M. Tullius Cicero
De Republica * За държавата
Превод: в: За държавата. За законите, М. Костова, Софи - Р, 1994
 
двуезичен | оригинал | превод

I II III IV V VI  

1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28  29 
30  31  32  33  34  35  36  37  38  39  40  41  42  43  44  45  46  47  48  49  50  51  52  53  54  55  56  57  58  59 
60  61  62  63  64  65  66  67  68  69  70 
[(1) (*****) <cupidi>tate audiendi, ingressus est sic loqui Scipio: 'Catonis hoc senis est, quem ut scitis unice dilexi maximeque sum admiratus, cuique vel patris utriusque iudicio vel etiam meo studio me totum ab adulescentia dedidi; cuius me numquam satiare potuit oratio; tantus erat in homine usus rei publicae, quam et domi et militiae cum optime tum etiam diutissime gesserat, et modus in dicendo. et gravitate mixtus lepos, et summum vel discendi studium vel docendi, et orationi vita admodum congruens.  
I, 1. [Понеже всички горели от желание] да слушат, Сципион започнал така:
Това са думи на стария Катон, когото, както знаете, почитах изключително много и към когото изпитвах най-голямо възхищение; на него цял се посветих от ранна младост било поради преценката на двамата бащи1, било дори поради моето силно желание; никога не можах да се наситя на речта му; той имаше толкова голям опит в държавните дела, които бе водил успешно и продължително както в Рим, така и по време на военна служба, имаше мярка в говоренето и съчетано със сериозност обаяние, имаше особено голямо желание да се учи и да обучава,
[(2) is dicere solebat ob hanc causam praestare nostrae civitatis statum ceteris civitatibus, quod in illis singuli fuissent fere quorum suam quisque rem publicam constituisset legibus atque institutis suis, ut Cretum Minos, Lacedaemoniorum Lycurgus, Atheniensium, quae persaepe commutata esset, tum Theseus tum Draco tum Solo tum Clisthenes tum multi alii, postremo exsanguem iam et iacentem doctus vir Phalereus sustentasset Demetrius, nostra autem res publica non unius esset ingenio sed multorum, nec una hominis vita sed aliquot constituta saeculis et aetatibus. nam neque ullum ingenium tantum extitisse dicebat, ut quem res nulla fugeret quisquam aliquando fuisset, neque cuncta ingenia conlata in unum tantum posse uno tempore providere, ut omnia complecterentur sine rerum usu ac vetustate.   2. а животът му беше в пълно съответствие с думите му. Та той казваше обикновено, че нашето държавно устройство превъзхожда останалите държави поради това, че в тях отделни лица са създавали всеки свой държавен ред според свои закони и обичаи, като например в Крит - Минос, в Лакедемон - Ликург, в Атина, където много често са ставали промени - отначало Тезей, после Дракон, после Солон, после Клистен и много други, накрая ученият мъж Деметрий от Фалерон2 закрепил изтощената и отслабена държава; докато нашата държава е създадена не от гения на един, а на много хора и не в продължение на един човешки живот, а на няколко века и няколко поколения. Тъй като — казваше Катон - не е съществувал толкова гениален човек, от когото нищо да не е убягнало, нито пък всички дарования, събрани само у един човек, могат да осигурят в едно и също време такава предвидливост, че всичко да бъде съобразено без исторически опит.
[(3) quam ob rem, ut ille solebat, ita nunc mea repetet oratio populi Romani originem; libenter enim etiam verbo utor Catonis. faciliUs autem quod est propositum consequar, si nostram rem publicam vobis et nascentem et crescentem et adultam et iam firmam atque robustam ostendero. quam si mihi aliquam, ut apud Platonem Socrates, ipse finxero.'   3. Поради това, следвайки неговия обичай, сега аз ще започна с „началото"3 на римския народ - с удоволствие наистина си служа с думите на Катон. А целта по-лесно ще достигна, ако ви покажа зараждането, израстването, съзряването и самото укрепване и заздравяване на нашата държава, отколкото ако измисля някаква държава подобно на Сократ у Платон.
[(4) Hoc cum omnes adprobavissent, 'quod habemus' inquit 'institutae rei publicae tam clarum ac tam omnibus notum exordium quam huius urbis condendae principium profectum a Romulo? qui patre Marte natus—concedamus enim famae hominum, praesertim non inveteratae solum sed etiam sapienter a maioribus proditae, bene meriti de rebus communibus ut genere etiam putarentur, non solum ingenio esse divino—is igitur ut natus sit, cum Remo fratre dicitur ab Amulio rege Albano ob labefactandi regni timorem ad Tiberim exponi iussus esse; quo in loco cum esset silvestris beluae sustentatus uberibus, pastoresque eum sustulissent et in agresti cultu laboreque aluissent, perhibetur ut adoleverit et corporis viribus et animi ferocitate tantum ceteris praestitisse, ut omnes qui tum eos agros ubi hodie est haec urbs incolebant, aequo animo illi libenterque parerent. quorum copiis cum se ducem praebuisset, ut [et] iam a fabulis ad facta veniamus, oppressisse Longam Albam, validam urbem et potentem temporibus illis, Amuliumque regem interemisse fertur.   II.4. След като всички одобрили това, Сципион казал: Знаем ли за друга устроена държава, чието начало е толкова славно и известно на всички, колкото е това, положено от Ромул при основаването на нашия град? Като син на Марс (нека се съгласим с преданието, особено понеже то не е само древно, но дори мъдро предадено от предците - че хората с големи заслуги към държавата се смятат не само с божествен ум, но даже и с божествен произход) - та като се родил Ромул заедно с брат си Рем, разказват, бил оставен на брега на Тибър по заповед на албанския цар Амулий, който се страхувал от отнемане на властта му; там Ромул бил хранен от горските животни и след като овчари го прибрали и го възпитали в сурови и тежки условия, когато пораснал, превъзхождал останалите по физическа сила и неустрашимост на духа толкова много, щото всички обитатели на земите, където днес се намира нашият град, започнали да му се подчиняват справедливо и охотно. Заставайки начело на техните отряди (нека преминем от приказката към действителните събития), той, както се говори, покорил силния и могъщ тогава град Алба Лонга и убил цар Амулий.
[(5) Qua gloria parta urbem auspicato condere et firmare dicitur primum cogitavisse rem publicam. urbi autem locum, quod est ei qui diuturnam rem publicam serere conatur diligentissime providendum, incredibili opportunitate delegit. neque enim ad mare admovit, quod ei fuit illa manu copiisque facillimum, ut in agrum Rutulorum Aboriginumve procederet, aut in ostio Tiberino, quem in locum multis post annis rex Ancus coloniam deduxit, urbem ipse conderet, sed hoc vir excellenti providentia sensit ac vidit, non esse opportunissimos situs maritimos urbibus eis quae ad spem diuturnitatis conderentur atque imperii, primum quod essent urbes maritimae non solum multis periculis oppositae sed etiam caecis.   III.5. Казва се, че след като спечелил тази слава, Ромул замислил най-напред чрез ауспиции4 да основе град и да укрепи държава. А що се отнася до мястото на града, което трябва най-грижливо да бъде избрано от човека, опитващ се да създаде дълготрайна държава, то Ромул го определил невероятно удачно. Защото той не приближил града до морето (нещо твърде лесно за него и многото му въоръжени отряди) с цел да проникне в земите на рутулите и аборигените или за да основе града в устието на Тибър, където доста по-късно цар Анк5 създал колония, а като човек, надарен с извънредна предвидливост, усетил и разбрал, че приморското разположение не е никак подходящо за градовете, които се основават с надеждата за дълъг живот и господство6, преди всичко по тази причина, понеже морските градове са изложени не само на многобройни, но и на скрити опасности.
[(6) nam terra continens adventus hostium non modo expectatos sed etiam repentinos multis indiciis et quasi fragore quodam et sonitu ipso ante denuntiat, neque vero quisquam potest hostis advolare terra, quin eum non modo <ad>esse sed etiam quis et unde sit scire possimus. maritimus vero ille et navalis hostis ante adesse potest quam quisquam venturum esse suspicari queat, nec vero cum venit prae se fert aut qui sit aut unde veniat aut etiam quid velit, denique ne nota quidem ulla, pacatus an hostis sit, discerni ac iudicari potest.   6. Докато вътрешната земя предварително известява приближаването - не само на очакван, но и на неочакван враг - чрез много знаци и като че ли чрез известен шум и чрез самите звуци; наистина никакъв враг не може да налети по суша, без да узнаем, че той се е появил и дори кой е и откъде идва. А морският вражи кораб може да се появи, преди някой да усети, че ще дойде, и когато дойде, не дава да се разбере кой е, откъде идва или какво иска; най-сетне не могат да се видят и разберат никакви признаци дали е мирен, или е враждебен.
[(7) Est autem maritimis urbibus etiam quaedam corruptela ac mutatio morum; admiscentur enim novis sermonibus ac disciplinis, et inportantur non merces solum adventiciae sed etiam mores, ut nihil possit in patriis institutis manere integrum. iam qui incolunt eas urbes, non haerent in suis sedibus, sed volucri semper spe et cogitatione rapiuntur a domo longius, atque etiam cum manent corpore, animo tamen exulant et vagantur. nec vero ulla res magis labefactatam diu et Carthaginem et Corinthum pervertit aliquando, quam hic error ac dissipatio civium, quod mercandi cupiditate et navigandi et agrorum et armorum cultum reliquerant.   IV.7. Освен това на морските градове са присъщи известно развращение и изменение на нравите; тъй като в тях си дават среща чужди езици и чужди порядки, внасят се не само чуждестранни стоки, но и обичаи, така че нищо от местната традиция не може да остане непроменено. Жителите на тези градове не се застояват много, а непрекъснато крилати надежди и мисли ги отвличат далеч от родното място - дори когато тялом остават там, духом бродят някъде далеч. Всъщност нищо не разруши някога дълго разклащаните Картаген и Коринт повече, отколкото това странстване и разпръсване на техните граждани, защото поради увлечението им по търговията и плаването те изоставиха обработването на земята и владеенето на оръжието.
[(8) multa etiam ad luxuriam invitamenta perniciosa civitatibus subpeditantur mari, quae vel capiuntur vel inportantur; atque habet etiam amoenitas ipsa vel sumptuosas vel desidiosas inlecebras multas cupiditatum. et quod de Corintho dixi, id haut scio an liceat de cuncta Graecia verissime dicere; nam et ipsa Peloponnesus fere tota in mari est, nec praeter Phliasios ulli sunt quorum agri non contingant mare, et extra Peloponnesum Aenianes et Doris et Dolopes soli absunt a mari. quid dicam insulas Graeciae? quae fluctibus cinctae natant paene ipsae simul cum civitatum institutis et moribus.   8. При това по море се доставят много неща за разкош - привлекателни, но гибелни за държавите; те или биват заграбвани, или законно внасяни; дори самата красота на приморските градове има скъпоструващи и многобройни празни примамки за удовлетворяване на страстите. И това, което казах за Коринт, може би важи и за цяла Гърция, понеже самият Пелопонес лежи почти изцяло на морето и освен жителите на Флиунт няма други, чиито земи да не граничат с морето; а извън Пелопонес само енианите, дорийците и долопите не излизат на море. Какво да кажа за гръцките острови? Заобиколени отвсякъде с вълни те самите почти плуват заедно с нравите и обичаите на техните градове.
