Цицерон
* За държавата
Превод: в: За държавата. За законите, М. Костова, Софи - Р, 1994
 
двуезичен | оригинал | превод

I II III IV V VI  

1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28  29 
30  31  32  33  34  35  36  37  38  39  40  41  42  43  44  45  46  47  48  49  50  51  52  53  54  55  56  57  58  59 
60  61  62  63  64  65  66  67  68  69  70  71 

[Ако нашите предци не бяха поставяли благото на държавата преди всичко...]1
I.1. ... нямаше да избавят Рим от нападение, Гай Дуелий, Авъл Атилий и Луций Метел нямаше да го спасят от ужаса, който всяваше Картаген; и двамата Сципионовци нямаше да потушат със собствената си кръв надигащия се пожар на втората пуническа война, нито Квинт Максим щеше да го отслаби, възпламенен отново от по-големи сили, нито Марк Марцел да го обуздае или вече отклонен от вратите на нашия град, Публий Африкански да го пренесе сред градските стени на врага2. А Марк Катон, човек неизвестен и нов3, който на всички нас, стремящи се към едни и същи неща, служи като образец за усърдие и доблест, безспорно е имал възможност да се наслаждава на покоя в Туксул, място здравословно и близко до Рим. Но този безразсъден, както смятат някои4, човек, макар че никаква нужда не го е заставяла, предпочел да се носи до дълбока старост по бурните вълни5, а не да живее най-приятно в онова спокойствие и литературни занимания. Не споменавам безбройните мъже, всеки един от които е служил за благото на нашата държава, и понеже има такива, които [не] са далече от спомена на нашето поколение, няма да говоря за тях, за да не би някой да се засегне, че съм пропуснал него или негов роднина. Едно нещо ще кажа определено: природата е дала на хората толкова силно чувство за доблест и толкова голямо желание за защита на общото благо, че този порив е побеждавал всичката прелест на наслаждението и покоя.

II.2. Всъщност да имаш доблестта като някакво изкуство, без да го упражняваш, не е достатъчно. Изкуството впрочем, макар и да не го упражняваш, все пак може да се владее чрез самото знание; а доблестта е заложена изцяло в нейното използване. И най-важното й използване е управлението на държавата и извършването на онези неща (не на думи, а на дело), които философите гръмко обсъждат в своите ъгли. Те наистина не казват нищо (разбира се, що се отнася до това да се говори справедливо и честно), което да не е създадено и потвърдено от хората, съставящи законите на държавите. Откъде собствено е набожността или от кого е създадена религията? Откъде е правото на народите6 или това наше право, което се нарича цивилно7? Откъде идва правосъдието, добросъвестността, справедливостта? Откъде е уважението, въздържаността, избягването на позорни постъпки, стремежът към похвали и почести? Откъде идва силата в труда и опасностите? Явно от хората, които са потвърдили всичко, създадено от философията чрез обичаите или са го установили чрез законите.

3. Разказват, че даже и Ксенократ8, един от най-известните философи, когато го попитали какво постигат неговите ученици, отговорил: да правят доброволно това, което ги заставят законите. Следователно онзи гражданин, който чрез властта си и санкцията на закона заставя всички да правят онова, което философите чрез речта си могат да убедят малцина, този именно гражданин трябва да бъде предпочитан дори пред самите учени, разискващи по такива въпроси. И действително има ли от техните теми на разговор толкова отбрана, че да бъде предпочетена пред темата за добре устроената чрез публичното право9 и обичаите държава. Всъщност подобно на големите и могъщи градове, както ги нарича Ений10, които трябва да бъдат предпочитани според мен пред селцата и малките крепости, така хората, които поради своята мъдрост и влияние стоят начело на тези градове, смятам, че заради самата им мъдрост трябва безусловно да бъдат предпочитани пред онези, които не участват в никаква държавна дейност. И понеже твърде много ни увлича създаването на все по-големи богатства за човешкия род и се стараем чрез нашите мисли и усилия да направим живота на хората по-сигурен и по-съдържателен, и към тази радост ни подбужда самата природа, то нека следваме пътя, по който винаги е вървял всеки най-добър гражданин, и да не даваме ухо на призивите за отстъпление, така че да върнат назад дори онези, които са отишли вече напред.

III.4. Хората, несъгласни с нас11, на току-що изказаните толкова определени и толкова ясни заключения противопоставят най-напред трудностите, които трябва да се понасят при защитата на държавата; за бдителния и деятелния човек те са съвсем леко препятствие и не само в такива важни неща, но те не заслужават внимание и при второстепенните дейности или служби, или дори търговски операции. После говорят относно опасностите за живота, като предпочитат позорния страх от смъртта пред смелите мъже, на които изглежда обикновено жалко естественото остаряване и умиране вместо това да им се предостави възможност живота, който все пак трябва да върнат на природата, да отдадат най-вече за защитата на отечеството. И наистина те се смятат за особено красноречиви и убедителни по този въпрос, когато изброяват нещастията на прославени мъже и обидите, нанесени им от неблагодарни съграждани.

5. Оттук и онези известни примери от историята на гърците: Милтиад, победителят и усмирителят на персите, преди още да са заздравели раните му, получени в блестяща победа, рискувайки живота си, издъхнал в оковите на съгражданите си, след като се опазил от стрелите на враговете; Темистокъл, прогонен от родината, спасена от него, побягнал не към пристанищата на Гърция, които той запазил, а към центъра на варварската страна, която бил сломил; не липсват примери и по отношение непостоянството и жестокостта на атиняните спрямо именити техни съграждани; говори се, че такива неща, произлезли и често повтаряли се у гърците, изобилствали и в нашата могъща държава;

6. и тъй споменава се за изгнанието на Амил, за немилостта към Ахала, за озлоблението към Назика, за прогонването на Ленат, за осъждането на Опимий, за бягството на Метел за жестокото поражение на Гай Марий [и] убийствата на първенци, както и за нещастията на мнозина от тях, последвали малко по-късно12. Не се въздържат да назовават и моето име и, струва ми се, понеже смятат, че благодарение на моята мъдрост и опасно положение са оцелели за този мирен живот, те дори още по-силно и с по-голяма любов ме състрадават13. Но трудно бих казал защо, когато те самите прекосяват морета, за да получат образование или заради разглеждане...

IV.7. ... [ако] освобождавайки консулската длъжност, се бях заклел пред народното събрание и римският народ бе положил същата клетва, че [отечеството] е спасено, тогава аз щях да изпитам голямо удовлетворение за грижите и неприятностите от всички обиди14. Впрочем моите нещастия се изпълниха с повече уважение, отколкото с мъка и не толкова с неприятност, колкото със слава, и от съчувствието на честните хора усетих по-голяма радост, отколкото болка от радостта на безчестните. А ако беше станало иначе, както казах, то как щях да се оплаквам, след като не ми се е случило нищо непредвидено, нищо по-опасно, отколкото съм очаквал в сравнение с моите толкова значителни дела. Макар че имах възможност да получавам от спокойния живот по-големи удоволствия, отколкото други хора поради разнообразни приятни занимания, в които бях потопен още от детството си, или макар че, ако нещо по-жестоко се случеше на всички, можех да понеса не някакви особени условия на съдбата, а равни на тези, които понасят останалите, аз в действителност бях такъв човек, че заради спасението на гражданите не бих се поколебал да се хвърля срещу най-силните бури и с опасност за собствения ми живот да дам всеобщ мир на останалите.

8. Отечеството не ни е родило или възпитало с тази уговорка - да не очаква никаква подкрепа от нас и като ни угажда единствено то да предлага само безопасно убежище за нашите занимания и спокойно място за почивка, а за това - да взима за себе си, като залог в своя полза, много и най-големите сили на нашия дух, талант, мъдрост и да ни дава за лични нужди толкова, колкото остане след задоволяване на неговите потребности15.

V.9. И още, никак не трябва да се съгласяваме с онези аргументи-прикрития, които същите хора използват за свое извинение, за да се наслаждават по-сигурно на спокойствието; те заявяват, че към държавна дейност се насочват повечето недостойни за почетно дело лица, сравнението с които е унизително, а борбата с тях особено когато множеството е възбудено злощастна и рискована. Ето защо според тях на мъдрия човек не е присъщо да хваща държавните юзди, когато не може да удържи безумния и неукротим напор на тълпата, нито на свободния е присъщо, сражавайки се с подли и свирепи противници, да се подхвърля на удари от оскърбления или да очаква несправедливости, каквито един мъдър човек не трябва да понася. Сякаш за честните, смелите и великодушните хора има някакво по-нормално основание за посвещаване на управлението на държавата, от това да не се подчиняват на недостойните и да не им позволяват да разкъсат държавата в момент, когато те няма могат да й помогнат16, дори и да желаят.

