M. Tullius Cicero
De Republica * За държавата
Превод: в: За държавата. За законите, М. Костова, Софи - Р, 1994
 
двуезичен | оригинал | превод

I II III IV V VI  

1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28  29 
30  31  32  33  34  35  36  37  38  39  40  41  42  43  44  45  46  47  48 
[***   I.1. В третата книга „За държавата" Цицерон пише, че по природа човекът е създаден за живот не от майка, а сякаш от мащеха - с незащитено тяло, крехко и безсилно, с душа неспокойна при трудности, слаба при страх, неиздьржлива на напрежения, стремяща се към удоволствия, в която обаче се намира забулен като че ли някакъв божествен огън на дарованието и на ума. (Августин, Срещу Юлиан, IV, 12, 60)


[***   2. Макар човекът да се ражда слаб и безсилен, все пак той е защитен срещу всякакви безсловесни същества, а те всички, които се раждат по-силни, ако и да понасят твърдо несгодите на природата, въпреки това те не могат да се защитят срещу човека. Получава се така, че разумът принася на човека повече полза, отколкото принася природата на безсловесните същества, понеже нито по-голямата сила на последните, нито издръжливото им тяло могат да ни спрат да ги унищожаваме или да ги подчиняваме под наша власт. Платон, за да изобличи, струва ми се, неблагодарните, е изказал благодарност към природата, задето се е родил човек. (Лактанций, Opif., III, 16, 17, 19)


[(3) et vehiculis tarditati, eademque cum accepisset homines inconditis vocibus inchoatum quiddam et confusum sonantes, incidit has et distinxit in partis, et ut signa quaedam sic verba rebus inpressit, hominesque antea dissociatos iucundissimo inter se sermonis vinculo conligavit. a simili etiam mente vocis qui videbantur infiniti soni paucis notis inventis sunt omnes signati et expressi, quibus et conloquia cum absentibus et indicia voluntatum et monumenta rerum praeteritarum tenerentur. accessit eo numerus, res cum ad vitam necessaria tum una inmutabilis et aeterna; quae prima inpulit etiam ut suspiceremus in caelum, nec frustra siderum motus intueremur, dinumerationibusque noctium ac die<rum> (*****)   II.3. ... и с носилки за бавно напредване, и когато същият този (разум) установил, че хората издават нещо нечленоразделно посредством разбъркани звуци, той разделил и разпределил тези звуци на части и като някакви знаци запечатал думите върху вещите, а хората, отначало разединени, свързал помежду им с твърде леката връзка на речта. Същият разум, като измислил малко на брой букви, дори означил и изразил звуците на човешкия глас, които изглеждали безбройни, за да се помнят така и разговори с отсъстващи, и изявления на волята, и спомените за минали събития. Към това откритие било прибавено и изнамирането на числата, нещо полезно за живота и същевременно вечно; най-напред числата ни подтикнали да наблюдаваме небето и не напразно да проследяваме движението на звездите, а чрез броене на нощите и дните...


[(4) quorum animi altius se extulerunt, et aliquid dignum dono ut ante dixi deorum aut efficere aut excogitare potuerunt. quare sint nobis isti qui de ratione vivendi disserunt magni homines (ut sunt), sint eruditi, sint veritatis et virtutis magistri, dam modo sit haec quaedam, sive a viris in rerum publicarum varietate versatis inventa, sive etiam in istorum otio ac litteris tractata, res (sicut est) minime quidem contemnenda, ratio civilis et disciplina populorum, quae perficit in bonis ingeniis, id quod iam persaepe perfecit, ut incredibilis quaedam et divina virtus exsisteret.   III.4. ... [Философите], чиито умове се издигнали по-високо и смогнали да направят или да измислят нещо достойно за този дар, както казах, на боговете. Затова тези, които разсъждават за характера на живота, нека считаме за велики хора, каквито и са, нека ги считаме за образовани, за учители в истината и доблестта, стига само да не се пренебрегва политическото чувство и обичаите на народите, разкрити от мъжете, които се занимават с видовете държавни устройства, или пък изложени от тях по време на литературните им събеседвания, както е в случая, т. е. политическото чувство и обичаите на народите, които предизвикват у честните духове това, което твърде често вече са предизвиквали, а именно да се появява някаква невероятна и божествена доблест.


[(5) quodsi quis ad ea instrumenta animi, quae natura quaeque civilibus institutis habuit, adiungendam sibi etiam doctrinam et uberiorem rerum cognitionem putavit, ut ii ipsi qui in horum librorum disputatione versantur, nemo est quin eos anteferre omnibus debeat. quid enim potest esse praeclarius, quam cum rerum magnarum tractatio atque usus cum illarum artium studiis et cognitione coniungitur? aut quid P. Scipione, quid C. Laelio, quid L. Philo perfectius cogitari potest? qui, ne quid praetermitterent quod ad summam laudem clarorum virorum pertineret, ad domesticum maiorumque morem etiam hanc a Socrate adventiciam doctrinam adhibuerunt.   5. Затова, ако някой е преценил, че към природните и придобитите от социалния порядък способности на своя ум трябва да прибави и задълбоченото научно познание за нещата, както хората, които участват в това тук събеседване и в тези книги, то не ще има човек, който да не го предпочита пред останалите. Всъщност има ли нещо по-славно от това, когато умението и опитът във велики дела се съчетават със занимания и опознаване на споменатите науки? Така че можем ли да си представим по-превъзходни хора от П. Сципион, Г. Лелий, Л. Фил? За да не пропуснат нищо, което би имало значение за най-голямата похвала към великите мъже, те прибавиха към нашите родни традиции и тази чуждестранна наука на Сократ.


[(6) quare qui utrumque voluit et potuit, id est ut cum maiorum institutis tum doctrina se instrueret, ad laudem hunc omnia consecutum puto. sin altera sit utra via prudentiae deligenda, tamen, etiamsi cui videbitur illa in optimis studiis et artibus quieta vitae ratio beatior, haec civilis laudabilior est certe et inlustrior, ex qua vita sic summi viri ornantur, ut vel M'. Curius, 'Quem nemo ferro potuit superare nec auro', vel (*****) cui nemo civis neque hostis
Quibit pro factis reddere opis pretium.
  6. Поради това смятам, че който е пожелал и е успял и в едното, и в другото, т. е. да опознае и обичаите на нашите предци, и философската наука, той е постигнал слава във всичко. Ако пък трябва да бъде избран единият от двата пътя към мъдростта, макар някому да се струва, че спокойният, зает с благородни занимания и науки живот е по-щастлив, все пак животът, отдаден на държавните дела, е без съмнение по-похвален и по-славен. Заради какъвто живот великите мъже биват прославяни така, както например М. Курий1,
„Този, когото никой нито с меч, нито със злато можа
да надвие...2


