suas copias – audiebat enim Scipionem post diem tertium eius diei quo proelium factum erat adpropinquare, copias suas cum Labieno et Petreio coniungere; cuius copiae legionum VIII et equitum III milium esse nuntiabantur – officinas ferrarias instruere, sagittas telaque uti fierent complura curare, glandes fundere, sudes comparare, litteras in Siciliam nuntiosque mittere ut sibi crates materiemque congererent ad arietes, cuius inopia in Africa esset, praeterea ferrum plumbum mitteretur. Etiam animum advertebat frumento se in Africa nisi importaticio uti non posse: priore anno enim propter adversariorum dilectus, quod stipendiarii aratores milites essent facti, messem non esse factam; praeterea ex omni Africa frumentum adversarios in pauca oppida et bene munita comportasse omnemque regionem Africae exinanisse frumento, oppida praeter ea pauca quae ipsi suis praesidiis tueri poterant, reliqua dirui ac deseri, et eorum incolas intra sua praesidia coegisse commigrare, agros desertos ac vastatos esse.   20. По същото време Цезар се залови да укрепява още по старателно своя лагер. На отделни пунктове той започна да поставя по-силни постове. От град Руспина прокара до морето вал, а друг вал прокара от лагера до морето, за да могат неговите войници да се придвижват в едната и другата посока по-безопасно и за да могат подкрепленията да пристигат до него без всякакъв риск. Той започна също тъй да докарва метателни снаряди и машини от корабите в лагера, да въоръжава и извиква там част от галските и родоските гребци и моряци, за да се разположи, до колкото това е възможно, между своите конници по същия начин, както правеха неговите противници със своята леко въоръжена пехота. Най-сетне той увеличи броя на своите въоръжени сили и препълни своя лагер с войски, като доведе многобройни стрелци от корабите на итиреите, цирийците и от всевъзможни други народности. Той постъпи така, защото беше чул, че на третия ден след сражението Сципион беше започнал да се приближава и да се опитва да съедини своите войски с войските на Лабиен и Петрей. Според стигналите до нето известия силите на Помпей възлизаха на осем легиона и три хиляди конници. Имайки предвид това, Цезар започна да строи железарски работилници. Нареди да се изработят колкото е възможно по-голяма количество стрели и копия, да се изливат оловни снаряди и да се изготвят палисади. Заедно с това изпроводи писма и бързоходци в Сицилия със заповед да му докарат снопове вършини и дървен материал за овните, каквито липсваха напълно в Африка, а също тъй да му изпратят желязо и олово. Цезар си даваше сметка и затова, че той може да използува изключително само докарано от другаде жито, тъй като през миналата години нямаше жътва следствие на проведените от противника набори, които превърнаха орачите в наемни войници. Освен тона Цезар знаеше, че неприятелите са пренесли житото от цяла Африка в малко на брой, но добре укрепени селища, и че са ограбили от житно зърно всички области на Африка; че са разрушили и изоставили всички селища освен онези, които те сами със своите гарнизони можеха да охраняват, а жителите им принуждаваха да се заселват зад чертата на своята укрепена линия и по такъв начин орните поля бяха изоставени и опустошени.
[21] Hac necessitate Caesar coactus privatos ambiendo et blande appellando aliquantum numerum frumenti in sua praesidia congesserat. Eo parce utebantur. Opera interim ipse cotidie circuire et alteras cohortes in statione habere propter hostium multitudinem. Labienus saucios suos, quorum maximus numerus fuit, iubet in plostris delegatos Hadrumetum deportari. Naves interim Caesaris onerariae errabundae male vagabantur incertae locorum atque castrorum suorum. Quas singulas scaphae adversariorum complures adortae incendebant atque expugnabant. Hac re nuntiata Caesari classes circum insulas portusque disposuit, quo tutius commeatus subportari posset.   21. При такава голяма нужда от продоволствие Цезар беше принуден да се отнася приветлива и да се обръща към тях с молба, като по този начин успя да докара в своите гарнизонни пунктове известно количество жито. Неговите войници изразходваха това жито пестеливо. В същото време Цезар всекидневно обхождаше изкопните работи във връзка с военните строежи, и поради многобройния противник държеше на пост от удвоено число кохорти. А Лабиен даде нареждане неговите ранени, които бяха многобройни да се превържат и се превозят на коли и на товарни животни и се отправят в Хадрумет. В същото време товарните кораби на Цезар, които се бяха отклонили от своя курс и без да познават местността и местонахождението на своя лагер, блуждаеха и се лутаха излагайки се на опасност. Върху някои от тези кораби връхлитаха по няколко неприятелски лодки, подпалваха ги и ги овладяваха в боя. Като получи известие за това, Цезар разположи своите ескадри при островите и пристанищата, за да осигури по-безопасен подвоз на продоволствието.
[22] M. Cato interim qui Uticae praeerat, Cn. Pompeium filium multis verbis assidueque obiurgare non desistebat. 'tuus' inquit 'pater istuc aetatis cum esset et animadvertisset rem publicam ab nefariis sceleratisque civibus oppressam bonosque aut interfectos aut exilio multatos patria civitateque carere, gloria et animi magnitudine elatus privatus atque adulescentulus paterni exercitus reliquiis collectis paene oppressam funditus et deletam Italiam urbemque Romanum in libertatem vindicavit, idemque Siciliam Africam Numidiam Mauretaniam mirabili celeritate armis recepit. Quibus ex rebus sibi eam dignitatem quae est per gentes clarissima notissimaque, conciliavit adulescentulusque atque eques Romanus triumphavit. Atque ille non ita amplis rebus patris gestis neque tam excellenti dignitate maiorum parta neque tantis clientelis nominisque claritate praeditus in rem publicam est ingressus. Tu contra et patris nobilitate et dignitate et per te ipse satis animi magnitudine diligentiaque praeditus nonne eniteris et proficisceris ad paternas clientelas auxilium tibi reique publicae atque optimo cuique efflagitatum?'   22. В това време Марк Катон, бившия комендант на Лутика, не преставаше в многословни речи да обсипва упорито с упреци Гней Помпей - син: твоят баща - казваше той, - когато беше на твоите години и беше забелязал, че държавата ни е завладяна от безчестни и престъпни граждани, а добрите или са екзекутирани, или са наказани с изгнание и са лишени от родина и от граждански права, той въодушевявайки се от стремеж към слава и от величието на своя дух, въпреки че беше частно лице и съвсем млад човек, който не беше заемал още никакви длъжности, събра остатъците от бащината си войска и защити свободата на почти разрушената и унищожена Италия и на столичния град Рим. и пак той с удивителна бързина със силата на своето оръжие ни възврна Сицилия, Африка, Нумидия и Навритания. Чрез тези свои дела той се сдоби с високо положение, което се слави в целия свят, и въпреки че беше млад и обикновен римски конник, беше удостоен с триумф. При това, когато пристъпи към държавна дейност, той нямаше зад гърба си такава бляскава военна слава на своя баща, нито пък някой от неговите предци имаше някаква особено възвишена по достойнство положение, пък и самият той нямаше силни клиенти, нито славно име. Ти обаче, напротив, имаш зад гърба си славата и високото положение на баща си и сам по себе си достатъчно надарен с възвишен дух и с енергия. Та нима сега няма да положиш усилия и няма да отидеш при бащините си клиенти и да изискаш помощ за себе си, за държавата и за всички почтени хора?
[23] His verbis hominis gravissimi incitatus adulescentulus cum naviculis cuiusquemodi generis XXX, inibi paucis rostratis, profectus ab Utica in Mauretaniam regnumque Bogudis est ingressus expeditoque exercitu numero servorum liberorum II milium, cuius partem inermem, partem habuerat armatam, ad oppidum Ascurum accedere coepit. In quo oppido praesidium fuit regium. Pompeio adveniente oppidani us que eo passi propius accedere, donec ad ipsas portas ac murum adpropinquaret, subito eruptione facta prostratos perterritosque Pompeianos in mare navesque passim compulerunt. Ita re male gesta Cn. Pompeius filius naves inde avertit neque postea litus adtigit classemque ad insulas Baleares versus convertit.   23. Възбуден от тези думи на този толкова авторитетен човек, младият Помпей се отправи от Утика в Навритания с тридесет кораба от различен вид. Само малко част от тях бяха снабдени с медни клюновидни носове. Той навлезе в пределите на царството на Богуд... И със своята облекчена от военен багаж войска, състояща се от две хиляди роби и освобожденци и част въоръжени, започна да се приближава към града Аскурум. В този град имаше гарнизон на цар Богуд. Жителите на Аскурум му дадоха възможност да се приближи почти до самите крепостни врати и до стената, след това обаче от веднъж предприеха излаз, разгромиха и обърнаха помпеанците в паническо бягство и ги разпръснаха на различни страни към морето и корабите. След този неуспех Гней Помпей - син се отдалечи със своята ескадра от там и никога вече не се приближи към африканския бряг, а обърна и насочи флотата си към Балеарските острови.
[24] Scipio interim cum his copiis quas paulo ante demonstravimus, Uticae grandi praesidio relicto profectus primum Hadrumeti castra ponit, deinde ibi paucos dies commoratus noctu itinere facto cum Labieni et Petrei copiis coniungit, atque unis castris factis III milia passuum longe considunt. Equitatus interim eorum circum Caesaris munitiones vagari atque eos qui pabulandi atque aquandi gratia extra vallum progressi essent, excipere. Ita omnes adversarios intra munitiones continere. Quare Caesariani gravi annona sunt conflictati, ideo quod nondum neque ab Sicilia neque ab Sardinia commeatus subportatus erat, neque per anni tempus in mari classes sine periculo vagari poterant. Neque amplius milia passuum VI terrae Africae quoque versus tenebant pabulique inopia premebantur. Qua necessitate coacti veterani milites equitesque qui multa terra marique bella confecissent et periculis inopiaque tali saepe essent conflictati, alga e litore collecta et aqua dulci elota et ita iumentis esurientibus data vitam eorum producebant.   24. През това време Сципион с войските, които току що споменахме потегли на поход, като остави голям гарнизон в Утика. Той се разположи най-напред на лагер при Хадромет, а след това, като остана там няколко дни, потегли през нощта и съедини силите си с онези на Лабиен и Петрей. Те се разположиха на общ лагер и застанаха на три мили от Цезар. През това време тяхната конница кръстосваш, извършваше разезди около укрепленията на Цезар и залавяше онези, които излизаха от лагера за фураж или вода. По такъв начин тя задържаше всички противници в техните укрепления. Вследствие на това цезариянците започнаха да страдат от остра липса на продоволствие, тъй като нямаше подвоз нито от Сицилия, нито от Сардиния, а през това годишно време флотите на можеха да кръстосват по море. Изобщо във всички посоки Цезар заемаше не повече от шест мили африканска земя и освен всичко друго той страдаше от липса на фураж. Заставени от тази крайна необходимост пешите ветерани и конниците, които се бяха сражавали в много войни по суша и по море и се бяха натъквали често на опасности и такива липси, започнаха да събират морски водорасли, измиваха ги със сладка вода, даваха ги на своите гладуващи товарни животни и така им продължаваха живота.
[25] Dum haec ita fierent, rex Iuba cognitis Caesaris difficultatibus copiarumque paucitate non est visum dari spatium convalescendi augendarumque eius opum. Itaque comparatis equitum magnis peditumque copiis subsidio sociis egressus e regno ire contendit. P. Sittius interim et rex Bocchus coniunctis suis copiis cognito regis Iubae egressu propius eius regnum copias suas admovere, Cirtamque oppidum opulentissimum eius regni adortus paucis diebus pugnando capit et praeterea duo oppida Gaetulorum. Quibus cum condicionem ferret ut oppido excederent idque sibi vacuum traderent, condicionemque repudiassent, postea ab eo capti interfectique sunt omnes. Inde progressus agros oppidaque vexare non destitit. Quibus rebus cognitis Iuba cum iam non longe ab Scipione atque eius ducibus abesset, capit consilium satius esse sibi suoque regno subsidio ire, quam dum alios adiuturus proficisceretur, ipse suo regno expulsus forsitan utraque re expelleretur. Itaque rursus recipere atque auxilia etiam ab Scipione abduxit sibi suisque rebus timens elephantisque XXX relictis suis finibus oppidisque suppetias profectus est.   25. Докато тези събития ставаха цар Юба, като узна, че Цезар се намира в трудно положение и че войската ме е малобройна, реши да не му даде време да се съвземе и да увеличи силите си. Затова, като събра голям отряд от конница и пехота, бързо потегли от своето царство на помощ на съюзниците си. По това време Публий Ситий25 и цар Бокх съединиха своите войски и като узнаха за потеглянето на поход на Юба, се насочиха със своите войски в неговата страна, нападнаха Цитра26 - най-богатия град в неговото царство, и след обсада от не много дни го превзеха и заедно с него превзеха две укрепени селища на гетулите27. Когато на гетулите беше поставено условието да напуснат селището и да им го предадат евакуирано, а те отхвърлиха това условие, след като бяха превзети от тях, всичките бяха избити. Предвижвайки се оттам по-нататък Ситий през цялото време опустошаваше нивите и разоряваше градовете. Юба узна за това, когато вече не беше далеч от Сципион и от неговите легати. Тогава той реши, че ще бъде по-добре да се погрижи за себе си и за своето царство, отколкото, воден от желанието да помогне на другите, да бъде прогонен от собственото си царство, а може би да претърпи неуспех и в двете начинания. Затова Юба се върна обратно, потегли на помощ на своята страна и градове и понеже се страхуваше за себе си и за своето положение, отзова обратно дори спомагателните войски, които беше изпратил на Сципион, като му остави тридесет слона.
[26] Caesar interim, cum de suo adventu dubitatio in provincia esset neque quisquam crederet ipsum, sed aliquem legatum in Africam cum copiis venisse, conscriptis litteris circum provinciam omnes civitates facit de suo adventu certiores. Interim nobiles homines ex suis oppidis profugere et in castra Caesaris devenire et de adversariorum eius crudelitate acerbitateque commemorare coeperunt. Quorum lacrimis querelisque Caesar commotus, cum antea constituisset stativis castris aestate inita cunctis copiis auxiliisque accitis bellum cum suis adversariis gerere,… instituit litteris[que] celeriter in Siciliam ad Allienum et Rabirium Postumum conscriptis et per catascopum missis, ut sine mora ac nulla excusatione hiemis ventorumque quam celerrime exercitus sibi transportaretur: Africam [provinciam] perire funditusque everti ab suis inimicis; quod nisi celeriter sociis foret subventum, praeter ipsam Africam terram nihil, ne tectum quidem quo se reciperent, ab illorum scelere insidiisque reliquum futurum. Atque ipse erat in tanta festinatione et exspectatione ut postero die quam misisset litteras nuntiumque in Siciliam, classem exercitumque morari diceret, dies noctesque oculos mentemque ad mare depositos derectosque haberet. Nec mirum: animum advertebat enim villas exuri, agros vastari, pecus diripi, trucidari, oppida castellaque dirui deserique, principesque civitatum aut interfici aut in catenis teneri, liberos eorum obsidum nomine in servitutem abripi; eis se [in] miseris suamque fidem implorantibus auxilio propter copiarum paucitatem esse non posse. Milites interim in opere exercere atque castra munire, turres castella facere molesque iacere in mare non intermittere.   26. И понеже провинцията имаше съмнение относно пристигането на Цезар и всички бяха убедени, че не той, а някой от неговите легати е пристигнал с войските си в Африка, то Цезар разпрати по това време във всички градове на провинцията писмени послания, като ги уведомяваше за своето пристигане. През това време знатните хора бягаха от своите градове в лагера на Цезар и започнаха да му разказват за жестоката суровост на неговите противници. Трогнат от техните сълзи и жалби, Цезар, въпреки че преди това беше взел решение да потегли от постоянния си лагер с всички свои и чуждоземни и спомагателни войски и да започне военни действия срещу своите противници едва в началото на лятото, реши да започне още сега военните действия срещу противника и незабавно написа и изпрати с един охранителен и разузнавателен кораб писмени послания в Сицилия до Алиен и Рабирий Постум със заповед, без да губят време и без да си позволяват никакви извинения със зимата и с времето, да се превози колкото е възможно по-скоро войската при него. Провинция Африка - пишеше той - загивала и неговите неприятели я разорявали напълно; ако не пристигнела бързо помощ от съюзниците, то от Африка нямало да остане нищо освен голата земя, нямало дори да има и покрив, под който хората до могат да се приютят. При това Цезар проявяваше толкова голяма припряност и нетърпеливост, че още на следния ден след изпращането на писмените послания и на бързоходците куриери в Сицилия започна да се оплаква, че войската и флотата се бавят и че неговите мисли и взор бяха устремени само към морето. И в това нямаше нищо чудно: той виждаше как опожаряват селски стопанства, опустошават нивите, разграбват добитъка, убиват хората, разрушават градовете и кастелите, убиват или оковават във вериги градските първенци, а техните деца отвеждан насилствено в робство като заложници. И при тези толкова големи бедствия малобройността на неговата войска не му позволяваше да окаже помощ на молещите за защита. В същото време Цезар продължаваше да обучава войниците си в съоръжаването и укрепяването на лагера, непрекъснато да строят кули и фортове и да хвърлят в морето големи маси строителен материал.
[27] Scipio interim elephantos hoc modo condoce facere instituit. Duas instruxit acies, unam funditorum contra elephantos quae quasi adversariorum locum obtineret et contra eorum frontem adversam lapillos minutos mitteret; deinde in ordine elephantos constituit, post illos autem suam aciem instruxit, ut cum ab adversariis lapides mitti coepissent et elephanti perterriti se ad suos convertissent, rursus ab sua acie lapidibus missis eos converterent adversus hostem. Quod aegre tardeque fiebat; rudes enim elephanti multorum annorum doctrina usuque vetusto vix edocti tamen communi periculo in aciem producuntur.   27. По това време Сципион започна да дресира слоновете по следния начин: построи две бойни редици; едната - образувана от прашкари, трябваше да представя от себе си противника и да хвърля в челата на слоновете малки камъчета; срещу тази редица стояха построени в боен ред слоновете, а зад тях построи своите редици така, че когато противникът започна да хвърля камъни и когато слоновете се изплашат, те да се върнат към своите и, обратно, от техните редици да бъдат хвърлени камъни, да ги обърнат назад към неприятеля, тогава когато започне противникът да хвърля камъни и те от страх да се върнат при своите. Това обучение вървеше много трудно и бавно: тромавите и груби слонове се поддаваха трудно на многогодишно обучаване и то при постоянно упражняване, и когато ги извеждаха на бой, те бяха еднакво опасни и за двете страни.
[28] Dum haec ad Ruspinam ab utrisque ducibus administrantur, C. Vergilius praetorius qui Thapsi oppido maritimo praeerat, cum animum advertisset naves singulas cum exercitu Caesaris incertas locorum atque castrorum suorum vagari, occasionem nactus navem quam ibi habuit actuariam complet militibus et sagittariis et eidem scaphas de navibus adiungit ac singulas naves Caesarianas consectari coepit. Et cum plures adortus esset, pulsus fugatusque inde discessisset nec tamen desisteret periclitari, forte incidit in navem in qua erant duo Titi Hispani adulescentes, tribuni legionis V quorum patrem Caesar in senatum legerat, et cum his T. Salienus centurio legionis eiusdem qui M. Messalam legatum obsederat Messanae [et] seditiosissima oratione apud eum usus idemque pecuniam et ornamenta triumphi Caesaris retinenda et custodienda curarat et ob has causas sibi timebat. Hic propter conscientiam peccatorum suorum persuasit adulescentibus, ne repugnarent seseque Vergilio traderent. Itaque deducti a Vergilio ad Scipionem custodibus traditi et post diem tertium sunt interfecti. Qui cum ducerentur ad necem, petisse dicitur maior Titius a centurionibus uti se priorem quam fratrem interficerent, idque ab eis facile impetrasse, atque ita esse interfectos.   28. Така действуваха двамата пълководци при Руспина. В това време бившият претор Гай Вергилий28, комендантът на крайморския град Тапс29, забеляза, че отделни кораби, натоварени с войски на Цезар, поради непознаване на местността и на своя лагер се лутаха в различни посоки. И тъй, като се възползува от удобния случай, той натовари с войници и стрелци намиращия се тогава под негово разпореждане един бързоходен боен кораб, привърза към него няколко лодки и започна да преследва отделните Цезарови кораби. Гай Вергилий нападна някои от тях, но беше отблъснат и обърнат в бягство; въпреки това той не се отказа от опитите си да атакува и случайно се натъкна на един кораб, в който се намираха двама братя испанци Титии, трибуни на петия легион, чиито баща30 Цезар беше назначил в сената. С тях беше и Тит Салиен, центурион от същия легион, който беше обсаждал в Месина легата Марк Месала31 и не само се бе обърнал към него с реч, подстрекаваща го към метеж, но и бе задържал и парите и триумфалните украшения за Цезар, като беше наложил над тях запор в своя полза. Вследствие на това, че съзнаваше своята виновност, той убеди двамата младежи да се предадат без да се съпротивляват на Вергилий. И тъй, отведени от Вергилий при Сципион, те бяха поставени под стража и на третия ден екзекутирани. Разказват, че когато ги водели да бъдат екзекутирани, по-големият помолил центурионите да го убият преди брат му. Затова той се сдоби лесно с тяхното съгласие, и тъй двамата бяха екзекутирани.