[(9) atque haec quidem ut supra dixi veteris sunt Graeciae. coloniarum vero quae est deducta a Graiis in Asiam Thracam Italiam Siciliam Africam praeter unam Magnesiam, quam unda non adluat? ita barbarorum agris quasi adtexta quaedam videtur ora esse Graeciae; nam e barbaris quidem ipsis nulli erant antea maritumi praeter Etruscos et Poenos. alteri mercandi causa, latrocinandi alteri. quae causa perspicua est malorum commutationumque Graeciae propter ea vitia maritimarum urbium quae ante paulo perbreviter adtigi. sed tamen in his vitiis inest illa magna commoditas, et quod ubique genitum est ut ad eam urbem quam incolas possit adnare, et rursus ut id quod agri efferant sui, quascumque velint in terras portare possint ac mittere.   9. Наистина това, което казах горе, се отнася за старата Гърция. Но нали и колониите, образувани от гърците в Азия, Тракия, Италия, Сицилия, Африка, освен Магнезия, се мият от море? Така че бреговете на Гърция изглеждат като някакви зони, пришити към земите на варварите; понеже измежду самите варвари преди не е имало морски народи освен етруските и пуните - едните са били до морето заради търговията, а другите - заради разбойничеството. Това е очевидната причина за бедите и превратите в Гърция; недостатъците на приморските градове, които накратко отбелязах преди малко. Но все пак сред тези недостатъци има и известно не незначително удобство: в града, в който живееш, могат да се доставят неща от която и да е част на света и, обратно - това, което произвежда земята на този град, може да се отнася и изпраща в която земя пожелаеш.
[(10) Qui potuit igitur divinius et utilitates conplecti maritimas Romulus et vitia vitare, quam quod urbem perennis amnis et aequabilis et in mare late influentis posuit in ripa? quo posset urbs et accipere a mari quo egeret, et reddere quo redundaret, eodemque ut flumine res ad victum cultumque maxime necessarias non solum mari absorberet, sed etiam invectas acciperet ex terra, ut mihi iam tum divinasse ille videatur hanc urbem sedem aliquando et domum summo esse imperio praebituram; nam hanc rerum tantam potentiam non ferme facilius alia ulla in parte Italiae posita urbs tenere potuisset.   V.10. И тъй как Ромул е могъл по-божествено и да използва преимуществата на морския град, и да избегне неговите недостатъци, освен като разположи града на брега на непрекъснато и равномерно течащата река, която се влива в морето с широко устие? Поради което градът може и да получава необходимото му от морето, и да отпраща онова, с което изобилства, така че по същата река се доставяли от морето не само твърде необходими за прехраната и живота стоки, но градът получавал такива дори докарани от вътрешността; струва ми се, Ромул още тогава е предвидил, че нашият град ще стане някога седалище и дом на най-голямата държава; защото, ако градът бе разположен в някоя друга част на Италия, едва ли щеше да може по-лесно да запази това толкова голямо могъщество.
[(11) Urbis autem ipsius nativa praesidia quis est tam neclegens qui non habeat animo notata planeque cognita? cuius is est tractus doctusque muri cum Romuli tum etiam reliquorum regum sapientia definitus, ex omni parte arduis praeruptisque montibus ut unus aditus, qui esset inter Esquilinum Quirinalemque montem, maximo aggere obiecto fossa cingeretur vastissima, atque ut ita munita arx circuitu arduo et quasi circumciso saxo niteretur, ut etiam in illa tempestate horribili Gallici adventus incolumis atque intacta permanserit. locumque delegit et fontibus abundantem et in regione pestilenti salubrem; colles enim sunt, qui cum perflantur ipsi tum adferunt umbram vallibus.   VI.11. А що се отнася до естествената защита на града, има ли някой до такава степен ненаблюдателен, че да не я забележи и, разбира се, да не я оцени? Благодарение мъдростта на Ромул, а след това и на останалите царе градската стена била така прокарана и разположена, ограничена от всички страни със стръмни и отвесни възвишения, че единственият достъп – между хълмовете Есквилин и Квиринал - бил прикрит с насипан огромен вал и много широк ров; а крепостта, защитена от стръмен обход и почти отвесна скала, така се издигала, щото дори в онези страшни времена на галското нашествие7 останала недостижима и невредима. Ромул избрал място, изобилно на извори и здравословно в иначе пълната със зарази област; защото има хълмове, които се обветрят и в същото време дават сянка на долините.
[(12) Atque haec quidem perceleriter confecit; nam et urbem constituit, quam e suo nomine Romam iussit nominari, et ad firmandam novam civitatem novum quoddam et subagreste consilium, sed ad muniendas opes regni ac populi sui magni hominis et iam tum longe providentis secutus est, cum Sabinas honesto ortas loco virgines, quae Romam ludorum gratia venissent, quos tum primum anniversarios in circo facere instituisset Consualibus, rapi iussit, easque in familiarum amplissimarum matrimoniis collocavit.   VII.12. И всичко това Ромул свършил твърде бързо; впрочем той, от една страна, основал град, който пожелал да се нарича на негово име Рим, а, от друг страна, потърсил решение, което било необикновено и грубовато за укрепване на новата държава, но за защита богатствата на царството и неговия народ било решение на велик човек и още тогава на предвидлив ум, а именно когато по време на Консуалиите8 били грабнати по заповед на Ромул сабински девойки със знатен произход, дошли в Рим за игрите, които за първи път той бил наредил да се провеждат ежегодно в цирка; същите девойки били омъжени в най-изтъкнатите семейства.
[(13) qua ex causa cum bellum Romanis Sabini intulissent, proeliique certamen varium atque anceps fuisset, cum T. Tatio rege Sabinorum foedus icit, matronis ipsis quae raptae erant orantibus; quo foedere et Sabinos in civitatem adscivit sacris conmunicatis, et regnum suum cum illorum rege sociavit.   13. След като по тази причина сабините обявили война на римляните и изходът от битката бил променлив и колеблив, бил сключен съюзен договор с Тит Таций, царя на сабините, тъй като самите съпруги, които били грабнати, молели за това; по силата на този съюзен договор Ромул приел сабините в числото на гражданите заедно с приобщаване на свещенодействията и разделил своята власт с техния цар.
[(14) Post interitum autem Tatii cum ad eum dominatus omnis reccidisset, quamquam cum Tatio in regium consilium delegerat principes—qui appellati sunt propter caritatem patres—populumque et suo et Tati nomine et Lucomonis, qui Romuli socius in Sabino proelio occiderat, in tribus tris curiasque triginta discripserat—quas curias earum nominibus nuncupavit quae ex Sabinis virgines raptae postea fuerant oratrices pacis et foederis—: sed quamquam ea Tatio sic erant discripta vivo, tamen eo interfecto multo etiam magis Romulus patrum auctoritate consilioque regnavit.   VIII.14. След гибелта на Таций, когато цялата власт преминала отново в ръцете на Ромул, макар той преди заедно с Таций да бил избрал в царския съвет най-първите хора (поради голямо уважение ги наричали ..бащи")9 и да бил разделил народа на 3 триби (от свое име, от името на Таций и от името на Лукумон, който като съюзник на Ромул бил убит в сабинската битка )10 и на 30 курии (тях нарекъл с имената на грабнатите сабински девойки, които после станали молителки за мир и съюз) - та въпреки че нещата били установени така още докато бил жив Таций, все пак след неговото убийство Ромул царувал, дори много повече опирайки се на влиянието и мъдростта на „бащите".
[(15) Quo facto primum vidit iudicavitque idem quod Spartae Lycurgus paulo ante viderat, singulari imperio et potestate regia tum melius gubernari et regi civitates, si esset optimi cuiusque ad illam vim dominationis adiuncta auctoritas. itaque hoc consilio et quasi senatu fultus et munitus, et bella cum finitimis felicissime multa gessit, et cum ipse nihil ex praeda domum suam reportaret, locupletare civis non destitit.   IX.15. Като извършил това, Ромул най-напред видял и преценил същото нещо, което Ликург в Спарта малко по-рано разбрал: че с еднолична власт и царски пълномощия държавите се управляват и ръководят по-добре тогава, когато към силата на властта се прибави авторитетът на всеки най-добър гражданин. И тъй, подкрепян и поддържан от този съвет и почти сенат, Ромул водил многобройни твърде успешни войни със съседите си и без да отнесе нещо от плячката в своя дом, не престанал да обогатява гражданите.
[(16) tum, id quod retinemus hodie magna cum salute rei publicae, auspiciis plurimum obsecutus est Romulus. nam et ipse, quod principium rei publicae fuit, urbem condidit auspicato, et omnibus publicis rebus instituendis, qui sibi <ad>essent in auspiciis, ex singulis tribubus singulos cooptavit augures, et habuit plebem in clientelas principum discriptam—quod quantae fuerit utilitati post videro—multaeque dictione ovium et boum—quod tunc erat res in pecore et locorum possessionibus, ex quo pecuniosi et locupletes vocabantur—non vi et suppliciis coercebat.   16. Тогава той особено много се съобразявал с ауспициите - нещо, което пазим и до днес за благото на държавата. Понеже сам чрез ауспиции основал града, т. е. началото на държавата, избрал по един авгур11 от отделните триби, за да извършват при него ауспициите във връзка с предприемането на всякакви държавни работи, разделил народа на клиенти към първите граждани (после ще разгледам колко е голяма ползата от това) и налагал изказания не чрез насилие и мъчения, а чрез определяне на глоба от овце и говеда (тъй като тогава имуществото се състояло в добитъка и владеенето на земи, откъдето хората били наричани („богати с добитък" и „богати със земи").
[(17) Ac Romulus cum septem et triginta regnavisset annos, et haec egregia duo firmamenta rei publicae peperisset, auspicia et senatum, tantum est consecutus, ut cum subito sole obscurato non conparuisset, deorum in numero conlocatus putaretur; quam opinionem nemo umquam mortalis adsequi potuit sine eximia virtutis gloria.   Х.17. След като Ромул управлявал 37 години и създал тези две забележителни опори на държавата ауспициите и сената, той допринесъл толкова много, че когато изведнъж изчезнал при едно слънчево затъмнение, хората започнали да мислят, че е причислен към боговете; такава чест никой смъртен не е могъл да получи без изключителна проява на доблест.
[(18) atque hoc eo magis est in Romulo admirandum, quod ceteri qui dii ex hominibus facti esse dicuntur, minus eruditis hominum saeculis fuerunt, ut fingendi proclivis esset ratio, cum imperiti facile ad credendum inpellerentur, Romuli autem aetatem minus his sescentis annis iam inveteratis litteris atque doctrinis omnique illo antiquo ex inculta hominum vita errore sublato fuisse cernimus. nam si, id quod Graecorum investigatur annalibus, Roma condita est secundo anno olympiadis septumae, in id saeculum Romuli cecidit aetas, cum iam plena Graecia poetarum et musicorum esset, minorque fabulis nisi de veteribus rebus haberetur fides. nam centum et octo annis postquam Lycurgus leges scribere instituit, prima posita est olympias, quam quidam nominis errore ab eodem Lycurgo constitutam putant; Homerum autem qui minimum dicunt Lycurgi aetati triginta annis anteponunt fere.   18. При Ромул буди учудване повече това, дето другите, за които се говори, че са станали богове, са живели във време, когато хората са били по-малко образовани, така че разумът е бил склонен към измислици, понеже невежият човек лесно бива каран да вярва, но Ромул, както виждаме, е живял преди по-малко от 600 години, когато писмеността и науките вече отдавна са били установени, а всяко старо заблуждение от живота на първобитния човек е изчезнало. Защото, ако според това, което се открива в гръцките летописи, Рим е бил основан през втората година на 7-ата олимпиада, времето на Ромул се е падало в тоя период, когато Гърция вече е била пълна с поети и музиканти и се е вярвало по-малко на приказки освен на тези за древните неща. Впрочем 108 години след утвърждаването на законите на Ликург е била организирана първата олимпиада, макар някои да смятат поради грешка в името, че тя е била организирана от същия този Ликург; а тези, които отнасят времето на Омир най-близо до нашето, казват, че той е живял почти 30 години преди Ликург.