[(7) fuisse sapientiam, tamen hoc in ratione utriusque generis interfuit, quod illi verbis et artibus aluerunt naturae principia, hi autem institutis et legibus. pluris vero haec tulit una civitas, si minus sapientis quoniam id nomen illi tam restricte tenent, at certe summa laude dignos, quoniam sapientium praecepta et inventa coluerunt. atque etiam, quot et sunt laudandae civitates et fuerunt—quoniam id est in rerum natura longe maximi consili, constituere eam rem publicam quae possit esse diuturna—, si singulos numeremus in singulas, quanta iam reperiatur virorum excellentium multitudo! quodsi aut Italiae Latium, aut eiusdem Sabinam aut Volscam gentem, si Samnium, si Etruriam, si magnam illam Graeciam conlustrare animo voluerimus, si deinde Assyrios, si Persas, si Poenos, ei haec (*****)   IV.7. ... бе мъдрост, обаче съществувала разлика между едната и другата мъдрост в такъв смисъл, че онези възпитавали в природните начала с думи и учения, а тези тук с установяване на правила и закони. В действителност нашата държава сама е дала повече мъже, да не ги наричам мъдри, понеже онези философи схващат това наименование твърде тясно, но без съмнение достойни за най-голяма похвала, тъй като те са зачитали наставленията и откритията на мъдреците. И наистина колкото държави има и е имало, достойни за похвала (защото да създадеш държава, която може да бъде дълговечна, това е най-великата мъдрост на света), ако във всяка от тези държави бихме намерили по един такъв човек, тогава какво множество би се оказало от отлични мъже! Така че ако бихме пожелали мислено да пребродим в Италия Лаций или сабините, или волските, Самний, Етрурия, известната Велика Гърция3, после асирийците, персите, пунийците, тези тук...


[(8) cati.' et Philus: 'praeclaram vero causam ad me defertis, cum me improbitatis patrocinium suscipere voltis.' 'atqui id tibi' inquit Laelius 'verendum est, si ea dixeris quae contra iustitiam dici solent, ne sic etiam sentire videare! cum et ipse sis quasi unicum exemplum antiquae probitatis et fidei, nec sit ignota consuetudo tua contrarias in partis disserendi, quod ita facillume verum inveniri putes.' et Philus: 'heia vero' inquit, 'geram morem vobis et me oblinam sciens; quod quoniam qui aurum quaerunt non putant sibi recusandum, nos cum iustitiam quaeramus, rem multo omni auro cariorem, nullam profecto molestiam fugere debemus. atque utinam, quem ad modum oratione sum usurus aliena, sic mihi ore uti liceret alieno! nunc ea dicenda sunt L. Furio Philo, quae Carneades, Graecos homo et consuetus quod commodum esset verbis'   V, 8. ... ФИЛ: Но като желаете да поема защитата на безчестността, вие ми поставяте превъзходна задача.
ЛЕЛИЙ: Ако ти би казал това, което обикновено се казва срещу справедливостта, трябва да те е страх да не би да изглежда, че и ти мислиш така, макар сам да си като изключителен пример на старото достойнство и честност и да е добре известен навикът ти да разсъждавам и от противоположната гледна точка, понеже смятам, че така най-лесно се намира истината.
ФИЛ: Е, добре, ще изпълня волята ви и ще се изложа като знаещ; тъй като хората, които търсят злато, не смятат, че трябва да се възразява на такова нещо, а ние, търсещите справедпивостта - нещо много по-ценно от всяко злато, не трябва да избягваме никаква трудност. Е, ако можех, както имам намерение, да се възползвам от чужди думи, така и да ги сложа в чужда уста! Сега Л. Фурий Фил трябва да каже това, което гъркът Карнеад4, навикнал с думи, понеже е удобно...


[***   9. ... за да отговорите на Карнеад, който поради извратения си ум често се подиграва с най-важни въпроси.
IV. Който не знае за Карнеад от философската школа на Академията, който не знае силата му в красноречието, остротата на ума му, ще разбере от похвалните думи на Цицерон или Луцилий, където Нептун, разсъждавайки върху много труден въпрос показва, че няма да може да го обясни, „ако Орк5 не пусне самия Карнеад ". Когато Карнеад бил изпратен от Атина като легат в Рим, той произнесъл обстойна реч за справедливостта в присъствието на Галба и Катон Цензора, тогавашни големи оратори. Но на следващия ден той опровергал казаното с обратни доводи и отхвърлил справедливостта, възхвалявана през миналия ден, при това не с тежестта на философ, чието мнение трябва да бъде стабилно обосновано, а като на ораторско упражнение с разискване от двете гледни точки; това било обичайно за него да може да опровергава другите, претендиращи каквото и да било. Мисля, че у Цицерон Л. Фурий говори за тази реч, с която се отхвърля справедливостта, защото той разсъждава за държавата по такъв начин, че да защити и похвали справедливостта, без която смятал за невъзможно да се управлява една държава. А Карнеад, за да опровергае Аристотел и Платон, привържениците на справедливостта, в онази първа реч събрал всичко, което било казано за справедливостта, за да може (и го направил) да я отхвърли. (Лактанций, Inst. div., V, 14, 3-5)


[***   VII.10. Мнозина от философите, но най-вече Платон и Аристотел са казали много за справедливостта, възхвалявайки и издигайки тази най-висша добродетел, дето дава всекиму своето и осигурява равенство между всички; и когато другите добродетели остават сякаш мълчаливи и затворени в себе си, единствено справедливостта е тази, която не се ограничава само в себе си и не е скрита, а цяла се показва навън и е готова за добро дело, та да бъде полезна на колкото може повече хора. Но сякаш справедливостта трябва да е присъща само на съдиите и на облечените с някаква власт, а не на всички!


[***   11. И няма човек, дори измежду незначителните и жалките хора, комуто да не допада справедливостта. Но понеже не знаели какво представлява, откъде произлиза, какво предназначение има тази най-висша добродетел, т. е. всеобщо благо, те я отредили на малцина и обявили, че тя не търси самата полза, а се грижи единствено за чуждата изгода. И съвсем заслужено Карнеад, човек с най-голям и остър ум, излязъл да опровергае техните думи и да отхвърли справедливостта, на която липсвала стабилна основа, не защото смятал, че справедливостта трябва да бъде порицавана, а за да покаже, че привържениците й не представят нищо сигурно, нищо стабилно в нейна защита. (Лактанций, Епит., 50/55,5,8)
Справедливостта гледа навън, цяла е издадена напред и се хвърля на очи. (Ноний, 373, 30)
Тази добродетел пред всички останали неща се представя за чужда полза и така се осъществява. (Ноний, 299, 30)


[(12) (PHIL) 'et reperiret et tueretur, alter autem de ipsa iustitia quattuor implevit sane grandis libros. nam ab Chrysippo nihil magnum nec magnificum desideravi, qui suo quodam more loquitur, ut omnia verborum momentis, non rerum ponderibus examinet. illorum fuit heroum, eam virtutem, quae est una, si modo est, maxime munifica et liberalis, et quae omnis magis quam sepse diligit, aliis nata potius quam siti, excitare iacentem et in illo divino solio non longe a sapientia conlocare.   VIII.12. ФИЛ: ... и да намери, и да защитава: но другият6 написа четири наистина големи книги за справедливостта. От Хризип7 не съм очаквал нищо голямо и велико. Той говори по някакъв свой начин, като разглежда всичко според значението на думите, а не според значението на нещата. Дълг бе на героите8 на философията да повдигнат от земята и да поставят на божествения престол близо до мъдростта тази добродетел, която единствена (стига да съществува) е най-щедрата и най-всеотдайната, която обича всички повече от себе си и е родена по-скоро за другите, отколкото за себе си.