[29] Turmae interim equitum quae pro vallo in stationibus esse solebant [ab utrisque ducibus], cotidie minutis proeliis inter se depugnare non intermittunt. Nonnumquam etiam Germani Gallique Labieniani cum Caesaris equitibus fide data inter se colloquebantur. Labienus interim cum parte equitatus Leptim oppi dum cui praeerat Saserna cum cohortibus VI, oppugnare ac vi inrumpere conabatur. Quod ab defensoribus propter egregiam munitionem oppidi et multitudinem tormentorum facile et sine periculo defendebatur. Quod ubi saepius eius equitatus facere non intermittebat, et cum forte ante portam turma densa adstitisset, scorpione accuratius misso atque eorum decurione percusso et ad ecum adfixo, reliqui perterriti fuga se in castra recipiunt. Quo facto postea sunt deterriti oppidum temptare.   29. През това време конните ескадрони, които се поставяха от двамата военачалници на пост пред лагера, не спираха да водят всекидневно неголеми схватки. Понякога дори Лабиеновите гали и германци влизаха в разговори с конниците на Цезар, като си давали обещание да не си вредят помежду си. През това време с част от конницата си Лабиен предприе опит да щурмува града Лептис, чиито комендант беше Сазерна с шест кохорти, и със сила да навлезе в него. Благодарение на отличните си укрепления и многобройните метателни машини, този град се отбраняваше лесно и без загуби. Конницата на Лабиен не преставаше да предприема все по-чести атаки. Веднъж обаче, когато пред крепостните врати се бе струпал нагъсто един цял ескадрон, нашите войници пуснаха твърде точно в действие метателната машина, наречена скорпион32, и с нея улучиха и приковаха към коня му техния декурион. Останалите се изплашиха и с бягство се оттеглиха в лагера. След това уплашени се отказаха от опитите си да атакуват града.
[30] Scipio interim fere cotidie non longe a suis castris passus CCC instruere aciem ac maiore parte diei consumpta rursus in castra se recipere. Quod cum saepius fieret, neque ex Caesaris castris quisquam prodiret neque propius eius copias accederet, despecta patientia Caesaris exercitusque eius, [Iuba] universis copiis productis elephantisque turritis XXX ante aciem instructis quam latissime potuit porrecta equitum peditumque multitudine uno tempore progressus haud ita longe a Caesaris castris constitit in campo.   30. През това време Сципион подреждаше почти всеки ден своята войска в боен ред на триста крачки от своя лагер и след като прекарваше там по-голямата част от деня, се връщаше отново в лагера. Тази негова маневра се повтаряше много често, но тъй като от цезаровия лагер не излизаше никой и не се приближаваше към войските на Сципион, то презирайки търпението на Цезар и неговата войска, Сципион изведе напред всички свои сили, построи пред фронта тридесет слона с кули на тях, разтегна колкото се може по-нашироко многобройната си конница и пехота, едновременно с това придвижи напред цялото това множество и се установи в равнината, не много надалеч от лагера на Цезар.
[31] Quibus rebus cognitis Caesar iubet milites qui extra munitiones processerant [quique] pabulandi lignandique aut etiam muniendi gratia quique vallum petierant quaeque ad eam rem opus erant, omnes intra munitiones minutatim modesteque sine tumultu aut terrore se recipere atque in opere consistere. Equitibus autem qui in statione fuerant, praecipit ut usque eo locum optinerent in quo paulo ante constitissent, donec ab hoste telum missum ad se perveniret. Quodsi propius accederetur, quam honestissime se intra munitiones reciperent. Alii quoque equitatui edicit uti suo quisque loco paratus armatusque praesto esset. Atque haec non ipse per se coram, cum de vallo prospecularetur, sed mirabili peritus scientia bellandi in praetorio sedens per speculatores et nuntios imperabat quae fieri volebat. Animadvertebat enim quamquam magnis essent copiis adversarii freti, tamen saepe a se fugatis pulsis perterritisque et concessam vitam et ignota peccata; quibus rebus numquam tanta suppeteret ex ipsorum inertia conscientiaque animi victoriae fiducia ut castra sua adoriri auderent. Praeterea ipsius nomen auctoritasque magna ex parte eorum exercitus minuebat audaciam. Tum egregiae munitiones castrorum atque valli fossarumque altitudo et extra vallum stili caeci mirabilem in modum consiti vel sine defensoribus aditum adversariis prohibebant: scorpionum catapultarum ceterorumque telorum quae ad defendendum solent parari, magnam copiam habebat. Atque haec propter exercitus sui praesentis paucitatem et tirocinium praeparaverat, non hostium vi et metu commotus patientem se timidumque hostium opinioni praebebat. Neque idcirco copias quamquam erant paucae tironumque, non educebat in aciem quod victoriae suorum diffideret, sed referre arbitrabatur cuiusmodi victoria esset futura; turpe enim sibi existimabat tot rebus gestis tantisque exercitibus devictis, tot tam claris victoriis partis, ab reliquis copiis adversariorum suorum ex fuga collectis se cruentam adeptum existimari victoriam. Itaque constituerat gloriam exsultationemque eorum pati, donec sibi veteranarum legionum pars aliqua in secundo commeatu occurrisset.   31. След като узна за тези неща, Цезар заповяда на всички войници, които бяха излезли от окопите за фураж и дърва, а също така и за строителен дървен материал, необходим за укрепването на лагера, постепенно, малко по малко и спокойно и без суетене и паника да се завърнат в окопите си и да заемат местата си в укрепената линия. А на онези конници, които извършваха караулна служба той заповяда да останат на онези места, които заемаха и по-рано тогава, докато до тях не започнат да стигат снарядите, изстреляни от неприятелите. Ако ли пък неприятелите дойдат по-наблизо, тогава те да се оттеглят в пълен порядък. По същия начин бе дадена заповед и на останалата конница: всички да бъдат по местата си и в пълно въоръжение. При това за него не беше нужно да се извършва всичко това лично и затова да наблюдава неприятеля от вала, но с присъщите си учудващи познания във военното дело той даваше необходимите разпореждания посредством разузнавачи и бързоходци куриери, като при това седеше в претория. Цезар забелязваше обаче, че въпреки противниците да разчитаха на многобройността на своите сили, той често ги обръщаше в бягство, разбиваше ги, предизвикваше масово паника в техните редове и при това подаряваше живота на победените и прощаваше техните провинения. А вследствие на това при тяхното малодушие и съзнание за собствената им вина у тях в никакъв случай не можеше да бъде на лице такава увереност в победата, че да се осмелят да нападнат неговия лагер. Освен това неговото име и авторитет понижаваха до голяма степен смелостта на тяхната войска. И по нататък: превъзходно устроените лагерни укрепления, височината на вала и дълбочината на рова, както и учудващо изкусно забитите в земята вън от вала и скрити остри колове, дори и без защитници не позволяваха на противника да се приближи. Заедно с това Цезар разполагаше с голям запас скорпиони, катапулти и други оръдия, които обикновено се употребяват при отбрана. Той приготви всичко това с оглед на малобройността на наличната своя войска и на това, че тя на всичко отгоре се състоеше от новобранци и проявяваше търпеливост, а според мнението на неприятелите - страхливост, но във всеки случай не поради страх от силата на неприятеля. И ако не извеждаше своята малобройна и съставена от новобранци войска, то той правеше това не за това, че не вярваше в победата на своите войници, а защото смяташе за съществено по какъв начин ще бъде спечелена тази победа. Понеже за себе си лично считаше за срамно да допусне мисълта, че след толкова големи бойни подвизи, след като е унищожил толкова многобройни неприятелски армии и след толкова бляскави победи е удържал победа над остатъците от войските на бягащите свои противници. Ето защо Цезар реши да изтърпи самохвалството и надменността на неприятелите докато не му пристигне със следния транспорт известна част от неговите ветерански легиони.
[32] Scipio interim paulisper ut antea dixi in eo loco commoratus, ut quasi despexisse Caesarem videretur, paulatim reducit suas copias in castra et contione advocata de terrore suo desperationeque exercitus Caesaris facit verba et cohortatus suos victoriam propriam se eis brevi daturum pollicetur. Caesar iubet milites rursus ad opus redire et per causam munitionum tirones in labore defatigare non intermittit. Interim Numidae Gaetuli[que] diffugere cotidie ex castris Scipionis et partim in regnum se conferre, partim quod ipsi maioresque eorum beneficio C. Mari usi fuissent Caesaremque eius adfinem esse audiebant, in eius castra perfugere catervatim non intermittunt. Quorum ex numero electis hominibus inlustrioribus [Gaetulos] et litteris ad suos cives datis cohortatus uti manu facta se suosque defenderent, ne suis inimicis adversariisque dicto audientes essent, mittit.   32. Между това в Сципион, като остана за кратко време на споменатата позиция с цел да покаже своето презрение към Цезар отведе постепенно своите войски обратно в лагера. Там на свиканото войнишко събрание Сципион говори на дълго и на широко затова, колко голям страх и какво отчаяние той би предизвикал в редовете на Цезаровата войска и окуражавайки своите войници, той им обеща да им поднесе наскоро пълна победа. А Цезар заповяда на своите войници да се завърнат на работните си места, и под предлог, че е необходимо лагерът да се укрепява, той през цялото време не преставаше да изтощава новобранците с тежък труд през това време от лагера на Сципион дезертираха всеки ден нумидийци и гетули, които от части се отправяха към родните си места, а от части преминаваха непрестанно на цели тълпи в лагера на Цезар, тъй като и те самите, и техните предци дължаха благодеяния от страна на Гай Марий, а Цезар, както слушаха беше негов сродник. Измежду тях Цезар избра най-знатните хора и като им даде писма до техните съграждани, насърчи ги и на тръгване ги посъветва да образуват отряди, за да отбраняват себе си и своите близки, и да не бързат да се подчиняват на неговите врагове и противници.
[33] Dum haec ad Ruspinam fiunt, legati ex Acylla civitate libera et immunique, ad Caesarem veniunt seque paratos quaecumque imperasset, et libenti animo facturos pollicentur; tantum orare et petere ab eo uti sibi praesidium daret, quo tutius id et sine periculo facere possent; se et frumentum et quaecumque res eis suppeteret, communis salutis gratia subministraturos. Quibus rebus facile a Caesare impetratis praesidioque dato, C. Messium aedilicia functum potestate Acyllam iubet proficisci. Quibus rebus cognitis Considius Longus qui Hadrumeti cum duabus legionibus et equitibus DCC praeerat, celeriter ibi parte praesidii relicta cum VIII cohortibus ad Acyllam ire contendit. Messius celerius itinere confecto prior Acyllam cum cohortibus pervenit. Considius interim cum ad urbem cum copiis accessisset et animadvertisset praesidium Caesaris ibi esse, non ausus periculum suorum facere nulla re gesta pro multitudine hominum rursus se Hadrumetum recepit; deinde paucis post diebus equestribus copiis a Labieno adductis rursus Acyllitanos castris positis obsidere coepit.   33. През време на тези произшествия не далеч от Руспина при Цезар дойдоха пратеници от свободния необлагаем с данъци град Ацила33, че охотно и с пълна готовност ще изпълняват всички негови заповеди. Те само го молеха настоятелно да им изпрати гарнизон, за да се осигури безпрепятственото изпълнение на тези заповеди. В името на техните общи интереси те щели да го снабдяват с жито и с всичко, което разполагат. Те се сдобиха лесно с това от Цезар и получиха гарнизон, при което той заповяда на бившия едил Гай Месий да отиде в Ацила. Като узна обаче тези неща, Консидий Лонг, който в Хадрумет командуваше два легиона и седемстотин конници, остави там част от гарнизона и потегли незабавно с осем кохорти срещу Ацила. Месий обаче измина по-бързо своя път и пристигна по-рано в Ацила със своите кохорти . когато Консидий се приближи в това време със своите войски към града и забеляза, че там вече има Цезаров гарнизон, не се осмели да изложи на опасност своите войници и въпреки своя многочислен отряд се завърна обратно в Хардумет, без да извърши нещо. След няколко дни обаче, когато от Лабиен му бяха доведени в подкрепа конни части, той потегли отново срещу ацилитанците, разположи се на лагер до тяхното селище и започна да го обсажда.
[34] Per id tempus C. Sallustius Crispus quem paucis ante diebus missum a Caesare cum classe demonstravimus, Cercinam pervenit. Cuius adventu C. Decimius quaestorius qui ibi cum grandi familiae suae praesidio praeerat commeatui, parvulum navigium nactus conscendit ac se fugae commendat. Sallustius interim praetor a Cercinitanis receptus magno numero frumenti invento naves onerarias quarum ibi satis magna copia fuit, complet atque in castra ad Caesarem mittit. Allienus interim pro consule Lilybaeo in navis onerarias imponit legionem XIII et XIIII et equites Gallos DCCC, funditorum sagittariorumque mille ac secundum commeatum in Africam mittit ad Caesarem. Quae naves ventum secundum nactae quarto die in portum ad Ruspinam, ubi Caesar castra habuerat, incolumes pervenerunt. Ita Caesar duplici laetitia ac voluptate uno tempore auctus, frumento auxiliisque, tandem suis hilaratis annonaque levata sollicitudinem deponit, legiones equitesque ex navibus egressos iubet ex languore nauseaque reficere, dimissos in castella munitionesque disponit.   34. Приблизително по същото време Гай Салустий Крисп, който, както вече показахме, беше изпратен няколко дни преди това с флота, пристигна в Керкина. Неговото пристигане принуди бившия квестор Гай Децимий, който ръководеше там снабдяването с продоволствие и беше начело на голям гарнизон, състоящ се от негови клиенти, зависими, селяни, слуги, близки и роднини, да се качи на едно малко корабче и да удари на бягство. В това време преторът Салустий, приет от керкинците, намери у тях голямо количество жито, натовари го на товарни кораби, които там бяха многобройни, и го изпрати в лагера при Цезар. По същото време и проконсулът Алиен дебаркира с товарни кораби в Лилибей с тринадесетия и четеренадесетия легион, осемстотин галски конници и хиляда прашкари и стрелци и изпрати втори транспорт в Африка при Цезар. По същото време и проконсулът Алиен дебаркира с товарни кораби в Лилибей к тринадесетия и четиринадесетия легион, осемстотин галски конници и хиляда прашкари и стрелци и изпрати втори транспорт в Африка при Цезар . тези кораби пристигнах при попътен вятър благополучно невредими на четвъртия ден в пристанището на Руспина, където той се беше разположил на лагер. По този начин Цезар изпита едновременно двойна радост и удоволствие:сдоби се с хляб и подкрепления и най-сетне зарадва своите войници и след облекчаване на трудностите по снабдяването с продоволствие се освободи от своите грижи и безпокойства. Тогава той заповяда на дебаркиралите легиони и конници да си отпочинат от изтощението и от морската болест и ги разпредели по фортовете и укрепленията.
[35] Quibus rebus Scipio quique cum eo essent comites mirari et requirere: C. Caesarem qui ultro consuesset bellum inferre ac lacessere proelio, subito commutatum non sine magno consilio suspicabantur. Itaque ex eius patientia in magnum timorem coniecti ex Gaetulis duos quos arbitrabantur suis rebus amicissimos, magnis praemiis pollicitationibusque propositis pro perfugis speculandi gratia in castra Caesaris mittunt. Qui simul ad eum sunt deducti, petierunt ut sibi liceret vera sine periculo proloqui. Potestate facta 'saepenumero' inquiunt 'imperator, complures Gaetuli qui sumus clientes C. Marii et propemodum omnes cives Romani, qui sunt in legione IIII et VI, ad te voluimus in tuaque praesidia confugere. Sed custodiis equitum Numidarum quo id sine periculo minus faceremus impediebamur. Nunc data facultate pro speculatoribus missi ab Scipione ad te cupidissime venimus ut perspiceremus, numquae fossae aut insidiae elephantis ante castra portasque valli factae essent, simulque consilia vestra contra easdem bestias comparationemque pugnae cognosceremus atque eis renuntiaremus.' qui collaudati a Caesare stipendioque donati ad reliquos perfugas deducuntur. Quorum orationem celeriter veritas comprobavit: namque postero die ex legionibus his quas Gaetuli nominarunt, milites legionarii complures ab Scipione in castra Caesaris perfugerunt.   35. Всичко това учуди и озадачи Сципион и неговите приближени: Цезар, който свръх всичко беше свикнал сам да започва военните действия и да провокира към сражение, сега внезапно се беше променил. И те подозираха, че той постъпва така не без сериозни съображения. И тъй, силно обезпокоени от неговото търпение, те изпратиха на разузнаване двама гетули, привидно като дезертьори, в лагера на Цезар, които те смятаха, че съчувстват напълно на тяхната кауза, като им обещаха големи награди. Щом като обаче тези двама гетули бяха доведени при Цезар, те го помолиха да им позволи да се изкажат откровено, без да се боят. Като им позволи това, те казаха: Цезаре, пълководецо, често пъти ние, гетулите, които служим в четвъртия и петия легион като клиенти на Марий и почти всички сме римски граждани, мнозина сме искали да избягаме при тебе в твоя лагер, обаче нумидийската конна стража ни пречеше да сторим това, без да се изложим на опасност. Сега обаче, когато тази възможност ни се предостави, ние идваме при теб с най-голямо желание, въпреки че Сципион ни изпрати като разузнавачи, за да узнаем дали пред твоя лагер и пред вратите на вала има из-копани ровове, или пък дали са поставени капани срещу слоновете, а също тъй да разузнаем и да съобщим за вашите по-нататъшни мерки срещу същите животни и какви са вашите приготовления за сражението, което предстои. Цезар похвали гетулите и ги възнагради с войнишките заплати, а след това те бяха отведени при останалите дезертьори. Техните думи скоро се потвърди-ха: още на следния ден от посочените от гетулите легиони дезертираха в лагера на Цезар множество войници от легионите на Сципион.
[36] Dum haec ad Ruspinam geruntur, M. Cato qui Uticae praeerat, dilectus cotidie libertinorum Afrorum, servorum denique et cuiusquemodi generis hominum qui modo per aetatem arma ferre poterant, habere atque sub manum Scipioni in castra submittere non intermittit. Legati interim ex oppido Thysdrae, in quod tritici modium milia CCC comportata fuerant a negotiatoribus Italicis aratoribusque, ad Caesarem venire, quantaque copia frumenti aput se sit docent, simulque orant ut sibi praesidium mittat, quo facilius et frumentum et copiae suae conserventur. Quibus Caesar in praesentia gratias egit praesidiumque brevi tempore se missurum dixit cohortatusque ad suos cives iubet proficisci. P. Sittius interim cum copiis Numidiae fines ingressus castellum in montis loco munito locatum, in quod Iuba belli gerendi gratia et frumentum et res ceteras quae ad bellum usui solent esse comportaverat, vi expugnando est potitus.   36. По време на тези произшествия при Руспина комендантът на Утика Марк Катон всеки ден извършваше набор всред африкански освободени роби и дори всред роби от всякакъв вид, стига само те по своята възраст да можеха да носят оръжие. Набраните войници се препращаха незабавно и редовно в лагера на Сципион. По същото време от град Тиздра34, в който италийски търговци и земеделци бяха докарали около триста хиляди модии35 пшеница, пристигнаха при Цезар пратеници. Те го уведомиха с колко голямо количество жито разполагат и едновременно с това го молеха да им изпрати гарнизон, за да може да се осигури охраната на житото и на другите запаси. Цезар им благодари веднага и им обеща, че ще им изпрати в скоро време гарнизон. Като ги ободри, той ги изпрати да си тръгнат за към своите съграждани. През това време Публий Ситий навлезе с войските си в пределите на Нумидия, превзе с бой разположения на укрепено планинско място кастел, където цар Юба беше складирал за нуждите на войната жито и всички други военни запаси.
[37] Caesar postquam legionibus veteranis duabus equitatu levique armatura copias suas ex secundo commeatu auxerat, naves exoneratas statim iubet Lilybaeum ad reliquum exercitum transportandum proficisci; ipse VI Kal. Febr. circiter vigilia prima imperat, speculatores apparitoresque omnes ut sibi praesto essent. Itaque omnibus insciis neque suspicantibus vigilia tertia iubet omnes legiones extra castra educi atque se consequi ad oppidum Ruspinam versus, in quo ipse praesidium habuit et quod primum ad amicitiam eius accessit. Inde parvulam proclivitatem degressus sinistra parte campi propter mare legiones ducit. Hic campus mirabili planitie patet milia passuum XV; quem iugum cingens a mari ortum neque ita praealtum velut theatri efficit speciem. In hoc iugo colles sunt excelsi pauci, in quibus singulae turres speculaeque singulae perveteres erant collocatae, quarum apud ultimam praesidium et statio fuit Scipionis.   37. Вторият транспорт увеличи бойните сили на Цезар с два легиона ветерани, конница и лековъоръжена пехота и той незабавно заповяда на разтоварените кораби да потегля веднага за Лилибей, за да пренесат останалата войска36, а самият той на шестия ден преди февруарските календи37 приблизително по време на първата стража38 нареди на всички разузнавачи и на своите нисши чинове да се явят при него. И тъй, без да знаят и без да подозират нещо, той заповяда по време на третата стража39 всички легиони да се изведат от лагера и да го следват по посока на град Руспина, където сам той имаше гарнизон. Този град беше преминал пръв на негова страна. Оттам, като се спусна по малкия наклон, той поведе легионите по лявата страна на равнината близо до морския бряг. Тази удивителна гладка равнина се простира по протежение от петнадесет мили. Откъм морето тя се прегражда от немного висок планински хребет, който образува нещо, напомнящо на амфитеътър. На този планински хребет има малко високи хълмове, на които се намираха отделни бойни кули и стражеви наблюдателни пунктове, в последния от които имаше Сципионов гарнизон и стражеви пост.