IV.10. Но кой може най-сетне да одобри такова ограничаване, защото те твърдят, че мъдрият човек не трябва да взима никакво участие в държавната дейност, освен ако необходимостта в критичен момент би го заставила17? Сякаш би могло пред някого да възникне по-критично обстоятелство от това, което пред мен възникна18; и какво щях да направя, ако тогава не бях консул? А как щях да стана консул, ако не бях следвал още от детството си този житейски път, по който, макар и произхождащ от конническото съсловие, можех да достигна до най-високия пост? И тъй, въпреки че държавата е в опасност, възможността да й окажеш помощ не се явява веднага или когато би пожелал, ако не се намираш в такова положение, че да ти е позволено да го сториш.

11. В изказванията на учените хора обикновено ми изглежда твърде странно това, дето тези, които твърдят, че не могат да управляват при спокойно море, понеже не са се учили на това и никога не са се грижили да се научат, същите хора заявяват, че са готови да застанат зад кърмата при появата на силно вълнение. Всъщност те говорят обикновено открито и дори се хвалят с това, че по отношение на способите за устройване или защита на държавата те не са научили никога нищо, нито обучават някого на това, и смятат, че знанието за тези неща следва да се предостави не на учените и мъдрите хора, а на опитните в тях. При такова положение как може да обещаят на държавата своята помощ в момент, в който бъдат принудени от критично обстоятелство, след като те не знаят да я управляват, когато тя не е застрашена - нещо много по-леко. Макар и да беше вярно, че мъдрият човек няма навик доброволно да се занимава с положението на държавата, а само ако е принуден от критични обстоятелства - наистина тогава той в крайна сметка не отхвърля това задължение - според мен обаче знанието за държавните дела най-малко би трябвало да се пренебрегва от мъдрия, понеже той следва да е подготвен във всякакви неща, независимо че не знае дали някога ще е необходимо да се възползва от тях.

VII.12. Аз казах с много думи всичко това, тъй като съм се наел да изложа в моите книги въпроса за държавата; за да не бъда сметнат за безполезен, трябваше най-напред да премахна съмнението относно занимаването с държавна дейност. И ако все пак съществуват такива, които се ползват с авторитета на философи, нека обърнат мъничко внимание и да послушат тези, чието влияние и слава сред най-учените хора е особено голямо; последните, ако и да не са упражнявали държавна работа, все пак по мое мнение, разследвайки и описвайки много неща за държавата, са изпълнили някакъв дълг спрямо нея. И наистина седмината, наречени от гърците мъдреци19, почти всички според мен са стояли в центъра на държавните дела. И не съществува нищо такова, при което човешката доблест да се приближава до божествената воля повече, отколкото при основаването на нови държави или при запазването на вече основаните.

VIII.13. Вследствие на това, че ми се удаде едновременно и в държавното управление да постигна нещо, достойно за паметта на поколенията, и в разясняването на системата на държавните уредби да постигна някаква способност не само благодарение на опита ми, но дори и от стремежа да науча себе си и другите... дано съм успял като автор, след като едни от моите предшественици са били твърде изкусни в разсъжденията, но никакви техни дела не са известни, а пък други, изрядни в дейността си, са били неспособни в излагането на своите мисли. Всъщност аз ще представя не някаква моя нова, открита от мен теория, а по памет ще възстановя разговора между най-видните и най-учените мъже в нашата държава, които са от едно поколение. Някога като юноши20, когато бяхме много дни в Смирна заедно с Публий Рутилий Руф, той ни предаде следния разговор21, като не бе пропуснато почти нищо, което имаше голямо значение за всички политически системи.

IX.14. И тъй през годината на консулите Тудитан и Аквилий22, след като нашият Публий Африкански, синът на Павъл, решил да прекара в имението си Латинските празници и неговите приятели обещали, че ще го навестяват често през тези дни, на самия празник пръв дошъл синът на сестра му Квинт Туберон; Сципион го видял и любезно и с радост го запитал: Какво, толкова рано ти, Туберон? Тези празници всъщност ти даваха отлична възможност да организираш своите литературни занимания.
ТУБЕРОН: Наистина времето ми изцяло принадлежи на моите книги; те винаги са на мое разположение; ала да намеря тебе да почиваш е твърде сложно, особено при този смут в държавата23.
СЦИПИОН: Все пак ме намери обаче, кълна се в Херкулес, по-скоро да си почивам от работа, отколкото от мислите си.
ТУБЕРОН: Необходимо е да дадеш почивка и на мислите си; и тъй ние сме мнозина и готови, както се уговорихме, да прекараме тази почивка заедно с теб, ако ти е приятно.
СЦИПИОН: Аз наистина се радвам да си припомним най-сетне нещо от философските учения.

Х.15. ТУБЕРОН: И тъй, понеже ти някак си ме подканяш и обнадеждаваш с участието си, искаш ли, Африкански, преди да са дошли другите, да помислим дали има нещо за това второ слънце24, за което бе съобщено в сената? Защото не са малко и не са лековерни хората, които са видели по техните думи двете слънца, така че трябва не толкова да не им се вярва, колкото да се потърси обяснение за това явление.
СЦИПИОН: Колко бих искал сега да беше сред нас нашият Панеций25! Той е склонен да изучава, и то много усърдно, както останалите, така и тези небесни неща. Но аз, Туберон, нека ти кажа открито каквото мисля, не съм твърде съгласен по този въпрос като цяло с онзи наш приятел, който говори по такъв начин за нещата, които ние мъчно можем чрез догадки да предполагаме какви са, сякаш ги е видял с очите си или направо пипнал с ръка. Склонен съм да смятам, че Сократ в това отношение е по-мъдър, понеже той изоставил всякаква грижа по този въпрос и заявил, че природните загадки или са по-големи, отколкото човешкият разум би могъл да постигне, или съвсем не се отнасят до живота на хората.

16. ТУБЕРОН: Не разбирам. Африкански, защо такъв спомен е останал, че Сократ се е отказал напълно от тази тема и че обикновено е разсъждавал върху живота и нравите на хората. Можем ли относно това да се позовем на някой по-достоверен автор от Платон? В книгите си на много места Сократ така говори, че дори когато разсъждава за нравите, за добродетелите, най-сетне за държавата, все пак подобно на Питагор се старае да ги свърже с числата, геометрията и хармонията.
СЦИПИОН: Да, така е; но ти си чул навярно, че след смъртта на Сократ Платон е заминал за Египет с цел да получи знания, после за Италия и Сицилия, за да се запознае подробно с откритията на Питагор, че Платон е общувал много с Архит Тарентинеца и с Тимей от Локри и че е намерил записките на Филолей26 и тъй като по това време из тия места името на Питагор е било много славно, Платон се е сближил с учениците му и се е отдал на неговите учения. И така, понеже изключително много е почитал Сократ и е желаел да му се отдаде всичко, Платон съчетал остроумието и финеса на Сократовата реч с неяснотата на Питагор и онази негова убедителност в повечето научни области.

XI.17. Като казал това, Сципион видял неочаквано идващия Луций Фурий и щом го поздравил, най-приятелски го хванал и настанил на своето ложе. След като дошъл в същото време и Публий Рутилий, който ни предаде това беседване, Сципион поздравил и него и го поканил да седне до Туберон.
ФУРИЙ: За какво говорите? Да не би нашето идване да прекъсна някакъв ваш разговор?
АФРИКАНСКИ: Съвсем не; впрочем ти много усърдно се занимаваш с нещата от тази област на знанието, от която Туберон преди малко бе започнал да се интересува; а нашият Рутилий дори под самите стени на Нуманция имаше навик да беседва понякога с мене за такива неща.
ФИЛ: За какво най-сетне говорехте?
СЦИПИОН: За двете слънца; бих искал, Фил, да чуя твоето мнение за тях.