[(13) nec vero illis aut voluntas defuit—quae enim iis scribendi alia causa aut quod omnino consilium fuit?—aut ingenium, quo omnibus praestiterunt; sed eorum et voluntatem et copiam causa vicit. ius enim de quo quaerimus civile est aliquod, naturale nullum; nam si esset, ut calida et frigida et amara et dulcia, sic essent iusta et iniusta eadem omnibus.   13. И у тях нито е липсвало желание (всъщност за какво друго е трябвало да пишат и нима са имали друга цел?), нито талант, с който са превъзхождали всички, но тяхното желание и възможности били победени от самата тема. Защото правото, което ние изследваме, е нещо обществено, а не природно; ако то се отнасяше към природата, както топлото и студеното, горчивото и сладкото, така и справедливото и несправедливото щеше да е еднакво за всички.


[(14) Nunc autem, si quis illo Pacuviano 'invehens alitum anguium curru' multas et varias gentis et urbes despicere et oculis conlustrare possit, videat primum in illa incorrupta maxume gente Aegyptiorum, quae plurimorum saeculorum et eventorum memoriam litteris continet, bovem quendam putari deum, quem Apim Aegyptii nominant, multaque alia portenta apud eosdem et cuiusque generis beluas numero consecratas deorum; deinde Graeciae sicut apud nos delubra magnifica humanis consecrata simulacris, quae Persae nefaria putaverunt, eamque unam ob causam Xerxes inflammari Atheniensium fana iussisse dicitur, quod deos, quorum domus esset omnis hic mundus, inclusos parietibus contineri nefas esse duceret.   IX.14. А сега, ако някой „носен от колесница с крилати змии", както пише Пакувий, би могъл да погледне надолу и да обгърне с очи многобройните и различни народи и градове, би видял най-напред у онзи непоклатим народ на египтяните, който е записал спомена за много векове и събития, че те почитат като бог някакъв бик, когото зоват Апис, че много други чудовища и всякакви зверове египтяните включват в числото на боговете; след това той би видял в Гърция, както и у нас, великолепни храмове, посветени на богове с човешки образ. Нещо, което персите считали за кощунство. И Ксеркс, както се говори, наредил да бъдат подпалени атинските храмове единствено по тази причина, че смятал за кощунство боговете, чийто дом бил целият този свят, да се държат затворени в стени.


[(15) post autem cum Persis et Philippus, qui cogitavit, et Alexander, qui gessit, hanc bellandi causam inferebat, quod vellet Graeciae fana poenire; quae ne reficienda quidem Grai putaverunt, ut esset posteris ante os documentum Persarum sceleris sempiternum. quam multi, ut Tauri in Axino, ut rex Aegypti Busiris, ut Galli, ut Poeni, homines immolare et pium et diis immortalibus gratissumum esse duxerunt! vitae vero instituta sic distant, ut Cretes et Aetoli latrocinari honestum putent, Lacedaemonii suos omnis agros esse dictitarint quos spiculo possent attingere. Athenienses iurare etiam publice solebant omnem suam esse terram quae oleam frugesve ferret; Galli turpe esse ducunt frumentum manu quaerere, itaque armati alienos agros demetunt;   15. По-късно и Филип, който имал намерение да воюва с персите, и Александър, който бе водил война с тях, оправдавали военните си действия с това, че желаели да отмъстят за храмовете на Гърция; самите гърци решили, че не трябва дори да ги възстановяват, та потомствата да имат пред очите си като вечно доказателство злодеянието на персите. Колко много народи, като таврите при морето Аксин9, като египетския цар Бузирид, като галите, пунийците, са смятали, че принасянето в жертва на хора е нещо благочестиво и особено приятно на безсмъртните богове! Всъщност обичаите са толкова различни; например критяните и етолийците считат разбойничеството за достойно дело, лакедемонците пък твърдели, че са техни всички земи, до които може да достигне копието им. Атиняните имали обичай да се кълнат публично, че цялата земя, която ражда маслини или плодове, е тяхна; галите смятали за позорно да сеят жито собственоръчно и въоръжени прибирали зърното от чуждите ниви;


[(16) nos vero iustissimi homines, qui Transalpinas gentis oleam et vitem serere non sinimus, quo pluris sint nostra oliveta nostraeque vineae; quod cum faciamus, prudenter facere dicimur, iuste non dicimur, ut intellegatis discrepare ab aequitate sapientiam. Lycurgus autem, ille legum optumarum et aequissumi iuris inventor, agros locupletium plebi ut servitio colendos dedit.   16. а ние като много справедливи хора не позволяваме на отвъдалпийските народи да отглеждат маслини и лозя, та нашите маслинови градини и лозя да струват по-скъпо10; и като вършим това, се казва, че ние постъпваме умно, а не се казва, че постъпваме справедливо, за да разберете, че умното нещо се различава от справедливото. Ликург пък, известният създател на най-добрите закони и най-справедливото право, принудил плебса11, сякаш били роби, да обработва земите на богатите.


[(17) Genera vero si velim iuris institutorum morum consuetudinumque describere, non modo in tot gentibus varia, sed in una urbe, vel in hac ipsa, milliens mutata demonstrem, ut hic iuris noster interpres alia nunc Manilius iura dicat esse de mulierum legatis et hereditatibus, alia solitus sit adulescens dicere nondum Voconia lege lata; quae quidem ipsa lex utilitatis virorum gratia rogata in mulieres plena est iniuriae. cur enim pecuniam non habeat mulier? cur virgini Vestali sit heres, non sit matri suae? cur autem, si pecuniae modus statuendus fuit feminis, P. Crassi filia posset habere, si unica patri esset, aeris milliens salva lege, mea triciens non posset' (*****)   Х.17. Но ако аз бих пожелал да опиша видовете право, правила, нрави и обичаи, различни не само у толкова много народи, но и в един град, дори тук в нашия бих ви показал, че те са се променили хиляда пъти; нашият, тълкувател на правото Манилий казва, че сега относно заветите и наследствата жените имат едни права, а в неговите млади години той посочва, че те били други, когато още не е бил утвърден Вокониевият закон12 ; този именно закон, предложен в полза на мъжете, е изцяло несправедлив спрямо жените. И така защо жените да нямат пари? Защо весталката да има наследник, а майката да няма такъв? И ако за жените е трябвало да се определи мярка на притежаваното имущество, защо дъщерята на П. Крас13, ако е била единствена, да е можела да притежава сто милиона сестерции и без нарушаване на закона, а моята дъщеря да не може и три милиона...