[38] Postquam Caesar ad iugum de quo docui, ascendit atque in unumquemque collem turrem castellaque facere coepit atque ea minus semihora effecit, et postquam non ita longe ab ultimo colle turrique fuit, quae proxima fuit castris adversariorum, in qua docui esse praesidium stationemque Numidarum, paulisper commoratus perspectaque natura loci equitatu in statione disposito legionibus opus adtribuit brachiumque medio iugo ab eo loco ad quem pervenerat, usque ad eum unde egressus erat, iubet derigi ac muniri. Quod postquam Scipio Labienusque animadverterant, equitatu omni ex castris educto acieque equestri instructa a suis munitionibus circiter passus mille progrediuntur pedestremque copiam in secunda acie minus passus CCCC a suis castris constituunt.   38. Цезар се изкачи на хребета, който вече описах, и започна да строи на всеки връх бойна кула и редути; това извърши за по-малко от половин час. След това отиде немного далеч от последния връх и бойна кула, които бяха най-близо до неприятелския лагер и където вече отбелязах, че се намираше гарнизон и стражеви караул от нумидийци. Цезар остана там известно време, огледа характера на местността, разположи конницата си на стража, а на легионите възложи работа: заповяда им да построят и укрепят странична шанцова линия по средата на хребета от това място, до дето беше стигнал, чак до онова, от което беше тръгнал. Сципион и Лабиен забелязаха това, изведоха от лагера цялата си конница, построиха я в боен ред и се придвижиха около хиляда крачки от своите укрепления, а своите пехотни сили, които образуваха втората бойна линия, разположиха на по-малко от четиристотин крачки от своя лагер.
[39] Caesar in opere milites adhortari neque adversariorum copiis moveri. Iam cum non amplius passus md inter hostium aciem suasque munitiones esse animadvertisset intellexissetque ad impediendos milites suos et ab opere depellendos hostem propius accedere et necesse haberet legiones a munitionibus deducere, imperat turmae Hispanorum ut ad proximum collem propere accurrerent praesidiumque inde deturbarent locumque caperent, eodemque iubet levis armaturae paucos consequi subsidio. Qui missi celeriter Numidas adorti partim vivos capiunt, nonnullos equites fugientes convulneraverunt locumque sunt potiti. Postquam id Labienus animadvertit, quo celerius iis auxilium ferret, ex acie instructa equitatus sui prope totum dextrum cornu avertit atque suis fugientibus suppetias ire contendit. Quod ubi Caesar conspexit, Labienum ab suis copiis longius iam abscessisse, equitatus sui alam sinistram ad intercludendos hostes immisit.   39. Цезар одобряваше войниците си при тяхната работа и не се смущаваше ни най-малко от близостта на неприятелските войски. Само тогава, когато забеляза, че между бойната линия на неприятеля и неговите укрепления има не повече от хиляда и петстотин крачки, той разбра, че врагът се придвижва по-близо с цел да пречи на нашите войници и да ги отклонява от работата им, сметна за необходимо да изведе легионите от укрепленията, не се задоволи със заповедта испанските ескадрони40 да се насочат, галопирайки до най-близкия хълм, да погонят оттам неприятелския пост и да овладеят това място. Оттам той изведе също и заповедта малцина лековъоръжени пехотинци да се движат след него като поддръжка. Като се втурнаха нататък, те бързо атакуваха нумидийците, част от тях заловиха в плен живи, нараниха няколко от бягащите конници и овладяха споменатото място. Лабиен забеляза това и за да може да им окаже по-бързо помощ, заповяда на почти целия десет фланг на своята конница да се отдели от фронта, да завие и се обърне назад. С тази конница той побърза да се притече на помощ на своите войници, които вече бяха обърнати в бягство. Когато Цезар видя, че Лабиен се е отдалечил вече твърде много от главните си сили, той, за да пресече пътя на неприятеля, насочи срещу него лявото крило на своята конница.
[40] Erat in eo campo ubi ea res gerebatur, villa permagna turribus IIII exstructa. Quae Labieni prospectum impediebat ne posset animum advertere ab equitatu Caesaris se intercludi. Itaque non prius vidit turmas Iulianas quam suos caedi a tergo sentit. Ex qua re subito in terrorem converso equitatu Numidarum recta in castra fugere contendit. Galli Germanique qui restiterant, ex superiore loco et post tergum circumventi fortiterque resistentes conciduntur universi. Quod ubi legiones Scipionis quae pro castris erant instructae animum adverterunt, metu ac terrore obcaecatae omnibus portis in sua castra fugere coeperunt. Postquam Scipione eiusque copiis campo collibusque exturbatis atque in castra compulsis cum receptui Caesar cani iussisset equitatumque omnem intra suas munitiones recepisset, campo purgato animadvertit mirifica corpora Gallorum Germanorumque qui partim eius auctoritatem erant ex Gallia secuti, partim pretio pollicitationibus adducti ad eum se contulerant, nonnulli qui ex Curionis proelio capti conservatique parem gratiam in fide praebenda praestare voluerant. Horum corpora mirifica specie amplitudineque caesa toto campo ac prostrata diverse iacebant.   40. На полесражението имаше много голямо селскостопанско имение (вила) с четири кули. Те закриваха кръгозора на Лабиен и му пречеха да забележи, че конницата на Цезар го обкръжава. Затова той едва тогава видя Юлиевите ескадрони, когато те започнаха да избиват пред очите му неговите войници откъм тила им. Тъй като вследствие на това нумидийската конница изпадна в ужас, то Лабиен побърза да избяга направо в лагера. Галите и германците, които се съпротивляваха, бяха обходени откъм високо ни разположение и откъм тила и след като оказаха упорита съпротива, бяха избити до крак. Когато строените пред лагера легиони на Сципион видяха това, започнаха да бягат през всички врати в своя лагер заслепени от панически страх. След като Сципион и неговите войски бяха изтласкани и прогонени от полето и от хълмовете и бяха принудени да се върнат в лагера, Цезар заповяда да се изсвири сигнал за отбой и върна цялата конница в нейните укрепления. Когато полето беше очистено от неприятелите, Цезар обърна особено внимание на чудно красивите тела на галите и гарманците. Една част от тях бяха тръгнали след Лабиен от Галия поради неговия авторитет, друга част - за да се присъединят към него, бяха съблазнени от наградите и обещанията, а някои, които бяха от армията на Курион41, бяха взети в плен в това сражение, но бяха помилвани и затова пожелаха да се отблагодарят по достоен начин с вярната си служба. Техните чудно красиви и едри тела лежаха сега посечени по цялото поле и прострени и разпръснати на различни места.
[41] His rebus gestis Caesar postero die ex omnibus praesidiis cohortes eduxit atque omnes suas copias in campo instruxit. Scipio suis male acceptis occisis convulneratisque intra suas continere se munitiones coepit. Caesar instructa acie secundum infimas iugi radices propius munitiones leniter accessit. Iamque minus mille passus ab oppido Uzitta quod Scipio tenebat aberant legiones Iulianae, cum Scipio veritus ne oppidum amitteret, unde aquari reliquisque rebus sublevari eius exercitus consuerat, eductis omnibus copiis quadruplici acie instructa, ex instituto suo prima equestri turmatim derecta elephantisque turritis interpositis armatisque, suppetias ire contendit. Quod ubi Caesar animadvertit, arbitratus Scipionem ad dimicandum paratum ad se certo animo venire, in eo loco quo paulo ante commemoravi, ante oppidum constitit suamque aciem mediam eo oppido texit, dextrum sinistrumque cornu, ubi elephanti erant, in conspectu patenti adversariorum constituit.   41. На следния ден42 след това сражение Цезар изведе кохортите от всички укрепления и построи цялата си войска в боен ред на откритото поле. Сципион, който загуби след това тежко поражение много от своите бойци - убити и ранени, понесе това тежко и започна да се ограничава и задържа войските си зад своите укрепления. А Цезар, като построи своята войска, започна да се придвижва бавно по подножието на хребета към неговите укрепления. Юлиевите легиони вече се намираха на разстояние по-малко от хиляда крачки от заетия от Сципион град Узита43, когато, опасявайки се да не би да загуби този град, който снабдяваше войската му с вода и с всякакво друго продоволствие, Сципион изведе всички свои войски, построи ги в четворен боен ред: първия боен ред по негов обичай заемаше конницата --по ескадрони в права линия, а между тях бяха вмъкнати слонове - с кули върху тях и с въоръжени бойци в тях, като по този начин се притече на помощ на своя авангард. Забелязвайки това, Цезар помисли, че Сципион се насочва към него с твърдото решение да започне сражение. Но пред града, на същото онова място, за което споменах малко по-горе, Сципион се спря, така че градът прикриваше средата на бойния му фронт, а левия и десния си фланг, където се намираха слоновете, разположи на видно за противника място.
[42] Cum iam prope solis occasum Caesar exspectavisset neque ex eo loco quo constiterat Scipionem progredi propius se animadvertisset locoque se magis defendere, si res coegisset, quam in campo comminus consistere audere, non est visa ratio propius accedendi eo die ad oppidum, quoniam ibi praesidium grande Numidarum esse cognoverat, hostesque mediam aciem suam oppido texisse et sibi difficile factu esse intellexit simul et oppidum uno tempore oppugnare et in acie in cornu dextro ac sinistro ex iniquiore loce pugnare, praesertim cum milites a mane diei ieiuni sub armis stetissent defatigati. Itaque reductis suis copiis in castra postero die propius eorum aciem instituit exporrigere munitiones.   42. Цезар изчака почти до залез слънце и се убеди, че Сципион не се решава да се придвижи по-близо от мястото, на което се е спрял, а предпочита, ако се започне бой, да се отбранява там, отколкото да се реши на ръкопашен бой в равнината. Ето защо Цезар сметна за разумно през този ден да не се придвижва към града, тъй като знаеше, че там се намира голям гарнизон от нумидийци и че неприятелите са прикрили средата на своя боен форт с града. Освен това Цезар разбра, че ще му бъде трудно едновременно да атакува града и да се сражава на десния и на левия фланг от неудобна позиция, особено когато неговите войници от ранно утро стоят гладни и уморени в бойна готовност. Ето защо той отведе своите войски обратно в лагера и на следния ден нареди нашата бойна линия да се простре до неприятелския фронт.
[43] Interim Considius qui Acyllam + et VIII cohortibus stipendiariis + Numidis Gaetulisque obsidebat, ubi C. Messius + qui + cohortibus praeerat, diu multumque expertus magnisque operibus saepe admotis et his ab oppidanis incensis cum proficeret nihil, subito nuntio de equestri proelio adlato commotus, frumento cuius in castris copiam habuerat incenso, vino oleo ceterisque rebus quae ad victum parari solent corruptis Acyllam quam obsidebat deseruit atque itinere per regnum Iubae facto copias cum Scipione partitus Hadrumetum se recepit.   43. През това време Консидий, който с осем кохорти и с нумидийски и гетулийски наемници обсаждаше Ацила, където начело на три кохорти се намираше Хай Месий, неведнъж правеше опити да блокира града с големи обсадни съоръжения, но това все не му се удаваше, понеже жителите на Ацила опожаряваха съоръженията. Разтревожен от внезапното съобщение за конното сражение в Лабиен, той изгори житото, което се намираше в голямо количество в неговия лагер, унищожи виното, зехтина и другите продукти, преустанови обсадата на Ацила и през царството на Юба потегли към Сципион и като подели част от войските с него, се завърна в Хадрумет.
[44] Interea ex secundo commeatu quem a Sicilia miserat Alienus, navis una, in qua fuerat Q. Cominius et L. Ticida, eques Romanus, ab residua classe cum erravisset delataque esset vento ad Thapson, a Vergilio scaphis naviculisque actuariis excepta est et ad Scipionem adducta. Item altera navis trieris ex eadem classe errabunda ac tempestate delata ad Aegimurum a classe Vari et M. Octavi est capta, in quo milites veterani cum uno centurione et nonnulli tirones fuerunt; quos Varus adservatos sine contumelia deducendos curavit ad Scipionem. Qui postquam ad eum pervenerunt et ante suggestum eius constiterunt, 'non vestra' inquit 'sponte vos certo scio, sed illius scelerati vestri imperatoris impulsu et imperio coactos cives et optimum quemque nefarie consectari. Quos quoniam fortuna in nostram detulit potestatem, si, id quod facere debetis, rem publicam cum optimo quoque defendetis, certum est vobis vitam et pecuniam donare. Quapropter quid sentiatis proloquimini.'   44. През това време един кораб от втория транспорт44, който Алиен беше изпратил от Сицилия и на който се намираха римските конници Квинт Коминий и Луций Тицида, се отклони от останалата ескадра и беше отнесен от вятъра към Тапс. Там Вергилий го плени със своите лодки и бързоходни корабчета и го отведе при Сципион. Също тъй и друг един кораб - триера, от същата ескадра се заблуди и бе отнесен от буря към Егимур45. Там той беше пленен от флотата на Вар46 и Марк Октавий47. На него се намираха ветерани заедно със своя центурион и неголям брой новобранци. Тях Вар запази живи и невредими, не позволи да бъдат оскърбявани и се погрижи да бъдат отведени пи Сципион. Когато те дойдоха при него и застанаха пред неговия трибунал, той им каза: Аз добре зная, че вие преследвате престъпно гражданите и всички най-добри хора не по собствена воля, но че вие сте принудени към това по инициатива и вследствие на натиска от страна на вашия престъпен главнокомандуващ. Тъй като обаче съдбата ви е предала в наша власт, то ако вие ще защитавате републиката и истинските патриоти, сигурно е, че ще ви подаря живота и ще ви даря с парични възнаграждения.Затова изкажете се какво мислите?
[45] Hac habita oratione Scipio cum existimasset pro suo beneficio sine dubio ab his gratias sibi actum iri, potestatem eis dicundi fecit. Ex eis centurio legionis xiv 'pro tuo' inquit 'summo beneficio Scipio, tibi gratias ago – non enim imperatorem te appello – quod mihi vitam incolumitatemque belli iure capto polliceris, et forsan isto uterer beneficio, si non ei summum scelus adiungeretur. Egone contra Caesarem imperatorem meum apud quem ordinem duxi, eiusque exercitum pro cuius dignitate victoriaque amplius + XXXVI annos + depugnavi, adversus armatusque consistam? Neque ego istud facturus sum et te magnopere ut de negotio desistas adhortor. Contra cuius enim copias contendas, si minus antea expertus es, licet nunc cognoscas. Elige ex tuis cohortem unam quam putas esse firmissimam, et constitue contra me; ego autem ex meis commilitonibus quos nunc in tua tenes potestate, non amplius X sumam. Tunc ex virtute nostra intelleges, quid ex tuis copiis sperare debeas.'   45. Произнасяйки тази реч, Сципион смяташе, че заради това му благодеяние те непременно ще му благодарят, и затова им предостави възможност да се изкажат. Но тогава от тяхно име отговори центурионът на четиринадесетия легион: За твоето извънредно голямо благодеяние, Сципионе, аз ти благодаря. Но не те назовавам пълководец. Ти ми обещаваш, че като военнопленник ще ми подариш живота и ще ме запазиш жив и невредим; и аз може би ще се възползувам от тази твоя милост, но само ако към нея не се прибави най-голямото престъпление. Нима аз трябва да грабна оръжие и да се опълча срещу моя пълководец Цезар, при когото служих като командир на центурия, за чиято прослава и за победата на армията му воювах повече от тридесет и шест години? Това аз не ще сторя и най-настоятелно те съветвам да се откажеш от това свое хрумване. Ако досега не си воювал срещу неговата войска и не си изпитал силата й, то сега имаш възможност да узнаеш това. Избери една от твоите кохорти, която смяташ, че е най-силна, и я построй за бой срещу мен, а аз ще взема от моите бойни другари, които сега са под твоя власт, не повече от десет души. Тогава нашата храброст ще ти покаже какво можеш да очакваш от своята войска.
[46] Postquam haec centurio praesenti animo adversus opinionem eius est locutus, ira percitus Scipio atque animi dolore incensus annuit centurionibus quid fieri vellet, atque ante pedes centurionem interficit reliquosque veteranos a tironibus iubet secerni. 'ab ducite istos' inquit 'nefario scelere contaminatos et caede civium saginatos.' sic extra vallum deducti sunt et cruciabiliter interfecti. Tirones autem iubet inter legiones dispertiri et Cominium cum Ticida in conspectum suum prohibet adduci. Qua ex re Caesar commotus eos quos in stationibus cum longis navibus apud Thapsum custodiae causa in salo esse iusserat, ut suis onerariis longisque navibus praesidio essent, ob neglegentiam ignominiae causa dimittendos ab exercitu gravissimumque in eos edictum proponendum curavit.   46. След като центурионът се изказа така хладнокръвно против Сципион, последният, не очаквайки такъв отговор, се разгневи и оскърби и даде знак на своите центуриони за това, което иска да бъде сторено: центурионът бе убит в нозете му, а за останалите ветерани той заповяда да бъдат отделени от новобранците. Отведете ги - каза той, - тези хора са опетнени с безбожни престъпления и са окървавени с избиването на свои съграждани! И тъй, те бяха изведени вън от вала и там бяха екзекутирани с жестоки измъчвания. А новобранците заповяда да се разпределят по легионите. На Коминий и Тицида обаче забрани да се явят пред очите му. Цезар беше твърде огорчен от това и разпореди всички онези, които по негова заповед носеха стражевата служба на военните кораби на открито море при Тапс, за да охраняват неговите военни и товарни кораби, да бъдат отстранени позорно от армията заради тяхната небрежност и се разпореди да се издаде най-строг едикт срещу тях, за да бъдат наказани.
[47] Per id tempus fere Caesaris exercitui res accidit incredibilis auditu. Namque vergiliarum signo confecto circiter vigilia secunda noctis nimbus cum saxea grandine subito est exortus ingens. Ad hoc autem incommodum accesserat quod Caesar non more superiorum temporum in hibernis exercitum continebat, sed in tertio quartoque die procedendo propiusque hostem accedendo castra communibat, opereque faciendo milites se circumspiciendi non habebant facultatem. Praeterea ita ex Sicilia exercitum transportabat ut praeter ipsum militem et arma nec vas nec mancipium neque ullam rem quae usu militi esse consuevit in naves imponi pateretur. In Africa autem non modo sibi quicquam non adquisierant aut paraverant, sed etiam propter annonae caritatem ante parta consumpserant. Quibus rebus attenuati oppido perquam pauci sub pellibus adquiescebant; reliqui ex vestimentis tentoriolis factis atque harundinibus storiisque contextis permanebant. Itaque subito imbre grandineque consecuta gravatis pondere tentoriis aquarumque vi subrutis deiectisque, nocte intempesta ignibus exstinctis, rebus quae ad victum pertinent omnibus corruptis per castra passim vagabantur scutisque capita contegebant. Eadem nocte V legionis pilorum acumina sua sponte arserunt.   47. Приблизително по същото време с войската на Цезар се случи нещо невероятно. Когато Плеядите48 залязоха около втората нощна смяна49, изведнъж заваля страшно проливен дъжд, примесен с град от едри камъни. Към това се прибави и друга беда: Цезар не държеше своята войска, както това правеше по-рано, на зимни квартири, а когато потеглеше на поход и се приближаваше към противника, той почти на всеки три-четири дни са разполагаше на нов лагер, тъй че войниците, заети постоянно с изкопни работи по укрепленията, нямаха възможност да се погрижат за себе си. Освен това Цезар превозваше така своята войска от Сицилия, че не позволяваше да се товарят на корабите нито личните вещи, нито робите, нито каквото и да било от всичко онова, което е нужно на войника, освен самите войници и тяхното оръжие. А в Африка войниците не можеха не само да придобият нещо или да се запасят с нещо, но дори вследствие на голямата скъпотия на продоволствените продукти изразходваха и онова, което бяха спечелили преди това. При тази оскъдица само малцина от тях спяха под кожени палатки, докато останалите нощуваха в малки палатки, направени от дрехи или пък изплетени от тръстика и сламени рогозки. И тъй, когато заваля проливен дъжд, придружен с градушка, палатките пострадаха от натрупаните върху тях тежести, а от силното водно течение те бяха подкопани и съборени. Огньовете угаснаха в непрогледно тъмната нощ, всички хранителни продукти бяха повредени и изхабени и същата тази нощ в петия легион се подпалиха от само себе си остриетата на метателните копия.
[48] Rex interim Iuba de equestri proelio Scipionis certior factus evocatusque ab eodem litteris praefecto Saburra cum parte exercitus contra Sittium relicto, ut secum ipse aliquid auctoritatis adderet exercitu Scipionis ac terrorem Caesaris, cum tribus legionibus equitibusque frenatis DCCC, Numidis sine frenis peditibusque levis armaturae grandi numero, elephantis XXX egressus e regno ad Scipionem est profectus. Postquam ad eum pervenit, castris regiis seorsum positis cum eis copiis quas commemoravi haud ita longe ab Scipione consedit. – erat in castris Caesaris superiore tempore magnus terror, et exspectatione copiarum regiarum exercitus eius magis suspensiore animo ante adventum Iubae commovebatur. Postquam vero castra castris contulit, despectis eius copiis omnem timorem deponit. Ita quam antea absens habuerat auctoritatem, eam omnem praesens dimiserat. – Quo facto cuivis facile fuit intellectu Scipioni additum animum fiduciamque regis adventu. Nam postero die universas suas regisque copias cum elephantis LX productas in aciem quam speciosissime potuit instruxit ac paulo longius progressus ab suis munitionibus haud ita diu commoratus se recepit in castra.   48. По това време цар Юба получи от Сципион известие за конното сражение и беше повикан от него с писмо на помощ. Част от войската той остави под командуването на Сабура50 срещу Стий, а сам от своя страна се придвижи към Сципион, за да може чрез своето присъствие да придаде известна тежест на войската на Сципион и да всее страх сред войските на Цезар. С него се движеха три легиона, осемстотин конници със заюздени коне, голям брой нумидийци на коне без юзди и лековъоръжена пехота, а също така и тридесет слона. Той потегли от своето царство към Сципион. С пристигането си Юба разположи със споменатите войски своя царски лагер недалеч от лагера на Сципион. В лагера на Цезар и преди това цареше голям страх и очакването на царската войска бе придружено с още по-голямо напрежение преди самото пристигане на Юба. Когато обаче нашата войска се разположи на лагер срещу царската, тя бе обзета от чувството на презрение към царската войска и изостави всякакъв страх. По такъв начин той загуби напълно целия авторитет и тежест сега, когато присъствуваше, а ги притежаваше, докато отсъствуваше. Но за всички беше, разбира се, ясно, че пристигането на царя вдъхваше на Сципион смелост и увереност. И действително още на следния ден той изведе всичките свои и царски войски заедно с шестдесетте слона и като ги построи в една по възможност най-великолепна и импозантна бойна линия, се придвижи на известно разстояние от своите укрепления. Скоро след това обаче той се завърна в лагера.