XII.18. Сципион казал това в момента, когато робът известил, че Лелий вече е излязъл от къщи и се е запътил към него. Тогава Сципион се обул, наметнал дреха и излязъл от стаята. Като се поразходил малко из портика, посрещнал приближаващия се Лелий и неговите спътници Спурий Мумий, когото той много обичал, Гай Фаний и Квинт Сцевола, образовани младежи, зетьове на Лелий, на възраст за квестори27; след като поздравил всички, Сципион се обърнал назад и тръгнал с Лелий; понеже в тяхната дружба имало нещо като закон помежду им - както Лелий по време на военната си служба почитал сякаш бог Публий Африкански заради огромната му военна слава, така Сципион на свой ред у дома го тачел като родител поради възрастта му. Разхождайки се по-нататък, те поговорили малко и Сципион показал голямата си радост и задоволство от тяхното идване. Тъй като било зимно време, решили да поседнат на най-огряното от слънце място; когато понечили да сторят това. дошъл Маний Манилий, умен мъж, приятен и драг на всички им. Приветстван най-приятелски от Сципион и останалите, седнал до Лелий.

XIII.19. ФИЛ: Струва ми се, че не е необходимо поради идването на нашите приятели да търсим друг предмет на разговор, а да обсъдим по-внимателно случая и да кажем нещо достойно за тяхното внимание.
ЛЕЛИЙ: Какво впрочем обсъждахте и какъв разговор прекъснахме?
ФИЛ: Сципион ме попита какво мисля аз за това, дето, както е известно, бяха видени две слънца.
ЛЕЛИЙ: Наистина ли? Изследвахме ли вече всичко, което се отнася до нашите домове и държавата ни, и поради това искаме да узнаем какво става на небето?
ФИЛ: Не смяташ ли, че е важно за нашите домове да знаем какво се върши и какво става в дома, който не е ограден със стени, а представлява целият този свят, даден ни от боговете като жилище и като тяхно и наше общо отечество, особено понеже, ако ние не знаем тези, няма да можем да знаем много други и важни неща? А аз, както, кълна се в Херкулес, и ти самият Лелий, и всички жадни за знание с охота се занимаваме с опознаването и изследването на явленията.

20. ЛЕЛИЙ: Не се противя, при това сме настроени празнично; е, можем ли да чуем нещо, или сме дошли късно?
ФИЛ: Още нищо не е обсъдено и тъй като не сме започнали, аз, разбира се, с удоволствие ще ти предоставя на тебе, Лелий, възможността да изкажеш мнението си по този въпрос.
ЛЕЛИЙ: Напротив, нека чуем теб, освен ако Манилий случайно смята, че трябва да бъде съчинен някакъв интердикт за владеене на небето едновременно от двете слънца28.
МАНИЛИЙ: Няма ли да спреш, Лелий, да се шегуваш с тази наука, в която, първо, ти самият си най-добър и второ, без която никой не може да знае кое е неговото и кое чуждото? Но за тези неща след малко; сега нека чуем Фил, виждам, че от него се иска мнение за още по-важни неща, отколкото тези, за които се иска мнение от мене или от Публий Муций29.

ХIV.21. ФИЛ: Няма да ви съобщя нищо ново, нито нещо измислено или открито от мен; и тъй спомням си как Гай Сулпиций Гал30, много образован човек, както знаете, когато се говореше за същото небесно явление и той беше случайно у Марк Марцел, негов колега в консулстването, настоя да бъде показана сферата, която при завладяването на Сиракуза дядото на Марцел взел от този най-богат и най-красив град, без да отнесе в дома си нищо друго от една толкова голяма плячка; макар да съм слушал много пъти за тази сфера поради славата на Архимед31, не бях особено възхитен от нейната форма; всъщност по-изкусна и по-известна сред народа беше друга сфера, направена от Архимед,

22. която същият Марцел положил в храма на Доблестта. Но след като Гал започна да обяснява с вещина устройството на този предмет, стигнах до извода, че прочутият сицилиец е притежавал по-голям ум, отколкото е могла човешката природа да носи в себе си. Гал разказваше, че изобретяването на онази другата, плътната и без кухина сфера е стара и че най-напред я направил Талес от Милет, а после Евдокс от Книд32, по думите на Гал ученик на Платон, нанесъл върху нея съзвездията и звездите, разположени по небето; че много години след това Арат33, без да е астроном, но като даровит поет възпял в стихове целия този уред и възприетото от Евдокс изписване на сферата. Обаче не е могло, според обясненията на Гал, да се направи в плътен вид сферата, върху която да бъдат нанесени движенията на Слънцето и Луната и на петте звезди, наречени планети и като че ли движещи се звезди34; и изобретението на Архимед е удивително с това, че той е измислил как, при несходните движения, да се запазят при едно въртене неравномерните и различни траектории. Когато Гал движеше сферата, ставаше така, че на това бронзово кълбо Луната сменяше Слънцето на толкова обороти, на колкото дни това се случваше на самото небе, при което на сферата се получаваше същото онова слънчево затъмнение и Луната попадаше в точка от сянката на Земята тогава, когато Слънцето се обръщаше...

XV.23. СЦИПИОН: ... понеже и аз лично почитах този човек и знаех че той е бил мил и скъп преди всичко на моя баща Павъл. Когато в ранната ми младост баща ми, по време на консулстването си, беше в Македония и лагерувахме, си спомням, че нашата войска бе объркана от суеверен страх, тъй като в ясна нощ бялата и пълна Луна изведнъж се затъмни. Тогава Гал, наш легат по това време, почти една година преди избирането му за консул, без колебание беше обяснил на другия ден пред целия лагер, че няма никакво значение и че случилото се ще се случва винаги през определени периоди, т. е. когато Слънцето се окаже в такова положение, щото да не може да огрява Луната.
ТУБЕРОН: Наистина ли? Беше ли възможно той да обясни такова нещо на почти диви хора и да има смелостта да говори пред невежите?

24. СЦИПИОН: Да, и наистина с голяма полза той ... и не беше нито високомерна показност, нито реч, неподходяща за лице с най-високо положение; впрочем той постигна голям успех, освобождавайки изплашените хора от напразния суеверен страх.

ХVI 25. Нещо подобно станало и в онази голяма война35, която атиняните и лакедемонците водили с най-върховно напрежение помежду си; известният Перикъл, пръв в своята държава и по авторитет, и по красноречие, и по мъдрост, когато внезапно станало тъмно след скриването на Слънцето и атиняните били обзети от много голям страх, той, както разказват, обяснил на съгражданите си това, което сам бил научил от Анаксагор36 като негов ученик, че такова нещо става в определен период и е неизбежно всеки път, когато цялата Луна закрие слънчевия диск37; така че макар това да не се случва при всяко новолуние, все пак то може да стане само при новолуние, и то определено. След като изложил всичко чрез разяснения и пресмятания, Перикъл освободил хората от страха; тогава това наистина била нова и непозната научна теория, че положението на Луната в линията между Слънцето и Земята предизвиква затъмнение, явлението пръв забелязал, според преданието, Талес от Милет. А по-късно не е убягнало и от вниманието на нашия Ений; той пише, че в 350 година от основаването на Рим "Нощта и Луната в юнските нони Слънцето закриха". И във връзка с тези случаи съществува толкова точно изчисление, че от деня, означен у Ений и във "Великите летописи"38, са пресметнати предишните слънчеви затъмнения чак до онова, което е станало в юлските нони по време на царуването на Ромул; тогава в този мрак той умрял всъщност от естествена човешка смърт, но се говори, че доблестта му го въздигнала към небето.

ХVII.26. ТУБЕРОН: Виждаш ли, Африкански, че преди малко на теб ти се струваше иначе...
СЦИПИОН:... да виждаш останалите. От друга страна, какво в човешкото би сметнал за прекрасно онзи, който е разгледал тези царства на боговете39, или за дълговечно онзи, който е познал вечното, или за славно онзи, който е видял колко малка е Земята, първо цялата, после тази част от нея, обитавана от хората и по която ние, заселилите се на незначителна площ и непознатите на повечето народи, все пак храним надежда, че

27. нашето име лети и се разнася надлъж и нашир? Всъщност който обикновено не смята и не назовава богатства нивите, постройките, добитъка, огромното количество от сребро и злато, понеже приходът от тях му изглежда малък, ползата - незначителна, собствеността - несигурна, понеже често дори най-долни хора владеят тези неща неограничено, този именно човек трябва да е много щастлив! Комуто единствен в действителност е позволено да претендира всичко това за свое не според квиритското40, а според правото на мъдрите хора и не по силата на гражданската обвързаност, а по силата на всеобщия естествен закон, забраняващ притежаването на вещи всекиму, освен на този, който знае да ги управлява и използва; още който смята, че нашите висши военни и граждански постове трябва да бъдат заемани за изпълнение на дълга в случай на трудни обстоятелства, а не за постигане на състояние, те не трябва да бъдат цел заради наградите или славата41; който най-сетне може да каже за себе си същото, което моят дядо Африкански, по свидетелството на Катон, имал обичай да казва, че той никога не върши повече, отколкото когато не върши нищо и че никога не е по-малко сам, отколкото когато е сам.