[(18) (Philus) 'sanxisset iura nobis, et omnes isdem et idem non alias aliis uterentur. quaero autem, si iusti hominis et si boni est viri parere legibus, quibus? an quaecumque erunt? at nec inconstantiam virtus recipit, nec varietatem natura patitur, legesque poena, non iustitia nostra comprobantur; nihil habet igitur naturale ius; ex quo illud efficitur, ne iustos quidem esse natura. an vero in legibus varietatem esse dicunt, natura autem viros bonos eam iustitiam sequi quae sit, non eam quae putetur? esse enim hoc boni viri et iusti, tribuere id cuique quod sit quoque dignum.   XI.18. ...ако правото беше установено за нас от самата природа, всички щяхме да се ползваме от едни и същи закони и едни и същи хора нямаше да имат други закони при други случаи. И питам, ако за справедливия и честен човек е дълг да се подчинява на законите, то на кои закони? На всички, които ще бъдат издадени? Доблестта не допуска непостоянството, а природата не търпи променливостта; законите се одобряват поради наказанията,…не поради нашата справедливост. Така че правото няма нищо природно; от което пък следва, че няма дори справедливи хора по природа. Или законите, както казват, са променливи, но честните по природа мъже следват действителната справедливост, а не тази, която се смята за такава? Разбира се, за честния и справедлив мъж е дълг да отдава всекиму това, което е заслужил.


[(19) ecquid ergo primum mutis tribuemus beluis? non enim mediocres viri sed maxumi et docti, Pythagoras et Empedocles, unam omnium animantium condicionem iuris esse denuntiant, clamantque inexpiabilis poenas impendere iis a quibus violatum sit animal. scelus est igitur nocere bestiae, quod scelus qui velit' (*****)   19. Следователно какво ще отдадем най-напред на безсловесните животни? Понеже не посредствени мъже, а най-големите учени, Питагор и Емпедокъл, посочват, че всички живи същества са поставени в едно и също правно положение и заявяват, че неизкупими наказания заплашват тези, които упражняват насилие спрямо животните. Така че да се вреди на животно е престъпление и този, който би желал да го...


[***   ХII.20. Или ако някой пожелае да следва справедливостта, без да познава божественото право, той ще приеме законите на своето племе за истинско право, които във всички случаи не справедливостта, а изгодата създава. Всъщност защо у всички народи са възприети различни и дори противоположни закони, ако не затова, дето всяко едно племе е утвърдило за себе си каквото е сметнало, че е в негов интерес? А доколко интересът се отклонява от справедливостта, показва го самият римски народ, който чрез обявяване на войни с посредничеството на фециалите и чрез узаконяване на насилието, както и поради вечната си жажда и грабене на чуждото завладя целия свят. (Лактанций, Inst. div., VI, 9, 2-4)
Ако не се лъжа, всяка царска власт или империум се придобива чрез войни и се увеличава чрез победи. После, войните и победите означават завладяване и унищожаване на много градове. Такива действия представляват оскърбление спрямо боговете: също така и сриването на градски стени и храмове, убийствата на граждани и свещеници, не е по-различно и разграбването на свещени и мирски богатства. И тъй римляните са извършили толкова светотатства, колкото са техните трофеи, толкова триумфи над боговете, колкото и над народите, толкова е военната им плячка, колкото изображения имат досега на пленени богове. (Тертулиан, Апол., 25)


[***   21. Карнеад се осмелил да опровергае философите, понеже техните изявления били слабо защитими, и разбрал, че е възможно да бъдат опровергани. Същността на неговото изказване била следната: хората са установили в свой интерес права, разбира се, различни, съобразно с техните обичаи и съобразно с времената често променяни у едни и същи хора: а естествено право няма; всички - и хората, и другите живи същества, под водачеството на природата се стремят към собствена полза; така че или не съществува никаква справедливост, или ако има такава, това е пълна нелепост, понеже тя, грижейки се за чуждите интереси, вреди на себе си. И привел следните аргументи: ако всички народи, процъфтяващи благодарение на своя империум, в това число и самите римляни, които завладяха целия свят, биха пожелали да бъдат справедливи, т. е. да върнат чуждото, би трябвало те да се върнат в своите бедни хижи и да изпаднат в нищета и мизерия. (Лактанций, Inst. div., V, 16. 2-4)


[***   22. Да смятаме отечествените интереси за първостепенни14 — това не означава нищо, ако бъдат премахнати разногласията между хората. Всъщност какво представляват интересите на отечеството, ако не увреждане интересите на други държави или народи? Това означава разширяване на държавната територия чрез насилствено заграбване на чужда, увеличаване на империума, събиране на по-високи данъци... И тъй тези богатства всеки е придобил, както те казват, за отечеството, т.е. по пътя на унищожаването на държави и народи е напълнил държавната хазна, превзел е земи, обогатил е съгражданите си, този човек бива прославян до небето и това се смята за най-висша и съвършена добродетел: това заблуждение владее не само народите и несведущите хора, но дори и философите, които учат на несправедливост, та безразсьдството и коварството да не останат лишени от научна обосновка. (Лактанций, Inst., div., VI, 6, 19 и 23)


[(23) (Philus) 'sunt enim omnes, qui in populum vitae necisque potestatem habent, tyranni, sed se Iovis optimi nomine malunt reges vocari. cum autem certi propter divitias aut genus aut aliquas opes rem publicam tenent, est factio, sed vocantur illi optimates. si vero populus plurimum potest, omniaque eius arbitrio geruntur, dicitur illa libertas, est vero licentia. sed cum alius alium timet, et homo hominem et ordo ordinem, tum quia sibi nemo confidit, quasi pactio fit inter populum et potentis; ex quo existit id, quod Scipio laudabat, coniunctum civitatis genus; etenim iustitiae non natura nec voluntas sed inbecillitas mater est. nam cum de tribus unum est optandum, aut facere iniuriam nec accipere, aut et facere et accipere, aut neutrum, optumum est facere, impune si possis, secundam nec facere nec pati, miserrimum digladiari semper tum faciendis tum accipiendis iniuriis. ita qui primum illud adsequi' (*****)   ХIII.23. ФИЛ: ... Всички, които имат власт над живота и смъртта на хората, са тирани, но предпочитат да се наричат царе по името на Юпитер Всеблаг. Когато определени лица поради богатството или рода си, или други предимства управляват държавата, това е групировка, но те се наричат оптимати. А ако народът има най-голямо влияние и всичко се ръководи от неговите решения, това пък е свободата, но всъщност е слободия. Но когато един има страх от друг - човек от човека, съсловие от съсловие, тогава, тъй като никой не е уверен в себе си, се постига нещо като споразумение между народа и силните; така се получава това, което Сципион възхваляваше - комбиниран вид на държавно устройство; и наистина майката на справедливостта не е нито природата, нито волята на хората, а слабостта. Когато трябва да се избере едно от трите положения - да извършиш несправедливости, а сам да не ги понасяш, или и да ги вършиш, и да ги понасяш, или нито едното, нито другото, то най-доброто е - да извършваш несправедливости при положение, че това може да става безнаказано; на второ място - нито да ги вършиш, нито да ги понасяш и най-жалкото е - да си непрекъснато с меч в ръката, ту вършейки несправедливости, ту понасяйки ги. Така, който достигне първото положение...