[49] Caesar postquam animadvertit Scipioni auxilia fere quae exspectasset omnia convenisse neque moram pugnandi ullam fore, per iugum summum cum copiis progredi coepit et brachia protinus ducere et castella munire propiusque Scipionem capiendo loca excelsa occupare contendit. Adversarii magnitudine copiarum confisi proximum collem occupaverant atque ita longius sibi progrediendi eripuerunt facultatem. Eiusdem collis occupandi [gratia] Labienus consilium ceperat et quo propiore loco fuerat, eo celerius occurrerat.   49. Когато забеляза, че почти всички помощни войски на Сципион, които очакваше, са пристигнали вече и че работата ще стигне без забавяне до сражение, Цезар започна да се движи с цялата си войска по билото на планинския хребет, да удължава страничните линии на укреплението, да строи нови редути и с приближаването на Сципион се впусна да сложи ръка бързо а командните височини. Противниците, разчитайки на своите по-многобройни сили, завладяха най-близкия хълм и по този начин лишиха Цезар от възможността да напредне. Лабиен беше решил отдавна да завладее същия хълм и колкото по-близо беше до него, толкова по-скоро можеше да го превземе.
[50] Erat convallis satis magna latitudine, altitudine praerupta, crebris locis speluncae in modum subrutis, quae erat transgredienda Caesari antequam ad eum collem quem capere volebat perveniretur. ultraque eam convallem olivetum vetus crebris arboribus condensum. Hic cum Labienus animadvertisset Caesarem si vellet eum locum occupare, prius necesse [esse] convallem olivetumque transgredi, eorum locorum peritus in insidiis cum parte equitatus levique armatura consedit et praeterea post + montem collesque + [Caesari se subito ostenderet] equites in occulto collocaverat, ut cum ipse ex improviso legionarios adortus esset, ex colle se equitatus ostenderet, ut re duplici perturbatus Caesar eiusque exercitus neque retro regrediundi neque ultra procedendi oblata facultate circumventus concideretur. Caesar postquam equitatu ante praemisso inscius insidiarum cum ad eum locum venisset, adversarii sive obliti praeceptorum Labieni sive veriti ne in fossa ab equitibus opprimerentur, rari ac singuli de rupe prodire et summa petere collis. Quos Caesaris equites consecuti partim interfecerunt, partim vivorum sunt potiti. Deinde protinus collem petere contenderunt atque eum decusso Labieni praesidio celeriter occupaverunt. Labienus cum parte equitum vix fuga sibi peperit salutem.   50. Преди да стигне до този хълм, който искаше да завладее, Цезар трябваше да мине през една много широко котловина, която бе разположена дълбоко на дъното на една стръмнина. На много места по урвестия склон имаше изровени дупки, подобни на пещери. Зад тази котловина имаше гъста маслинена гора, пълна с дървета. Лабиен схвана, че ако Цезар пожелае да превземе този пункт, той ще трябва да мине отначало през котловината и през маслинената гора. Познавайки тези места, Лабиен се разположи в засада с част от конницата и с лековъоръжената пехота. Освен това той скри зад планината и хълмовете конници, та те да се появят от хълма тъкмо тогава, когато той самият ще нападне неочаквано легионските войници: по този начин Цезар и неговата войска щели да бъдат объркани чрез двойното нападение и като не намирали възможност нито да отстъпват назад, нито да се движат напред, щели да бъдат обкръжени и избити. Когато обаче Цезар изпрати конницата напред, без да подозира за засадата, и стигна с легионите си до това място, противниците или забравиха указанията на Лабиен, или пък може би се изплашиха, че конниците ще ги натъпчат и смажат в ямките, започнаха да излизат на малки групи и дори единично от скалните пещери и да се устремяват към върху на хълма. Настигайки ги, конниците на Цезар отчасти ги избиха и отчасти заловиха живи в плен, а след това се втурнаха незабавно към хълма и като изтласкаха и прогониха оттам Лабиеновия отряд, го завладяха. Лабиен с част от конниците едва се спаси с бягство.
[51] Hac re per equites gesta Caesar legionibus opera distribuit atque in eo colle quo erat potitus castra munivit. Deinde ab suis maximis castris per medium campum e regione oppidi Uzittae, quod inter sua castra et Scipionis in planitie positum erat tenebaturque a Scipione, duo brachia instituit ducere et ita derigere ut ad angulum dextrum sinistrumque eius oppidi convenirent. Id hac ratione opus instruebat, ut cum propius oppidum copias admovisset oppugnareque coepisset, tecta latera suis munitionibus haberet, ne ab equitatus multitudine circumventus ab oppugnatione deterreretur, praeterea quo facilius colloquia fiere possent, et siqui perfugere vellent, id quod antea saepe accidebat magno cum eorum periculo, tum facile et sine periculo fieret. Voluit etiam experiri, cum propius hostem accessisset, haberetne in animo dimicare. Accedebat etiam ad reliquas causas quod is locus depressus erat puteique ibi non nulli fieri [complures] poterant: aquatione enim longa et angusta utebantur. Dum haec opera quae ante dixi fiebant a legionibus, interim pars acie ante opus instructa sub hoste stabat; equites barbari levisque armaturae proeliis minutis comminus dimicabant.   51. След тази сполучлива конна операция Цезар разпредели между легионите работата по строежа на укрепителните съоръжения и се разположи на лагер върху хълма, който току-що бе завладял. След това той започна да тегли от главния си лагер две странични укрепителни линии през средата на полета на противоположната страна на гада Узита, който се намираше между неговия лагер и лагера на Сципион и беше превзет от Сципион. Той насочи тези две укрепителни линии така, че те да стигат до десния и левия ъгъл на това селище. Цезар извърши тази работа с цел, щото когато той придвижи войските си по-близо до града и започна да го обсажда, неговите флангове да бъдат прикрити от укрепленията и за да не може неприятелската конница да го обкръжи и да го принуди да прекрати обсадата. Освен това по този начин се улесняваха преговорите между двете страни и на тези, които желаеха да дезертират при него, се откриваше тази възможност: това, което по-рано беше свързано с голяма опасност за дезертьорите, сега можеше да се извърши лесно и безопасно. Със своето приближаване до противника той искаше също тъй да провери дали противникът възнамерява да води сражение. Освен всички други съображения това място беше разположено на ниско и тъкмо там имаше възможност да се изкопаят много кладенци. А Цезар се нуждаеше от това, която на всичко отгоре беше оскъдна и се намираше надалеч. В това време, през което легионите се занимаваха със споменатата работа, част от войската стоеше пред укрепленията, построена в боен ред, близо до неприятеля, а варварските конници и лековъоръжени пехотинци предприемаха незначителни ръкопашни схватки.
[52] Caesar ab eo opere cum iam sub vesperum copias in castra reduceret, magno incursu cum omni equitatu levique armatura Iuba Scipio Labienus in legionarios impetum fecerunt. Equites Caesariani vi universae subitaeque hostium multitudinis pulsi parumper cesserunt. Quae res aliter adversariis cecidit: namque Caesar ex medio itinere copiis reductis equitibus suis auxilium tulit; equites autem adventu legionum animo addito conversis equis in Numidas cupide insequentes dispersosque impetum fecerunt atque eos convulneratos usque in castra regia reppulerunt multosque ex his interfecerunt. Quodni in noctem proelium esset coniectum pulvisque vento elatus omnium prospectu offecisset, Iuba cum Labieno capti in potestatem Caesaris venissent, equitatusque cum levi armatura funditus ad internecionem deletus esset. Interim incredibiliter ex legione IIII et VI Scipionis milites diffugere partim in castra Caesaris, partim in quas quisque poterat regiones pervenire. Itemque equites Curioniani diffisi Scipioni eiusque copiis complures se eodem conferebant.   52. Когато вече привечер Цезар върна своите войски от работата им по укрепленията в лагера, Юба, Сципион и Лабиен с цялата си конница и лековъоръжена пехота атакуваха стремително нашите легионски войници. Цезаровите конници, изтласкани от внезапния натиск на цялата неприятелска маса, за съвсем кратко време се оттеглиха назад. Това нападение обаче не завърши така, както очакваха противниците. Като върна обратно своите войски от посред пътя, Цезар се притече на помощ на своите конници. Приближаването на легионите вдъхна кураж на конниците и те, като обърнаха своите коне срещу неприятеля, атакуваха нумидийците, които се бяха втурнали в разгара на преследването в различни посоки, и ги прогониха назад, чак до лагера на цар Юба, като при това мнозина от тях бяха ранени или избити. И ако сражението не беше започнало през нощта и ако вдигналият се от вятъра прах не бе закрил погледа на всички, Юба и Лабиен щяха да паднат в плен в ръцете на Цезар, а тяхната конница заедно с лековъоръжената им пехота щяха да бъдат избити до крак. През това време, колкото и да е невероятно, войници от четвъртия и шестия легион започнаха на големи групи да дезертират отчасти в лагера на Цезар, отчасти кой където можеше. Също тъй и мнозина конници на Курион,които бяха загубили вяра в Сципион и в неговите войски, се стекоха там.
[53] Dum haec circum Uzittam ab utrisque ducibus administrantur, legiones duae, X et VIIII, ex Sicilia navibus onerariis profectae, cum iam non longe a portu Ruspinae abessent, conspicati naves Caesarianas quae in statione apud Thapsum stabant, veriti ne in adversariorum ut insidiandi gratia ibi commorantium classem inciderent imprudentes, vela in altum dederunt ac diu multumque iactati tandem multis post diebus siti inopiaque confecti ad Caesarem perveniunt.   53. Докато двамата военачалници тези действия в околностите на Узита, в това време два легиона - десетият и деветият - потеглиха на товарни кораби от Сицилия. Когато обаче не стигнаха недалеч от пристанището на Руспина, забелязаха корабите на Цезар, които стояха на пост при Тапс, и боейки се да не се натъкнат на дебнещата ги от засада неприятелска ескадра, се насочиха погрешна напосоки към открито море и след като бяха люшкани много и продължително от бурното море, най-сетне след много дни, изто-щени от жажда и глад, се добраха до Цезар51.
[54] Quibus legionibus eitis memor in Italia pristinae licentiae militaris ac rapinarum certorum hominum parvulam modo causulam nactus, quod C. Avienus tribunus militum X legionis navem [ex] commeatu familia sua atque iumentis occupavisset neque militem unum ab Sicilia sustulisset, postero die de suggestu convocatis omnium legionum tribunis centurionibusque 'Maxime vellem' inquit 'homines suae petulantiae nimiaeque libertatis aliquando finem fecissent meaeque lenitatis modestiae patientiaeque rationem habuissent. Sed quoniam ipsi sibi neque modum neque terminum constituunt, quo ceteri dissimiliter se gerant, egomet ipse documentum more militari constituam. C. Aviene, quod in Italia milites populi Romani contra rem publicam instigasti rapinasque per municipia fecisti quodque mihi reique publicae inutilis fuisti et pro militibus tuam familiam iumentaque in naves imposuisti tuaque opera militibus tempore necessario res publica caret, ob eas res ignominiae causa ab exercitu meo te removeo hodieque ex Africa abesse et quantum pote proficisci iubeo. Itemque te Aule Fontei, quod tribunus militum seditiosus malusque civis fuisti, te ab exercitu dimitto. Tite Saliene M. Tiro C. Clusinas, cum ordines in meo exercitu beneficio, non virtute [sitis] consecuti ita vos gesseritis ut neque bello fortes neque pace boni aut utiles fueritis et magis in seditione concitandisque militibus adversum vestrum imperatorem quam pudoris modestiaeque fueritis studiosiores, indignos vos esse arbitror qui in meo exercitu ordines ducatis, missosque facio et quantum pote abesse ex Africa iubeo.' Itaque traditos centurionibus et singulis non amplius singulos additos servos in navem imponendos separatim curavit.   54. Дебаркирайки тези легиони, Цезар обаче помнеше предишните произволи на войниците в Италия и склонността някои към грабежи. И затова той се възползува от това незначително обстоятелство, че военният трибун на десетия легион Гай Авиен не взе в Сицилия на борд нито един войник, а взе целия продоволствен кораб със своята прислуга и животни, а още на следния ден свика трибуните и центурионите на всички легиони и от ораторската трибуна се обърна към тях със следните думи: Аз много бих желал хората сами да турят край на своята разпуснатост и своеволия и да не злоупотребяват с моята кротост умереност и търпение. Но тъй като те самите не си налагат нито граница, нито мярка, то аз лично, следвайки военния обичай ще им дам пример, по който и другите трябва да се държат по друг начин. Гай Авиене, понеже ти още в Италия подстрекаваше войниците на римския народ против републиката, а в мунипициите са занимаваше с грабежи и тъй като ти се оказа безполезен за мен и за републиката, като натовари на корабите вместо войници своята прислуга и животните си, то по своя вина републиката се оказа в такъв решителен момент без войници. Поради тези причини аз те отстранявам от армията си и ти заповядвам да напуснеш Африка и да си замине колкото е възможно по-скоро. Също и теб, Авле Фонтей, за това, че ти като военен трибун си съзаклятничил и си се проявявал като лош гражданин, аз те уволнявам от армията си. И вас, Тите Салиене, Марк Тироне и Гай Клузинате, които сте получили по моя милост командни длъжности на центориони в моята армия, а не поради вашата храброст, се държахте толкова зле, че нито на война не бяхте храбри, нито пък и в мирно време порядъчни и полезни хора, а мислехте повече за метежи и подстрекателства на войниците срещу вашият главнокомандуващ, отколкото за воинската чест и дисциплина, аз смятам за недостойно да командуват центурии в моята войска. Уволнявам ви и ви заповядвам да напуснете Африка колкото е възможно по-скоро. След това Цезар се разпореди да ги предадат на центорионите, на всеки от тях да оставят не повече от един роб и да ги качат на кораби отделно един от друг.
[55] Gaetuli interim perfugae quos cum litteris mandatisque a Caesare missos supra docuimus, ad suos cives perveniunt. Quorum auctoritate facile adducti Caesarisque nomine persuasi a rege Iuba desciscunt celeriterque cuncti arma capiunt contraque regem facere non dubitant. Quibus rebus cognitis Iuba distentus triplici bello necessitateque coactus de suis copiis quas contra Caesarem adduxerat, sex cohortes in fines regni sui mittit quae essent praesidio contra Gaetulos.   55. Пред това време гетулийските дезертьори, които както казахме, Цезар бе изпратил с писмо и поръчение, пристигнаха при своите съграждани. Техният авторитет и името на Цезар лесно склониха последните да отпаднат от цар Юба. Те всички грабнаха оръжие и без да се колебаят, започнаха военни действия против царя. Като узна за това, Юба, който беше зает с воденето на тройна война52 беше поставен в следствие на това в крайно тежко положение, бе принуден да изпрати в пределите на своето царство за неговата отбрана срещу гетулите шест кохорти от онази армия, която той беше довел против Цезар.
[56] Caesar brachiis perfectis promotisque usque eo ut telum ex oppido adigi non posset, castra munit, ballistis scorpionibusque crebris ante frontem castrorum contra oppidum collocatis defensores muri deterrere non intermittit eoque quinque legiones ex superioribus castris deducit. Qua facultate oblata inlustriores notissimique conspectum amicorum propinquorumque efflagitabant atque inter se colloquebantur. Quae res quid utilitatis haberet, Caesarem non fallebat. Namque Gaetuli ex equitatu regio nobiliores equitumque praefecti quorum patres cum Mario ante meruerant eiusque beneficio agris finibusque donati post Sullae victoriam sub Hiempsalis regis erant dati potestatem, occasione capta nocte iam luminibus accensis cum equis calonibusque suis circiter mille perfugiunt in Caesaris castra quae erant in campo proxime locum Uzittae locata.   56. От своя страна Цезар завърши строежа на страничните укрепителни линии и ги продължи до онова място, до което можеха да стигнат неприятелските стрели и копия, изстрелвани от града. Така той укрепи солидно своя лагер и като разположи пред него срещу града множество балисти и скорпиони, прогонваше непрекъснато защитниците на стените. Освен това тук той доведе и пет легиона от предишния си лагер. Това даде възможност на по-известните и по-познатите хора от двете воюуващи войски да изпратят свои приятели и близки да се видят и да влязат в разговори с тях. Цезар прецени правилно, че това ще бъде от голяма полза. И наистина по-знатни гетули от царската конница и командири от кавалерийски части, чиито бащи и деди бяха служили по-рано във войската на Марин и бяха получили от него като награда земи и имения, а след победата на Сула53 бяха предадени от властта на цар Хиемпсал54, сега се възползуваха от този благоприятен случай и още с настъпването на нощта, когато огньовете бяха току що запалени заедно с конете и обозната си прислуга - на брой около хиляда души - дойдоха като дезертьори в лагера на Цезар. В този лагер, който се намираше в равнината, който се намираше съвсем не далеч от град Узита.
[57] Quod postquam Scipio quique cum eo erant cognoverunt, cum commoti ex tali incommodo essent, fere per id tempus M. Aquinium cum C. Saserna colloquentem viderunt. Scipio mittit ad Aquinium, nihil adtinere eum cum adversariis colloqui. Cum + nihilo minus eius sermonem nuntius ad Scipionem referret + sed restaret ut reliqua quae sibi vellet perageret, viator praeterea ab Iuba ad eum est missus qui diceret audiente Saserna 'vetat te rex colloqui'. Quo nuntio perterritus discessit et dicto audiens fuit regi. Usu venisse hoc civi Romano et ei qui ab populo Romano honores accepisset, incolumi patria fortunisque omnibus Iubae barbaro potius oboedientem fuisse quam aut Scipionis obtemperasse nuntio aut caesis eiusdem partis civibus incolumem reverti malle! Atque etiam [et] superbius Iubae factum non in M. Aquinium hominem novum parvumque senatorem, sed in Scipionem hominem illa familia dignitate honoribus praestantem. Namque cum Scipio sagulo purpureo ante regis adventum uti solitus esset, dicitur Iuba cum eo egisse, non oportere illum eodem [uti] vestitu atque ipse uteretur. Itaque factum est ut Scipio ad album sese vestitum transferret et Iubae homini superbissimo ineptissimoque obtemperaret.   57. След като Сципион и неговите приближени узнаха за това, те се разтревожиха много от този голям неуспех. И тъкмо по това време съгледаха, че Марк Аквин55 води разговори с Гай Сазерна. Сципион изпрати да кажат на Аквин, че не е целесъобразно той да води разговори с противниците. Изпратеният бързоходец обаче се завърна при Сципион с отговора, че Аквин трябвало да довърши своя разговор. Той щял да остане при Сазерна, докато свършел и една друга работа, която сам желаел. Тогава вече и Юба от своя страна изпроводи при него куриер, който да му каже в присъствието на Са-зерна: Царят ти забранява да водиш преговори. Изплашен от тази забрана, Аквин послуша заповедта на царя и се завърна при него. И това се случи с римски гражданин и при това такъв, който беше отличен с почести от римския народ! По това време, когато републиката беше невредима и цялото му имущество беше непокътнато, той предпочете да се подчини на варварина Юба, а не послуша заповедта на Сципион или поне най-малкото, след поражението на неговите политически привърженици да се завърне благополучно в родината си! Юба постъпи обаче още по-високомерно не само спрямо Марк Аквин, един нов човек и обикновен сенатор, но и спрямо самия Сципион, който по своя семеен произход, обществено положение и сан стоеше високо. И тъй преди пристигането на царя Сципион имаше обичай да носи пурпурен плащ на пълководец, а сега се говори, че Юба в разговор му заявил, че той не трябвало да носи същата дреха, каквато носи и той.вследствие на това Сципион започнал да носи бяла дреха и се подчинил на такъв крайно надменен и нетактичен до глупост човек като Юба.
[58] Postero die universas omnium copias de castris omnibus educunt et supercilium quoddam excelsum nacti non longe a Caesaris castris aciem constituunt atque ibi consistunt. Caesar item producit copias celeriterque eis instructis ante suas munitiones quae erant in campo consistit, sine dubio existimans ultro adversarios, cum tam magnis copiis auxiliisque regis essent praediti promptiusque prosiluissent, acie secum concursuros propiusque se accessuros. Equo circumvectus legionesque cohortatus signo dato accessum hostium aucupabatur. Ipse enim a suis munitionibus longius non sine ratione [non] procedebat, quod in oppido Uzittae quod Scipio tenebat, hostium erant cohortes armatae; eidem autem oppido ad dextrum latus eius cornu erat oppositum, verebaturque ne si praetergressus esset, ex oppido eruptione facta ab latere eum adorti conciderent. Praeterea haec quoque eum causa tardavit, quod erat locus quidam perimpeditus ante aciem Scipionis quem suis impedimento ad ultro occurrendum fore existimabat.   58. На следващия ден те изведоха цялата си войска от всички лагери и като намериха едно доста голямо възвишение недалеч от лагера на Цезар, построиха войските в боен ред и се установиха там. Цезар също така изведе своите въоръжени сили и като ги построи бързо пред своите укрепления в полето, им заповяда да останат на това място. Той без съмнение беше убеден, че противниците освен със собствената си голяма войска разполагаха с подкрепленията на цар Юба и с голяма бързина се втурнаха напред, като имаха намерение да започнат сражение и да се приближат. Яздейки на кон, Цезар ободряваше своите легиони, подаде необходимата парола преди боя и започна да изчаква нападението на неприятеля. Той наистина имаше сериозни съображения да не се отдалечава много от своите укрепления, тъй като в град Узита, който се намираше в ръцете на Сципион, имаше добре въоръжени неприятелски кохорти. А при този град отдясно имаше гъсти храсти и Цезар се опасяваше, че при минаването покрай тях неприятелите ще извършат излаз от града и като го нападнат в тил, ще му нанесат унищо-жителен удар. Освен това имаше и една друга причина, която го задържаше, а именно, че пред фронта на Сципион имаше едно много трудно за преминаване място, което според него би попречило на неговите войници да се втурнат доброволно в атака сами.