28. Впрочем кой може наистина да смята, че когато с премахването на всякакви права Дионисий42 отнел свободата на гражданите си, тогава той е извършил повече, отколкото когато неговият съгражданин Архимед изработил тази сфера, за която стана дума, макар да изглеждало, че нищо не върши? А кой смята, че хората, които нямат на форума и сред тълпата никого, с когото биха желали да си поговорят, не са по-самотни, отколкото тези, които без никакъв слушател разговарят сами със себе си или сякаш се намират в събранието на най-учени хора, наслаждавайки се на техните открития и съчинения? Кой собствено смята, че има по-богат от този, който не е лишен от нищо, каквото би пожелала неговата природа, или има някой по-могъщ от онзи, който успява в исканията си, или има някой по-блажен от освободения от всяко душевно безпокойство, или има някой с по-сигурно състояние от притежаващия толкова, колкото би могъл да отнесе, както казват, дори и след корабокрушение43? И какъв империум44, какви магистратури, каква царска власт може да бъде предпочетена пред това да презираш всичко човешко и считайки го за по-малоценно от мъдростта, да не разсъждаваш никога за нищо освен за вечното и божественото? Този човек, макар да е съгласен останалите да се назовават хора, счита за такива единствено образованите в областта на науките, присъщи на изтънчения дух;

29. Така че известните думи на Платон (а може и някой друг да ги е казал) ми изглеждат твърде точни: след като буря в открито море го отнесла към непозната земя и пустинен бряг, разказват, че когато другите спътници се изплашили поради неизвестното място, той забелязал върху пясъка начертани някакви геометрични фигури; като ги видял, извикал на спътниците си да не се безпокоят, понеже това били следи от хора; той явно ги изтълкувал така не защото се забелязвали обработени посеви, а защото фигурите били знаци на ученост. Ето откъде, Туберон, винаги са ми доставяли удоволствие философията, учените хора и тези твои занимания.

ХVIII.30. ЛЕЛИЙ: Аз всъщност не се решавам, Сципион, при тези неща да кажа, че нито ти или Фил, или Манилий толкова... към неговия род, по бащина линия, принадлежеше познатият наш приятел, достоен за негов образец, "Човек изключително разумен - талантливият Елий Секст"45, когото Ений е нарекъл "изключително разумен и талантлив човек" не защото той търсеше това, което никога не намираше, а защото неговите правни съвети, искани от хората, ги освобождаваха от грижа и затруднения и когато възразяваше против заниманията на Гал, на устата му бяха винаги известните думи на Ахил от "Ифигения":
"Какво наблюдение се прави на знаците астрологически в небето, когато Козата или Скорпионът или друго някое животно се появява! Пред краката което е, никой не гледа, разследват се зоните небесни46." Същият този човек (аз наистина го слушах много и с охота) казваше, че Зет на Пакувий47 е настроен твърде враждебно към философията; Неоптолем на Ений48 му доставяше повече удоволствие с думите: "Да философствам желая, но малко, понеже това никак не ми допада." Затова, ако философските учения на гърците ви доставят твърде голямо удоволствие, то има и други по-човешки и по-разпространени, които можем да използваме било за нашия личен живот, било за нашата държава. А вашите науки, ако те имат някакво значение, то е да изострят малко и като че ли да подбуждат детските духове, за да изучават по-лесно по-важните въпроси49.

ХIХ.31. ТУБЕРОН: Съгласен съм с теб, Лелий, но нека попитам, кои въпроси според тебе са по-важни?
ЛЕЛИЙ: Ще кажа, кълна се в Херкулес, и може би ще ме презираш, понеже ти си попитал Сципион за тези небесни явления, но аз смятам, че трябва да бъде изследвано това, което стои пред очите ни.
И тъй защо внукът на Луций Павел, при този тук вуйчо50, от най-знатно семейство и роден в толкова славна държава, пита как са били видени двете слънца, а не пита защо в една държава има два сената и вече почти два народа51? Понеже, както виждате, смъртта на Тиберий Гракх и още преди това цялата негова политика като трибун раздели единния народ на две части; а хулителите и завистниците на Сципион, като се започне от Публий Крас и Апий Клавдий, дори след тяхната смърт, държат една част от сената в несъгласие с вас поради внушенията сега на Метел и Публий Муций и не допускат този тук52, единствен в състояние да окаже помощ в момент, когато са въстанали съюзниците и латините, когато съюзните договори са нарушени, когато всеки ден метежните триумвири53 замислят преврат, когато честните [надеждни] мъже са объркани от тези толкова опасни събития.

32. Поради това, ако вие, младежи, ме слушате, не се плашете от второто слънце; защото то или не може да съществува, или нека съществува, както са го видели някои, стига да не е в тежест; или ние не можем да разберем тези явления, или дори и да знаем много, не може от това знание да станем нито по-добри, нито по-щастливи; но да имаме единен сенат и единен народ - това може да стане и е твърде неприятно, ако то не става, и знаем, че не става, и виждаме, че ако това стане, ще живеем и по-добре, и по-щастливо.

ХХ.33. МУЦИЙ: И така какво смяташ ти, Лелий, че трябва да изучаваме, та да можем да правим това, което ти изискваш?
ЛЕЛИЙ: Тези науки, които ще ни правят полезни за държавата; това според мене е най-прекрасната задача на мъдростта и най-значимата проява и дълг на доблестта. За това да прекараме тези дни на празника предимно в най-полезни разговори за държавата, нека помолим Сципион да ни обясни кое държавно устройство той счита за най-добро. После ще разискваме други въпроси; след тяхното обсъждане ние, вярвам, ще дойдем постепенно до настоящето и ще разкрием смисъла на това, което сега предстои.

ХХI.34. Когато Фил, Манилий и Мумий напълно одобрили... ... Няма образ, на който да сме склонни да оприличим държавата.
... Затова пренеси, ако обичаш, твоята реч от небето при тези тук по-близки неща.
ЛЕЛИЙ:... аз пожелах така не само защото беше справедливо да говори за държавата най-влиятелният пръв държавник, но също и защото ти имаше обичая да разговаряш по тези въпроси с Панеций пред Полибий54 (двамата може би най-опитни гърци по въпросите на държавата) и ти, вземайки предвид много неща, учеше, че най-добрият държавен строй е този, който нашите предци са ни оставили. Тъй като ти си по-подготвен за такъв разговор, би направил удоволствие на всички нас, нека кажа това и от името на останалите, ако би изложил твоето мнение за държавата.

ХХII.35. СЦИПИОН: Не мога да кажа наистина, че съм свикнал да се отдавам по-пламенно и по-загрижено на други разсъждения, отколкото на тези, за които ти, Лелий, ми говориш. Всъщност когато виждам, че всеки отличен в своя занаят майстор не мисли, не преценява, не се грижи за нищо друго освен да бъде по-добър в съответния вид дейност, и след като на мен моите родители и предците ми оставиха този единствен занаят - грижата и управлението на държавата, няма ли да призная, че аз съм по-бездеен от всеки един майстор, ако съм употребил по-малко труд в най-важното изкуство, отколкото са употребили майсторите в най-незначителните дейности?

36. Впрочем аз не съм удовлетворен от съчиненията по този въпрос, оставени от най-видните и най-мъдрите хора на Гърция, нито пък се осмелявам да поставя своите възгледи по-високо от техните. Затова аз ви моля да ме слушате не като човек, който е съвсем чужд на гръцките теории, нито като такъв, който ги предпочита пред нашите - особено по този въпрос, но като гражданин, който, ако и да е получил широки познания благодарение на бащината грижа и още като дете да е запален с огъня на учението, все пак се е образовал много повече от опита си и от семейните уроци, отколкото от книгите.

ХХIII.37. ФИЛ: Кълна се в Херкулес, Сципион, но се съмнявам, че никой не е могъл да те превъзхожда по ум, че по опит си бил пръв в най-важните държавни дела; знаем и на какви занимания винаги си се посвещавал. Затова ако ти, както казваш, си насочил също и мисълта си в тази област и почти изкуство, то аз съм много благодарен на Лелий; надявам се, че казаното от теб ще бъде много по-обстойно от всичко, което гърците са написали.
СЦИПИОН: Да, ти очакваш много от моите думи, защото този, който ще говори за важни неща, носи особено тежък товар.
ФИЛ: Макар да е много, ти ще го преодолееш както обикновено; няма опасност красноречието ти да те напусне, щом заговориш за държавата.