[(19) ex quo intellegi potest permultis annis ante Homerum fuisse quam Romulum, ut iam doctis hominibus ac temporibus ipsis eruditis ad fingendum vix quicquam esset loci. antiquitas enim recepit fabulas fictas etiam non numq<uam incondite, haec aetas autem iam exculta praesertim eludens omne quod fieri non potest respuit>. (*****)   19. Оттук се разбира, че Омир е живял твърде много години преди Ромул, и затова едва ли у образованите и просветени вече хора и времена е имало място за въображения. Древността е вярвала на измислици, дори и понякога лошо съчинени, но образованото време на Ромул ги е отхвърляло и освен това тогава са се присмивали на всяко нещо, което е било невъзможно да се случи...
[(20) us ne<pos ei>us, ut di<xeru>nt quid<am, e>x filia. quo <vero> ille mor<tuus, e>odem <est an>no na<tus Si>moni<des ol>ympia<de se>xta et quin<quag>esima, <quo f>acilius <intel>legi pos<sit tu>m de Rol<mu>li [iam] immortalitate creditum, cum iam inveterata vita hominum ac tractata esset et cognita. sed profecto tanta fuit in eo vis ingenii atque virtutis, ut id de Romulo Proculo Iulio homini agresti crederetur, quod multis iam ante saeclis nullo alio de mortali homines credidissent; qui inpulsu patrum, quo illi a se invidiam interitus Romuli pellerent, in contione dixisse fertur, a se visam esse in eo colle Romulum qui nunc Quirinalis vocatur; eum sibi mandasse ut populum rogaret, ut sibi eo in colle delubrum fieret; se deum esse et Quirinum vocari.   20. ... Стезихор, според някои внук на Хезиод от дъщеря му; а в годината на смъртта на Стезихор, т. е. по време на 56-ата олимпиада, се е родил Симонид12. Така че в безсмъртието на Ромул се е повярвало в такъв момент, когато животът на човечеството е бил вече достатъчно дълъг, изследван и опознат. Но явно духът и доблестта на Ромул са имали толкова голяма сила, щото всички повярвали на необразования човек Прокул Юлий, като разказал за Ромул това, което даже преди много векове хората не биха повярвали за който и да е смъртен човек: според преданието по настояване на „бащите" (те желаели да отхвърлят от себе си подозрението в убийство на Ромул) Прокул заявил на събралия се народ, че е видял Ромул на хълма, който сега се нарича Квиринал, и че той му поръчал да измоли от народа да се построи за него храм на това място и да предаде, че е станал бог и се казва Квирин.
[(21) Videtisne igitur unius viri consilio non solum ortum novum populum, neque ut in cunabulis vagientem relictum, sed adultum iam et paene puberem?' tum Laelius: 'nos vero videmus, et te quidem ingressum ratione ad disputandum nova, quae nusquam est in Graecorum libris. nam princeps ille, quo nemo in scribendo praestantior fuit, aream sibi sumpsit, in qua civitatem extrueret arbitratu suo, praeclaram ille quidem fortasse, sed a vita hominum abhorrentem et a moribus;   XI.21. И тъй виждате ли как благодарение мъдростта на един човек е бил създаден не само нов народ и не оставен да плаче в пелените си, но вече укрепнал и почти възмъжал?
ЛЕЛИЙ: Да, ние виждаме още и това, че ти пристъпи към разсъжденията си по необичаен начин, който не е използван никъде в гръцките книги. Защото най-мъдрият човек, от когото няма по-добър в писането13, си избра място за построяване на държава по свое усмотрение, наистина може би прекрасна, но далеч от реалния живот на хората и техните нрави.
[(22) reliqui disseruerunt sine ullo certo exemplari formaque rei publicae de generibus et de rationibus civitatum; tu mihi videris utrumque facturus: es enim ita ingressus ut quae ipse reperias tribuere aliis malis, quam, ut facit apud Platonem Socrates, ipse fingere, et illa de urbis situ revoces ad rationem quae a Romulo casu aut necessitate facta sunt, et disputes non vaganti oratione sed defixa in una re publica. quare perge ut instituisti; prospicere enim iam videor te reliquos reges persequente quasi perfectam rem publicam.'   22. Останалите14 пък разсъждаваха за видовете и особеностите на държавните устройства без никакъв определен пример и форма на държава; струва ми се, че ти имаш намерение да направиш и едното, и другото, понеже така започна, че предпочиташ да припишеш твоите възгледи другиму, отколкото да измисляш подобно на Сократ у Платон, и да обясниш месторазположението на нашия град като нещо, което е било направено съзнателно от Ромул, а не случайно и поради необходимост, и да разсъждаваш не произволно, а имайки предвид точно определена държавна уредба. Затова продължавай, както си започнал; понеже ми се струва, че докато ти разглеждаш управлението на останалите царе, аз вече почти ще виждам съвършената държава.
[(23) 'Ergo' inquit Scipio 'cum ille Romuli senatus, qui constabat ex optimatibus, quibus ipse rex tantum tribuisset ut eos patres vellet nominari patriciosque eorum liberos, temptaret post Romuli excessum ut ipse regeret sine rege rem publicam, populus id non tulit, desiderioque Romuli postea regem flagitare non destitit; cum prudenter illi principes novam et inauditam ceteris gentibus interregni ineundi rationem excogitaverunt, ut quoad certus rex declaratus esset, nec sine rege civitas nec diuturno rege esset uno, nec committeretur ut quisquam inveterata potestate aut ad deponendum imperium tardior esset aut ad optinendum munitior.   XII.23. И така казал Сципион когато Сенатът на Ромул, съставен от оптимати (той толкова ги е ценил, че е пожелал да носят името „бащи” а техните деца - „патриции"15), се опитал след смъртта му да управлява сам държавата, без цар, народът не можел да понася това и потънал в скръб по Ромул. после не преставал да настоява за цар; тогава първенците мъдро измислили нов и нечуван сред другите народи закон за въвеждане на междуцарствие, така че докато стане обявяването на постоянен цар, държавата хем да не е без цар, хем той да има кратък срок и никой да не получава възможността да бави предаването на властта, ако би я имал твърде дълго, или да я задържи за себе си, ако се окаже по-силен.
[(24) quo quidem tempore novus ille populus vidit tamen id quod fugit Lacedaemonium Lycurgum, qui regem non deligendum duxit, si modo hoc in Lycurgi potestate potuit esse, sed habendum, qualiscumque is foret, qui modo esset Herculi stirpe generatus; nostri illi etiam tum agrestes viderunt virtutem et sapientiam regalem, non progeniem, quaeri oportere.   24. Всъщност в това време нашият макар и млад народ все пак разбрал нещо, убягнало от вниманието на лакедемонеца Ликург, който не смятал, че царят трябва да се избира (ако въобще това е могло да бъде във властта на Ликург), а просто да има такъв, какъвто и да е, стига да води произхода си от Херкулес; а нашите предци, макар и диви тогава, разбрали, че трябва да се търси царска доблест и мъдрост, а не царски произход.
[(25) Quibus cum esse praestantem Numam Pompilium fama ferret, praetermissis suis civibus regem alienigenam patribus auctoribus sibi ipse populus adscivit, eumque ad regnandum Sabinum hominem Romam Curibus accivit. qui ut huc venit, quamquam populus curiatis eum comitiis regem esse iusserat, tamen ipse de suo imperio curiatam legem tulit, hominesque Romanos instituto Romuli bellicis studiis ut vidit incensos, existimavit eos paulum ab illa consuetudine esse revocandos.   ХIII.25. Тъй като такива именно качества според мълвата обладавал в най-голяма степен Нума Помпилий, самият народ, като пренебрегнал собствените си съграждани, с одобрението на „бащите" си избрал за цар чужденец, сабинянеца от Кури16, и го повикал в Рим да управлява. Щом дошъл тук, макар народът да го бил обявил на курийните събрания за цар, той все пак внесъл пред куриите17 закон за своята власт, а щом видял, че римляните са запалени от желания за воюване - навик, оставен им от Ромул, преценил, че ще трябва малко да бъдат отучени от него.
[(26) Ac primum agros quos bello Romulus ceperat divisit viritim civibus, docuitque sine depopulatione atque praeda posse eos colendis agris abundare commodis omnibus, amoremque eis otii et pacis iniecit, quibus facillime iustitia et fides convalescit, et quorum patrocinio maxime cultus agrorum perceptioque frugum defenditur. idemque Pompilius et auspiciis maioribus inventis ad pristinum numerum duo augures addidit, et sacris e principum numero pontifices quinque praefecit, et animos propositis legibus his quas in monumentis habemus ardentis consuetudine et cupiditate bellandi religionum caerimoniis mitigavit, adiunxitque praeterea flamines Salios virginesque Vestales, omnisque partis religionis statuit sanctissime.   ХIV.26. Най-напред разделил между гражданите, поотделно на всеки мъж, завладените от Ромул земи и показал, че те, като бъдат обработвани, без да се опустошават и ограбват други земи, могат да им дават изобилие от всякакви неща; внушил им любов към спокойния и мирен живот, който най-лесно укрепва справедливостта и доверието и благодарение на който особено добре се защитава обработването на нивите и събирането на реколтата. Същият Помпилий осигурил по-голямо развитие на ауспициите, прибавил към предишния брой още двама авгури, поверил ръководството на свещенодействията на 5-ма понтифици от състава на първенците и след като въвел законите, чиито разпоредби се пазят в нашите паметници, чрез религиозните обреди той смекчил духовете, пламтящи по навик от желание за воюване; освен това учредил жреческите колегии на фламините18, на салиите19 и на девойките - весталки20 и обявил неприкосновеност по отношение на всичко, свързано с религията.
[(27) sacrorum autem ipsorum diligentiam difficilem, apparatum perfacilem esse voluit; nam quae perdiscenda quaeque observanda essent, multa constituit, sed ea sine inpensa. sic religionibus colendis operam addidit, sumptum removit, idemque mercatus ludos omnesque conveniundi causas et celebritates invenit. quibus rebus institutis ad humanitatem atque mansuetudinem revocavit animos hominum studiis bellandi iam immanis ac feros. Sic ille cum undequadraginta annos summa in pace concordiaque regnavisset,—sequamur enim potissimum Polybium nostrum, quo nemo fuit in exquirendis temporibus diligentior,—excessit e vita, duabus praeclarissimis ad diuturnitatem rei publicae rebus confirmatis, religione atque clementia.'   27. Що се касае до самите свещенодействия, Нума пожелал тяхното изпълнение да бъде трудно, а приборите за тях - много прости; понеже въвел доста неща, които е трябвало да се учат наизуст и стриктно да се спазват, но пък ритуалите се извършвали без разноски. Така той увеличил грижата за съблюдаване на обредите, премахнал разходите. Същият създал пазарите, игрите и измислил всякакви поводи за многолюдни събирания. След като въвел всички тези неща, насочил към образование и мекота духовете на хората, които били още жестоки и диви поради войнствения им характер. И тъй Нума царувал 39 години в най-голям мир и съгласие (впрочем нека следваме най-вече нашия Полибий, от който няма по-прецизен в изчисляването на времето) и напуснал живите, след като затвърдил двете най-прекрасни за дълговечието на държавата неща - религията и милосърдието.
[(28) Quae cum Scipio dixisset, 'verene' inquit Manilius 'hoc memoriae proditum est Africane, regem istum Numam Pythagorae ipsius discipulum aut certe Pythagoreum fuisse? saepe enim hoc de maioribus natu audivimus, et ita intellegimus vulgo existimari; neque vero satis id annalium publicorum auctoritate declaratum videmus.' tum Scipio: 'falsum est enim Manili' inquit 'id totum, neque solum fictum sed etiam imperite absurdeque fictum; ea sunt enim demum non ferenda mendacia, quae non solum ficta esse sed ne fleri quidem potuisse cernimus. nam quartum iam annum regnante Lucio Tarquinio Superbo Sybarim et Crotonem et in eas Italiae partis Pythagoras venisse reperitur; olympias enim secunda et sexagesima eadem Superbi regni initium et Pythagorae declarat adventum.   ХV.28. МАНИЛИЙ: Верен ли е, Африкански, споменът, който ни е предаден, че Нума е бил ученик на самия Питагор или във всеки случай питагореец? Често сме слушали за това от по-възрастните и предполагаме, че такова е всеобщото мнение; но не виждаме то да е потвърдено в държавните летописи.