[59] Non arbitror esse praetermittendum quemadmodum exercitus utriusque fuerint in aciem instructi. Scipio hoc modo aciem derexit: collocarat in fronte suas et Iubae legiones, post eas autem Numidas in subsidiaria acie ita extenuatos et in longitudinem derectos ut procul simplex esse acies media ab legionariis militibus videretur [in cornibus autem duplex esse existimabatur]. Elephantos dextro sinistroque cornu collocaverat aequalibus inter eos intervallis interiectis, post autem elephantos armaturas leves Numidasque auxiliares substituerat. Equitatum frenatum universum in suo dextro cornu disposuerat: sinistrum enim cornu oppido Uzitta claudebatur, neque erat spatium equitatus explicandi. Praeterea Numidas levisque armaturae infinitam multitudinem ad dextram partem suae aciei opposuerat fere interiecto non minus mille passum spatio et ad collis radices magis adpulerat longiusque ab adversariorum suisque copiis promovebat, id hoc consilio ut cum acies duae inter se concurrissent, initio certaminis paulo longius eius equitatus circumvectus ex improviso clauderet multitudine sua exercitum Caesaris atque perturbatum iaculis configeret. Haec fuit ratio Scipionis eo die proeliandi.   59. Не мисля, че трябва да се пропусне да се каже по какъв начин бяха построени войските на двете страни. Сципион построи своята бойна линия, както следва: на фронта той разположи своите легиони, както и легионите на Юба, а зад сях на втора линия постави нумидийците и при това на толкова разредени и толкова разтеглени на дължина редици,че центърът на фронта да изглежда отдалеч на нашите легионски войници, че е прост. На десния и на левия фланг разположи слоновете на еднакво разстояние помежду тях. Зад слоновете на еднакво разстояние помежду тях. Зад слоновете бяха поставени в резерва лековъоръжените и нумидийците. Цялата заюздена конница той постави на своя десен фланг, тъй като левия се закриваше от града Узита и там нямаше място за разгръщане на конницата. Освен това в дясната част на своя боен ред Сципион разположи нумидийците и безбройно множество лековъоръжени, тача че между тях да има дистанция от не по-малко от хиляди крачки, като ги придвижи към подножието на хълма и на доста голямо разстояние както от неприятелските, тъй и от главните свои сили. Той направи това с цел, щото веднага след атаката на двете армии една срещу друга, още в самото начало на битката неговата конница да може да се разгърне на по-широко пространство, а след това да обкръжи ненадейно със своята многобройна маса войската на Цезар, да предизвика объркване в нейните редици и да я избие със своите метателни копия. Такъв план за сражение имаше Сципион на този ден.
[60] Caesaris autem acies hoc modo fuit collocata: ut ab sinistro eius cornu ordiar et ad dextrum perveniam, habuit legionem X et VIIII in sinistro cornu, XXV XXVIII XIII XIV XXVIIII XXVI in media acie. + Fere ipsum dextrum cornu secundam autem aciem fere in earum legionum parte + cohortium collocaverat, praeterea ex tironum adiecerat paucas. Tertiam autem aciem in sinistrum suum cornu contulerat et usque ad aciei suae mediam legionem porrexerat et ita collocaverat uti sinistrum suum cornu esset triplex. Id eo consilio fecerat quod suum dextrum latus munitionibus adiuvabatur, sinistrum autem equitatus hostium multitudini uti resistere posset laborabat, eodemque suum omnem equitatum contulerat, et quod ei parum confidebat, praesidio his equitibus legionem V praemiserat levemque armaturam inter equites interposuerat. Sagittarios varie passimque locis certis maximeque in cornibus collocaverat.   60. А бойната линия на Цезар, ако се започне от левия и се стигне до десния фланг, беше построена по следния начин. На левия фланг се намираха десетият и деветият легион, а в центъра - двадесет и петият, двадесет и осмият, тринадесетият, четиринадесетият, двадесет и деветият и двадесет и шестият легион. На своя десен фланг той постави част от кохортите от втората бойна линия, съставени от ветерански легиони, като към тях прибави и малко на брой кохорти, съставени от новобранци. Третата бойна линия той премести на своя ляв фланг, като я разтегли чак до левия легион на своя център. Той я разположи така, че левият му фланг да бъде троен. Той направи това, защото неговият десен фланг беше покрит от укрепленията, ала се боеше за левия фланг дали ще може да противостои на напора на неприятелската конна маса. И затова тъкмо там Цезар съсредоточи цялата си конница. Но тъй като малко разчиташе на нея, то в нейна помощ и придаде петия легион, като между конниците разположи и лековъоръжена пехота. Той размести стрелци на определени места, особено обаче по фланговете.
[61] Sic utrorumque excercitus instructi non plus passum CCC interiecto spatio, quod forsitan ante id tempus acciderit numquam quin dimicaretur, a mane usque ad horam X die perstiterunt. Itemque Caesar dum exercitum intra munitiones suas reducere coepisset, subito universus equitatus ulterior Numidarum Gaetulorumque sine frenis ad dextram partem se movere propiusque Caesaris castra quae erant in colle se conferre coepit, frenatus autem Labieni eques in loco permanere legionesque distinere: cum subito pars equitatus Caesaris cum levi armatura contra Gaetulos iniussu ac temere longius progressi paludemque transgressi multitudinem hostium pauci sustinere non potuerunt levique armatura deserta [ac] convulneratique uno equite amisso, multis equis sauciis, levis armaturae XXVII occisis ad suos refugerunt. Quo secundo equestri proelio facto Scipio laetus in castra nocte copias reduxit. Quod proprium gaudium bellantibus Fortuna tribuere non decrevit. Namque postero die Caesar cum partem equitatus sui frumentandi gratia Leptim misisset, in itinere praedatores equites Numidas Gaetulosque ex improviso adorti circiter centum partim occiderunt, partim vivorum potiti sunt. Caesar interim cotidie legiones in campum deducere atque opus facere vallumque et fossam per medium campum ducere adversariorumque excursionibus [iter] officere non intermittit. Scipio item munitiones contra facere et ne iugo a Caesare excluderetur adproperare, ita ut duces utrique et in operibus occupati essent, et nihilo minus equestribus proeliis inter se cotidie dimicabant.   61. Построени по такъв начина, на разстояние не повече от триста крачки една от друга, войските на двете воюващи страни останаха неподвижни, без да започнат бой, от рано сутринта чак до десет часа56 през деня - нещо, което може би никога по-рано не се бе случвало. И едва когато Цезар започна да връща вече своята войска в окопите, цялата намираща се надалеч не заюздена нумидийска и гетулийска конница отведнъж започна да се движи от дясно и да се приближава все повече до намиращия се на хълма лагер на Цезар, а Лабиеновата заюздена конница стоеше на мястото си и задържаше нашите легиони. Тогава конниците на Цезар заедно с лековъоръжените без негова заповед се спуснаха върху гетулите и се увлякоха разпалено толкова много напред, че дори преминаха блатото. Поради своята малобройност обаче те не можеха да издържат напора на неприятелското множество и като оставиха лековъоръжените далеч назад, бяха разбити и наранени и се спуснаха да бягат назад към своите другари. При това те загубиха един конник, много ранени коне и двадесет и седем лековъоръжени убити. След успешното завършване на това конно сражение Сципион,доволен, върна през нощта своите войски в лагера. Съдбата реше обаче да не отрежда на воюващите пълна радост. Когато на следния ден Цезар изпрати част от своята конница за продоволствие в Лепти, тя по време на своя поход неочаквано нападна нумидийски и гетулийски конници, които бяха тръгнали да плячкосват, изби около сто души, а друга част заложи живи в плен. По същото време Цезар всеки ден завеждаше своите легиони в равнината, продължаваше да строи там окопи, валове и ровове и по този начин не преставаше да пречи на набезите на противника. Сципион започна също да издига укрепления против Цезар и бързаше, за да не би Цезар да му пресече пътя до хребета. По този начин и двамата военачалници бяха заети със строежа на укрепления и въпреки това всеки ден влизаха в конни схватки помежду си.
[62] Interim Varus classem quam antea Uticae hiemis gratia subduxerat, cognito legionis + VII et VIIII + ex Sicilia adventu celeriter deducit ibique Gaetulis remigibus epibatisque complet insidiandique gratia ab Utica progressus Hadrumetum cum lv navibus pervenit. Cuius adventus inscius Caesar Lucium Cispium cum classe XXVII navium ad Thapsum versus in stationem praesidii gratia commeatus sui mittit itemque Quintum Aquilam cum XIII navibus longis Hadrumetum eadem de causa praemittit. Cispius quo erat missus celeriter pervenit, Aquila tempestate iactatus promunturium superare non potuit atque angulum quendam tutum a tempestate nactus cum classe se longius a prospectu removit. Reliqua classis in salo ad Leptim egressis remigibus passimque in litore vagantibus, partim in oppidum victus sui mercandi gratia progressis vacua a defensoribus stabat. Quibus rebus Varus ex perfugis cognitis occasionem nactus vigilia secunda Hadrumeto ex cothone egressus primo mane Leptim cum universa classe vectus naves onerarias quae longius a portu in salo stabant vacuas a defensoribus incendit et penteres duas nullo repugnante cepit.   62. През това време Вар, като узна за пристигането от Сицилия на десетия и осмия легион, изведе бързо зимуващата дотогава в Утика своя ескадра, качи на нея гетулийски гребци и моряци и потегли с цел да избегне противника от Утика и пристигне в Хадрумет с петдесет и пет кораба. Без да знае за неговото пристигане, Цезар изпрати Луций Циспий с ескадра от двадесет и седем кораба по посока на Тапс57 на стражева служба за охрана на своите продоволствени транспорти. Със същата цел той изпрати напред в Хадрумет58 Квинт Аквила и тридесет военни кораба. Циспий пристигна бързо там, където беше изпратен, но Аквила беше застигнат от буря и не може да заобиколи един морски нос. Все пак обаче той успя да се добере с флотата си до едно защитено от бурята заливче и се скри там далеч от погледа на противника. Останалата флота на Цезар стоеше в открито море на котва при Лептис и беше оголена от защитници, тъй като гребците бяха слезли на сушата и отчасти се бяха разпръснали по брега, а отчасти бяха отишли в града, за да купят храна. Като узна тези неща от дезертьори, Вар се възползува от случая и по време на втората нощна стража59 излезе от малкото пристанище на Хадрумет и пристигна с цялата флота рано сутринта в Лептис, запали и изгори товарните кораби, които стояха далеч от пристанището на открито море, и залови в плен две пантери, без да срещне съпротива от никого.
[63] Caesar interim celeriter per nuntios in castris, cum opera circumiret, certior factus, quae aberant a portu milia passuum vi, equo admisso omissis omnibus rebus celeriter pervenit Leptim ibique hortatur omnes ut se naves consequerentur; [postea] ipse parvolum navigiolum conscendit, in cursu Aquilam multitudine navium perterritum atque trepidantem nactus hostium classem sequi coepit. Interim Varus celeritate Caesaris audaciaque commotus cum universa classe conversis navibus Hadrumetum versus fugere contendit. Quem Caesar in milibus passuum IIII consecutus recuperata quinqueremi cum suis omnibus epibatis atque etiam hostium custodibus CXXX in ea nave captis triremem hostium proximam quae in repugnando erat commorata, onustam remigum epibatarumque cepit. Reliquae naves hostium promunturium superarunt atque Hadrumetum in cothonem se universae contulerunt. Caesar eodem vento promunturium superare non potuit atque in salo in ancoris ea nocte commoratus prima luce Hadrumetum accedit ibique navibus onerariis quae erant extra cothonem incensis omnibusque reliquis ab eis aut subductis aut in cothonem compulsis paulisper commoratus, si forte vellent classe dimicare, rursus se recepit in castra.   63. През това време Цезар беше осведомен бързо от разузнавачи за тези произшествия, когато обхождаше и наглеждаше строежа на лагерните съоръжения, които бяха на разстояние шест мили от пристанището. Като остави всичко, Цезар на кон с отпуснати юзди препусна към Лептис и накара цялата флота да го последва, след което самият той се качи на едно малко корабче. По пътя застигна Аквила, който беше изпаднал в голям страх и тревога вследствие на многобройните неприятелски кораби, и се впусна да преследва неприятелската ескадра. През това време Вар, смаян от бързината и смелостта на Цезар, върна корабите си назад и побърза да бяга с цялата си флота към Фадрумет. Цезар обаче след четири мили го догони, отне му една кникверема с всички нейни корабни войници о освен това взе на нея в плен сто и тридесет неприятелски войници, намиращи се като охрана на този кораб. Също така залови в плен заедно с многобройни гребци и моряци една неприятелска трирема, която се намираше по-близо до него от другите и известно време се съпротивляваше. Останалите неприятелски кораби заобиколиха морския нос и се укриха в малкото хадруметско пристанище. При същия този вятър Цезар не можа да заобиколи морския нос и като престоя този ден и нощта на котва в открито море, на разсъмване се приближи към Хадрумет, подпали там всички стоящи вън от пристанището товарни кораби, а всички останали кораби или потопи, или пък прогони в пристанището. Като почака малко да не би противникът да пожелае да започне флотска битка, той се завърна отново обратно в лагера.
[64] In ea nave captus est P. Vestrius eques Romanus et P. Ligarius Afranianus quem Caesar in Hispania cum reliquis dimiserat, et postea se ad Pompeium contulerat, inde ex proelio effugerat in Africamque ad Varum venerat; quem ob periurium perfidiamque Caesar iussit necari. P. Vestrio autem quod eius frater Romae pecuniam imperatam numeraverat, et quod ipse suam causam probaverat Caesari, se a Nasidi classe captum, cum ad necem duceretur, beneficio Vari esse servatum, postea sibi facultatem nullam datam transeundi, ignovit.   64. На онзи кораб, който бе завладян, бяха взети в плен римският конник Публий Вестрий и Публий Лигарий60, който беше служил при Афраний и когото Цезар беше пуснал на свобода заедно с останалите в Испания61. Впоследствие той отида при Помпей, а след сраженията избяга в Африка при Вар. Цезар заповяда той да бъде екзекутиран за клетвонарушение и коварство. Публий Вестрий обаче помилва, защото брат му наброи наложената му за откуп сума и защото самият той успя да се оправдае пред Цезар с това, че когато би взет в плен от флотата на Назидий62 и когато го повели за да бъде екзекутиран, бил помилван и спасен от Вар. След това обаче не му се предоставила никаква възможност да премине на страната на Цезар.
[65] Est in Africa consuetudo incolarum, ut in agris et in omnibus fere villis sub terra specus frumenti condendi gratia clam habeant, atque id propter bella maxime hostiumque subitum adventum praeparant. Qua de re Caesar per indicem certior factus tertia vigilia legiones duas cum equitatu mittit a castris suis milia passuum X atque inde magno numero frumenti onustos recipit in castra. Quibus rebus cognitis Labienus progressus a suis castris milia passuum VII per iugum et collem per quem Caesar pridie iter fecerat, ibi castra duarum legionum facit atque ipse cotidie existimans Caesarem eadem saepe frumentandi gratia commeaturum cum magno equitatu levique armatura insidiaturus locis idoneis considit.   65. Всред жителите на Африка съществува обичай да правят на полето в почти всички полски имения подземни ями, за да укриват в тях жито. Те изготвяха тези ями главно с оглед на войните и на внезапните неприятелски набези. Цезар беше осведомен за това от свой верен човек и по време на третата нощна стража63 изпроводи два легиона заедно с конницата на десет мили от своя лагер и те се върнаха оттам претоварени с голямо количество жито. Като узна това, Лабиен измина от своя лагер седем мили път, по хребета и хълма по който ден преди това Цезар се беше движил, разположи там лагер за два легиона и уверен, че Цезар ще отива там често за продоволствие, се разположи в засада на удобни места с многобройна конна и лековъоръжена войска.
[66] Caesar interim de insidiis Labieni ex perfugis certior factus paucos dies ibi commoratus, dum hostes cotidiano instituto saepe idem faciendo in neglegentiam adducerentur, subito mane imperat porta decumana legiones se + VIII + veteranas cum parte equitatus sequi atque equitibus praemissis neque opinantes insidiatores subito in convallibus latentes [ex] levi armatura concidit circiter D, reliquos in fugam turpissimam coniecit. Interim Labienus cum universo equitatu fugientibus suis suppetias occurrit. Cuius vim multitudinis cum equites pauci Caesariani iam sustinere non possent, Caesar instructas legiones hostium copiis ostendit. Quo facto perterrito Labieno ac retardato suos equites recepit incolumes. Postero die Iuba Numidas eos qui loco amisso fuga se receperant in castra, in cruce omnes suffixit.   66. Осведомен през това време от дезертьори за засадата на Лабиен, Цезар остана там още няколко дни, докато неприятелите започнат да се отнасят накрая по-пренебрежително към своите воински задължения поради това, че извършваха всеки ден едно и също действие. След това обаче рано сутринта Цезар заповяда изведнъж на три ветерански легиона и на един отряд конница да го последват през декуманската порта64. По-късно той изпрати конницата напред и като нападна с изненада скрилите се в засада в планинските теснини неприятелски войници, изби петстотин лековъоръжени, а останалите обърна в най-срамно бягство. В това време Лабиен се притече с цялата си конница на помощ на бягащите. Тъй като малобройните цезарианци не можеха вече да издържат на напора на превъзхождащите ги сили на противника, то Цезар се появи пред неприятеля със своите построени в боен ред легиони. Това сплаши и задържа Лабиен. Така Цезар отведе своята конница невредима назад. На другия ден Юба разпъна на кръст всички онези нумидийци, които напуснаха своите позиции и избягаха в лагера.
[67] Caesar interim quoniam inopia frumenti premebatur, copias omnes in castra conducit atque praesidio Lepti Ruspinae Acyllae relicto, Cispio Aquilaeque classe tradita, ut alter Hadrumetum, alter Thapsum mari obsiderent, ipse castris incensis quarta noctis vigilia acie instructa impedimentis in sinistra parte collocatis ex eo loco proficiscitur et pervenit ad oppidum Aggar, quod a Gaetulis saepe antea oppugnatum summaque vi per ipsos oppidanos erat defensum. Ibi in campo castris unis positis ipse frumentatum circum villas cum parte exercitus profectus magno invento hordei olei vini fici numero, pauco tritici, atque recreato exercitu redit in castra. Scipio interim cognito Caesaris discessu cum universis copiis per iugum Caesarem subsequi coepit atque ab eius castris milia passuum VI longe trinis castris dispertitis copiis consedit.   67. По това време Цезар, страдайки от недостиг на продоволствие, събра всичките си войски в лагера, остави гарнизони65 в Лептис, Руспина и Ацила, повери командуването на флотата на Циспий и Аквила със задача първият да обсажда откъм морето Хадрумет, а вторият - Тапс. След това той изгори своя лагер, построи по време на четвъртата нощна стража66 своята войска в боен ред, като при това на обоза бе отредено място на левия фланг, и като напусна това място, пристигна при града Агар67, който допреди това беше атакуван често от гетулите и беше отбраняван извънредно енергично от собствените си жители. Там Цезар разположи лагер на открито поле, а сам той с част от своята войска тръгна за продоволствие по околните селски стопанства. Той намери наистина много ечемик, дървено масло, вино и смокини, но малко пшеница. Като подкрепи силите на своята войска, Цезар се завърна в лагера. През това време Сципион, като узна, че Цезар е напуснал своя лагер, премина хребета с цялата си войска, започна да го преследва, установи се на шест мили от неговия лагер, разположи три лагера, като раздели войската си на три части.
[68] Oppidum erat Zeta quod aberat a Scipione milia passuum X, ad eius regionem et partem castrorum collocatum, a Caesare autem diversum ac remotum, quod erat ab eo longe milia passuum XIIII. Huc Scipio legiones duas frumentandi gratia misit. Quod postquam Caesar ex perfuga cognovit, castris ex campo in collem ac tutiora loca collatis atque ibi praesidio relicto ipse quarta vigilia egressus praeter hostium castra proficiscitur cum copiis et oppidum potitur. Legiones Scipionis comperit longius in agris frumentari, et cum eo contendere conaretur, animadvertit copias hostium his legionibus occurrere suppetias. Quae res eius impetum retardavit. Itaque capto C. ~biocio Regino equite Romano Scipionis familiarissimo qui ei oppido praeerat, et P. Atrio equite Romano de conventu Uticensi, et camelis XXII regis abductis, praesidio ibi cum Oppio legato relicto ipse se recipere coepit ad castra.   68. На десет мили от лагера на Сципион се намираше градът Зета68. От Цезар обаче той се намираше по-надалеч, в противоположна посока, на осемнадесет мили разстояние. Там Сципион изпрати два легиона за продоволствие. Като узна за това от един дезертьор, Цезар премести своя лагер от равнината на хълма, т.е. на по-сигурна и безопасна позиция, и остави там гарнизон, а самият той по време на четвъртата нощна стража69 мина с войските си покрай неприятелския лагер и превзе града. Там той узна, че легионите на Сципион са отишли надалеч в околностите за продоволствие. Когато обаче се опита и сам той да се отправи нататък, забеляза, че на помощ на тези легиони бързат да се притекат всички неприятелски сили. Това забави неговата атака... Той се задоволи с това да вземе в плен близкия приятел на Сципион, римския конник Гай Минуций Регин, някогашен комендант на този град, и Публий Атрий, римския конник и члена на съвета на римските граждани в Утика, като също тъй отведе двадесет и две камили, притежание на цар Юба. След като остави там гарнизон под командуването на своя легат Опий, Цезар започна да се оттегля обратно по посока на своя лагер.