ХХIV.38. СЦИПИОН: Ще изпълня желанието ви според моите възможности и ще пристъпя към разсъжденията в такъв порядък, какъвто смятам, че трябва да се спазва при разискването на всякакви теми, ако искаш да избегнеш грешки; т. е. в случай че има съгласие по наименованието на разисквания предмет, да се обясни какво означава това наименование; ако и по този въпрос е постигнато разбиране, тогава вече следва да се пристъпи към беседата; защото, ако дискутираният предмет не е бил разбран предварително какво представлява, никога няма да се разбере по-нататък. Поради това, тъй като ние разискваме за държавата, нека видим най-напред какво означава самият предмет на нашите разсъждения. След като Лелий изразил одобрение, Африкански казал: Аз всъщност няма да говоря по тази толкова ясна и толкова позната тема така, че да се върна чак до онова начало, откъдето учените хора обикновено тръгват при подобни случаи, а именно от първата среща на мъжа с жената, после да мина към създаването на родовете и да определям всяко понятие и по колко начина то се изразява; тъй като ще говоря пред хора умни и участвали най-славно във военните дела и вътрешната политика на най-голямата държава, не ще допусна самият предмет на разговора ни да бъде по-малко ясен от моята беседа; разбира се, не съм се наел да проследя всичко подобно на школски учител, нито пък обещавам, че в този разговор няма да бъде пропусната и най-малка подробност
ЛЕЛИЙ: Аз наистина очаквам точно такава беседа, каквато ти ни обещаваш.

ХХV.39. СЦИПИОН: И тъй държава ще рече "достояние на народа"55, а народ не е всяко обединение от хора, събрани по какъвто и да е начин, но обединение от много хора, които са свързани чрез единно право и общи интереси. Първопричината за такова обединяване е не толкова слабостта, колкото някакво природно като че ли събиране на хората; понеже човекът не е уединяващо се и самотно бродещо същество, а е създаден така, че дори и при изобилие от всякакви неща да не...

40. Скоро разпръснатото и скитащото се множество благодарение на съгласието се превърнало в държавна общност. Търсели да узнаят произхода и различните причини за основаването на един град. Едни говорели, че хората, които били правени най-напред от пръст, когато се скитали по горите и полетата и не били свързани помежду си чрез никаква реч и закон, а за легло имали листата и тревата, за домове - пещерите и дупките, че те именно ставали плячка на зверовете и по-силните животни: че тези, които, макар и раздрани, побягвали и виждали разкъсването на близките си, разбирайки опасността, дотичвали при други хора, молели ги за помощ и отначало им обяснявали своето желание със знаци, а после започнали да се опитват с глас; и че създавайки название на всеки отделен предмет, те постепенно усъвършенствали начина на говорене; но тъй като виждали, че и многото хора не са защитени от зверовете, започнали да съграждат и укрепления, за да имат сигурна почивка през нощта и за да спират нападенията на животните чрез валове, а не в ръкопашен бой... На други пък тези обяснения, каквито и да били, изглеждали глупави и те казвали, че не разкъсванията от животните са били причина за обединяването на хората, а по-скоро самата им човешка природа; че хората са се обединили, понеже природата на човека избягва усамотението и се стреми към свързване и общност. (Лактанций, inst.div. , VI, 10, 13-15, 18)

ХХVI.41. ...някакви като че ли семена... не би се създала почва за останалите добродетели, нито за самата държава. И така тези обединения, създадени по причината, за която ви говорих, най-напред решили въпроса за местоживеенето си в определени зони; след като укрепили местността по естествен и изкуствен начин, те нарекли така събраните жилища крепост или град, в който тук-там се намирали светилища и обществени места.
Следователно всеки народ, който представлява такова обединение от много хора, каквото ви изложих, всяка държавна общност, която означава организация на народа, всяка държава, която, както казах, означава "достояние на народа", трябва да бъде управлявана от някакъв съвет, за да просъществува дълго време. А първият съвет трябва да се свърже с тази причина, която е породила и държавната общност.

42. После станало необходимо този съвет да бъде или едноличен, или да е съставен от неколцина избрани, или да представлява цялото множество и всички хора. Затова, когато върховната власт е у един, него наричаме цар, а такова държавно устройство - царска власт; когато обаче властта се намира в ръцете на неколцина избрани, тогава се казва, че такава държава има аристократическо управление; а народна държава (понеже така я наричат) е онази, при която всичко е в ръцете на народа56. Който и да е от тези три вида държави - ако би запазил онази връзка, която първа е обвързала хората помежду им в държавна общност - в действителност не е съвършен и според мен няма най-добър, но все пак всеки от тези видове е поносим, въпреки че е допустимо един да превъзхожда друг. Защото изглежда възможно било справедливият и умен цар, било неколцината избрани първенци, било самият народ (макар последното да заслужава най-малко одобрение) да имат известно стабилно положение, в случай че не се намесят беззаконието и пристрастията.

ХХVII.43. И при властта на царя останалите хора са напълно изключени от всеобщ правен ред и решения, и при аристократическата власт множеството мъчно може да се ползва от свободата, тъй като е лишено от съвместно участие в решенията и властта, и когато всичко се ръководи от народа, макар да е законосъобразно и умерено, все пак самото изравняване не е справедливо, след като няма никакви степени в общественото положение.
И тъй, ако известният персиец Кир е бил най-справедливият и най-мъдрият цар, струва ми се, че такова "достояние на народа" (защото, както казах преди, държавата е "народно достояние") най-малко трябва да е било желано, тъй като се ръководи от жеста и волята на един човек; ако жителите на Масилия, нашите васали, се ръководят от избраните и първите граждани с най-голяма справедливост, все пак такова положение на народа граничи с известно подчинение; ако през определен период след премахването на ареопага атиняните живяха само съобразно с решенията и постановленията на народа, то понеже нямаха степенуване в общественото положение, държавата им нямаше свой блясък.

ХХVIII. 44. Това, което ви говоря за трите вида държавно устройство, важи, когато те не са разстроени и смесени, а запазват характерната си уредба. Всеки един от тези видове, първо, има пороците, за които говорих вече, второ, и трите имат твърде опасни други недостатъци; понеже няма от споменатите политически режими такъв, който да не полита и да не се хлъзга към някакъв злощастен край. Така към известния поносим или, ако щете, дори достоен за обичане цар Кир (нека назовем най-вече него) заради необузданите отклонения на духа му се доближава прочутият с жестокостта си Фаларид57, подобно на чиято власт единовластието пада леко надолу. А на познатата ни държавна власт в ръцете на неколцината масилийски първенци е близка тази, която имаше някога в Атина сговорът и групировката на тридесетте мъже. Още самите атиняни, за да не търсим други, [са показали] как властта на народа върху всички блага се превърнала в безумие и гибелен произвол на тълпата...

ХХIХ.45. ...най-лош и тази власт [се превръща] било във власт на оптиматите58 или на групировка от тирани, било в царска власт, било дори твърде често във власт на народа и така от установената власт обикновено възниква някой друг вид от управленията, за които ви говорих, и удивителни са кръговете и като че ли кръговратите на промените и редуването в държавните уредби. Както познаването на тези промени е задача на мъдреца, така на всеки велик гражданин и човек с почти божествен ум е задължение да предвижда надвисващите промени в управлението на държавата, осигурявайки тяхното умерено протичане и овладяване. И тъй мисля, че заслужава най-голямо одобрение един четвърти вид държава, която представлява нещо средно и смесено от тези три вида, за които ви говорих отначало.

ХХХ. 46. ЛЕЛИЙ: Зная, че твоето мнение, Африкански, е такова; често наистина съм го чувал от тебе; но въпреки това, ако, разбира се, не ти е досадно, аз бих искал да узная от тези трите вида държавно устройство кой според теб е най-добър. Понеже би било от някаква полза даже за...

ХХХI. 47. ... и всяка държава е такава, каквато е природата или намерението на този, който я управлява. И така в никоя друга държава свободата не може да живее освен в тази, където цялата власт принадлежи на народа; и нищо не е по-сладко от свободата, а в случай, че не е еднаква за всички, то тя не съществува. Но как може тя да бъде еднаква за всички - не говоря за царската държава, в която робството е съвсем очевидно - но в тези държави, където номинално всички са свободни? Там гражданите участват в изборите, предоставят военната власт и магистратурите, биват предварително подготвяни за изборите, правят се допитвания, но те дават което би трябвало да дават, ако и да не желаят, и самите те нямат това, което кандидатите търсят от тях; понеже те са изключени от военната власт, от сената, от състава на избраните съдии59, т. е. от всичко, за което имат значение парите или произходът от древен род. А сред свободния народ, например родосците, атиняните, няма гражданин, който...