[(24) (PHIL) 'omni mementote. sapientia iubet augere opes, amplificare divitias, proferre fines—unde enim esset illa laus in summorum imperatorum incisa monumentis 'finis imperii propagavit', nisi aliquid de alieno accessisset?—imperare quam plurimis, frui voluptatibus, pollere regnare dominari; iustitia autem praecipit parcere omnibus, consulere generi hominum, suum cuique reddere, sacra publica aliena non tangere. quid igitur efficitur si sapientiae pareas? divitiae, potestates, opes, honores, imperia, regna vel privatis vel populis. sed quoniam de re publica loquimur, sunt<que> inlustriora quae publice fiunt, quoniamque eadem est ratio iuris in utroque, de populi sapientia dicendum puto, et <ut> iam omittam alios: noster hic populus, quem Africanus hesterno sermone a stirpe repetivit, cuius imperio iam orbis terrae tenetur, iustitia an sapientia est e minimo omnium <maximus factus?> (*****)   ХIV.24. Когато Александър попитал какво престъпно желание го е накарало да направи морето опасно с един пиратски кораб, той отговорил: „Същото, което накара тебе да направиш опасен целия свят15." (Ноний, 125, 12)
XV. ...Мъдростта ни заповядва да увеличаваме мощта си, да умножаваме богатствата си, да разширяваме земите си (откъде собствено щяха да са онези похвални надписи върху паметниците на най-изтъкнатите пълководци: РАЗШИРИЛ ГРАНИЦИТЕ НА ДЪРЖАВАТА, ако не е бил прибавил някаква част от чужди земи?), да властваме над възможно повече хора, да се наслаждаваме да бъдем могъщи, да царуваме, да господстваме; а справедливостта предписва да щадим всички, да се грижим за хората, да отдаваме всекиму своето, да не се докосваме до свещеното, общественото, чуждото. И тъй какво се получава, ако се подчиняваш на мъдростта? Богатства, власт, имущества, почести, империум, царства било за отделни лица, било за цял народ. И тъй като ние говорим за държавата, по-видими са нещата, които стават от името на държавата, и понеже разумът на правото е един и същ в двата случая, мисля, че трябва да поговорим за мъдростта на народа в една държава. За да не говоря за други, ето нашия народ, който Африкански ни представи във вчерашната си беседа от самото му начало, под чиято власт се намира целият свят; дали той от съвсем незначителен стана [най-велик] благодарение на справедливост или благодарение на мъдрост?


[(25) (Philus) 'praeter Arcadas et Atheniensis, qui credo timentes hoc interdictum iustitiae ne quando existeret, commenti sunt se de terra tamquam hos ex arvis musculos extitisse.   25. ФИЛ: ... освен аркадците и атиняните, които, струва ми се, от страх да не би да влезе в сила заповедта на справедливостта, измислили, че те са излезли от земята подобно на полските мишки16.


[(26) Ad haec illa dici solent primum ab iis qui minime sunt in disserendo mali; qui in hac causa eo plus auctoritatis habent, quia cum de viro bono quaeritur, quem apertum et simplicem volumus esse, non sunt in disputando vafri, non veteratores, non malitiosi: negant enim sapientem idcirco virum bonum esse, quod eum sua sponte ac per se bonitas et iustitia delectet, sed quod vacua metu cura sollicitudine periculo vita bonorum virorum sit, contra autem improbis semper aliqui scrupus in animis haereat, semper iis ante oculos iudicia et supplicia versentur; nullum autem emolumentum esse, nullum iniustitia partum praemium tantum, semper ut timeas, semper ut adesse, semper ut impendere aliquam poenam putes, damna' (*****)   ХVI.26. На тези неща така обикновено и преди всичко отговарят хората, които не са малко изкусни в разсъжденията и имат по този въпрос още повече авторитет, понеже, когато се говори за честния мъж, когото ние искаме да видим искрен и обикновен, те участват в разискването без хитрост, без лукавство и коварство17; тъй като заявяват, че мъдрият не е честен човек поради това, че честността и справедливостта сами по себе си му се нравят, а задето животът на честните мъже е свободен от страх, грижи, безпокойства, опасности; напротив, над безчестните хора винаги виси някаква угроза, винаги пред очите им се явяват съдилища и наказания; и няма никаква полза, никаква печалба, родена от несправедливостта и толкова голяма, за да се страхуваш непрекъснато, за да мислиш непрекъснато, че има или надвисва някакво наказание, присъда...


[(27) (PHIL) 'Quaero: si duo sint, quorum alter optimus vir aequissimus, summa iustitia, singulari fide, alter insigni scelere et audacia, et si in eo sit errore civitas, ut bonum illum virum sceleratum, facinerosum, nefarium putet, contra autem <eum> qui sit inprobissimus existimet esse summa probitate ac fide, proque hac opinione omnium civium bonus ille vir vexetur, rapiatur, manus ei denique auferantur, effodiantur oculi, damnetur, vinciatur, uratur, exterminetur, egeat, postremo iure etiam optimo omnibus miserrimus esse videatur, contra autem ille improbus laudetur, colatur, ab omnibus diligatur, omnes ad eum honores, omnia imperia, omnes opes omnes undique copiae conferantur, vir denique optimus omnium existimatione et dignissimus omni fortuna optima iudicetur: quis tandem erit tam demens qui dubitet utrum se esse malit?   ХVII.27. ФИЛ: Ако пред вас има двама души, единият от които е най-честен човек, най-доброжелателен, най-справедлив, с изключителна добросъвестност, а другият се отличава със своята престъпност и дързост, и ако гражданите изпаднат в такова заблуждение, че да сметнат честния човек за престъпник, злодей, безбожник, а безчестния за човек с най-голяма добросъвестност и почтеност, и ако поради тази оценка на цялото гражданство честният човек бъде измъчван, ограбван, след това върху него се упражнява насилие, изваждат му се очите, бива осъждан, оковаван, жигосван, прогонван, ако изпаднал в крайна нищета, най-сетне пред всички се окаже и с пълно основание най-жалкият човек, докато онзи безчестният бива прославян, почитан, уважаван от всички, отрупван с всякакви звания, власт, влияние, богатства отвсякъде,ако най-сетне бива определен по всеобща преценка за най-честния човек и най-достоен за най-щастлива съдба, ще се намери ли някой, питам ви аз, толкова луд, че да се поколебае кой от двамата той би предпочел да бъде18?


[(28) Quod in singulis, idem est in populis: nulla est tam stulta civitas, quae non iniuste imperare malit quam servire iuste. nec vero longius abibo: consul ego quaesivi, cum vos mihi essetis in consilio, de Numantino foedere. quis ignorabat Q. Pompeium fecisse foedus, eadem in causa esse Mancinum? alter vir optimus etiam suasit rogationem me ex senatus consulto ferente, alter acerrime se defendit. si pudor quaeritur, si probitas, si fides, Mancinus haec attulit, si ratio, consilium, prudentia, Pompeius antistat. utrum' (*****)   XVIII.28. Което се отнася до отделния човек, то важи и за народите: няма толкова безразсъдна държава, която да предпочита не несправедливо да управлява, а справедливо да робува. Всъщност да не отивам по-далеч. Като консул аз ви попитах, когато вие бяхте мои съветници, за нумантинския мирен договор. Кой не знаеше, че К. Помпей е сключил договор, че случаят на Манцин е същият19? Единият, най-честен мъж, даже подкрепи предложението, внесено от мен въз основа на сенатското постановление, другият се защитава особено енергично. Ако се търси порядъчността, почтеността, верността - Манцин показа тези качества; ако се търси разумът, мъдростта, благоразумието, то Помпей го превъзхожда. Кой от двамата...