[69] Cum iam non longe a castris Scipionis abesset, quae eum necesse erat praetergredi, Labienus Afraniusque cum omni equitatu levique armatura ex insidiis adorti agmini eius extremo se offerunt atque ex collibus proximis exsistunt. Quod postquam Caesar animum advertit, equitibus suis hostium vi oppositis sarcinas legionarios in acervum iubet comportare atque celeriter signa hostibus inferre. Quod postquam coeptum est fieri, primo impetu legionum equitatus et levis armatura hostium nullo negotio loco pulsa et deiecta est de colle. Cum iam Caesar existimasset hostes pulsos deterritosque finem lacessendi facturos et iter coeptum pergere coepisset, iterum celeriter ex proximis collibus erumpunt atque eadem ratione qua ante dixi in Caesaris legionarios impetum faciunt Numidae levisque armaturae mirabili velocitate praediti, qui inter equites pugnabant et una pariterque cum equitibus accurrere et refugere consueverant. Cum hoc saepius facerent et proficiscentes Iulianos insequerentur, refugerent instantes, propius non accederent et singulari genere pugnae uterentur eosque iaculis convulnerare satis esse existimarent, Caesar intellexit nihil aliud eos conari nisi ut se cogerent castra eo loco ponere, ubi omnino aquae nihil esset, ut exercitus ieiunus, qui a quarta vigilia usque ad horam X diei nihil gustasset, ac iumenta siti perirent.   69. Когато Цезар беше вече недалеч от лагера на Сципион, покрай който трябваше да мине, Лабиен и Афраний с цялата си конница и лековъоръжените си войници се появиха, нахвърляха се от засада върху неговия ариергард и изскочиха от най-близките хълмове. Като забеляза това, Цезар изпрати своята конница срещу неприятелите, а на легионските войници заповяда да натрупат своя багаж накуп и бързо да предприемат атака срещу противника. След като това беше започнало да се привежда в изпълнение, още при първия напор на легионите конницата на неприятеля и неговата лековъоръжена пехота бяха изтласкани без особени усилия от позициите им и прогонени от хълма. Цезар вече смяташе, че неприятелите, разбити и наплашени, ще престанат да го атакуват, и затова продължи своя поход, когато отново от най-близките хълмове изскочиха и по същия начин, както посочих и преди това, се втурнаха в атака срещу легионските бойци на Цезар нумидийците и лековъоръжените пехотинци. Отличавайки се с необикновена бързина, те бяха свикнали да се сражават между конниците и заедно с тях и едновременно с тях да се втурват в атака и да се оттеглят. Те правеха това често, като атакуваха Юлиевите войници по време на тяхното движение и се връщаха обратно, бягайки, когато ги притиснеха с контраатака. Изобщо те не се приближаваха, а се сражаваха по своеобразен начин и се задоволяваха с това да нанасят рани отдалеч с метателни копия. Цезар схвана, че единствената цел на техните опити е да го принудят да разположи лагера си на съвсем безводно място, тъй че неговата изгладняла войска, която от четвъртата нощна стража до десет часа70 не бе вкусила никаква храна, да загине от жажда заедно с товарните животни.
[70] Cum iam ad solis occasum esset, et non totos C passus in horis IIII esset progressus, equitatu suo propter equorum interitum extremo agmine remoto legiones in vicem ad extremum agmen evocabat. Ita vim hostium placide leniterque procedens per legionarium militem commodius sustinebat. Interim equitum Numidarum copiae dextra sinistraque per colles praecurrere coronaeque in modum cingere multitudine sua Caesaris copias, pars agmen extremum insequi. Caesaris interim non amplius III aut IIII milites veterani si se convertissent et pila viribus contorta in Numidas infestos coniecissent, amplius duum milium numero ad unum terga vertebant ac rursus ad aciem passim conversis equis se colligebant atque in spatio consequebantur et iacula in legionarios coiciebant. Ita Caesar modo procedendo modo resistendo tardius itinere confecto noctis hora prima omnes suos ad unum in castra incolumes sauciis X factis reduxit. Labienus circiter CCC amissis, multis vulneratis ac defessis, instando omnibus ad suos se recepit. Scipio interim legiones productas cum elephantis quos ante castra in acie terroris gratia in conspectu Caesaris collocaverat, reducit in castra.   70. Вече наближаваше залез слънце, а Цезар се придвижи за четири часа само на непълни сто римски крачки. Затова той изтегли от ариергарда конницата вследствие на загубите на коне и започна да поставя като нейна смяна легионите. Под закрилата на легионерите за него беше по-лесно да издържа неприятелските атаки и по този начин той продължаваше да се движи напред спокойно и бавно. През това време нумидийските конни отряди започнаха да изскачат от хълмовете отляво и отдясно и да обкръжават войската на Цезар като в обръч, а част от тях да атакуват неговия ариергард. И ако в това време трима или четирима от Цезаровите ветерани се обръщаха и с всички сили мятаха копията си срещу настъпващите нумидийци, то последните - всички до един и на брой повече от двеста души, обръщаха гръб да бягат, но след това, като насочваха отново конете си срещу Цезаровата войска, събираха се на разни места, последваха на известно разстояние легионерите и ги обстрелваха със своите метателни копия. По такъв начин Цезар ту се придвижваше напред, ту се спираше и като завърши твърде късно своя поход, в един часа през нощта71 доведе всички свои войници здрави и читави в своя лагер с изключение на десет души ранени. Лабиен загуби триста души убити, много бяха ранени и всички негови войници изтощени вследствие на ожесточените и упорити атаки и се завърна също при главните си бойни сили. През това време Сципион, който изведе своите легиони със слоновете и беше поставил последните пред лагера пред очите на Цезар с цел да изплаши неговите войници, отведе също своите войски обратно в лагера.
[71] Caesar contra eiusmodi hostium genera copias suas non ut imperator exercitum veteranum victoremque maximis rebus gestis, sed ut lanista tirones gladiatores condocefacere: quot pedes se reciperent ab hoste et quemadmodum obversi adversariis et in quantulo spatio resisterent, modo procurrerent modo recederent comminarenturque impetum, ac prope quo loco et quemadmodum tela mitterent praecipere. Mirifice enim hostium levis armatura anxium exercitum nostrum atque sollicitum habebat, quia et equites deterrebat proelium inire propter equorum interitum, quod eos iaculis interficiebat, et legionarium militem defatigabat propter velocitatem: gravis enim armaturae miles simulatque ab eis insectatus constiterat in eosque impetum fecerat, illi veloci cursu periculum facile vitabant.   71. Заставен да се сражава срещу толкова разнородни неприятелски сили, Цезар трябваше не като пълководец да предвожда своята войска от ветерани, войска, която беше извоювала толкова славни победи в най-тежки сражения, а като обикновен учител по фехтовка да обучава своите новаци - гладиатори, на колко крачки трябва да отстъпват пред противника, как трябва да застават срещу него, на какво разстояние да оказват съпротива, кога да се оттеглят и кога да заплашват с настъпление, от какво място и по какъв начин да хвърлят копията си. Трудността беше там, че неприятелската лековъоръжена пехота тревожеше и безпокоеше нашата войска, тъй като тя сплашваше нашата конница да влезе в бой вследствие на избиването на конете, а нашите легионски войници тя изтощаваше със своята бързина. А когато атакуваните от нея наши тежковъоръжени войници се спираха и пристъпваха към контраатака, те побягваха бързо и по този начин се спасяваха от грозящата ги опасност.
[72] Quibus ex rebus Caesar vehementer commovebatur, quod quotienscumque proelium erat commissum, equitatu suo sine legionario milite hostium equitatui levique armaturae eorum nullo modo par esse poterat. Sollicitabatur autem his rebus, quod nondum legiones hostium cognoverat, et quonam modo sustinere se posset ab eorum equitatu levique armatura, quae erant mirifica, si legiones quoque accessissent. Accedebat etiam haec causa quod elephantorum magnitudo multitudoque militum animos detinebat in terrore. Cui uni rei tamen invenerat remedium. Namque elephantos ex Italia transportari iusserat, quos et miles nosset speciemque et virtutem bestiae cognosceret, et cui parti corporis eius telum facile adigi posset, ornatusque ac loricatus cum esset elephans, quae pars corporis eius sine tegmine nuda relinqueretur, ut eo tela conicerentur; praeterea ut iumenta bestiarum odorem stridorem speciem consuetudine capta earum non reformidarent. Quibus ex rebus largiter erat consecutus. Nam et milites bestias manibus pertractabant earumque tarditatem cognoscebant, equitesque in eos pila praepilata coiciebant, atque in consuetudinem equos patientia bestiarum adduxerat.   72. Цезар се тревожеше толкова повече от тези неща, тъй като всеки път, когато се завързваше сражение, той без поддръжката на своите легионски войници по никакъв начин не можеше да премери силите си с конницата и лековъоръжената пехота на противника. Това още повече го безпокоеше и за това, че той все още не беше имал сблъсък с неприятелските легиони и не можеше да си представи по какъв начин би могъл да издържи срещу тяхната конница и леката им пехота, които бяха действително забележителни, особено ако към тях се прибавеха още и легионите. Свръх всичко това се прибавяше и тази причина, че огромният ръст на слоновете и тяхната многобройна маса продължаваха да ужасяват нашите войници. Срещу това обаче Цезар скоро откри лечебно средство. Той заповяда да бъдат доведени от Италия слонове, за да могат нашите войници да се запознаят и свикнат с външния вид и с особеностите на нрава на тези животни и да узнаят в коя част на тялото им могат лесно да забият копие и коя част остава дори и тогава непокрита, когато слонът е защитен и облечен с броня, та да могат там да насочват копията си. Освен това трябваше и конете да се приучат към миризмата, рева и външния вид на тези животни, така че да престанат да се плашат от тях. По този начин Цезар спечели много. Неговите войници пипаха тези животни с ръцете си и се убеждаваха в тяхната бавност, а конниците хвърляха срещу тях копия с притъпени остриета, пък и конете свикнаха с тези животни благодарение на това, че тяхната търпеливост ги привличаше.
[73] Ob has causas quas supra commemoravi solli citabatur Caesar tardiorque et consideratior erat factus et ex pristina bellandi consuetudine celeritateque excesserat. Neque mirum: copias enim habebat in Gallia bellare consuetas locis campestribus et contra Gallos homines apertos minimeque insidiosos, qui per virtutem, non per dolum dimicare consuerunt; tum autem erat ei laborandum ut consuefaceret milites hostium dolos insidias artificia cognoscere, et quid sequi, quid vitare conveniret. Itaque quo haec celerius conciperent, dabat operam ut legiones non in uno loco contineret, sed per causam frumentandi huc atque illuc rapsaret, ideo quod hostium copias ab se suisque vestigium non discessuras existimabat. Atque post diem tertium productis accuratius suis copiis sicut instruxerat, propter hostium castra praetergressus aequo loco invitat ad dimicandum. Postquam eos abhorrere videt, reducit sub vesperum legiones in castra.   73. Поради тези причини, които споменах по-горе, Цезар се вълнуваше и стана по-бавен и много предпазлив, като изостави предишната бързина, с която беше свикнал да извършва военни действия. И в това няма нищо чудно: войските, които сега бяха под негово командуване, бяха привикнали да воюват в Галия на равен терен срещу галите, хора с открит нрав и съвсем не коварни. Те бяха свикнали да се сражават с храброст, а не с коварство. След това той трябваше да проучи своите войници да се ориентират сами в измамните коварни и лукави похвати на неприятелите и да решават какво да правят и какво следва да избягват. И затова, за да усвоят те по-бързо тези неща, Цезар се стараеше да не задържа легионите си на едно и също място, а под предлог, че трябва да си набавят продоволствие, ги местеше насам и нататък. И той беше убеден, че неприятелските войски няма да отстъпят нито крачка от него. И още на третия ден изведе своята войска в пълен боен ред и запазвайки й боевото настроение, той мина край неприятелския лагер, като предизвикваше противника на бой на удобна за него позиция. Като видя обаче, че неприятелите отбягват сражение, той привечер отведе отново своите легиони в лагера.
[74] Legati interim ex oppido Vaga quod finitimum fuit Zetae, cuius Caesarem potitum esse demonstravimus, veniunt. Petunt obsecrant ut sibi praesidium mittat: se res complures quae utiles bello sint administraturos. Per id tempus + deorum voluntate studioque erga Caesarem transfuga suos cives facit certiores + Iubam regem celeriter cum copiis suis, antequam Caesaris praesidium eo perveniret, ad oppidum adcucurrisse atque advenientem multitudine circumdata eo potitum omnibusque eius oppidi incolis ad unum interfectis dedisse oppidum diripiendum delendumque militibus.   74. През това време дойдоха пратеници от Вара72, град, който беше съседен на града Зета и който, както вече посочихме, беше завзет от Цезар. Те настоятелно го умоляваха и просто заклеваха да им изпрати гарнизон, като от своя страна обещаваха да му доставят много неща, необходими и от полза за воденето на войната... Приблизително по това време... по волята на боговете и поради благоразположението си към Цезар един дезертьор осведоми своите съграждани, че цар Юба с цялата си войска атакувал града, още преди гарнизонът на Цезар да можел да пристигне там, и като го обкръжил с цялата маса на своята войска, веднага го превзел, жителите му избил до крак, а самия град предоставил на своите войници да бъде огромен и разрушен.
[75] Caesar interim lustrato exercitu a. d. XII Kal. April. postero die productis universis copiis processus ab suis castris milia passuum V, a Scipionis circiter duum milium interiecto spatio, in acie constitit. Postquam satis diu adversarios ab se ad dimicandum invitatos supersedere pugnae animadvertit, reducit copias posteroque die castra movet atque iter ad oppidum Sassuram, ubi Scipio Numidarum habuerat praesidium frumentumque comportaverat, ire contendit. Quod ubi Labienus animadvertit, cum equitatu levique armatura agmen eius extremum carpere coepit atque ita lixarum mercatorumque qui plostris merces portabant, sarcinis interceptis addito animo propius audaciusque accedit ad legiones, quod existimabat milites sub onere ac sub sarcinis defatigatos pugnare non posse. Quae res Caesarem non fefellerat: namque expeditos ex singulis legionibus trecenos milites esse iusserat. Itaque eos in equitatum Labieni immissos turmis suorum suppetias mittit. Tum Labienus conversis equis signorum conspectu perterritus turpissime fugere contendit. Multis eius occisis, compluribus vulneratis milites legionarii ad sua se recipiunt signa atque iter inceptum ire coeperunt. Labienus per iugum summum collis dextrorsus procul subsequi non destitit.   75. През това време на дванадесетия ден преди априлските календи73 Цезар извърши преглед на своята войска, а на следния ден изведе всичките свои бойни сили от лагера, придвижи се на разстояние пет мили от него и се установи в боен ред на разстояние от около две мили от лагера на Сципион. След като забеляза обаче, че неприятелите, които той вече отдавна предизвикваше да започнат сражение, отбягват това, Цезар върна войската си обратно, а на следния ден вдигна своя лагер и се отправи към града Сарсура74, където Сципион имаше свой гарнизон, съставен от нумидийци, и беше складирал голямо количество жито. Щом Лабиен забеляза това, той започна да безпокои със своята конница и с лековъоръжената си пехота ариергарда на Цезар. След като по този начин завзе известна част от военния багаж на обозната прислуга и на търговците, които пренасяха своите стоки с товарни коли, той се окуражи и започна по-дръзко да се доближава до нашите; предполагаше, че нашите войници, натоварени с багаж и изморени от носенето на военните си принадлежности, не ще могат да се сражават. Но Цезар предвиди това и заповяда от всеки легион да се отделят по триста войника без багаж, напълно готови за бой. Именно тях той изпрати да се притекат на помощ на ескадроните от неговата конница и със задружни сили да нападнат конницата на Лабиен. Тогава Лабиен, още щом съгледа знамената на нашите легиони, свърна конете си изплашен и побърза да удари на най-срамно бягство. А нашите легионски войници, след като избиха и изпонараниха още повече негови войници, се завърнаха в частите си, за да продължат започнатия поход. А Лабиен в това време не преставаше да се движи след тях отдалеч по хребета на планинското възвишение, придържайки се към дясната страна.
[76] Postquam Caesar ad oppidum Sassuram venit, inspectantibus adversariis interfecto praesidio Scipionis, cum suis auxilium ferre non auderent, fortiter repugnante P. Cornelio evocato Scipionis qui ibi praeerat atque a multitudine circumvento interfectoque oppido potitur atque ibi frumento exercitui dato postero die ad oppidum Thysdram pervenit. In quo Considius per id tempus fuerat cum grandi praesidio cohorteque sua gladiatorum. Caesar oppidi natura perspecta aquae inopia ab oppugnatione eius deterritus protinus profectus circiter milia passuum IIII ad aquam facit castra atque inde quarta vigilia egressus redit rursus ad ea castra quae ad Aggar habuerat. Idem facit Scipio atque in antiqua castra copias reducit.   76. След като пристигна в град Сарсура, Цезар унищожи пред очите на противника Сципионовия гарнизон, на който не посмяха да се притекат на помощ дори неговите другари, въпреки храбрата съпротива на неговия командир, Сципионовия ветеран доброволец Публий Корнелий, който в края на краищата беше обкръжен от множество войници и убит. Цезар завладя града и там раздаде на войската си жито, а на следния ден пристигна в Тиздра. В него по това време с голям гарнизон от свои войски и с цяла кохорта от собствени гладиатори се намираше Консидий. Като огледа местоположението на града, Цезар се отказа от неговата обсада поради недостиг от вода, потегли отново на поход, измина четири мили и се разположи на лагер при вода. А оттам, като се изтегли по време на четвъртата нощна стража се завърна обратно в онзи свой лагер, който той имаше при Агар. Същото стори и Сципион, като и той върна своите войски в стария си лагер.
[77] Thabenenses interim qui sub dicione et potestate Iubae esse consuessent in extrema eius regni regione maritima locati, interfecto regio praesidio legatos ad Caesarem mittunt, rem [male] gestam docent, petunt orantque ut suis fortunis populus Romanus quod bene meriti essent, auxilium ferret. Caesar eorum consilio probato Marcium Crispum tribus cum cohortibus et sagittariis tormentisque compluribus praesidio Thabenam mittit. Eodem tempore ex legionibus omnibus milites qui aut morbo impediti aut commeatu dato cum signis non potuerant ante transire in Africam, ad milia IIII, equites CCCC, funditores sagittariique mille uno commeatu Caesari occurrerunt. Itaque cum his copiis et omnibus legionibus eductis, sicut erat instructus, V[III] milibus passuum ab suis castris, ab Scipionis vero II passuum longe constitit in campo.   77. Междувременно жителите на града Табена75, които бяха подчинени и подвластни на цар Юба и населяваха най-отдалечената крайморска област от царството му, внезапно избиха царския гарнизон и изпратиха пратеници при Цезар. Като му съобщаваха за онова, което бяха извършили, те го умоляваха настоятелно да им се притече на помощ в тежкото положение, в което се намираха, за техните заслуги към римския народ. Цезар одобри тяхната постъпка и изпрати гарнизон на Табена Марций Крисп с три кохорти, стрелци и много метателни оръжия. По същото време при Цезар пристигнаха с четвърти транспорт около четири хиляди войници от всички легиони, които, възпрепятствувани от болест или понеже ползуваха отпуск, не можеха да се прехвърлят по-рано в Африка заедно със своите части, също така и с четиристотин конници и хиляди прашкари и стрелци. И тъй сега Цезар изведе всички тези сили и легиони в пълен боен ред и се разположи на пет мили от своя лагер и на две мили от лагера на Сципион.
[78] Erat oppidum infra castra Scipionis nomine Tegea, ubi praesidium equestre circiter II milium numero habere consuerat. Eo equitatu dextra sinistra derecto ab oppidi lateribus ipse legiones ex castris eductas atque in iugo inferiore instructas non longius fere mille passus ab suis munitionibus progressus in acie constituit. Postquam diutius in uno loco Scipio commorabatur et tempus diei in otio consumebatur, Caesar equitum turmas suorum iubet in hostium equitatum qui ad oppidum in statione erant, facere impressionem levemque armaturam sagittarios funditoresque eodem submittit. Quod ubi coeptum est fieri et equis concitatis Iuliani impetum fecissent, Pacideius suos equites exporrigere coepit in longitudinem, ut haberent facultatem turmas Iulianas circumeundi, et nihilo minus fortissime acerrimeque pugnare. Quod ubi Caesar animadvertit, CCC quos ex legionibus habere expeditos consuerat, ex legione quae proxima ei proelio in acie constiterat, iubet equitatui succurrere. Labienus interim suis equitibus auxilia equestria submittere sauciisque ac defatigatis integros recentioribusque viribus equites subministrare. Postquam equites Iuliani CCCC vim hostium ad IIII milia numero sustinere non poterant et ab levi armatura Numidarum vulnerabantur minutatimque cedebant, Caesar alteram alam mittit qui satagentibus celeriter occurrerent. Quo facto sui sublati universi in hostes impressione facta in fugam adversarios dederunt; multis occisis, compluribus vulneratis insecuti per III milia passuum usque ad collem hostibus adactis se ad suos recipiunt. Caesar in horam X commoratus, sicut erat instructus, se ad sua castra recepit omnibus incolumibus. In quo proelio Pacideius graviter pilo per cassidem caput ictus compluresque duces ac fortissimus quisque interfecti vulneratique sunt.   78. Наблизо до лагера на Сципион се намираше град на име Тегеа76, където той обикновено поддържаше конен гарнизон от около две хиляди души. Тази конница Сципион разположи вляво и вдясно от двете страни на града, а сам изведе от своя лагер регионите, построи ги в ниската част на хребета и с тях измина не повече от хиляди крачки от своите укрепления. Тъй като обаче Сципион се бавеше твърде дълго на едно място и целият ден изминаваше в бездействие, Цезар заповяда на своите ескадрони да атакуват неприятелската конница, която беше на стража до града, като в подкрепа на ескадроните изпрати и лековъоръжената пехота, стрелци и прашкарите. Когато Цезаровите конници в изпълнение на неговата заповед пришпориха конете си и се впуснаха в атака, Пацидий започна да разтяга своите конници в дължина, за да могат те не само да обкръжат Цезаровите ескадрони, но не по-малко и да се сражават най-храбро и пламенно. Щом забеляза това, Цезар заповяда на онези триста облекчени от военен багаж души, които той имаше обичай да държи във всеки легион, от онзи легион, който на боевата линия беше разположен най-близо от всички до него, да окажат помощ на конницата. В същото време Лабиен изпращаше на своите конници непрекъснато конни подкрепления и заменяше ранените и изтощените с нови свежи сили. Цезаровите конници, на брой четиристотин души, не можаха да издържат на напора на неприятелите, които бяха четири хиляди души на брой, и понеже страдаха от раните, които им нанасяха лековъоръжените нумидийци, започнаха малко по малко да отстъпват. Тогава Цезар изпрати друг ескадрон, за да може да окаже по-скоро помощ на изпадналите в тежко положение. Това повдигна техния дух, те всички до един атакуваха противника и го обърнаха в бягство. След като избиха мнозина и изпораниха още повече неприятели, те ги преследваха на разстояние от три мили чак до самия хълм и едва тогава се завърнаха при своите другари. А Цезар, като остана там до десет часа77, се завърна в своя лагер без загуби и в пълен боен ред. В това сражение Пацидий бе ранен тежко в главата с копие през шлема. Паднаха също тъй много убити и ранени командири и храбри войници.