XXXII.48 ... след като са се появили от народа един или повече по-богати и по-силни казват60, че от тяхната преситеност тогава се родило и високомерието им, тъй като малодушните и слабите хора отстъпват и се подчиняват пред самонадеяността на богатите. Но ако народът би запазил правата си, казват, че това е най-доброто, самата свобода, самото благоденствие, понеже народът се разпорежда със законите, съдилищата, войната и мира, съюзните договори, правата на гражданите и тяхното имущество. Такова състояние единствено смятат, че справедливо се нарича държава, т. е. "народно достояние"; че "народното достояние" обикновено е освободено от властта на царете и на силните, че свободните народи не търсят нито царе, нито властта или силата на оптиматите.

49. И всъщност твърдят, че независимо от бедите, свързани с необуздаността на народа, този вид свобода на народа не трябва да се отхвърля изцяло; че няма нищо по-постоянно, нищо по-здраво от народ, който е единен и който свързва всичко със своята цялост и свобода; но че единство се постига най-лесно в тази държава, в която за всички е полезно едно и също нещо; че когато за едни е полезно едно, а за други - друго, то разнообразието в интересите поражда разединението; и затова, когато силните са заграбвали властта, никога държавният строй не е бил стабилен; още по-малко за царската власт, при която, както казва Ений, "няма святост никаква общност, никакво доверие". Затова, когато законът е свързващото звено на държавната общност, а разпоредбите на закона - еднакви за всички, с какво право може да се държи държавната общност, след като положението на гражданите не е еднакво? И така ако хората не искат имущественото състояние да бъде еднакво, ако техните умове не могат да бъдат еднакви, то правата на гражданите от една и съща държава помежду им трябва да бъдат равни. В действителност какво представлява държавната общност, ако не общност на правото?...

ХХХIII.50. А останалите държави смятат, че дори не трябва да бъдат наричани с тези имена, с които те биха желали да се наричат. Защо да наричам цар - с името на Юпитер Всеблаг -човека, който е жаден за господство или неограничени пълномощия, който властва над потиснат народ, а да не го наричам тиран? Всъщност тиранът може да бъде толкова милостив, колкото царят жесток; така че за народа е важно дали робува на милостив, или на жесток господар; а да не робува, това не може да стане. Но как Лакедемон, прославен в онова време, когато се считал за образец на държавно устройство, е можел да се сдобива с добри и справедливи царе, макар да е било задължително да се избира за цар само човек с царски произход? Впрочем кой би търпял оптиматите, които са си приписали това име не според съгласието на народа, а чрез своите събрания? Как оптиматът бива оценяван като най-добър61? По учеността, по способностите, по стремежите...

ХХХIV.51 ... ако случайността управлява [държавата], то тя ще се обърне толкова бързо, колкото корабът, ако за управлението му бъде избран чрез жребий един от пасажерите. Затова, ако свободният народ избере хората, на които да повери себе си - а той ще избере отлични граждани само ако желае да живее в благополучие - то благото на държавата без съмнение се залага в мъдростта на най-добрите граждани, особено понеже природата е въвела това, че не само най-доблестните и най-силните да стоят пред по-слабите, но дори и слабите да желаят да се подчиняват на висшестоящите. Но това най-добро според тях държавно устройство е било разрушено поради неправилните схващания на хората, които, не разбирайки доблестта (нея малцина притежават и малцина я оценяват и виждат), мислят, че богатите и състоятелните, също и тези със знатен произход са най-добрите. Когато поради това заблуждение на тълпата държавата започне да се управлява от богатствата на неколцина, а не от доблестта, тогава онези първенци задържат с всички сили името оптимати, но в действителност то не им принадлежи. Прочее богатството, знатността, влиянието, когато са лишени от мъдрост и способност за живот и власт над други хора, служат само за безчестност и прекомерна гордост и няма по-уродливо държавно устройство от това, при което най-богатите се считат за най-доблестните.

52. А има ли нещо по-прекрасно от това държавата да се управлява от доблестта? Когато този, който властва над другите, сам не робува на никаква страст, когато цял е проникнат от това, което гражданинът постановява и призовава, и не налага на народа закони, на които сам не би се подчинил, а собствения си живот привежда като закон за съгражданите си. Ако можеше един такъв човек да постигне всичко това, то нямаше да има нужда от повече хора в управлението; ако всички можеха да виждат и да са единодушни за най-доброто, никой нямаше да търси избрани първенци. Трудността за приемане на решения станала причина за превръщането на едноличната власт на царя във власт на повече лица, заблужденията и безразсъдството на народа пък предизвикали преминаването на властта от множеството в ръцете на малцина. Така между слабостта на единия човек и безразсъдството на многото хора оптиматите заели средно положение, от която форма на управление няма по-умерена; когато те се грижат за държавата, народът естествено благоденства, свободен от всяка грижа и мисъл, след като е поверил своето спокойствие на други, които са длъжни да го пазят и да не допускат той да смята, че интересите му биват пренебрегвани от първенците.

53. Впрочем равноправието, което свободните народи прегръщат, не може да се съблюдава (понеже самите народи, макар да са свободни и необвързани, предоставят много пълномощия на твърде много лица и сред самите тях съществува-голям подбор на хората и тяхното обществено положение) и това така наречено равенство се явява несправедливо. Защото, когато се отдава еднаква почит на най-високостоящите и на най-нискостоящите - те естествено съществуват у всеки народ - самото това уеднаквяване е несправедливо, такова нещо не може да се случи в държавите, които се управляват от най-добрите. Това почти и някои други подобни неща, Лелий, обикновено се говорят от хората, които твърде много възхваляват тази форма на държавен строй.

XXXV.54. ЛЕЛИЙ: А ти, Сципион? Кой от тези три вида държавен строй най-много одобряваш?
СЦИПИОН: С основание питаш кой от трите вида най-много одобрявам, понеже нито един от тях сам по себе си, взет отделно, аз не одобрявам и предпочитам пред всеки един от тях нещо, което би било събрано и от трите. Но ако трябва да бъде одобрен един и в чист вид, то бих одобрил царската власт62... тук се назовава, то името цар се явява сякаш името баща, който се грижи за гражданите си като за своите деца и ги пази по-старателно от... вие бивате поддържани чрез загрижеността на един най-добър и най-изтъкнат мъж.

55. Но оптиматите застават, за да заявят, че те правят същото по-добре и че повече мъдрост ще има у повече хора, отколкото у един и че все пак справедливостта и доверието са същите. А пък народът вика на най-висок глас, че той не желае да се подчинява нито на един, нито на няколко; че дори за животните няма нищо по-сладко от свободата; че от нея са лишени всички, които робуват било на царя, било на оптиматите. Ето как царете ни привличат със своето благоволение, оптиматите - със своята мъдрост, народите - със свободата, така че при сравнението трудно може да се избере какво желаеш най-много.
ЛЕЛИЙ: Вярно е, но беседата ти ще върви трудно по-нататък, ако изоставиш така поставеното начало.

ХХХVI.56. СЦИПИОН: Тогава да постъпим подобно на Арат, според който трябва да се започва от Юпитер, ако някой започва да говори за важни неща.
ЛЕЛИЙ: Как от Юпитер? Нима нашата беседа има нещо общо със стиховете на Арат?
СЦИПИОН: Дотолкова, че да започнем разговора си с основание от този, когото всички учени и неучени хора единодушно признават за цар на всички богове и хора.
ЛЕЛИЙ: Защо?
СЦИПИОН: Защо ли, нима това не е очевидно? Ако първенците на държавите заради житейски интереси63 са утвърдили мнението, че на небето има един цар, по чийто знак, както казва Омир, целият Олимп се преобръща, и че същият е и цар, и баща на всички, то съществува силно внушение и много свидетели (само ако под много може да се каже всички) за това, че народите са съгласни (явно въз основа решенията на първенците) да приемат царя като нещо най-добро, понеже мислят, че всички богове се управляват от волята на един; ако благодарение на нашето образование сме разбрали, че това е основано на заблужденията на невежествените хора и прилича на приказките, нека чуем общите, така да се каже, учители на образованите хора, които са видели сякаш с очите си онова, което ние с труд узнаваме, когато го слушаме.
ЛЕЛИЙ: Кои са те?
СЦИПИОН: Тези, които чрез задълбоченото изучаване на цялата природа са разбрали, че целият свят се управлява от разума...