[***   XIX.29. След това (Карнеад), като оставил общите въпроси, преминал към частните. Ако един честен човек, казал той, има роб, склонен към бягство, или дом в нездравословно място, причиняващо зарази, като тези недостатъци знае единствено той, и поради това обявява роба и дома за продан, дали ще обясни на купувача, че продава роб, склонен към бягство, и дом в нездравословно място, или ще си премълчи? Ако съобщи за недостатъците, той наистина ще се покаже честен, понеже не мами, но все пак ще го вземат за глупак, тъй като ще продаде евтино или въобще няма да продаде, ако би скрил недостатъците, ще се покаже мъдър, понеже се грижи за имуществото си, но също така и лош, тъй като мами купувача. Или пък ако същият честен мъж би намерил човек, който да смята, че продава жълта мед, а всъщност това да е злато, или да смята, че продава олово, а то да е сребро, ще замълчи ли, за да го купи евтино, или ще разкрие грешката, за да го купи скъпо? Явно глупаво е да предпочете да купи скъпо. Откъдето Карнеад искал да се разбере, че справедливият и честният човек е глупав, а мъдрият е лош и че все пак е възможно да има хора, доволни от своята бедност, ако тя не е много голяма.


[***   ХХ.30. След това Карнеад преминал към по-сериозни случаи, а именно, че никой не може да бъде справедлив без риск за живота си; той казвал: без съмнение справедливостта е да не убиваш човек, да не се докосваш до чуждото. Следователно какво ще направи справедливият, ако случайно е претърпял корабокрушение и някой по-слаб физически човек се е хванал за дъска? Няма ли той да свали от дъската слабия, за да се качи сам на нея и така да се спаси, още повече, че в открито море свидетели няма? Ако е мъдър, ще го направи; защото, ако не би го направил, той трябва да загине; но ако би предпочел да умре пред това да извърши насилие спрямо другия, значи той е справедлив, обаче глупав, тъй като не щади своя живот, за да пощади чуждия. И тъй бойният ред е разбит и враговете започват преследване, тогава нашият справедлив човек се натъква на ранен, останал на коня си; дали ще пощади ранения, та сам той да бъде убит, или ще го свали от коня, за да избяга от враговете? Ако би го направил, той е мъдър, но същевременно лош човек; ако не би го направил, той е справедлив, но явно е глупак.


[***   31. Така че след като Карнеад разделил справедливостта на две части, назовавайки едната обществена, а другата природна, отхвърлил и двете, понеже обществената справедливост всъщност представлява мъдрост, а не действителна справедливост, докато природната е истинската справедливост, но й липсва мъдрост. Тези разсъждения, добре аргументирани и примесени с отрова. М. Тулий не могъл да опровергае; защото, когато той кара Лелий да отговори на Фурий и да се изкаже в защита на справедливостта, онзи заобиколил неопровержимите неща, както се заобикаля яма, така че явно същият този Лелий е защитавал не природната справедливост, която била обвинена в глупост, а обществената справедливост, която Фурий се съгласил да приеме за мъдрост, но несправедлива (Лактанций, Inst. div., V, 16, 5-13)


[***   ХХI.32. ФИЛ: ... Аз нямаше да се противя, Лелий, ако не смятах, че нашите приятели го желаят, и самият аз исках ти също да вземеш някакво участие в този тук разговор, особено понеже вчера ти сам каза, че дори ще надминеш очакванията ни. Наистина не може така; не се отказвай, всички те молим. (Гелий, 1, 22, 8)
... но нашата младеж ни най-малко трябва да го слуша20; ако той казва това, което мисли, значи е негодник; ако е иначе (което предпочитам да е), все пак думите му са ужасни. (Ноний, 323, 18)


[***   ХХII.33. ЛЕЛИЙ: Всъщност истинският закон представлява чист разум, съобразен с природата, простиращ се върху всички хора, постоянен, вечен, който призовава към изпълнение на дълга чрез заповеди и отклонява от престъпни действия чрез забрани; обаче този разум нито заповядва, нито забранява нещо на честните хора без да има нужда, нито може да окаже въздействие върху безчестните чрез своите заповеди и забрани. Да се отмени такъв закон е грях, да се обезсили част от него също е невъзможно, нито пък изцяло може да отпадне; да се освободим от същия този закон ние не можем нито чрез сената, нито чрез народа и няма за какво да търсим Секст Елий, за да ни го разяснява и тълкува; този закон няма да бъде един в Рим и друг в Атина, един сега и друг по-късно, а ще остава един и същ, вечен и неизменен у всички народи и през всички времена; ще има един общ бог като учител и повелител над всички - създателят, съдията, вносителят на този закон; който не му се подчини, ще бъде беглец от самия себе си и отхвърлил човешката природа ще изкупи това чрез най-големи наказания, макар и да избегне всичко друго, което се смята за мъчение. (Лактанций, Inst. div., VI, 8, 6-9)


[***   ХХIII.34. ...че най-добрата държава няма да се нагърби с война, освен ако има споразумение или е заради нейното спасение. (Августин, De civ. dei, XXII, 6)
...Но от наказанията, които и най-големите глупци виждат - нищетата, изгнанието, оковите, боя с пръчки, често отделни хора се избавят, ако им се отдаде бързо възможност да умрат; но за държавите наказание е самата смърт, която за отделния човек изглежда като спасение от наказанието; защото една държава трябва така да е устроена, че да бъде вечна. Затова гибелта не е естествена за държавата, както за човека, при когото смъртта е не само неизбежна, но дори често желана. А когато дьржавата се унищожава, разрушава, загива, изглежда някак си така (нека сравним малкото с голямото), както ако загива и пропада целият този свят (Августин, De civ. dei , ХХII, 6)


[***   35. …Несправедливи са онези войни, които са предприети без основание. Защото ако не се налага огмъщаване или прогонване на врагове, не може да се води справедлива война (Изидор, Начала, 18, 1)
Никоя война не може да се счита за справедлива, ако не е известена, ако не е обявена, ако не е започната заради нанесени и необезщетени вреди (Изидор, Начала 18, 1)
...Но нашият народ, защитавайки своите съюзници, е покорил вече целия свят(Ноний, 498, 13)