СЦИПИОН: Всичко това не е вярно, Манилий, и е не само измислено, но даже невежествено и глупаво измислено; всъщност не трябва да се допускат такива лъжливи слухове, които виждаме, че са били не само измислени, но и не са могли да бъдат реални. Защото се установява, че Питагор е посетил Сибарис, Кротон и тези области на Италия, когато Луций Тарквиний Горди царувал вече четвърта година; значи началото от царуването на Горди и идването на Питагор стават по времето на една и съща олимпиада, т. е. шестдесет и втората21.
[(29) ex quo intellegi regiis annis dinumeratis potest anno fere centesimo et quadragesimo post mortem Numae primum Italiam Pythagoram attigisse; neque hoc inter eos qui diligentissime persecuti sunt temporum annales, ulla est umquam in dubitatione versatum.' 'di inmortales' inquit Manilius, 'quantus iste est hominum et quam inveteratus error! ac tamen facile patior non esse nos transmarinis nec inportatis artibus eruditos, sed genuinis domesticisque virtutibus.'   29. От което се разбира, че като се преброят годините на царете, Питагор е дошъл в Италия за първи път около 140 години след смъртта на Нума; това никога не е предизвиквало никакво съмнение у тези, които най-внимателно са изследвали летописите.
МАНИЛИЙ: О, безсмъртни богове, колко е голяма тази заблуда сред хората и колко дълго е била вкоренена! И все пак аз с удоволствие приемам, че ние не сме се образовали от презморски и вносни науки, а посредством нашите вродени добродетели.
[(30) 'atqui multo id facilius cognosces,' inquit Africanus, 'si progredientem rem publicam atque in optimum statum naturali quodam itinere et cursu venientem videris; quin hoc ipso sapientiam maiorum statues esse laudandam, quod multa intelleges etiam aliunde sumpta meliora apud nos multo esse facta, quam ibi fuissent unde huc translata essent atque ubi primum extitissent, intellegesque non fortuito populum Romanum sed consilio et disciplina confirmatum esse, nec tamen adversante fortuna.   ХVI.30. АФРИКАНСКИ: Ти с много по-голямо удоволствие ще разбереш това, ако проследиш възхода на държавата и как тя по някакъв естествен път и движение идва до най-добрата си уредба. Затова поради самия този факт ти ще прецениш, че мъдростта на предците трябва да бъде прославяна, понеже ще разбереш, че много неща, дори взети от другаде, са станали при нас по-добри, отколкото са били там, откъдето са пренесени и където са се появили за първи път; ще разбереш, че римският народ е придобил мощ не случайно, а с мъдрост и дисциплина, при това не без подкрепа на съдбата.
[(31) Mortuo rege Pompilio Tullum Hostilium populus regem interrege rogante comitiis curiatis creavit, isque de imperio exemplo Pompili populum consuluit curiatim. cuius excellens in re militari gloria magnaeque extiterunt res bellicae, fecitque idem et saepsit de manubis comitium et curiam, constituitque ius quo bella indicerentur, quod per se iustissime inventum sanxit fetiali religione, ut omne bellum quod denuntiatum indictumque non esset, id iniustum esse atque inpium iudicaretur. et ut advertatis animum quam sapienter iam reges hoc nostri viderint tribuenda quaedam esse populo—multa enim nobis de eo genere dicenda sunt—, ne insignibus quidem regiis Tullus nisi iussu populi est ausus uti. nam ut sibi duodecim lictores cum fascibus anteire liceret   ХVII.31. След смъртта на Помпилий по предложение на интереса на курийните събрания народът избрал за цар Тул Хостилий, а той по примера на Помпилий се допитал до народа, по курии, за своята власт. Имал изключителна военна слава и големи военни успехи; същият със средствата, получени от продадената военна плячка, оградил място за народните събрания и направил курия; създал и правила, съобразно с които да се обявяват войните, и тези правила, замислени съвсем основателно от него, той узаконил в религиозната форма на фециалното право22, според което всяка неизвестна и необявена война се считала за незаконна и нечестива. И за да обърнете внимание колко мъдро нашите царе се усетили, че някакви права трябва да бъдат дадени на народа (за това всъщност ще стане нужда да говорим много), знайте, че Тул не се е осмелявал да използва дори знаците на своето царско достойнство освен по желание на народа. Защото, за да му бъде позволено да вървят пред него 12 ликтори с наръчи...
[(32) (*****)   32. За Тул Хостилий, който е бил третият цар след Ромул и е бил убит от мълния, същият Цицерон говори във връзка с това в книгите си за липсата на вярване той да е бил приет при боговете чрез такава смърт, понеже това, което се е възприело за Ромул. т. е. утвърдило, може би римляните не са пожелали да принизят, да обезценят, ако лесно го приписват и другиму. (Августин, De civ.dei, III, 15)
[(33) (Laelius?) '<neque) enim serpit sed volat in optimum statum instituto tuo sermone res publica.' (Scipio) 'post eum Numae Pompili nepos ex filia rex a populo est Ancus Marcius constitutus, itemque de imperio suo legem curiatam tulit. qui cum Latinos bello devicisset, adscivit eos in civitatem, atque idem Aventinum et Caelium montem adiunxit urbi, quosque agros ceperat divisit, et silvas maritimas omnis publicavit quas ceperat, et ad ostium Tiberis urbem condidit colonisque firmavit. atque ita cum tres et viginti regnavisset annos, est mortuus.' tum Laelius: 'laudandus etiam iste rex; sed obscura est historia Romana, siquidem istius regis matrem habemus, ignoramus patrem.' (Scipio) 'ita est' inquit; 'sed temporum illorum tantum fere regum inlustrata sunt nomina.   ХVIII.33. ... ЛЕЛИЙ: ... всъщност държавата, откакто ти започна твоята беседа, не пълзи, а вече лети към най-доброто държавно устройство.
СЦИПИОН: След Тул Хостилий народът избрал за цар внука на Нума Помпилий от дъщеря му Анк Марций и той също внесъл пред куриите закон за своята власт. След като разбил напълно латините, той ги приел в държавата, присъединил към града хълмовете Авентин и Целий, разпределил завзетите земи, а всички завладени приморски гори обявил за държавни, основал и град при устието на Тибър, който подсилил с колонисти. Починал след 23-годишно царуване.
ЛЕЛИЙ: И този цар заслужава похвала; но римската история остава тъмна, понеже майката на този цар е известна, а бащата не знаем.
СЦИПИОН: Така е, но от онези времена почти само имената на царете са дошли до нас.
[(34) Sed hoc loco primum videtur insitiva quadam disciplina doctior facta esse civitas. influxit enim non tenuis quidam e Graecia rivulus in hanc urbem, sed abundantissimus amnis illarum disciplinarum et artium. fuisse enim quendam ferunt Demaratum Corinthium, et honore et auctoritate et fortunis facile civitatis suae principem; qui cum Corinthiorum tyrannum Cypselum ferre non potuisset, fugisse cum magna pecunia dicitur ac se contulisse Tarquinios, in urbem Etruriae florentissimam. cumque audiret dominationem Cypseli confirmari, defugit patriam vir liber ac fortis, et adscitus est civis a Tarquiniensibus atque in ea civitate domicilium et sedes collocavit. ubi cum de matre familias Tarquiniensi duo filios procreavisset, omnibus eos artibus ad Graecorum disciplinam eru (*****)   ХIХ.34. Тук обаче гражданите, изглежда, са станали по-образовани най-напред благодарение на някакви заети отвън науки. В нашия град се е влял в действителност не един малък поток от Гърция, а пълноводна река от нейните учения и изкуства. Предава се, че имало някакъв си Демарат от Коринт, пръв гражданин без съмнение в своята държава и по почетно положение, и по влияние, и по богатство; понеже той не можал да понесе коринтския тиран Кипсел. говори се, че избягал с голямото си имущество и се насочил към Тарквиний, най-процъфтяващия град на Етрурия. А когато той чул, че властта на Кипсел се е закрепила, избягал въобще от родината си, тъй като бил свободен и храбър човек; жителите на Тарквиний го приели за съгражданин и намерил при тях дом и постоянно местожителство. След като създал двама сина от жена, която произхождала от рода на Тарквиний, той им дал широко образование по гръцки маниер...
[(35) (Scipio) facile in civitatem receptus esset, propter humanitatem atque doctrinam Anco regi familiaris est factus usque eo ut consiliorum omnium particeps et socius paene regni putaretur. erat in eo praeterea summa comitas, summa in omnis civis opis, auxilii, defensionis, largiendi etiam benignitas. itaque mortuo Marcio cunctis populi suffragiis rex est creatus L. Tarquinius; sic enim suum nomen ex Graeco nomine inflexerat, ut in omni genere huius populi consuetudinem videretur imitatus. isque ut de suo imperio legem tulit, principio duplicavit illum pristinum patrum numerum, et antiquos patres maiorum gentium appellavit, quos priores sententiam rogabat, a se adscitos minorum.   XX.35. ... лесно получил право на гражданство23 поради своята образованост и знания станал приятел на цар Анк чак дотолкова, че го смятали за участник във всички планове на царя и почти негов съуправител. Освен това обладавал изключителна отзивчивост, спрямо всеки гражданин проявявал голяма подкрепа, помощ, защита и даже добронамерена щедрост. И тъй след смъртта на Марций народът единодушно го избрал за цар под името Луций Тарквиний: понеже така той променил гръцкото си име, за да изглеждало, че във всичко е възприел обичая на нашия народ. И щом внесъл закон за властта си, първо удвоил предишния брой на сенаторите и нарекъл старите „бащи на по-старите родове" (на тях най-напред искал мнението), а приетите от него в сената нарекъл „бащи на по-младите родове".
[(36) Deinde equitatum ad hunc morem constituit qui usque adhuc est retentus, nec potuit Titiensium et Rhamnensium et Lucerum mutare cum cuperet nomina, quod auctor ei summa augur gloria Attus Navius non erat. atque etiam Corinthios video publicis equis adsignandis et alendis orborum et viduarum tributis fuisse quondam diligentis. sed tamen prioribus equitum partibus secundis additis MDCCC fecit equites numerumque duplicavit. postea bello subegit Aequorum magnam gentem et ferocem et rebus populi Romani imminentem, idemque Sabinos cum a moenibus urbis reppulisset, equitatu fudit belloque devicit, atque eundem primum ludos maximos, qui Romani dicti sunt, fecisse accepimus, aedemque in Capitolio Iovi optimo maximo bello Sabino in ipsa pugna vovisse faciendam, mortuumque esse cum duodequadraginta regnavisset annos.'   36. След това създал конница по такъв образец, който се е запазил и до днес24 ; не можал да промени, макар и много да желаел, имената на тициите, рамните и луцерите, понеже прославеният авгур Ат Навий не бил съгласен с това. Знаем, че дори и коринтяните някога се били погрижили за събирането на коне за държавна служба и за тяхното поддържане от данъците, които плащали сираците и вдовиците. И като прибавил към предишния брой нови конници, той ги направил 1800, т. е. двойно повече. По-късно победил с война голямото и свирепо племе екви, което заплашвало благосъстоянието на римския народ; разпръснал с конницата си и сабините, след като ги прогонил от стените на Рим и окончателно ги разбил. Знаем, че този същият е устроил големи игри, наречени от римляните Римски игри25, а по време на войната със сабините, в самия бой, дал обет да построи на Капитолийския хълм храм на Юпитер Всеблаг и Всемогъщ; умрял след като царувал 38 години.