[79] Postquam nulla condicione cogere adversarios poterat, ut in aequum locum descenderent legionumque periculum facerent, neque ipse propius hostem castra ponere propter aquae penuriam se posse animadvertebat, adversarios non virtute eorum confidere, sed aquarum inopia fretos despicere se intellexit, II Non. Apr. tertia vigilia egressus, ab Aggar XVI milia nocte progressus, ad Thapsum ubi Vergilius cum grandi praesidio praeerat, castra ponit oppidumque eo die circummunire coepit locaque idonea opportunaque complura praesidiis occupare, hostes ne intrare ad se ac loca interiora capere possent. Scipio interim cognitis Caesaris consiliis ad necessitatem adductus dimicandi, ne per summum dedecus fidissimos suis rebus Thapsitanos et Vergilium amitteret, confestim Caesarem per superiora loca consecutus milia passuum VIII a Thapso binis castris consedit.   79. Тъй като Цезар, не успя по никакъв начин да принуди противниците да се спуснат на равно място и изложат на опасност своите легиони, пък и самият той поради липса на вода не можеше да се разположи на лагер по-близо до неприятеля, той схвана, че противниците не са толкова уверени в своята храброст, колкото разчитат на липсата на вода, и затова се отнасят с пренебрежение към него. Като потегли по време на третата нощна стража78 в навечерието на априлските нони79 и като се придвижи на десет мили разстояние от Агар, Цезар се разположи на лагер при Тапс, където се намираше Вергилий начело на голям гарнизон. Още на същия ден Цезар започна да обкръжава града с обсадни съоръжения, да завзема с щурмовите си отряди много от удобните и изложени на нападение пунктове, за да не могат неприятелите да стигнат до него и да завземат неговите вътрешни укрепления. През това време Сципион, като узна намеренията на Цезар, се убеди най-после, че вече е необходимо да започне сражение, за да не би да загуби най-позорно като верни привърженици на своето дело жителите на град Тапс и Вергилий. Предвид на това Сципион се спусна веднага да преследва Цезар по планинските височини и се разположи на два лагера на разстояние осем мили от Тапс.
[80] Erat stagnum salinarum inter quod et mare angustiae quaedam non amplius mille et D passus intererant; quas Scipio intrare et Thapsitanis auxilium ferre conabatur. Quod futurum Caesarem non fefellerat. Namque pridie in eo loco castello munito ibique III… praesidio relicto ipse cum reliquis copiis lunatis castris Thapsum operibus circummunivit. Scipio interim exclusus ab incepto itinere supra stagnum postero die et nocte confecta caelo albente non longe a castris praesidioque quod supra commemoravi md passibus ad mare versus consedit et castra munire coepit. Quod postquam Caesari nuntiatum est, milite ab opere deducto, castris praesidio Asprenate pro consule cum legionibus duabus relicto ipse cum expedita copia in eum locum citatim contendit, classisque parte ad Thapsum relicta reliquas naves iubet post hostium tergum quam maxime ad litus adpelli signumque suum observare, quo signo dato subito clamore facto ex improviso hostibus aversis incuterent terrorem, ut perturbati ac perterriti respicere post terga cogerentur.   80. Там имаше солено езеро, а между него и морето се намираше теснина, която не беше широка повече от шестотин римски крачки. Тъкмо през тази теснина искаше да мине Сципион, за да окаже помощ на жителите на Тапс. Цезар обаче предвиди това и още предишния ден80 построи форт, като остави там гарнизон от три кохорти, а сам той с останалите си войски се разположи в лагер, който имаше форма на луна при Тапс, и започна да го обкръжава от всички страни с укрепителни съоръжения. През това време Сципион, след като претърпя неуспех в това, което бе замислил, на следния ден извърши преход през нощта на север от блатото и на разсъмване се спря недалеч (на шестотин крачки по посока на морето) от споменатия по-горе лагер и гарнизон и започна да укрепява своя лагер. След като това бе съобщено на Цезар, той отведе войниците си от тази работа, остави за прикритие на лагера проконсула Аспреннат81 с два легиона, а сам той с облекчена от военен багаж войска потегли бързо нататък. Част от флотата си остави при Тапс, а на останалите кораби заповяда да акостират по възможност на самия бряг - в тила на неприятелите - и да следят за неговия сигнал. Щом като този сигнал се подадел, те трябвало веднага неочаквано да нападнат с дружен вик и да внушат откъм тила страх у противника, тъй че той, като се обърка и изпадне в паника, да бъде принуден да се озърта назад.
[81] Quo postquam Caesar pervenit et animadvertit aciem pro vallo Scipionis [contra] elephantis dextro sinistroque cornu collocatis, et nihilo minus partem militum castra non ignaviter munire, ipse acie triplici collocata, legione X + secundaque dextro cornu, VIII et VIIII sinistro oppositis, quinque legiones + in quarta acie ad ipsa cornua quinis cohortibus contra bestias collocatis, sagittariis funditoribus in utrisque cornibus dispositis, levique armatura inter equites interiecta, ipse pedibus circum milites concursans virtutesque veteranorum proeliaque superiora commemorans blandeque appellans animos eorum excitabat. Tirones autem qui numquam in acie dimicassent, hortabatur ut veteranorum virtutem aemularentur eorumque famam locum nomen victoria parta cuperent possidere.   81. Когато Цезар пристигна там и забеляза, че бойната линия на Сципион се намира пред вала и че слоновете са разположени на левия и на десния фланг, че при това част от войниците укрепяват много усилено лагера, то и той самият построи войските си в троен боен ред. При това на десния фланг стояха срещу неприятеля десетият и деветият легион, на левия - тринадесетият и четиринадесетият. А на четвъртата бойна линия до самите флангове бяха поставени срещу слоновете по пет кохорти от петия легион, стрелците и прашкарите бяха разположени по двата фланга, а лековъоръжената пехота беше поместена между конниците. Самият Цезар лично започна да обхожда пеша редиците на войниците и като им припомни, обръщайки се към тях ласкаво, за проявената от ветераните храброст и за предишните сражения, подбуждаше техния боен дух. А новобранците, които не бяха участвували още в сражение, той насърчаваше да се състезават по храброст с ветераните и ги подканваше да се стремят към победа и по този начин да извоюват тяхната слава, положение и име.
[82] Itaque in circumeundo exercitu animadvertit hostes circa vallum trepidare atque ultro citroque pavidos concursare et modo se intra portas recipere, modo inconstanter immoderateque prodire. Cum idem a pluribus animadverti coeptum esset, subito legati evocatique obsecrare Caesarem ne dubitaret signum dare: victoriam sibi propriam a dis immortalibus portendi. Dubitante Caesare atque eorum studio cupiditatique resistente sibique eruptione pugnari non placere clamitante, etiam atque etiam aciem sustentante, subito dextro cornu iniussu Caesaris tubicen a militibus coactus canere coepit. Quo facto ab universis cohortibus signa in hostem coepere inferri, cum centuriones pectore adverso resisterent vique continerent milites ne iniussu imperatoris concurrerent, nec quicquam proficerent.   82. И тъй, още докато обхождаше бойните редици, Цезар забеляза, че неприятелите се суетят неспокойно в своя вал, че бягат изплашени насам и нататък, като ту се връщат към вратите, ту без ред и без да спазват дисциплината, се показват навън. Когато това започна да се забелязва и от повечето Цезарови бойци, легатите и ветераните доброволци веднага започнаха да молят Цезар настойчиво да даде без колебание сигнал за бой. Безсмъртните богове - казваха те - му предвещават пълна победа. Цезар обаче продължаваше да се колебае и да се противи на тяхното горещо желание, като викаше на висок глас, че не желае битка, и все повече и повече задържаше своите бойни редици, когато отведнъж без негова заповед на дясното крило тръбачът, заставен от войниците започна да свири сигнал за атака. При този сигнал всички кохорти се понесоха със знамената си срещу неприятелите, въпреки че центурионите им преграждаха пътя с гърдите си и със сила задържаха тяхната самоволна атака, без заповед на главнокомандуващия. Това беше обаче вече безполезно.
[83] Quod postquam Caesar intellexit incitatis militum animis resisti nullo modo posse, signo Felicitatis dato equo admisso in hostem inter principes ire contendit. A dextro interim cornu funditores sagittariique concita tela in elephantos frequenter iniciunt. Quo facto bestiae stridore fundarum, lapidum plumbique + itata + perterritae sese convertere et suos post se frequentes stipatosque proterere et in portas valli semifactas ruere contendunt. Item Mauri equites qui in eodem cornu elephantis erant praesidio, deserti praecipites fugiunt. Ita celeriter bestiis circumitis legiones vallo hostium sunt potitae, et paucis acriter repugnantibus interfectisque reliqui concitati in castra, unde pridie erant egressi, confugiunt.   83. Когато Цезар разбра, че по никакъв начин не може да устои на възбудените духове на войниците, той подаде паролата щастлив успех, пришпори коня си и се устреми бързо в първите редици срещу неприятеля. През това време прашкарите и стрелците от дясното крило обсипваха със снаряди и стрели слоновете. Животните, подплашени от фученето на прашките и от попаденията на каменните и оловните снаряди, се обърнаха в обратна посока, стъпкваха пред себе си много струпали се войници и бързаха да се втурнат бурно през недовършените врати на вала. Също тъй и мавританските конници, които се намираха на същото крило като охрана на слоновете, сега, когато останаха сами, първи удариха на бягство. По този начин легионите, като обкръжиха бързо животните, завладяха неприятелския вал и избиха онези малобройни храбреци, които се опитваха да се защитават. Останалите се спасиха бързо с бягство в лагера, от който бяха излезли ден преди това.
[84] Non videtur esse praetermittendum de virtute militis veterani V legionis. Nam cum in sinistro cornu elephans vulnere ictus et dolore concitatus in lixam inermem impetum fecisset eumque sub pede subditum dein genu innixus pondere suo proboscide erecta vibrantique stridore maximo premeret atque enecaret, miles hic non potuit pati quin se armatus bestiae offerret. Quem postquam elephans ad se telo infesto venire animadvertit, relicto cadavere militem proboscide circumdat atque in sublime extollit. Armatus qui in eiusmodi periculo constanter agendum sibi videret, gladio proboscidem qua erat circumdatus, caedere quantum viribus poterat non destitit. Quo dolore adductus elephans milite abiecto maximo cum stridore cursuque conversus ad reliquas bestias se recepit.   84. Не е редно, струва ми се, да се отмине с мълчание храбростта на един войник ветеран от петия легион: когато на лявото крило един ранен, разярен от болка слон се втурна срещу един невъоръжен обозен прислужник, повали го под краката си, а след това с коляното и цялата тежест на тялото си, изправил нагоре хобота си и с най-силен рев, започна да го души, тогава този наш храбрец не можа да се стърпи и с оръжие в ръка се хвърли срещу слона. Слонът, като забеляза, че срещу него се насочва човек с оръжие в ръка и готов за бой, остави мъртвата си жертва, обви войника с хобота си и го вдигна високо нагоре. Въоръженият наш войник разбра добре, е при подобна смъртна опасност трябва да действува със също такава твърдост и мъжество, с каквато е нападнат; затова с всички сили, с които разполагаше, заби меча си в хобота, който го обвиваше. От болка слонът захвърли храбрия войник със страшен рев и бягайки назад, се завърна при останалите животни.
[85] Interim Thapso qui erant praesidio, ex oppido eruptionem porta maritima faciunt, et sive ut suis subsidio occurrerent, sive ut oppido deserto fuga salutem sibi parerent, egrediuntur, atque ita per mare umbilici fine ingressi terram petebant. Qui a servitiis puerisque qui in castris erant, lapidibus pilisque prohibiti terram attingere rursus se in oppidum receperunt. Interim Scipionis copiis prostratis passimque toto campo fugientibus confestim Caesaris legiones consequi spatiumque se non dare colligendi. Qui postquam ad ea castra quae petebant perfugerunt, ut refecti castris rursus sese defenderent ducemque aliquem requirerent quem respicerent, cuius auctoritate imperioque rem gererent: – qui postquam animadverterunt neminem ibi esse praesidio, protinus armis abiectis in regia castra fugere contendunt. Quo postquam pervenerunt, ea quoque ab Iulianis teneri vident. Desperata salute in quodam colle consistunt atque armis demissis salutationem more militari faciunt. Quibus miseris ea res parvo praesidio fuit. Namque milites veterani ira et dolore incensi non modo ut parcerent hosti non poterant adduci sed etiam ex suo exercitu inlustres urbanos quos auctores appellabant, compluris aut vulnerarunt aut interfecerunt; in quo numero fuit Tullius Rufus quaestorius qui pilo traiectus consulto a milite interiit; item Pompeius Rufus brachium gladio percussus, nisi celeriter ad Caesarem accucurrisset, interfectus esset. Quo facto complures equites Romani senatoresque perterriti ex proelio se receperunt, ne [a] militibus qui ex tanta victoria licentiam sibi adsumpsissent immoderate peccandi impunitatis spe propter maximas res gestas, ipsi quoque interficerentur. Itaque ii omnes Scipionis milites cum fidem Caesaris implorarent, inspectante ipse Caesare et a militibus deprecante uti eis parcerent, ad unum sunt interfecti.   85. През това време от оставения за отбрана та Тапс гарнизон82 през входа към морето предприеха опит да излязат от града с цел може би да се притекат на помощ на своите другари или пък като изоставят града, да потърсят спасение в бягство. Те успяха да излязат от града, нагазиха в морето до пояс и се отправиха към брега. Но тъй като останалите в лагера роби и младежи, обсипвайки ги с копия и камъни, не им позволиха да стигнат до брега, те се върнаха отново в града. През това време войската на Сципион беше напълно разбита и войници му бягаха разпръснати по цялото поле, а легионите на Цезар ги преследваха непрекъснато и не им даваха възможност да се опомнят и да се съберат. И наистина, след като дотичаха до лагера, към който се стремяха, за да могат да възстановяват силите си, да започнат отново да се защитават, както и да намерят някой отговорен и изтъкнат командир, на чийто авторитет биха могли да се опрат и да продължат военните действия, но като видяха, че там няма никой, на когото да се опрат, те незабавно захвърлиха оръжието си и побързаха да бягат в лагера на цар Юба. Оказа се обаче, че и той е завзет вече от цезарианците. Изгубвайки надежда за своето спасение, те се установиха на един хълм и оттам, като сложиха веднага оръжие, повоенному ни отдадоха чест с мечовете си като победители. Това обаче малко помогна на тези нещастници: не само че не беше възможно озлобените и разярените наши ветерани да бъдат склонни към пощада на противника, но дори и в своята собствена войска те нараниха и убиха няколко видни лица, които смятаха за виновници... Между тях беше бившият квестор Тулий Руф, когото един войник умишлено прониза с копието си. Също и Помпей Руф83, ранен в ръката с меч, ако не беше побързал да избяга при Цезар. Затова мнозина римски конници и сенатори напуснаха полесражението от страх да не бъдат убити от войниците, които, уповавайки се на своите забележителни подвизи, се надяваха на безнаказаност, и сметнаха, че след тази голяма победа всичко им е позволено. И така всички тези Сципионови войници, въпреки че молеха Цезар за милост, бяха избити всички до един пред очите му, колкото и той да молеше своите войници да ги пощадят.
[86] Caesar trinis castris potitus occisisque hostium X milibus fugatisque compluribus se recepit L militibus amissis, paucis sauciis in castra, ac statim ex itinere ante oppidum Thapsum constitit elephantosque LXIIII ornatos armatosque cum turribus ornamentisque capit, captos ante oppidum instructos constituit. Id hoc consilio, si posset Vergilius quique cum eo obsidebantur, rei male gestae suorum indicio a pertinacia deduci. Deinde ipse Vergilium appellavit invitavitque ad deditionem suamque lenitatem et clementiam commemoravit. Quem postquam animadvertit responsum sibi non dare, ab oppido discessit. Postero die divina re facta contione advocata in conspectu oppidanorum milites collaudat totumque exercitum veteranum donavit, praemia fortissimo cuique ac bene merenti pro suggestu tribuit, ac statim inde digressus Rebilo proconsule cum III ad Thapsum legionibus et Cn. Domitio cum duabus Thysdrae ubi Considius praeerat ad obsidendum relictis, M. Messala Uticam ante praemisso cum equitatu, ipse eodem iter facere contendit.   86. Цезар превзе през време на тази битка три лагера84, при което бяха убити от неприятеля десет хиляди души, а още повече бяха обърнати в бягство, а той се завърна в своя лагер, загубвайки петдесет души убити и няколко ранени. И веднага след това, още във време на похода, Цезар се спря пред града Тапс и построи пред него шестдесетте и четири пленени слонове - в цялото тяхно съоръжение и въоръжение, с кули и украшения. Това той направи с цел, за да може чрез това явно доказателство за поражението на Сципион да сломи упорството на Вергилий и на останалите обсадени. След това Цезар се обърна лично към Вергилий, предложи му да се предаде и му припомни своята кротост и милосърдие. Като се убеди, че той няма да му даде отговор, Цезар се оттегли от града. На следния ден той свика своите войници на сбор, принесе тържествено жертвоприношение и пред очите на жителите на града им изказа похвала, раздаде подаръци на ветераните от цялата си войска, а от трибуната раздаде награди на всички, които се бяха отличили с храброст и особени заслуги. След това, като потегли незабавно оттук, той остави проконсула Ребил85 с три легиона при Тапс и Гней Домиций86 с два легиона при Тиздра, където се намираше Консидий, да продължат обсадата. Марк Месала изпрати напред в Утика, закъдето побърза и сам той да потегли.
[87] Equites interim Scipionis qui ex proelio fugerant, cum Uticam versus iter facerent, perveniunt ad oppidum Paradae. ubi cum ab incolis non reciperentur, ideo quod fama de victoria Caesaris praecucurrisset, vi oppido potiti in medio foro lignis coacervatis omnibusque rebus eorum congestis ignem subiciunt atque eius oppidi incolas cuiusque generis aetatisque vivos constrictosque in flammam coiciunt atque ita acerbissimo adficiunt supplicio. Deinde protinus Uticam perveniunt. Superiore tempore M. Cato, quod in Uticensibus propter beneficium legis Iuliae parum suis partibus praesidii esse existimaverat, plebem inermem oppido eiecerat et ante portam Belicam castris fossaque parvula dumtaxat muniverat ibique custodiis circumdatis habitare coegerat; senatum autem oppidi custodia tenebat. Eorum castra ei equites adorti expugnare coeperunt, ideo quod eos Caesaris partibus favisse sciebant, ut eis interfectis eorum pernicie dolorem suum ulciscerentur. Uticenses animo addito ex Caesaris victoria lapidibus fustibusque equites reppulerunt. Itaque posteaquam castra non potuerant potiri, Uticam se in oppidum coniecerunt atque ibi multos Uticenses interfecerunt domosque eorum expugnaverunt ac diripuerunt. Quibus cum Cato persuadere nulla ratione quiret, ut secum oppidum defenderent et caede rapinisque desisterent, et quid sibi vellent sciret, sedandae eorum importunitatis gratia singulis C divisit. Idem Sulla Faustus fecit ac de sua pecunia largitus est unaque cum his ab Utica proficiscitur atque in regnum ire intendit.   87. През това време конниците на Сципион в бягството си след сражението по посока към Утика стигнаха до град Парада87. Жителите на този град отказаха да ги приемат, тъй като до тях вече беше стигнала мълвата за победата на Цезар. Тогава те превзеха града с бой, натрупаха клада на форума от дърва подпалиха в огъня цялото имущество на жителите, а тях, навързани, живи изгориха без разлика на пол и възраст. По този начин ги подложиха на най-мъчително наказание. След това те пристигнаха в Утика. Още преди това обаче Марк Катон, който в лицето на жителите на Утика очакваше малко подкрепа за своята партия вследствие на изгодите, които им предлагаше Юлиевият закон88, прогони от града невъоръжената плебейска маса и я принуди да живее под стража пред т.нар. Военни врати89 в един лагер, който беше укрепен само с малък ров и укрепителни съоръжения, а пък членовете на градския сенат арестува и задържа под охрана. Върху техния лагер връхлетяха конници и знаейки, че жителите на Утика са благоразположени към партията на Цезар, се заеха да превземат лагера с щурм, та като ги избият, поне с тяхната гибел да отмъстят за своя позор. Жителите на Утика обаче, въодушевени от победата на Цезар, с камъни и сопи отбиха нападението на неприятелските конници. И така, понеже те не успяха да завладеят лагера, нахвърлиха се върху самия град и избиха много негови жители, а техните жилища завзеха и разграбиха. Като по никакъв начин не можа да ги убеди да се откажат от избиванията и грабежите и да се заемат заедно с него да защитават града, макар че обеща да изпълни техните желания и да усмири тяхната жестокост, на всеки Сципионов конник раздаде по сто сестерции. Същото направи и Сула Фауст90 и раздаде също по сто сестерции от собствени средства на всеки, а след това заедно с тях напусна Утика и потегли на път към царството на Юба.