[***   XXIV.36. В същите тези книги за държавата особено разпалено и смело се спори срещу несправедливостта и в защита на справедливостта. И тъй като преди се защитавала несправедливостта срещу справедливостта и се твърдяло, че без несправедливост държавата не може да съществува и живее, било прието като най-солидно мнението, че е несправедливо едни хора да робуват на други, които им заповядват, обаче, ако народът, който господства не се придържа към тази несправедливост и държавата му е голяма, то той няма да може да властва над провинциите. Отговорът от гледна точка на справедливостта бил, че това е спаведливо, защото за такива хора робството е от полза, и че когато то става разумно, е в техен интерес, т.е. когато безчестните са лишени от възможността да извършват несправедливости; и че те ще се чувстват по-добре като покорени, понеже докато са били непокорни, са се чувствали по-зле; за да стане по-убедително това разсъждение, то било подкрепено с известен, взет от природата пример и се казвало следното:
Не виждаме ли ние, че самата природа е дала на всеки най-честен мъж да властва, защитавайки в най-голяма степен интереса на слабите? Защо бог властва над човека, духът над тялото, разумът над страстите, гнева и другите порочни прояви на същия този дух? (Августин, Срещу Юлиан, IV, 12, 61)


[***   XXV.37. Но трябва да се разгледат различията и във властването и в подчиняването. Защото се казва, че както духът властва над тялото, дори над страстите (но над тялото той властва както царят над своите граждани или както бащата над децата си, понеже ги обуздава и потушава), така царете, императорите, магистратите, бащите, народите упражняват власт над гражданите и съюзниците си подобно на духа над телата; а господарите така притискат робите си, както най-добрата част на духа мъдростта, притиска порочните и слаби страни на същия този дух - страстите, гнева и другите душевни разстройства.
…над частите на тялото предвид на тяхната склонност към подчинение се властва както над синовете, а порочните страни на духа се притискат с по-груба сила, както е при робите. (Августин, De civ. dei, XIV, 23)
... Има един вид несправедливо робство, когато тези, които са в състояние да принадлежат сами на себе си, принадлежат на друг, а когато те робуват... (Ноний, 109, 2)


[***   ХХVI.38. Ако ти би знаел, казва Карнеад, че някъде се крие змия и че някой, без да подозира за нея, е пожелал да се настани там, чиято смърт ще ти бъде добре дошла, би постъпил подло, ако не го предупредиш да не се настанява там, макар да останеш безнаказан: защото кой би могъл да те обвини, че си знаел? Но твърде много се каза. И тъй очевидно е, че ако чувството за равенство, доверието, справедливостта не произтичат от природата, че ако всички те се свързват с ползата, няма да може да се намери честен човек. За тези неща Лелий се е изказал достатъчно подробно в моите книги за държавата. (Цицерон, За границите, 2, 18, 59)
И ако аз, както ти ми напомняш, правилно съм казал в моите книги, че доброто е нещо честно, а злото нещо позорно... (Цицерон, До Атик, Х, 4, 4)


[***   XXVII.39. Приятно ми е, че твоята дъщеря ти носи радост и че одобряваш естественото й желание да има деца. Защото, ако това го няма, не ще съществува природната връзка на човек с човека; а с премахването на тази връзка човечеството ще загине. „Добра сполука " - казва Карнеад. Това е долен израз, но все пак по-скромен от този на Луций и Патрон21, които, понеже свързват всичко със себе си, мислят, че никога нищо не се прави заради друг човек, и заявявайки, че мъжът трябва да бъде честен, за да не търпи беди, а не че това е природна добродетел, те всъщност разбират, че говорят за хитрия, а не за честния човек. Но в тези книги, ако не се лъжа, се пише за тези неща и поради твоите похвални думи към тях ти ми вдъхваш самоувереност. (Цицерон, До Атик, VII, 2, 4)
... в тези книги се съгласявам с това, че справедливостта, която предизвиква безпокойство и опасности, не е присъща на мъдрия човек. (Присциан, VIII, 6, 32)


[***   ХХVIII.40. ЛЕЛИЙ: Доблестта, разбира се, желае почест и за нея няма друга награда освен тази. Почестта тя приема с охота, но без да настоява.
Какви богатства, какъв империум, какви царства ще предложиш на този мъж, който смята всичко това за човешко, а своето имущество за божествено... Но ако всички неблагодарни хора или мнозина завистливци, или могъщи неприятели отнемат от доблестта нейната награда, то пак ще й останат още много утешения и радост и най-вече собствената й красота ще я подкрепя. (Лактанций, Inst. div. V, 18, 4-8)
... Не техните тела22 бяха издигнати на небето; защото самата природа нямаше да допусне това, което е земно, да отиде другаде вместо да остане на земята. (Августин, De civ. dei, XXII, 4)
... храбростта, енергичността, упорството на най-смелия мъж никога... (Ноний, 125, 18)
... Щедростта на Пир явно е липсвала на Фабриций, а на Курий23 - богатството на самнитите. (Ноний, 132, 17)
… Нашият известен Катон, когато идвал в родния си дом при сабините, както сам той ни е разказвал, обикновено се отправял към огнището и седейки до него, отблъсквал даровете на самнитите, някога негови врагове, сега вече клиенти...(Ноний, 522, 26)


[(41) (Laelius) 'Asia Ti. Gracchus, perseveravit in civibus, sociorum nominisque Latini iura neclexit ae foedera. quae si consuetudo ac licentia manare coeperit latius, imperiumque nostrum ad vim a iure traduxerit, ut qui adhuc voluntate nobis oboediunt, terrore teneantur, etsi nobis qui id aetatis sumus evigilatum fere est, tamen de posteris nostris et de illa immortalitate rei publicae sollicitor, quae poterat esse perpetua, si patriis viveretur institutis et moribus.'   ХХIХ.41. ЛЕЛИЙ: ... както в Азия, Тиб. Гракх останал непреклонен и спрямо съгражданите си; отхвърлил правата на съюзниците и латините и договорите с тях24. Ако това стане обичайно и нашата власт от законност премине към насилие, така че тези, които досега са ни се подчинявали доброволно, се наложи да държим под страх, то макар хората от нашето поколение да са се погрижили достатъчно, все пак аз се безпокоя за бъдещите поколения и за продължителността на нашата държава, която можеше да бъде вечна, ако се живееше съобразно с нравите и обичаите на бащите ни.


[(42) Quae cum dixisset Laelius, etsi omnes qui aderant significabant ab eo se esse admodum delectatos, tamen praeter ceteros Scipio quasi quodam gaudio elatus: 'multas tu quidem' inquit 'Laeli saepe causas ita defendisti, ut ego non modo tecum Servium Galbam collegam nostrum, quem tu quoad vixit omnibus anteponebas, verum ne Atticorum quidem oratorum quemquam aut sua<vitate> (*****)   ХХХ.42. След като Лелий казал това, всички присъстващи изразили своето задоволство от него, но най-вечс Сципион бил сякаш опиянен от някаква радост.
СЦИПИОН: Ти, Лелий, наистина често си държал в много съдебни дела такива защитни речи, че аз не мога да те сравнявам не само с нашия колега Сервий Галба25, когото, докато беше жив, ти поставяше над всички, но дори и с който и да е от атинските оратори било по отношение на приятността...
... две качества са му липсвали - самоувереност и глас, поради което се е въздържал да говори пред тълпата на форума26... (Ноний, 262, 22)
..от стоновете на затворените вътре хора бикът сякаш мучал27. (Схол. към Ювенал, VI, 480)