[(37) Tum Laelius: 'nunc fit illud Catonis certius, nec temporis unius nec hominis esse constitutionem <nostrae> rei publicae; perspicuum est enim, quanta in singulos reges rerum bonarum et utilium fiat accessio. sed sequitur is qui mihi videtur ex omnibus in re publica vidisse plurimum.' 'ita est' inquit Scipio. 'nam post eum Servius Tullius primus iniussu populi regnavisse traditur, quem ferunt ex serva Tarquiniensi natum, cum esset ex quodam regis cliente conceptus. qui cum famulorum <in> numero educatus ad epulas regis adsisteret, non latuit scintilla ingenii quae iam tum elucebat in puero; sic erat in omni vel officio vel sermone sollers. itaque Tarquinius, qui admodum parvos tum haberet liberos, sic Servium diligebat, ut is eius vulgo haberetur filius, atque eum summo studio omnibus iis artibus quas ipse didicerat ad exquisitissimam consuetudinem Graecorum erudiit.   ХХI.37. ЛЕЛИЙ: Сега се потвърждават думите на Катон, че устройването на нашата държава не е дело на един човек, нито на един момент; понеже е очевидно колко много придобивки и полезни неща привнася всеки един от царете. Но след тези идва такъв цар, който е бил, струва ми се, най-много от всички прозорлив в държавните дела.
СЦИПИОН: Така е. Впрочем според преданието Сервий Тулий е първият цар, царувал, без да е избран от народа, който - говорят - бил роден в дома на Тарквиний от робиня, заченала го от някакъв клиент на царя. Възпитан сред робите, когато прислужвал при царската трапеза, той не могъл да скрие искрата на своя ум, а тя още тогава в момчешкия му дух блестяла; бил така изкусен във всяка работа, във всеки разговор. И тъй Тарквиний, чиито деца били съвсем малки, толкова заобичал Сервий, че сред народа се смятал за негов син, и с голямо старание го обучавал на всички тези науки, които сам той бил изучил, и му дал образование по най-изискания гръцки образец.
[(38) sed cum Tarquinius insidiis Anci filiorum interisset, Serviusque ut ante dixi regnare coepisset, non iussu sed voluntate atque concessu civium, quod cum Tarquinius ex vulnere aeger fuisse et vivere falso diceretur, ille regio ornatu ius dixisset obaeratosque pecunia sua liberavisset, multaque comitate usus iussu Tarquinii se ius dicere probavisset, non commisit se patribus, sed Tarquinio sepulto populum de se ipse consuluit, iussusque regnare legem de imperio suo curiatam tulit. et primum Etruscorum iniurias bello est ultus; ex quo cum ma (*****)   38. Но след като Тарквиний загинал при засада от страна на синовете на Анк и Сервий започнал, както казах, да царува без избор, но по волята и съгласието на гражданите, понеже тогава, когато според лъжливи слухове Тарквиний боледувал от раната си и бил още жив, Сервий в царски отличия правораздавал, освобождавал длъжниците и плащал дълговете им със своите пари, и като проявил голяма тактичност, убедил народа, че правораздава от името на Тарквиний - та тогава Сервий не се доверил на сенаторите, а след погребението на Тарквиний лично се допитал до народа за себе си и като получил неговата воля да царува, внесъл закон пред куриите за своята власт. Най-напред отмъстил с война на етруските за техните обиди; когато от това...
[(39) (Scipio) duodeviginti censu maximo. deinde equitum magno numero ex omni populi summa separato, relicuum populum distribuit in quinque classis, senioresque a iunioribus divisit, easque ita disparavit ut suffragia non in multitudinis sed in locupletium potestate essent, curavitque, quod semper in re publica tenendum est, ne plurimum valeant plurimi. quae discriptio si esset ignota vobis, explicaretur a me; nunc rationem videtis esse talem, ut equitum centuriae cum sex suffragiis et prima classis, addita centuria quae ad summum usum urbis fabris tignariis est data, LXXXVIIII centurias habeat; quibus e centum quattuor centuriis—tot enim reliquae sunt—octo solae si accesserunt, confecta est vis populi universa, reliquaque multo maior multitudo sex et nonaginta centuriarum neque excluderetur suffragiis, ne superbum esset, nec valeret nimis, ne esset periculosum.   XXII.39. ... 18 с най-голям ценз. След това, като отбрал от целия народ голям брой конници, Сервий разпределил останалата част от народа в пет разряда; разрядите, съставени от по-възрастните, били отделени от тези на по-младите. Така че разпределението било такова, щото гласуванията да бъдат не във властта на множеството, а на богатите, т. е. Сервий се погрижил за това, което винаги трябва да се съблюдава в държавата, а именно - мнозинството да е лишено от твърде голямо влияние. Ако това разпределение не ви беше известно, аз щях да го обясня; вие виждате сега каква е системата - конническите центурии със своите шест гласа и първият разряд с прибавената центурия, която с оглед най-голяма полза за града била дадена на майсторите-дърводелци, да правят общо 89 центурии26; ако към тях прибавели само осем от 104-те центурии (понеже толкова били останалите), то тогава сред народа се получавало надмощие; останалото много по-голямо множество, от което били съставени 96 центурии, не се е изключвало от гласуванията, за да не бъде това високомерно, но и не е било в състояние да прояви твърде голямо влияние, за да стане опасно.
[(40) in quo etiam verbis ac nominibus ipsis fuit diligens; qui cum locupletis assiduos appellasset ab asse dando, eos qui aut non plus mille quingentos aeris aut omnino nihil in suum censum praeter caput attulissent, proletarios nominavit, ut ex iis quasi proles, id est quasi progenies civitatis, expectari videretur. illarum autem sex et nonaginta centuriarum in una centuria tum quidem plures censebantur quam paene in prima classe tota. ita nec prohibebatur quisquam iure suffragii, et is valebat in suffragio plurimum, cuius plurimum intererat esse in optimo statu civitatem. quin etiam accensis velatis cornicinibus proletariis (*****)   40. При това Сервий се погрижил и за думите, и за названията: той нарекъл богатите „асодатели" от „ас” и „давам"), а тези, които обявявали не повече от 1500 аса като оценка на своето имущество или пък не могли да обявят нищо освен себе си, нарекъл пролетарии, така че ставало ясно, че от тях се очакват само деца27, т. е. продължение, тъй да се каже, на държавата. А тогава в една от 96-те центурии влизали по ценз всъщност повече, отколкото в целия първи разряд. Така никой не е бил лишен от право на глас, а най-голямо влияние в гласуването имал този, който е бил твърде много заинтересован държавата да бъде в най-добро състояние. Дори на запасняци-резервни войници, на свирачи на рог, на тръбачи, на пролетариите [предоставил право]...
[(41) statuo esse optume constitutam rem publicam, quae ex tribus generibus illis, regali et optumati et populari, confusa modice nec puniendo inritet animum inmanem ac ferum (Fremdzitat)   ХХIII.41. ... с най-добра уредба е организирана държавата, която обединява умерено онези три вида - царския, на оптиматите и на народа, и не възбужда чрез налагане на наказания свирепите и жестоките духове... (Ноний 342, 28)
[(42) (Scipio) sexaginta annis antiquior, quod erat XXXVIIII ante primam olympiadem condita. et antiquissimus ille Lycurgus eadem vidit fere. itaque ista aequabilitas atque hoc triplex rerum publicarum genus videtur mihi commune nobis cum illis populis fuisse. sed quod proprium sit in nostra re publica, quo nihil possit esse praeclarius, id persequar si potero subtilius; quod erit eius modi, nihil ut tale ulla in re publica reperiatur. haec enim quae adhuc eui ita mixta fuerunt et in hac civitate et in Lacedaemoniorum et in Karthaginiensium, ut temperata nullo fuerint modo.   42. ... [Това е видял Картаген], по-стар с 65 години, понеже е бил основан 38 години преди първата олимпиада28. И известният Ликург, живял в най-древни времена, е имал предвид почти същото. И тъй това равновесие и този вид устройство, съставено от трите уредби, струва ми се, е било общо за нас и онези народи. Но това, което е характерно за нашата държава и от което нищо не би могло да бъде по-славно, него аз ще се опитам да проследя по-подробно; защото то ще бъде такова нещо, което не се открива в никоя държава. И тъй устройствата, които ви изложих дотук, така били смесени и в нашата държава, и в тези на лакедемонците и картагенците, че нямали никаква умереност.
[(43) nam in qua re publica est unus aliquis perpetua potestate, praesertim regia, quamvis in ea sit et senatus, ut tum fuit Romae cum erant reges, ut Spartae Lycurgi legibus, et ut sit aliquod etiam populi ius, ut fuit apud nostros reges, tamen illud excellit regium nomen, neque potest eius modi res publica non regnum et esse et vocari. ea autem forma civitatis mutabilis maxime est hanc ob causam. quod unius vitio praecipitata in perniciosissimam partem facillime decidit. nam ipsum regale genus civitatis non modo non est reprehendendum, sed haud scio an reliquis simplicibus longe anteponendum, si ullum probarem simplex rei publicae genus, sed ita quoad statum suum retineat. is est autem status, ut unius perpetua potestate et iustitia uniusque sapientia regatur salus et aequabilitas et otium civium. desunt omnina ei populo multa qui sub rege est, in primisque libertas, quae non in eo est ut iusto utamur domino, sed ut nul<lo> (*****)   43. Понеже в една държава, където има постоянна власт у един човек, особено ако е царска, макар да е налице и сенат, както е било в Рим по време на царете, в Спарта по време на законодателството на Ликург, и макар дори народът да се ползва от някакви права (както е било при нашите царе), все пак волята на царя стои над всичко и такава държава не може да не е и да не се нарича царство. Обаче тази форма на държавна власт е твърде нестабилна по тази причина, че вследствие недостатъците на един човек тя стремително и много лесно изпада в най-опасно положение. В действителност само по себе си царското държавно устройство не само трябва да се отхвърля, а, напротив, то може би заслужава да бъде предпочитано пред останалите прости видове устройства (ако аз бих избирал някои от тях), но дотогава, докато този държавен строй пази подобаващ нему статус. А това е статусът, при който благото, равенството и спокойствието на гражданите се управлява от постоянната власт, справедливостта и всичката мъдрост на един човек. Без съмнение много неща липсват на народа, който е под царска власт, и на първо място свободата, а тя се състои не в това да имаме справедлив господар, но да [нямаме] никакъв...
[(44) (Scipio) ferebant. etenim illi iniusto domino atque acerbo aliquamdiu in rebus gerundis prospere fortuna comitata est. nam et omne Latium bello devicit, et Suessam Pometiam urbem opulentam refertamque cepit, et maxima auri argentique praeda locupletatus votum patris Capitolii aedificatione persolvit, et colonias deduxit, et institutis eorum a quibus ortus erat dona magnifica quasi libamenta praedarum Delphos ad Apollinem misit.   ХХIV.44. ... понасяха [Тарквиний]29. Всъщност този несправедлив и суров господар е бил съпътстван известно време от известни успехи във воденето на държавните дела. Защото той победил във война целия Лаций, превзел Свеса Помеция, богат и изобилен град, и като придобил огромна плячка от злато и сребро, Тарквиний изпълнил обета на баща си чрез изграждането на Капитолий; основал и колонии и изпратил под формата на пожертвувания великолепни дарове в Делфи на Аполон, следвайки обичаите на своите предци.