57. Много време трябва, за да се разгледа всичко, което са казали за висшето божество най-напред Талес, Питагор, Анаксимен, по-късно стоиците Клеант, Хризип и Зенон, а от нашите - Сенека, последовател на стоиците, и самият Тулий; те всички са се опитвали да определят какво представлява богът: твърдели са, че той единствен управлява света и че не е подчинен на никаква природа, тъй като природата е създадена от него самия. (Лактанций, Епит. 4,3)

ХХХVII.58. СЦИПИОН: ...Но ако ти, Лелий, искаш свидетели, ще ти дам, и то нито много древни, нито варвари.
ЛЕЛИЙ: Да, такива искам.
СЦИПИОН: И тъй, Знаеш ли, че нашият град е на по-малко от 400 години, откакто няма царе?
ЛЕЛИЙ: Да, така е.
СЦИПИОН: Е, какво? Нима тези 400 години от съществуването на града и държавата ни са твърде дълъг живот?
ЛЕЛИЙ: Всъщност това е юношеска възраст.
СЦИПИОН: Така. Имаше ли цар в Рим преди 400 години?
ЛЕЛИЙ: Да, и дори беше горд64.
СЦИПИОН: А преди него?
ЛЕЛИЙ: Да, най-справедливият65, и редица други назад чак до Ромул, който е царувал преди 600 години.
СЦИПИОН: Значи и той не е много стар?
ЛЕЛИЙ: Съвсем не. Тогава Гърция е почти в началото на своето стареене.
СЦИПИОН: Кажи ми сега, Ромул на варвари ли беше цар?
ЛЕЛИЙ: Ако, както казват гърците, хората биват или гърци, или варвари, то боя се да не би Ромул да е бил цар на варвари; ако ли пък името варварин трябва да се дава с оглед нравите, а не езика на хората, то мисля, че гърците не са по-малко варвари. отколкото римляните.
СЦИПИОН: Но във връзка с темата на нашия разговор ние търсим не народността, ние търсим ума. Ако наистина и умни, и живели немного отдавна хора са пожелали да имат царе, значи аз разполагам със свидетели, които са нито твърде древни, нито необразовани и диви.

XXXVIII.59. ЛЕЛИЙ: Виждам, че ти, Сципион, имаш достатъчно свидетелства, но за мен, като за добър съдия, по-важни са доказателствата, отколкото свидетелите.
СЦИПИОН: Тогава, Лелий, възползвай се ти сам от доказателството на твоето собствено чувство.
ЛЕЛИЙ: Какво чувство?
СЦИПИОН: Когато някога случайно ти се е сторило, че си разгневен на друг човек.
ЛЕЛИЙ: Да, наистина по-често, отколкото бих искал.
СЦИПИОН: Е, когато си разгневен, позволяваш ли на гнева да владее душата ти?
ЛЕЛИЙ: Не, кълна се в Херкулес, но аз подражавам на Архит от Тарент, който, когато дошъл в имението си и намерил всичко не както бил заповядал, казал на управителя: "Нещастнико, щях да те умъртвя от бой, ако не бях разгневен."

60. СЦИПИОН: Много добре. Значи Архит очевидно правилно е смятал гнева за някакъв душевен бунт, тъй като е в несъгласие с разума, и е искал да го потуши с мъдрост: прибави още алчността, жаждата за власт и слава, страстите; и ще видиш. че ако в душите на хората има царска власт тя ще принадлежи, разбира се, единствено на мъдростта (понеже е най-добрата част на душата), а когато властва мъдростта, няма нито страсти, нито гняв, нито безразсъдни постъпки.
ЛЕЛИЙ: Да.
СЦИПИОН: Значи ти си съгласен с това, че душата е така устроена.
ЛЕЛИЙ: Наистина няма друго положение.
СЦИПИОН: Следователно ти не би одобрил страстите, които са безброй, или гневът да владеят всичко, в случай че мъдростта бъде прогонена?
ЛЕЛИЙ: Това би била най-нещастната душа, би бил най-нещастният човек с такава душа.
СЦИПИОН: И тъй ти съгласен ли си, че всички части на душата се намират под царска власт и тя принадлежи на мъдростта?
ЛЕЛИЙ: Наистина съгласен съм.
СЦИПИОН: Тогава защо се колебаеш за това, какво мислиш за държавата. Ако управлението в нея бъде предоставено на повече хора, става ясно веднага, че не ще има главна власт, тъй като, ако тя не е една, тя не може да съществува.

ХХХIХ.61. ЛЕЛИЙ: Кажи каква е разликата между един управляващ и няколко управляващи, ако сред тях цари справедливост?
СЦИПИОН: Понеже разбирам, Лелий, че моите свидетели никак не те впечатляват, то аз ще продължа да си служа с теб като свидетел, за да потвърдя достатъчно думите си.
ЛЕЛИЙ: С мене, но как?
СЦИПИОН: Неотдавна, когато бяхме в имението ти във Формия, забелязах, че ти се държиш твърде сурово с твоите роби, изслушвайки думите само на един човек.
ЛЕЛИЙ: Разбира се - на управителя.
СЦИПИОН: Защо? В градското ти жилище повече ли хора ръководят твоите работи?
ЛЕЛИЙ: Напротив, само един.
СЦИПИОН: Е? Нима целият ти дом се управлява от теб и още някой?
ЛЕЛИЙ: Съвсем не.
СЦИПИОН: Защо тогава не си съгласен със същото положение и в държавата, т. е. че властта в ръцете на един човек, стига той да е справедлив, е най-добрата?
ЛЕЛИЙ: Ти ме караш почти да се съглася с теб.

ХL.62. СЦИПИОН: Още повече ще се съгласиш, Лелий, ако пропускайки сравнения като това, че да повериш кораба на един кормчия да предоставиш болния на един лекар (стига да са вещи в своето изкуство) е по-правилно, отколкото на много кормчии или на много лекари, та ако пропусна подобни случаи, ще стигна до по-важни въпроси.
ЛЕЛИЙ: Какви именно?
СЦИПИОН: Е, ти не разбираш ли, че поради жестокостта и високомерието на един човек - Тарквиний - името цар е станало омразно на нашия народ?
ЛЕЛИЙ: Да, разбирам.
СЦИПИОН: Значи ти разбираш и онова, за което имам намерение да говоря подробно в по-нататъшната си беседа: че след прогонването на Тарквиний народът се опиянил от едно необикновено чувство на свобода, което още не познавал; тогава били изпратени в изгнание невинни66, имуществото на мнозина било разграбено, тогава се появили консулите67, избирани за една година, тогава ликторският сноп68 бил отпускан пред народа, тогава се въвело правото на обжалване пред народа69 по всички дела, тогава плебсът правил сецесий70, с една дума, тогава повечето неща били извършени така, че всичко да е в ръцете на народа.
ЛЕЛИЙ: Вярно е това, което казваш.

63. СЦИПИОН: Така е в мирно и спокойно време: можеш да своеволничиш, докато нямаш страх от нищо, както е например на кораба и дори често при леко заболяване. Но подобно на плаващия, когато изведнъж морето се разбунтува, и болния, когато болестта му се усложни, които молят помощта на един човек, така нашият народ по време на мир владее Рим и заплашва самите магистрати, протестира, обжалва решенията им, а по време на война им се подчинява, както ако би имал цар; защото чувството за самосъхранение е по-силно от своеволието. А при по-тежки войни нашите граждани са пожелавали цялата власт да бъде предоставена на един човек, дори без колега, самото име на когото означава характера на неговата власт. Казва се диктатор, понеже бива назначаван71, но в нашите книги72, Лелий, знаеш, че той се нарича народен вожд.
ЛЕЛИЙ: Да, зная.
СЦИПИОН: И тъй древните мъдро...

ХLI.64. ... когато народът е загубил справедлив цар, то, както казва Ений, "сърцата дълго скърбят след загубата на най-добрия цар; помежду си те така напомнят:
О, Ромуле, божествени Ромуле, какъв страх на отечеството тебе боговете родиха!
О, татко, о, родители, о, кръв от богове родена!"
Не господар и не владетел хората наричали тези, на които се подчинявали по закон, нито пък царе, а стражи на отечеството, бащи, богове; и не без основание; всъщност какво казват по-нататък?
"Ти ни доведе сред земите на светлината."
Те смятали, че справедливостта на царя им е дала живота, честта, славата. Същото убеждение е щяло да остане у техните потомци, ако бе продължило да има такива царе, но виждаш ли, поради несправедливостта на един рухнал изцяло този вид държавно устройство.
ЛЕЛИЙ: Да, виждам и се старая да разбера пътищата на тези промени не само в нашата, но във всяка държава.