[88] Complures interim ex fuga Uticam perveniunt. Quos omnes Cato convocatos una cum CCC, qui pecuniam Scipioni ad bellum faciendum contulerant, hortatus ut servitia manu mitterent oppidumque defenderent. Quorum cum partem adsentire, partem animum mentemque perterritam atque in fugam destinatam habere intellexisset, amplius de ea re agere destitit navesque his attribuit, ut in quas quisque partes vellet proficisceretur. Ipse omnibus rebus diligentissime constitutis, liberis suis L. Caesari qui tum ei pro quaestore fuerat commendatis, et sine suspicione, vultu atque sermone quo superiore tempore usus fuerat dum dormitum isset, ferrum intro clam in cubiculum tulit atque ita se traiecit. Qui cum anima nondum exspirata concidisset, [et] impetu facto in cubiculum ex suspicione medicus familiaresque continere atque volnus obligare coepissent, ipse suis manibus vulnus crudelissime divellit atque animo praesenti se interemit. Quem Uticenses quamquam oderant partium gratia, tamen propter eius singularem integritatem et quod dissimillimus reliquorum ducum fuerat quodque Uticam mirificis operibus munierat turribusque auxerat, sepultura adficiunt. Quo interfecto L. Caesar ut aliquid sibi ex ea re auxilii pararet convocato populo contione habita cohortatus omnes ut portae aperirentur: se in C. Caesaris clementia magnam spem habere. Itaque portis patefactis Utica egressus Caesari imperatori obviam proficiscitur. Messala, ut erat imperatum, Uticam pervenit omnibusque portis custodias ponit.   88. През това време в Утика пристигнаха мнозина от избягалите от полесражението. Всичките тях Катон свика заедно с онези триста души, които дадоха на Сципион пари за воденето на войната. Катон започна да ги уговаря да пуснат на свобода робите и да отбраняват града. Когато обаче разбра, че само една част от тях са съгласни да сторят това, а останалите в своята паническа уплаха мислят само как да избягат и се спасят, той престана да говори за това и им даде кораби, за да могат да тръгнат и да отплават където искат. А сам той, като уреди най-грижливо всички свои лични работи и като повери децата си на Луций Цезар91, който тогава служеше при него като квестор, без да възбуди никакво подозрение, със спокоен външен вид и най-обикновени думи, каквито обикновено си говореше и по-рано, се оттегли да спи. В спалнята си обаче внесе меч и така се прободе с него. Когато падна на земята, преди още да издъхне, в спалнята се втурнаха неговите близки и един лекар, подозирайки нещо недобро, затвориха неговата рана и започнаха да я превързват. Той обаче със собствените си ръце разкъса най-безжалостно превръзката и се самоуби при пълно присъствие на духа. Въпреки че жителите на Утика ненавиждаха Катон поради политически причини, все пак го почетоха с тържествено погребение заради неговата извънредно голяма нравствена непорочност, която го отличаваше от останалите командири, и заради това, че беше укрепил Утика с чудни военни съоръжения и кули. След неговата смърт Луций Цезар пожела да извлече от това обстоятелство полза лично за себе си; като свика населението, започна да го уговаря на сбора да отвори всички градски врати на Цезар, на чието милосърдие самият той възлага големи надежди. И тъй, след като градските врати бяха отворени, той излезе от Утика и потегли да посрещне Цезар като триумфират пълководец. А Месала съобразно със заповедта пристигна в Утика и постави на всички врати стражеви постове.
[89] Caesar interim ab Thapso progressus Ussetam pervenit, ubi Scipio magnum frumenti numerum armorum telorum ceterarumque rerum cum parvo praesidio habuerat. Id adveniens potitur, deinde Hadrumetum pervenit. Quo cum sine mora introisset, armis frumento pecuniaque considerata Q. Ligario C. Considio filio qui tum ibi fuerant vitam concessit. Deinde eodem die Hadrumeto egressus Livineio Regulo cum legione ibi relicto Uticam ire contendit. Cui in itinere fit obvius L. Caesar subitoque se ad genua proiecit vitamque sibi neque amplius quicquam deprecatur. Cui Caesar facile et pro natura sua et instituto concessit, item Caecinae, C. Ateio, P. Atrio, L. Cellae patri et filio, M. Eppio, M. Aquinio, Catonis filio Damasippique liberis ex sua consuetudine tribuit circiterque luminibus accensis Uticam pervenit atque extra oppidum ea nocte mansit.   89. В това време Цезар потегли от Тапс и пристигна в Усита92, където Сципион имаше големи запаси от жито, въоръжения и метателни снаряди и изобщо други военни материали, заедно с малък гарнизон. Още с пристигането си Цезар завладя града и незабавно потегли и влезе в Хадрумет. Влезе, без да се бави в града, и като огледа оръжието, житните запаси и паричните суми, той помилва намиращите се там начело на гарнизона Квинт Лигарий и Гай Консидий - син. И като потегли на същия ден от Хадрумет и остави там с един легион Ливиний Регул, той се отправи бързо към Утика. По пътя се срещна с Луций Цезар, който веднага падна пред него на колене с единствената молба да му запази само живота. С вроденета си мекота на характера и съобразно със своя обичаен начин на действие Цезар лесно изпълни неговата молба и помилва също тъй Цецина93, Гай Атей, Публий Атрий, Луций Цела - син и баща, Марк Епей, Марк Аквин, сина на Катон и синовете на Дамасип94. След това, преди да настъпи нощта, той пристигна в Утика и прекара нощна вън от града.
[90] Postero die mane in oppidum introit contioneque advocata Uticenses incolas cohortatus gratias pro eorum erga se studio agit, cives autem Romanos negotiatores et eos qui inter CCC, pecunias contulerant Varo et Scipioni multis verbis accusat et de eorum sceleribus longiore habita oratione ad extremum ut sine metu prodirent edicit: se eis dumtaxat vitam concessurum; bona quidem eorum se venditurum, ita tamen qui eorum ipse sua bona redemisset, se bonorum venditionem inducturum et pecuniam multae nomine relaturum, ut incolumitatem retinere posset. Quibus metu exsanguibus de vitaque ex suo promerito desperantibus subito oblata salute libentes cupidique condicionem acceperunt petieruntque a Caesare ut universis CCC uno nomine pecuniam imperaret. Itaque bis miliens sestertio his imposito, ut per triennium sex pensionibus populo Romano solverent, nullo eorum recusante ac se eo demum die natos praedicantes laeti gratias agunt Caesari.   90. Рано сутринта на следния ден Цезар влезе в града, свика събрание, ободри и успокои жителите на Утика, благодари им за тяхната преданост към него, но към римските граждани търговци и към онези триста души, които бяха правили парични вноски на Варон и Сципион, той отправи сериозни обвинения, произнесе дълга реч за техните престъпления, но в края на краищата им заяви, че те могат да се явят без страх пред него. Дарявал им само живота, а имуществото им щял да разпродаде. Ако някой пожелаел да откупи своето имущество, то той щял да отмени неговата продажба и внесените пари щял да приспадне от глобата, тъй че онзи, който откупувал, можел да задържи своята собственост напълно за себе си. Тъй като те бяха едва живи от страх и не очакваха милост за своята вина, когато им се представи надежда за спасение, веднага с радост приеха това условие и замолиха Цезар да наложи на всички тези души една сума. Тогава Цезар им наложи сумата от два милиона сестерции, която те в срок от три години на шест изплащания да внесат на римския народ. Никой от тях не възрази; напротив, всички до един заявиха, е през този ден те всъщност отново се раждат, и с радост започнаха да отправят благодарност към Цезар.
[91] Rex interim Iuba ut ex proelio fugerat, una cum Petreio interdiu in villis latitando tandem nocturnis itineribus confectis in regnum pervenit atque ad oppidum Zamam, ubi ipse domicilium coniuges liberosque habebat, quo ex cuncto regno omnem pecuniam carissimasque res comportaverat quodque inito bello operibus maximis muniverat, accedit. Quem antea oppidani rumore exoptato de Caesaris victoria audito ob has causas oppido prohibuerunt quod bello contra populum Romanum suscepto in oppido Zamae lignis congestis maximam in medio foro pyram construxerat, ut si forte bello foret superatus, omnibus rebus eo coacervatis, dein civibus cunctis interfectis eodemque proiectis igne subiecto tum demum se ipse insuper interficeret atque una cum liberis coniugibus civibus cunctaque gaza regia cremaretur. Postquam Iuba ante portas diu multumque primo minis pro imperio egisset cum Zamensibus, dein cum se parum proficere intellexisset, precibus orasset uti se ad suos deos penates admitterent, ubi eos perstare in sententia animadvertit nec minis nec precibus suis moveri quo magis se reciperent, tertio petit ab eis, ut sibi coniuges liberosque redderent ut secum eos asportaret. Postquam sibi nihil omnino oppidanos responsum reddere animadvertit, nulla re ab his impetrata ab Zama discedit atque ad villam suam cum M. Petreio paucisque equitibus confert se.   91. През това време цар Юба, бягайки след сражението, като се криеше денем заедно с Петрей по селскостопански имения, а нощем продължаваше своя път, най-после стигна до пределите на своето царство и се добра до град Зама95, където се намираха неговият дворец, неговите жени и деца. Тук той беше събрал от цялото си царство всичките свои пари, богатства и най-скъпоценните си вещи. Този град още в началото на войната бе укрепен с най-яки укрепления. Но жителите на града, до които ще преди това беше стигнала така желаната вест за победата на Цезар, не пожелаха да го пуснат да влезе в града. Причината за това беше следната: още в самото начало, като се вдигна на война срещу римския народ, цар Юба струпа в Зама много дърва и издигна в средата на форума огромна клада, та в случай на поражение да хвърли в нея всички свои богатства, а след това и телата на всички граждани и най-подир и сам той да се хвърли огъня и така заедно с жените, децата, гражданите и всички свои царски съкровища да загине в пламъците на тази глада. Ето защо, като застана пред вратите на града, цар Юба отначало твърде дълго заплашваше жителите на града и най-настойчиво искаше да му се подчинят като на техен военачалник, но след това, като разбра, че едва ли ще успее в това, започна да ги моли да го допуснат при неговите богове пенати. Като забеляза, че жителите на града упорито устояват своето решение да не го допуснат да влезе в града и че ни най-малко не ги трогват нито неговите молби, нито пък ги стряскат неговите заплахи, реши да опита трето средство: поиска да му предадат жените и децата му, за да ги отведе със себе си. Но виждайки, че жителите на града въобще не отговарят и на тази негова молба, без да успее да постигне нещо от тях, цар Юба напусна Зама и заедно с Петрей и няколко конници се оттегли в едно свое селско имение.
[92] Zamenses interim legatos de his rebus ad Caesarem Uticam mittunt, petuntque ab eo uti antequam rex manum colligeret seseque oppugnaret, sibi auxilium mitteret: se tamen paratos esse, sibi quoad vita suppeteret, oppidum seque ei reservare. Legatos collaudatos Caesar domum iubet antecedere ac suum adventum praenuntiare. Ipse postero die Utica egressus cum equitatu in regnum ire contendit. Interim in itinere ex regiis copiis duces complures ad Caesarem veniunt orantque ut sibi ignoscat. Quibus supplicibus venia data Zamam perveniunt. Rumore interim perlato de eius lenitate clementiaque propemodum omnes regni equites Zamam perveniunt ad Caesarem ab eoque sunt metu periculoque liberati.   92. През това време във връзка с току-що посочените събития жителите на град Зама изпратиха пратеници при Цезар и го замолиха да им изпрати помощ, преди цар Юба да събере нова войска и да ги нападне: те били готови, докато са живи, да предоставят под властта на Цезар и града, и самите себе си. Той похвали пратениците и им заповяда да тръгнат преди него за града и да оповестят там предварително за неговото пристигане. И действително още на другия ден Цезар напусна Утика и сам с конницата си навлезе в пределите на царството на цар Юба. През това време още по пътя много командири от царската армия идваха при Цезар и го молеха да им прости. Той удовлетвори молбата им, пощади ги и пристигна в Зама. През това време мълвата за неговата снизходителност и милосърдие вече се бе разнесла и почти всички конници дойдоха в Зама и преминаха на страната на Цезар. Той ги успокои и им каза да не се боят от нищо.
[93] Dum haec utrobique geruntur, Considius qui Thysdrae cum familia sua gladiatoria manu Gaetulisque praeerat, cognita caede suorum Domitiique et legionum adventu perterritus desperata salute oppidum deserit seque clam cum paucis barbaris pecunia onustus subducit atque in regnum fugere contendit. Quem Gaetuli sui comites in itinere praedae cupidi concidunt seque in quascumque potuere partes conferunt. C. Interim Vergilius postquam terra marique clausus se nihil proficere intellexit suosque interfectos aut fugatos, M. Catonem Uticae sibi ipsum manus attulisse, regem vagum ab suisque desertum ab omnibus aspernari, Saburram eiusque copias ab Sittio esse deletas, Uticae Caesarem sine mora receptum, de tanto exercitu reliquias esse nullas, ipse sibi suisque liberis a C. Caninio proconsule qui eum obsidebat, fide accepta seque et sua omnia et oppidum proconsuli tradit.   93. Докато тези неща ставаха в едната и в другата воюваща страна, Консидий, който се намираше в Тиздра като командир на шайка от свои роби, гладиатори и гетули, узна за поражението на своите другари, уплаши се от приближаването на Домиций и на неговите легиони и загуби всяка надежда за спасение; затова напусна града, отдалечи се тайно от него и с пари и заедно с шепа варвари побягна бързо към царството на Юба. Но съпровождащите го гетули, алчни за плячка, го убиха по пътя. През това време Гай Вергилий, обкръжен по суша и по море, щом узна, че политическите му другари са избити или обърнати в бягство, че Марк Катон се е самоубил в Утика, че цар Юба, изоставен и презрян от всички свои войски и поддръжници, се скита из царството си, че Сабура и неговите войски са разбити от Ситий, че Утика без съпротива е отворила своите врати и е приела Цезар, че от такава голяма армия не е останало нищо, много добре вече разбрал, че няма никакви изгледи за спасение, и като получи уверение, че животът му ще бъде запазен, а също и животът на децата му, сам заедно с всичките си богатства и с целия град се предаде в плен на проконсула Гай Каниний, който го обсаждаше.
[94] Rex interim ab omnibus civitatibus exclusus desperata salute, cum iam cenatus esset, cum Petreio, ut cum virtute interfecti esse viderentur, ferro inter se depugnant, atque firmior imbecilliorem Iubam Petreius facile ferro consumpsit. Deinde ipse sibi cum conaretur gladio traicere pectus nec posset, precibus a servo suo impetravit ut se interficeret, idque obtinuit.   94. През това време всички общини отказаха да приемат цар Юба. Всички негови опити останаха без успех. И той изгуби надежда за спасение. Но за да дадат вид, че умират като храбреци, цар Юба и Петрей решиха да започнат да се сражават с мечове помежду си. Разбира се, по-силният Петрей лесно прониза с меча си по-слабия цар Юба. След това сам се опита да забие мече в гърдите си, но не успя. Тогава помоли един свой роб да го убие и тази му молба беше изпълнена.
[95] P. Sittius interim pulso exercitu Saburrae praefecti Iubae ipsoque interfecto cum iter cum paucis per Mauretaniam ad Caesarem faceret, forte incidit in Faustum Afraniumque qui eam manum habebant qua Uticam diripuerant, iterque in Hispaniam intendebant et erant numero circiter mille. Itaque celeriter nocturno tempore insidiis dispositis eos prima luce adortus praeter paucos equites qui ex primo agmine fugerant, reliquos aut interfecit aut in deditionem accepit, Afranium et Faustum cum coniuge et liberis vivos capit. Paucis post diebus dissensione in exercitu orta Faustus et Afranius interficiuntur; Pompeiae cum Fausti liberis Caesar incolumitatem suaque omnia concessit.   95. През това време Публий Ситий разгроми войската на префекта на цар Юба Сабура, уби самия него и с незначителен брой войници през Мавритания се отправи към Цезар, но съвсем случайно се натъкна на Фауст и на Африний, които със същата войскова част, с която разграбиха Утика, се придвижваха по посока Испания. Всички те по численост бяха около хиляда и петстотин души. Тогава Публий Ситий се възползува бързо от настъпилата нощ, постави засада, призори ги нападна и с изключение на незначителен брой конници от авангарда, които успяха да избягат, останалите или изби, или ги застави да се предадат. А Африний и Фауст заедно със съпругите и децата им залови в плен живи. След няколко дни обаче войската му се разбунтува и Фауст и Афраний бяха убити. На Помпея и на децата й от Фауст Цезар запази живота и им върна всички техни богатства.
[96] Scipio interim cum Damasippo et Torquato et Plaetorio Rustiano navibus longis diu multumque iactati cum Hispaniam peterent, ad Hipponem Regium deferuntur, ubi classis P. Sitti ad id tempus erat. A qua pauciora ab amplioribus circumventa navigia deprimuntur, ibique Scipio cum quos paulo ante nominavi interiit.   96. През това време заедно с Дамазип, Торкват и Плеторий Рустиан с военни кораби се отправиха към Испания, обаче дълго подхвърляни и блъскани от морските бури, те бяха отнесени при Хипон Регий96. Там по това време се намираше флотата на Публий Ситий. Многобройната наша флота обкръжи техните малобройни кораби и ги потопи. Именно там загина и Сципион заедно със своите сподвижници, които току-що споменах.
[97] Caesar interim Zamae auctione regia facta bonisque eorum venditis qui cives Romani contra populum Romanum arma tulerant, praemiisque Zamensibus qui de rege excludendo consilium ceperant tributis, vectigalibusque regiis irrogatis ex regnoque provincia facta atque ibique Sallustio pro consule cum imperio relicto ipse Zama egressus Uticam se recepit. Ibi bonis venditis eorum qui sub Iuba Petreioque ordines duxerant, Thapsitanis HS XX, conventui eorum HS XXX, itemque Hadrumetinis HS XXX, conventui eorum HS L multae nomine imponit; civitates bonaque eorum ab omni iniuria rapinisque defendit. Leptitanos quorum superioribus annis bona Iuba diripuerat, et ad senatum questi per legatos atque arbitris a senatu datis sua receperant, XXX centenis milibus pondo olei in annos singulos multat, ideo quod initio per dissensionem principum societatem cum Iuba inierant eumque armis militibus pecunia iuverant. Thysdritanos propter humilitatem civitatis certo numero frumenti multat.   97. През това време в град Зама Цезар проведе публичен търг и разпродаде богатствата на цар Юба и на тези римски граждани, които вдигнаха оръжие срещу римския народ; а на жителите на град Зама раздаде дарове като награда, загдето взеха решение да не допуснат да влезе в града им цар Юба; след това Цезар отмени въведените от цар Юба данъци и налози, превърна царството му в римска провинция, остави за неин управител проконсула Салустий, а сам напусна Зама и се завърна в Утика. Там Цезар разпродаде на публичен търг имотите и на тези офицери, които бяха служили като центурони във войската на цар Юба и на Петрей. Също така на жителите на град Тапс наложи глоба от двеста милиона сестерции, на общинския му съвет - триста милиона сестерции; на жителите на град Хадрумет - глоба от три милиона сестерции, а на общинския му съвет - пет милиона сестерции. Но самите градове и техните имоти Цезар запази от всякакви насилия и грабежи. Що се отнася до жителите на град Лептис, чиито имоти цар Юба беше разграбил през предишните години и те чрез свои пратеници се оплакваха пред римския сенат, той като безпристрастен съдник реши да им се върне обратно всичко заграбено от тях. Но и на тях наложи наказание да предават ежегодно по три милиона фунта дървено масло за това, че поради разногласия на техните предводители още в началото на войната позволиха на своята община да сключи съюз с цар Юба и го снабдиха с оръжия, войници и пари. Жителите на град Тиздра поради бедността на тяхната община наказа с глоба да предадат известно количество жито.
[98] His rebus gestis Idibus Iun. Uticae classem conscendit et post diem tertium Caralis in Sardiniam pervenit. Ibi Sulcitanos quod Nasidium eiusque classem receperant copiisque iuverant, HS C multat et pro decumis octavas pendere iubet bonaque paucorum vendit et ante diem IIII Kal. Quint. navis conscendit et a Caralibus secundum terram provectus duodetricensimo die, ideo quod tempestatibus in portibus cohibebatur, ad urbem Romam venit.   98. След като извърши всичко това, Цезар на юнските иди97 потегли с флотата си от Утика и след три дни пристигна при Каралес98 на остров Сардиния. Там на сулцитаните99 той наложи наказание да заплатят десет милиона сестреции за това, че бяха допуснали в своето пристанище Насидий и неговата флота и го бяха подпомагали с войски; освен това вместо данък десятък им заповяда да платят данък от една осма част от доходите си, имотите на малък брой лица разпродаде и на четвъртия ден преди календите на месец квинтилий отново се качи на корабите си, напусна Каралес и движейки се близо до брега, тъй като силни бури го заставяха да остави пристанищата, едва след двадесет и осем дни пристигна в Рим.