[(45) Hic ille iam vertetur orbis, cuius naturalem motum atque circuitum a primo discite adgnoscere. id enim est caput civilis prudentiae, in qua omnis haec nostra versatur oratio, videre itinera flexusque rerum publicarum, ut cum sciatis quo quaeque res inclinet, retinere aut ante possitis occurrere. nam rex ille de quo loquor, primum optimi regis caede maculatus integra so mente non erat, et cum metueret ipse poenam sceleris sui summam, metui se volebat; deinde victoriis divitiisque subnixus exultabat insolentia, neque suos mores regere poterat neque suorum libidines.   ХХV.45. И тук вече ще се завърти кръгът, чието естествено движение и оборот се научете да разпознавате в самото начало. Защото същността на разумното държавно ръководство, за която се води цялата ни беседа, е следната: да виждате пътищата и повратите в устройването на държавите, та узнавайки накъде коя от тях се накланя, да можете да я задържите или възпрепятствате. Впрочем онзи цар, за когото говоря, първоначално като бил опетнен с убийството на най-добрия цар30, загубил здравия си разум и понеже се страхувал от най-голямо наказание за престъплението си, пожелал самият той да предизвиква страх; после, облегнат на своите победи и богатства, се възгордял прекомерно и не могъл да се справи с навиците си, нито пък с разпуснатостта на близките си.
[(46) itaque cum maior eius filius Lucretiae Tricipitini filiae Conlatini uxori vim attulisset, mulierque pudens et nobilis ob illam iniuriam sese ipsa morte multavisset, tum vir ingenio et virtute praestans L. Brutus depulit a civibus suis iniustum illud durae servitutis iugum. qui cum privatus esset, totam rem publicam sustinuit, primusque in hac civitate docuit in conservanda civium libertate esse privatum neminem. quo auctore et principe concitata civitas et hac recenti querella Lucretiae patris ac propinquorum, et recordatione superbiae Tarquinii multarumque iniuriarum et ipsius et filiorum, exulem et regem ipsum et liberos eius et gentem Tarquiniorum esse iussit.   46. И тъй, когато по-големият му син извършил насилие над Лукреция, дъщерята на Триципитин и съпругата на Кориолан, а умната и знатна жена при това оскърбление на нейната чест сама се наказала със смърт, тогава отличният по ум и храброст Луций Брут отхвърлил от съгражданите си игото на суровото и тежко робство. Макар да бил частно лице, Брут се нагърбил с цялото държавно дело и пръв в нашата държава показал, че когато става дума за запазване свободата на гражданите, няма частни лица. По негово предложение и ръководство гражданите, възбудени от скорошната жалба на бащата на Лукреция и нейните близки и поради спомена за високомерието на Тарквиний, за многобройните неправди от негова страна и от синовете му, настояли да бъдат изпратени в изгнание царят, децата му и целият Тарквинов род31.
[(47) Videtisne igitur ut de rege dominus extiterit, uniusque vitio genus rei publicae ex bono in deterrimum conversum sit? hic est enim dominus populi quem Graeci tyrannum vocant; nam regem illum volunt esse, qui consulit ut parens populo, conservatque eos quibus est praepositus quam optima in condicione vivendi, sane bonum ut dixi rei publicae genus. sed tamen inclinatum et quasi pronum ad perniciosissimum statum.   ХХVI.47. Сега виждате ли как от царя е възникнал господарят и как поради недостатъците на един човек този вид държавно устройство от добър се е превърнал в най-лошия вид? Такъв господар на народа гърците наричат тиран; защото те искат да бъде цар онзи, който се грижи като баща за народа си и поддържа колкото се може най-добри условия на живот за тези, начело на които е поставен; наистина добър държавен ред, както казах, но все пак склонен и почти разположен към превръщане в най-опасния вид устройство.
[(48) simul atque enim se inflexit hic rex in dominatum iniustiorem, fit continuo tyrannus, quo neque taetrius neque foedius nec dis hominibusque invisius animal ullum cogitari potest; qui quamquam figura est hominis, morum tamen inmanitate vastissimas vincit beluas. quis enim hunc hominem rite dixerit, qui sibi cum suis civibus, qui denique cum omni hominum genere nullam iuris communionem, nullam humanitatis societatem velit? sed erit hoc de genere nobis alius aptior dicendi locus, cum res ipsa admonuerit ut in eos dicamus qui etiam liberata iam civitate dominationes adpetiverunt.   48. Понеже, щом царят завие към по-несправедливо господство, той тутакси става тиран и не може да се измисли по-отвратително, по-долно, по-ненавистно за богове и хора същество от него; въпреки че има човешки образ, по безчовечността на нравите си той държи първенство над най-ненаситните зверове. Всъщност кой би нарекъл с основание човек този, който не желае да живее със съгражданите си, най-после с целия човешки род, в една правна общност, в едно съдружие от хора? Но ще имаме друг, по-удобен повод да поговорим по този въпрос, които дори след като са освободили вече държавата, са проявили апетит към господство32.
[(49) Habetis igitur primum ortum tyranni; nam hoc nomen Graeci regis iniusti esse voluerunt; nostri quidem omnes reges vocitaverunt qui soli in populos perpetuam potestatem haberent. itaque et Spurius Cassius et M. Manlius et Spurius Maelius regnum occupare voluisse dicti sunt, et modo (*****)   ХХVII.49. И тъй видяхте как се е появил тиранът; такова име гърците са пожелали да носи несправедливият цар, а римляните са наричали царе всички, които са имали еднолична и постоянна власт над народа. Затова и Спурий Касий, и Марк Манлий, и Спурий Мелий били обявени за стремящи се към царска власт, а неотдавна и [Тиберий.Гракх]...
[(50) (Scipio) <La>cedaemone appellavit, nimis is quidem paucos, XXVIII, quos penes summam consilii voluit esse, cum imperii summam rex teneret; ex quo nostri idem illud secuti atque interpretati, quos senes ille appellavit, nominaverunt senatum, ut iam Romulum patribus lectis fecisse diximus; tamen excellit atque eminet vis potestas nomenque regium. inperti etiam populo potestatis aliquid, ut et Lycurgus et Romulus: non satiaris eum libertate, sed incenderis cupiditate libertatis, cum tantum modo potestatem gustandi feceris; ille quidem semper inpendebit timor, ne rex, quod plerumque evenit, exsistat iniustus. est igitur fragilis ea fortuna populi, quae posita est in unius ut dixi antea voluntate vel moribus.   ХХVII.50. ... в Лакедемон [Ликург] нарекъл „геронти" наистина твърде малък брой хора - 28, на които той предоставил върховното право за решение, докато царят държал върховната власт; нашите последвали същото това нещо и превели дословно гръцкото „геронти", както Ликург ги нарекъл, със „старейшини" и оттам сенат; вече говорихме, че Ромул е постъпил така с избирането на „бащите". Но все пак се отличава и изпъква силата, властта и името на царя. Било дадено и на народа нещо от властта, както направили и Ликург, и Ромул; не можеш обаче да наситиш със свобода един народ и стига само да му дадеш възможността да я вкуси, предизвикваш жажда за нея; разбира се, винаги ще съществува страхът да не би царят да се окаже несправедлив, което често става. Така че несигурна е съдбата на народа, заложена, както казах, било във волята, било в нравите на един човек.
[(51) Quare prima sit haec forma et species et origo tyranni inventa nobis in ea re publica quam auspicato Romulus condiderit, non in illa quam ut perscripsit Plato sibi ipse Socrates perpolito illo in sermone depinxerit, ut, quem ad modum Tarquinius, non novam potestatem nactus, sed quam habebat usus iniuste, totum genus hoc regiae civitatis everterit; sit huic oppositus alter, bonus et sapiens et peritus utilitatis dignitatisque civilis, quasi tutor et procurator rei publicae; sic enim appelletur quicumque erit rector et gubernator civitatis. quem virum facite ut agnoscatis; iste est enim qui consilio et opera civitatem tueri potest. quod quoniam nomen minus est adhuc tritum sermone nostro, saepiusque genus eius hominis erit in reliqua nobis oratione trac<tandum> (*****)   ХХIХ.51. И тъй нека това да бъде първата форма, вид и произход на тиранията, разкрити от мен в държавата, която Ромул е основал чрез ауспиций, а не в такава държава, каквато, както описва Платон, Сократ сам си е измислил в известната беседа от три части; и как Тарквиний развалил напълно този вид устройство - царското, и то без да придобива някаква нова власт, а като упражнявал по несправедлив начин властта, която имал поначало; нему нека противопоставим друг - добър, благочестив и вещ в това, което касае ползата и достойнството на гражданите, нещо като настойник и управител на държавата; наистина така би се наричал всеки, който ще бъде водач и кормчия на гражданите. Умейте да разпознавате такъв човек; той е този, който може със своята мъдрост и деятелност да пази държавата. Тъй като досега това име е било малко употребявано в нашия език и ще стане нужда да разискваме за този род хора неведнъж в по-нататъшния ни разговор...
[(52) (Scipio) <cau>sas requisivit, civitatemque optandam magis quam sperandam, quam minimam potuit, non quae posset esse, sed in qua ratio rerum civilium perspici posset, effecit. ego autem, si modo consequi potuero, rationibus eisdem quas ille vidit non in umbra et imagine civitatis sed in amplissima re publica enitar, ut cuiusque et boni publici et mali causam tamquam virgula videar attingere. iis enim regiis quadraginta annis et ducentis paulo cum interregnis fere amplius praeteritis, pulsoque Tarquinio, tantum odium populum Romanum regalis nominis tenuit, quantum tenuerat post obitum vel potius excessum Romuli desiderium. itaque ut tum carere rege, sic pulso Tarquinio nomen regis audire non poterat. hic facultatem cum (*****)   ХХХ.52. ... [Платон] е търсел и е създал такава държава, която по-скоро била желана, отколкото очаквана и я направил колкото могъл най-ограничена; и не с цел да може подобна държава да съществува реално, а за да може да се види по-добре в нея съдържанието на политическите системи. Но аз, ако успея, ще се постарая въз основа на същите принципи, които Платон е виждал, но не в неподвижността на една измислена държава, а в най-обширната държава, да докосна като с пръчица причината на всяко обществено добро и всяко обществено зло.
Когато отминали 240-те години на царския период (заедно с междуцарствията малко повече) и Тарквиний бил прогонен, римският народ бил завладян от толкова голяма омраза към царското име, колкото била скръбта му след смъртта или по-скоро изчезването на Ромул. И тъй народът както отначало не могъл без цар, така след прогонването на Тарквиний не могъл да слуша думата цар. След като възможност...
[(53) (Scipio) lex illa tota sublata est. hac mente tum nostri maiores et Conlatinum innocentem suspicione cognationis expulerunt, et reliquos Tarquinios offensione nominis, eademque mente P. Valerius et fasces primus demitti iussit, cum dicere in contione coepisset, et aedis suas detulit sub Veliam, posteaquam, quod in excelsiore loco Veliae coepisset aedificare eo ipso ubi ac rex Tullus habitaverat, suspicionem populi sensit moveri; idemque, in quo fuit Publicola maxime, legem ad populum tulit eam quae centuriatis comitiis prima lata est, ne quis magistratus civem Romanum adversus provocationem necaret neve verberaret.   ХХХI.53. Прочутата уредба на Ромул просъществувала почти 220 години... (Ноний 526, 7)
Затова, непонасяйки царското господство, те учредили едногодишната власт и по двама предводители, като ги нарекли консули, т. е. които се грижат, от думата “грижа се” а не царе или господари от “царувам” и „господствам". (Августин, De civ. dei, V, 12)
...този закон бил отменен изцяло. Поради такова съображение нашите предци прогонили тогава и невинния Колатин33 заради родство с Тарквиний, и останалите от рода му, заради омраза към неговото име; при същите настроения Публий Валерий34 пръв наредил да се отпуска ликторския наръч35, когато започвал да говори пред народното събрание, и преместил дома си в подножието на хълма Велиа, понеже, като започнал да го строи на най-издигнатото място, където живял царят Тул, той почувствал, че сред народа се е събудило подозрение; същият внесъл пред народа закона, който пръв бил гласуван в центурийните събрания и който забранявал на магистратите, независимо от правото на обжалване, да прилагат спрямо римски гражданин наказание с умъртвяване или бой с пръчки. И от това най-вече получил името Публикола36.