ХLII.65. СЦИПИОН: Като изразя мнението си за онзи вид държава, която най-много одобрявам, аз ще трябва да разкажа, разбира се, по-подробно за смените на държавните устройства, макар да смятам, че в такава държава те никак лесно не ще се осъществяват. Първата и неизбежна промяна в царската държава е следната: Когато царят започне да постъпва несправедливо, този вид държавен строй загива и царят се превръща в тиран, т. е. най-лошия и най-близкия до най-добрия вид държавен ред; ако оптиматите свалят тирана, което става обикновено, то държавата приема втората от споменатите три форми на управление; това е форма, подобна на царската - съвет на първенците, които бащински се грижат за благото на народа. Ако сам народът убие или изгони тирана, докато владее чувствата си и ума си, той действа сравнително умерено, доволен е от извършеното и желае да пази установения от него държавен ред. Но ако народът е употребил насилие спрямо справедлив цар или го е лишил от властта му, или дори е вкусил от кръвта на оптиматите, което по-често се случва, и е подчинил цялата държава на своя произвол (недей да смяташ, че има море или толкова голям пламък, които да бъдат уталожени по-трудно от тълпата, необуздана в своеволието си), тогава става онова, което Платон много хубаво е казал, ако мога да го изразя на латински: трудно е, но все пак ще опитам:

XLIII.66. "Когато ненаситното гърло на народа пресъхне поради жажда за свобода и след като се е възползвал от лоши виночерпци, жаждащият народ е изпил не умерено смесената, а съвсем чистата свобода, тогава той преследва магистратите и първенците, ако те не са меки и отстъпчиви и не му дават щедро свобода, обвинява ги, доказва вината им, назовава ги богаташи, царе, тирани." Всъщност смятам, че ти знаеш това.
ЛЕЛИЙ: Твърде добре ми е известно.

67. СЦИПИОН: Значи Платон продължава: "Хората, които се подчиняват на първенците, биват преследвани от този народ и ги наричат доброволни роби; а тези, които са магистрати и желаят да се държат като частни лица, както и тези, които са частни лица и се стремят да няма разлика между частно и длъжностно лице, те биват възнасяни с похвали и славени с почести; така че без съмнение в такава държава всичко е пълно със свобода; и всеки частен дом е прогонил властта и това зло се разпростира чак на животните; най-сетне става така, че бащата се страхува от сина си, синът пренебрегва бащата, липсва всякакъв срам; всички са напълно свободни, няма разлика дали си гражданин, или чужденец; учителят се страхува от учениците си и ги ласкае, а учениците презират учителите си; юношите си придават важността на възрастните хора, а възрастните се унижават до младежки забави, за да не ги мразят младите и за да не им изглеждат строги; вследствие на това дори робите се държат по-свободни; съпругите разполагат със същите права, които имат мъжете им; и в тази толкова голяма свобода даже кучетата и конете, най-накрая и магаретата така свободно се нахвърлят, че става нужда да им се прави път. Следователно от това безкрайно своеволие - казва Платон - се получава в крайна сметка така, че умовете на гражданите стават толкова преситени до погнуса и слаби, щото ако се приложи и най-малка власт, те се разгневяват и не могат да я понасят; поради това започват да пренебрегват и законите, за да бъдат съвсем без никаква власт."

ХLIV.68. ЛЕЛИЙ: Ти предаде съвсем точно казаното от Платон.
СЦИПИОН: И да се върна към автора на моето изложение. Платон казва, че от това прекомерно своеволие, което онези считат за самата свобода, като от някакъв корен израства и сякаш се ражда тиранът. Понеже както прекалено голямата власт на първенците причинява собствената им гибел, така този прекалено свободен народ бива заробван от самата свобода. Впрочем всичко прекалено, по-изобилно било в сезоните, било в нивите, било в живите тела, почти се превръща в своята противоположност и това се случва най-вече в държавната уредба, т. е. онази прекомерна свобода на народа и на частните лица свършва с прекомерно робство. И тъй от такава най-голяма свобода се ражда тиранът и най-несправедливото и най-тежкото робство. Защото от необуздания или по-скоро свиреп народ в повечето случаи се избира някакъв вожд срещу онези първенци, които биват вече сваляни и прогонвани от поста им, вожд - дързък, безчестен, жестоко преследващ често много заслужили за държавата хора, вожд, който отстъпва на народа и своето, и чуждото; и понеже като частно лице него го заплашват опасности, предоставят му върховната власт и тя бива периодически възобновявана, дори му дават личен гарнизон, както на Пизистрат в Атина; по-късно такива вождове стават тирани на самите тези, от които са въздигнати; ако доблестни граждани свалят тираните, което става често, тогава държавната общност се възражда; ако ли дръзки хора свалят тираните, възниква групировка - друг вид тиранство и той се появява нерядко даже и вследствие на превъзходния строй на оптиматите, когато някаква порочност е отклонила от пътя самите първенци. Така държавната власт подобно на топка преминава от царете в тираните, а от тях пък у първенците или народа, от които отново в ръцете на групировките или тираните и никога не се задържа по-дълго един и същ вид държавно устройство.

ХLV.69. Предвид на това от трите, споменати в началото типа държави най-предпочитан от мен е царският, а по-добър от него е този, който ще бъде резултат от умереното съчетаване на трите начина на държавна уредба. И така добре е в държавата да има едно нещо отличително и царствено, друго - да е предоставено и разпределено за решаване от първенците, а някои неща да бъдат оставени за преценката и волята на народа. Такова устройство има, първо, една голяма справедливост, от която свободните хора мъчно могат да са лишени дълго време, и, второ, има стабилност; понеже онези първите три вида устройство лесно се превръщат в отрицателните си противоположности като например от цар става тиран, от оптиматите - групировка, от народа - безредна тълпа, и понеже самите видове уредби често и отново се сменят. Такова нещо в обединената и умерено съчетана форма на държавно устройство почти не се случва, ако първенците не са с големи недостатъци. Защото няма причина за промяна там, където всеки е застанал здраво на своето стъпало и няма нищо, поради което да падне и да загине.

ХLVI, 70. Но аз се боя, Лелий, и вие, добри и умни приятели, че ако аз ви занимавам по-дълго с тези въпроси, моите думи ще изглеждат сякаш беседа на някакъв наставник и учител, а не на човек, разсъждаващ заедно с вас. Поради това аз ще пристъпя към вече известни на всички неща, които обаче се изследват от нас дълго време. И тъй аз мисля и чувствам и съм убеден, че никоя друга държава било по установяване, било по разпределение на правата и задълженията, било по вътрешна уредба не може да бъде сравнявана с тази, която нашите бащи ни оставиха, а те я бяха наследили от предците. Тъй като пожелахте да чуете и от мен това, което сами знаете, то аз ще ви покажа, ако позволите, и какво представлява тя, и че е най-добрият вид държава; и представяйки ви нашата държава като пример, ще се опитам, ако успея, да нагодя към нея цялата си беседа, която трябва да изнеса, за най-добрия вид държавен строй. И ако успея да поддържам и следвам темата, ще изпълня, струва ми се, задачата, която Лелий ми постави.

XLVII.71. ЛЕЛИЙ: Но задачата, Сципион, е в твоите възможности и всъщност на теб единствен се пада. Кой би говорил по-добре от теб за установеното от предците, когато ти самият произхождаш от най-прославени предци? Или за най-доброто държавно устройство? Ако такова ние имаме (макар точно сега да го няма), то кой би могъл освен теб да заема по-издигнато положение или да дава предвидливи съвети за бъдещето, когато, спасявайки два пъти73 нашия град от ужас, ти би стоял на стража през цялото време?


ФРАГМЕНТИ от I книга, чието място не е установено
1. Така, понеже отечеството съдържа повече благодеяния и е по-древен родител от този, който ни е създал, то трябва да му бъде отдадена, разбира се, по-голяма почит, отколкото на родител. (Ноний, 426, 9)
2. Нито Картаген щеше да има такова могъщество в продължение на почти 600 години без мъдрост в държавното устройство. (Ноний, 526, 5)
3. В действителност имам опасението, че всяка беседа на философите, макар да представлява най-изчерпателен извор на доблест и знание, все пак, съпоставена с извършените и доведените докрай дела на държавните мъже, изглежда, е принесла на хората не толкова деятелност, колкото развлекателност. (Лактанций, Inst. Div., III, 16, 5)