[(54) provocationem autem etiam a regibus fuisse declarant pontificii libri, significant nostri etiam augurales, itemque ab omni iudicio poenaque provocari licere indicant XII tabulae conpluribus legibus, et quod proditum memoriae est, X viros qui leges scripserint sine provocatione creatos, satis ostendit reliquos sine provocatione magistratus non fuisse, Lucique Valeri Potiti et M. Horati Barbati, hominum concordiae causa sapienter popularium, consularis lex sanxit ne qui magistratus sine provocatione crearetur, neque vero leges Porciae, quae tres sunt trium Porciorum ut scitis, quicquam praeter sanctionem attulerunt novi.   54. А книгите на понтифиците и даже нашите авгурски книги свидетелстват, че правото на обжалване е било въведено още от времето на царете. В много текстове на Дванадесетте таблици също се посочва за възможността да се обжалва всяко съдебно решение и наложено наказание, според преданието децемвирите, които съставили законите на Дванадесетте таблици37, били избрани без право на обжалване по техните решения, което е достатъчно доказателство за това, че решенията на другите магистрати са подлежали на обжалване; и консулският закон на Луций Валерий Потит и на Марк Хораций Барбат38, разумно поддържащи заради общото съгласие страната на народа, утвърждавал положението да не се избира магистрат без право на обжалване по неговите решения; всъщност и Порциевите закони, които, както знаете, са три39, не внесоха нищо ново освен санкцията.
[(55) itaque Publicola lege illa de provocatione perlata statim securis de fascibus demi iussit, postridieque sibi collegam Sp. Lucretium subrogavit, suosque ad eum quod erat maior natu lictores transire iussit, instituitque primus ut singulis consulibus alternis mensibus lictores praeirent, ne plura insignia essent inperii in libero populo quam in regno fuissent. haud mediocris hic ut ego quidem intellego vir fuit, qui modica libertate populo data facilius genuit auctoritatem principum. neque ego haec nunc sine causa tam vetera vobis et tam obsoleta decanto, sed inlustribus in personis temporibusque exempla hominum rerumque definio, ad quae reliqua oratio dirigatur mea.   55. И тъй Публикола, прокарвайки закона за правото на обжалване, веднага наредил да бъдат махнати секирите от наръчите40, а на следващия ден издействал, допълнително избиране на Спурий Лукреций за свой колега; наредил още на ликторите си да преминат към Лукреций, понеже бил по-възрастен, и пръв въвел практиката всеки месец ликторите да се редуват ту пред единия, ту пред другия консул, за да не са в повече отличителните знаци на властта, когато народът е свободен, отколкото когато е бил под царска власт. Така че според мен той не е бил посредствен човек и е успял да задържи влиянието на първенците по-лесно, като е предоставил една умерена свобода на народа. И аз не ви описвам без основание тези неща, толкова стари и забравени от вас, а на фона на известни личности и времена очертавам примери на хора и дела, за да съобразя с тях моята по-нататъшна беседа.
[(56) Genuit igitur hoc in statu senatus rem publicam temporibus illis, ut in populo libero pauca per populum, pleraque senatus auctoritate et instituto ac more gererentur, atque uti consules potestatem haberent tempore dumtaxat annuam, genere ipso ac iure regiam, quodque erat ad obtinendam potentiam nobilium vel maximum, vehementer id retinebatur, populi comitia ne essent rata nisi ea patrum adprobavisset auctoritas. atque his ipsis temporibus dictator etiam est institutus decem fere annis post primos consules, T. Larcius, novumque id genus imperii visum est et proximum similitudini regiae. sed tamen omnia summa cum auctoritate a principibus cedente populo tenebantur, magnaeque res temporibus illis a fortissimis viris summo imperio praeditis, dictatoribus atque consulibus, belli gerebantur.   ХХХII.56. И така по онези времена сенатът управлявал държавата, като малко неща зависели от народа въпреки неговата свобода, а повечето работи ставали по обичая, волята и нарежданията на сената; консулите имали власт само в продължение на една година и тя била по своя вид и право царска власт. Всяко нещо, което имало много голямо значение за запазването на мощта на нобилитета41, се отстоявало строго, така че народните събрания са обявявали за редовни само ако за тях е имало одобрение от страна на „бащите". По това именно време, почти 10 години след първите консули, Тит Ларций бил назначен за диктатор42 и този вид власт била нова и твърде близка до царската. Но все пак всичко е зависело от висшия авторитет на първенците, тъй като народът е отстъпвал, и най-смелите мъже тогава, облечени с най-голяма власт - диктатори и консули, са вършели велики дела по време на война.
[(57) Sed id quod fieri natura rerum ipsa cogebat, ut plusculum sibi iuris populus adscisceret liberatus a regibus, non longo intervallo, sexto decimo fere anno, Postumo Cominio Sp. Cassio consulibus consecutus est; in quo defuit fortasse ratio, sed tamen vincit ipsa rerum publicarum natura saepe rationem. id enim tenetote quod initio dixi, nisi aequabilis haec in civitate conpensatio sit et iuris et officii et muneris, ut et potestatis satis in magistratibus et auctoritatis in principum consilio et libertatis in populo sit, non posse hunc incommutabilem rei publicae conservari statum.   ХХХIII.57. Но това, което става според повелите на самата природа, а именно освободеният от царете народ да търси мъничко права за себе си, се случило не след дълго време, на 16-ата година от прогонването на последния цар, при консулите Постум Коминий и Спурий Касий43, вероятно за това е липсвало разумно основание, но въпреки всичко понякога самото естество на държавните работи побеждава разума. Трябва да помните това, което казах в началото, че ако в държавата няма такова умерено разпределение на правата, на задълженията и на пълномощията, което да осигурява достатъчно власт в ръцете на магистратите, достатъчно сила на решенията на първенците и достатъчно свобода за народа, такава държавна уредба не може да остане непроменена.
[(58) nam cum esset ex aere alieno commota civitas, plebs montem sacrum prius, deinde Aventinum occupavit. ac ne Lycurgi quidem disciplina genuit illos in hominibus Graecis frenos; nam etiam Spartae regnante Theopompo sunt item quinque illi quos ephoros appellant, in Creta autem decem, qui cosmoe vocantur, ut contra consulare imperium tribuni plebis, sic illi contra vim regiam constituti.   58. Защото тогава, когато гражданите се разбунтували заради дълговете, народът първо завзел Свещената планина, а после Авентинския хълм44. Дори държавният строй на Ликург не удържал гърците в юздите; също и в Спарта при царуването на Теопомп е имало петима мъже, наречени ефори, а пък в Крит -десет, на които казвали козми; те имали задължението да противодействат срещу царския произвол подобно на задължението на плебейските трибуни срещу консулската власт.
[(59) Fuerat fortasse aliqua ratio maioribus nostris in illo aere alieno medendi, quae neque Solonem Atheniensem non longis temporibus ante fugerat, neque post aliquanto nostrum senatum, cum sunt propter unius libidinem omnia nexa civium liberata nectierque postea desitum, semperque huic oneri, cum plebes publica calamitate inpendiis debilitata deficeret, salutis omnium causa aliqua sublevatio et medicina quaesita est. quo tum consilio praetermisso causa populo nata est, duobus tribunis plebis per seditionem creatis, ut potentia senatus atque auctoritas minueretur; quae tamen gravis et magna remanebat, sapientissimis et fortissimis et armis et consilio civitatem tuentibus, quorum auctoritas maxime florebat, quod cum honore longe antecellerent ceteris, voluptatibus erant inferiores nec pecuniis ferme superiores; eoque erat cuiusque gratior in re publica virtus, quod in rebus privatis diligentissime singulos cives opera consilio re tuebantur.   ХХХIV.59. Може би нашите предци са имали някакъв начин за облекчаване на дълговете, какъвто е съществувал немного време преди това и в Атина при Солон, както и малко по-късно в нашия сенат, когато поради произвола на един човек всички дългове на гражданите били отменени и след това престанало вече физическото обвързване за дълг45; и винаги при такива случаи, когато плебсът изнемогвал от данъци поради бедствено положение на държавата, се е търсело някакво облекчаване и помощ в името на общата полза. Но тогава, понеже не била взета никаква мярка, народът намерил начин да намали силата на сената и неговото влияние, след като чрез бунт били избрани двама плебейски трибуни; обаче най-мъдрите и най-смелите хора, които с оръжие и разум пазели държавата, задържали могъществото си стабилно и голямо, влиянието им нараснало, понеже далеч превъзхождали останалите по почетното си положение, търсели по-малко наслажденията и били малко по-богати; и доблестта на всеки един от тях в държавните дела била по-приятна на хората затова, защото те пазели най-грижливо я частните интереси на отделния гражданин било с действие, било със съвет, било с пари.
[(60) Quo in statu rei publicae Sp. Cassium de occupando regno molientem, summa apud populum gratia florentem, quaestor accusavit, eumque ut audistis cum pater in ea culpa esse conperisse se dixisset, cedente populo morte mactavit. gratamque etiam illam legem quarto circiter et quinquagesimo anno post primos consules de multa et sacramento Sp. Tarpeius et A. Aternius consules comitiis centuriatis tulerunt. annis postea XX ex eo quod L. Papirius P. Pinarius censores multis dicendis vim armentorum a privatis in publicum averterant, levis aestumatio pecudum in multa lege C. Iuli P. Papiri consulum constituta est.   ХХХV.60. При такова състояние на държавата квесторът обвинил твърде влиятелния сред народа Спурий Касий, задето замислял овладяване на царска власт, и след като бащата свидетелствал по това обвинение срещу своя син, със съгласието на народа наказали Касий със смърт. На 54-ата година след първите консули, Спурий Тарпей и Авъл Атерний46, също консули, прокарали на центурийните събрания закона за глобите и паричния залог към исковете47. 20 години по-късно поради това, че цензорите Луций Папирий и Публий Пинарий чрез налагане на глоби превърнали в държавна собственост голямо количество частен добитък, със закона на консулите Гай Юлий и Публий Папирий била установена ниска цена за добитъка при налагането на глоба.
[(61) Sed aliquot ante annis, cum summa esset auctoritas in senatu populo patiente atque parente, inita ratio est ut et consules et tribuni plebis magistratu se abdicarent, atque ut X viri maxima potestate sine provocatione crearentur, qui et summum imperium haberent et leges scriberent. qui cum X tabulas legum summa aequitate prudentiaque conscripsissent, in annum posterum decemviros alios subrogaverunt, quorum non similiter fides nec iustitia laudata. quo tamen e collegio laus est illa eximia C. Iuli, qui hominem nobilem L. Sestium, cuius in cubiculo ecfossum esse se praesente corpus mortuum diceret, cum ipse potestatem summam haberet quod decemvirum unus sine provocatione esset, vades tamen poposcit, quod se legem illam praeclaram neglecturum negaret, quae de capite civis Romani nisi comitiis centuriatis statui vetaret.   ХХХVI.61. Но няколко години по-рано, когато авторитетът на сената бил особено голям и народът се съгласявал и подчинявал, било взето решение и консулите, и народните трибуни да се откажат от длъжността си и да се изберат децемвири с най-големи пълномощия и без право за обжалване на решенията им, които да имат върховната власт и да напишат закони48. След като тези съставили 10 таблици закони, проявявайки необикновена справедливост и мъдрост, на следващата година били избрани други децемвири, чиято вярност и справедливост не заслужила подобна похвала. Все пак един от колегията - Гай Юлий - получил изключителна слава, защото, когато пред очите му, както сам разказвал, в спалнята на знатния Луций Сестий извадили мъртвец, въпреки големите пълномощия на Сестий и качеството му на децемвир без апелация Гай Юлий поискал от него поръчители49. Юлий твърдял, че няма да пренебрегне онзи превъзходен закон, според който се забранявало постановяването на смъртна присъда спрямо римски гражданин без одобрението на центурийните събрания50.
[(62) Tertius est annus decemviralis consecutus, cum idem essent nec alios subrogare voluissent. in hoc statu rei publicae, quem dixi iam saepe non posse esse diuturnum, quod non esset in omnis ordines civitatis aequabilis, erat penes principes tota res publica, praepositis X viris nobilissimis, non oppositis tribunis plebis, nullis aliis adiunctis magistratibus, non provocatione ad populum contra necem et verbera relicta.   ХХХVII.62. Дошла третата година. Продължили да бъдат същите децемвири, които не желаели да отстъпят на други властта си. В такова състояние, както казах вече неведнъж, държавата не може да издържи дълго, понеже липсва справедливо положение за всички съсловия; цялата власт била в ръцете на първенците, тъй като начело стояли знатните децемвири, без да съществува правото на противопоставяне на народните трибуни, без да има други магистрати, без да е било оставено правото за обжалване на наказанията със смърт и бой с пръчки.
[(63) ergo horum ex iniustitia subito exorta est maxima perturbatio et totius commutatio rei publicae; qui duabus tabulis iniquarum legum additis, quibus etiam quae diiunctis populis tribui solent conubia, haec illi ut ne plebei cum patribus essent, inhumanissima lege sanxerunt, quae postea plebiscito Canuleio abrogata est, libidinose[que] omni imperio et acerbe et avare populo praefuerunt. nota scilicet illa res et celebrata monumentis plurimis litterarum, cum Decimus quidam Verginius virginem filiam propter unius ex illis X viris intemperiem in foro sua manu interemisset, ac maerens ad exercitum qui tum erat in Algido confugisset, milites bellum illud quod erat in manibus reliquisse, et primum montem sacrum, sicut erat in simili causa antea factum, deinde Aventinum ar (*****) (Scipio) <maio>res nostros et probavisse maxime et retinuisse sapientissime iudico.'   63. И вследствие неправдите на децемвирите веднага възникнал голям смут и пълен държавен преврат; всъщност децемвирите прибавили две таблици с несправедливи закони, т. е. чрез тях правото на брак, според което се разрешавали бракове дори с чужденци, сега било ограничено за плебеите; те не можели да се женят за патриции - един нечовешки закон, който по-късно бил отменен с плебисцита на Канулей51; така по пътя на произвола, с цялата власт в ръцете, децемвирите управлявали жестоко и алчно народа. Разбира се, известен ви е онзи случай, отбелязван и в множество литературни паметници, когато някой си Децим Вергиний убил собственоръчно дъщеря си на форума, понеже била изнасилена от един измежду същите онези децемвири; и измъчван от скръб, избягал при войската, която тогава се намирала на планината Алгид; войниците изоставили започнатата война и отначало [заели с оръжията си] Свещената планина (както се случило по-рано при подобна ситуация)52, а после Авентинския хълм...
...Луций Квинкций бил назначен за диктатор53.
...смятам, че нашите предци твърде много са одобрявали това и са успели мъдро да го задържат...
[(64) Cum ea Scipio dixisset silentioque omnium reliqua eius expectaretur oratio, tum Tubero: 'quoniam nihil ex te Africane hi maiores natu requirunt, ex me audies quid in oratione tua desiderem.' 'sane' inquit SCIPIO, 'et libenter quidem.' tum ille (Tubero): 'laudavisse mihi videris nostram rem publicam, cum ex te non de nostra sed de omni re publica quaesisset Laelius. nec tamen didici ex oratione tua, istam ipsam rem publicam quam laudas qua disciplina quibus moribus aut legibus constituere vel conservare possimus.'   ХХХVIII.64. След като Сципион казал тези неща, всички мълчаливо зачакали той да продължи.
ТУБЕРОН: Тъй като тук присъстващите, които са по-възрастни от мен, нищо не те попитаха. Африкански, аз ще ти кажа какво още бих желал в твоята беседа.
СЦИПИОН: Разбира се, на драго сърце.
ТУБЕРОН: Според мен ти похвали нашата държава, макар че Лелий искаше да говориш не за нашата, а изобщо за държавата. Обаче аз не научих от твоите думи как ние можем да устроим и дори да съхраним такава държава, каквато ти хвалиш, чрез какъв ред, чрез какви обичаи или закони.
[(65) Hic Africanus: 'puto nobis mox de instituendis et conservandis civitatibus aptiorem Tubero fore disserundi locum; de optimo autem statu equidem arbitrabar me satis respondisse ad id quod quaesierat Laelius. primum enim numero definieram genera civitatum tria probabilia, perniciosa autem tribus illis totidem contraria, nullumque ex eis unum esse optimum, sed id praestare singulis quod e tribus primis esset modice temperatum.   ХХХIХ.65. АФРИКАНСКИ: Смятам, Туберон, че ние скоро ще имаме подходящ случай да разискваме за установяването на държавните уредби; що се отнася до най-добрия вид уредба, всъщност мисля, че аз отговорих достатъчно на това, което Лелий бе попитал. Защото аз първо очертах възможните видове държави - три на брой, а и техните също толкова гибелни противоположни уредби; обясних, че нито една от тях не е най-добра, а ги превъзхожда тази, която умерено е съчетала трите вида.
[(66) quod autem exemplo nostrae civitatis usus sum, non ad definiendum optimum statum valuit—nam id fieri potuit sine exemplo—, sed ut <in> civitate maxima reapse cerneretur, quale esset id quod ratio oratioque describeret. sin autem sine ullius populi exemplo genus ipsum exquiris optimi status, naturae imagine utendum est nobis, quoniam tu hanc imaginem urbis et populi ni (*****)   66. А това, дето аз използвах като пример нашата държава, то бе от значение не за очертаване на най-доброто държавно устройство (понеже това би могло да стане и без пример), но за да се види реално в най-голямата държава какво представлява това, за което мисля и ви говоря. Ако ли пък ти питаш за самия вид на най-добрия строй, без да се дава пример с някакъв народ, то трябва да се възползваме от образа на природата, тъй като образа на града и народа ти не...
[(67) (Scipio) '<quem> iandudum quaero et ad quem cupio pervenire.' (Laelius) 'prudentem fortasse quaeris?' tum ille (Scipio): 'istum ipsum' (Laelius) 'est tibi ex eis ipsis qui adsunt bella copia, velut a te ipso ordiare.' tum Scipio: 'atque utinam ex omni senatu pro rata parte esset! sed tamen est ille prudens, qui, ut saepe in Africa vidimus, immani et vastae insidens beluae, coercet et regit [beluam] quocumque volt et levi admonitu aut tactu inflectit illam feram.' (Laelius) 'novi et tibi cum essem legatus saepe vidi.' (Scipio) 'ergo ille Indus aut Poenus unam coercet beluam, et eam docilem et humanis moribus adsuetam; at vero ea quae latet in animis hominum quaeque pars animi mens vocatur, non unam aut facilem ad subigendum frenat et domat <beluam>, si quando id efficit, quod perraro potest.   ХL.67. ... когото търся вече отдавна и с когото желая да се срещна.
ЛЕЛИЙ: Може би търсиш разумния човек?
СЦИПИОН: Този именно.
ЛЕЛИЙ: Имаш хубав и богат избор сред тук присъстващите, дори би могъл да започнеш от себе си.
СЦИПИОН: Е, да имаше в целия сенат такива и също толкова хора. А всъщност умен водач е онзи, който - често го виждахме в Африка - седящ върху огромен див звяр54, укротява и направлява животното накъдето пожелае и с лек намек без настояване го обръща в друга посока.
ЛЕЛИЙ: Да, често виждах това, когато бях твой легат.
СЦИПИОН: Значи онзи индиец или пуниец укротява един звяр и при това склонен за приучаване към човешките нрави; но това, което се крие в човешката душа, т.е. тази нейна част, която се нарича ум, принуждава към подчинение и укротява не едно податливо животно, ако това стане - е нещо твърде рядко. И понеже такъв див звяр трябва да се държи...
[(68) namque et illa tenenda est ferox (*****)   ХLI.68. ... [звярът], който се храни с кръв, който тържествува от всяка жестокост така, че трудно се насища от мъчителната смърт на хората...
... а на жадния, на стремителния, на необуздания и отдадения на наслаждения...
... и четвъртото безпокойство, водещо към печал и скръб, което винаги само се възбужда...
... но да изпитват безпокойство означава да са изпаднали в нещастие или да са обезсърчени от страх и малодушие...
... както неопитният колесничар се смъква от колесницата, бива смазван, разкъсван, унищожаван...
[(69) dici possit'. tum Laelius: 'video iam, illum quem expectabam virum cui praeficias officio et muneri.''huic scilicet' Africanus 'uni paene—nam in hoc fere uno sunt cetera—, ut numquam a se ipso instituendo contemplandoque discedat, ut ad imitationem sui vocet alios, ut sese splendore animi et vitae suae sicut speculum praebeat civibus. ut enim in fidibus aut tibiis atque ut in cantu ipso ac vocibus concentus est quidam tenendus ex distinctis sonis, quem inmutatum aut discrepantem aures eruditae ferre non possunt, isque concentus ex dissimillimarum vocum moderatione concors tamen efficitur et congruens, sic ex summis et infimis et mediis interiectis ordinibus ut sonis moderata ratione civitas con (*****)   ХLII.69. ... би могло да се каже.
ЛЕЛИЙ: Вече виждам мъжа, когото очаквах, и каква служба и задължения ти му определяш.
АФРИКАНСКИ: Разбира се, единственото задължение може би (тъй като в него именно се съдържат почти всички останали) е никога да не престава да се вглежда и изучава себе си, да подканва другите да му подражават и чрез чистотата на своята душа и живот да бъде като огледало за съгражданите си. Защото подобно на струнната и духовата музика, та дори и на самото пеене, където е задължително определено съзвучие на различните тонове и ако то бъде променено или нарушено, изтънченият слух не го понася, където това съзвучие макар и от най-различни тонове все пак чрез съразмерване се оформи съгласно и стройно, така ако висшите, низшите и средните съсловия в държавата бъдат умерено поставени, както се прави при музикалните тонове, то тя звучи стройно благодарение именно на съгласуването на толкова различните съсловни интереси; такова съгласуване в пеенето музикантите наричат хармония, а в държавата това е съгласието - най-тясната и най-добрата връзка, осигуряваща безопасност във всяка държава и която в никакъв случай не може да съществува без справедливи закони.
ХLIII. После, след като Сципион разгледал малко по-нашироко и по-подробно въпроса за ползата от справедливи закони в държавата и за вредата от тяхната липса, думата взел Фил, един от участниците в събеседването, и предложил този именно въпрос да бьде разискан по-старателно и да се кажат повече неща относно справедливостта, защото сред народа вече се говорело, че държавата не може да се управлява без несправедливости. (Августин, De civ. dei, II, 21)

[(70) (Philus) 'plenam esse iustitiae.' tum Scipio: 'adsentior vero renuntioque vobis, nihil esse quod adhuc de re publica dictum putemus, aut quo possimus longius progredi, nisi erit confirmatum, non modo falsum illud esse, sine iniuria non posse, sed hoc verissimum esse, sine summa iustitia rem publicam geri nullo modo posse. sed, si placet, in hunc diem hactenus; reliqua—satis enim multa restant—differamus in crastinum.' Cum ita placuisset, finis disputandi in eum diem factus est.   ХLIV.70. ...пълна е със справедливост.
СЦИПИОН: Съгласен съм наистина и ви уверявам, че това, което според нас бе казано досега за държавата или с което можем да продължим по-натагьк, не ще има стойност, ако не бъде доказано, че да не може без несправедливост е не само лъжливо мнение, но и че няма по-верен извод от този, според който държавата не може по никакъв начин да се управлява, ако липсва най-голяма справедливост. Но, с ваше позволение, за днес дотук; останалото (всъщност остават ни доста неща) нека отложим за утре.
След като предложението било прието, разискванията за този ден завършили.