[(43) (Scipio) 'reportare. ergo illam rem populi, id est rem publicam, quis diceret tum dum crudelitate unius oppressi essent universi, neque esset unum vinculum iuris nee consensus ac societas coetus, quod est populus? atque hoc idem Syracusis. urbs illa praeclara, quam ait Timaeus Graecarum maxumam, omnium autem esse pulcherrimam, arx visenda, portus usque in sinus oppidi et ad urbis crepidines infusi, viae latae, porticus, templa, muri nihilo magis efficiebant, Dionysio tenente ut esset illa res publica; nihil enim populi, et unius erat populus ipse. ergo ubi tyrannus est, ibi non vitiosam, ut heri dicebam, sed, ut nunc ratio cogit, dicendum est plane nullam esse rem publicam.'   ХХХI.43. СЦИПИОН:... Следователно кой би нарекъл това „достояние на народа", т. е. държава, когато поради жестокостта на един всички са потиснати и липсва всякакво правно обвързване, съгласие и обединяване, каквото е народът? Такова нещо е било в Сиракуза. Онзи известен град, най-големият, по думите на Тимей28, от гръцките градове, най-красивият, с крепост, заслужаваща да се види, с пристанища чак до сърцето на тази крепост и продължаващи покрай градските крайбрежни стени, с широки улици, колонади, храмове, зидове - всичко това при управлението на Дионисий с нищо не е можело да допринесе, за да се нарече Сиракуза държава; защото на народа не е принадлежало нищо, а самият народ принадлежал на един човек. Значи където има тиран, там държавата е не само порочна, както ви обясних вчера, но трябва да кажем (защото сега разумът го налага), че там въобще няма държава.


[(44) Praeclare quidem dicis' Laelius; 'etenim video iam quo pergat oratio.' (Scipio) 'vides igitur ne illam quidem quae tota sit in factionis potestate, posse vere dici rem publicam.' (Laelius) 'sic plane iudico.' (Scipio) 'et rectissime quidem iudicas; quae enim fuit tum Atheniensium res, dum post magnum illud Peloponnesiacum bellum triginta viri illi urbi iniustissime praefuerunt? num aut vetus gloria civitatis, aut species praeclara oppidi, aut theatrum, gymnasia, porticus, aut propylaea nobilia aut arx aut admiranda opera Phidiae, aut Piraeus ille magnificus rem publicam efficiebat?' 'minime vero' Laelius 'quoniam quidem populi res non erat.' (Scipio) 'quid? cum decemviri Romae sine provocatione fuerunt tertio illo anno, dum vindicias amisisset ipsa libertas?' (Laelius.) 'populi nulla res erat, immo vero id populus egit ut rem suam recuperaret.'   XXXII.44. ЛЕЛИЙ: Говориш наистина превъзходно; всъщност вече разбирам накъде се насочва речта ти.
СЦИПИОН: И тъй ти виждаш, че дори и онази държава, която е изцяло в ръцете на групировка, не може да бъде наречена справедливо държава.
ЛЕЛИЙ: Да, така мисля.
СЦИПИОН: И съвсем правилно мислиш; защото каква атинска държава е имало тогава, когато след онази велика Пелопонеска война този град е бил управляван по най-несправедлив начин от тридесет мъже? Нима старата му слава или прекрасният изглед на града, или театърът, гимназиумите, колонадите или известните пропилеи, или крепостта, или достойните за възхищение творби на Фидий, или великолепният Пирей са правели Атина държава?
ЛЕЛИЙ: Съвсем не, тъй като това не е било „достояние на народа".
СЦИПИОН: Е, ами когато децемвирите в Рим, на третата година, са управлявали без право да се обжалват техните решения, когато самата свобода е била загубила своята правна защита?
ЛЕЛИЙ: Народът не е имал никакво „достояние", но той направил така, че да си възвърне „достоянието".


[(45) (Scipio) 'venio nunc ad tertium genus illud, in quo esse videbuntur fortasse angustiae. cum per populum agi dicuntur et esse in populi potestate omnia, cum de quocumque volt supplicium sumit multitudo, cum agunt, rapiunt, tenent, dissipant quae volunt, potesne tum Laeli negare rem esse illam publicam? dum populi sint omnia, quoniam quidem populi esse rem volumus rem publicam.' tum Laelius: 'ac nullam quidem citius negaverim esse rem publicam, quam istam quae tota plane sit in multitudinis potestate. nam si nobis non placebat Syracusis fuisse rem publicam, neque Agrigenti neque Athenis dum essent tyranni, neque hic dum decemviri, non video qui magis in multitudinis dominatu rei publicae nomen appareat, quia primum mihi populus non est, ut tu optime definisti Scipio, nisi qui consensu iuris continetur, sed est tam tyrannus iste conventus, quam si esset unus, hoc etiam taetrior quia nihil ista, quae populi speciem et nomen imitatur, immanius belua est. nee vero convenit, dum furiosorum bona legibus in adgnatorum potestate sint, quod eorum iam' (*****)   ХХXIII.45. СЦИПИОН: Идвам сега до третия вид държавно устройство29, при който, струва ми се, ще има затруднения. Когато се казва, че народът управлява и всичко се намира в негова власт, когато тълпата определя наказание за когото пожелае и когато тя граби, задържа, разхищава, върши каквото си поиска, тогава, Лелий, ти можеш ли да кажеш, че това не е държава? Когато всичко принадлежи на народа: понеже приехме, че държава ще рече „достояние на народа".
ЛЕЛИЙ: Наистина няма държавно устройство, което не бих нарекъл държава, освен това, където всичко е във властта на народа. Понеже, ако ние сме приели, че нито в Сиракуза, нито в Агригент, нито в Атина по времето на тираните е имало държава, нито у нас при децемвирите, не разбирам защо понятието държава да се явява по-приемливо за господството на тълпата; първо, според мен, както ти, Сципион, определи твърде добре, това не е народ, щом не е свързан чрез единно право, а едно сборище, което с такъв тиран, както ако е бил един човек и дори по-ужасен, понеже няма по-страшно чудовище от това, което се представя за народ и носи името народ. И не е правилно, след като законът поставя имуществото на лудите в разпореждане на техните роднини, понеже...


[(46) (Scipio) 'dici possint, cur illa sit res publica resque populi, quae sunt dicta de regno.' 'et multo etiam magis,' inquit Mummius. 'nam in regem potius cadit domini similitudo, quod est unus; plures vero boni in qua re publica rerum potientur, nihil poterit esse illa beatius. sed tamen vel regnum malo quam liberum populum; id enim tibi restat genus vitiosissumae rei publicae tertium.'   ХХХIV.46. СЦИПИОН: ... би могло да се каже същото, каквото се каза за царската държава, а именно - защо при тях има и държава, и „достояние на народа".
МУМИЙ: И дори с много повече основание; понеже царят прилича повече на господар, защото е един; обаче няма по-щастливо нещо от онази държава, в която властта е в ръцете на няколко честни мъже. Но все пак даже царската власт я предпочитам пред тази на свободния народ; и тъй на теб ти остава да говориш за този трети най-порочен вид държава.


[(47) Ad hunc Scipio 'adgnosco', inquit, 'tuum morem istum Spuri aversum a ratione populari; et quamquam potest id lenius ferri quam tu soles ferre, tamen adsentior nullum esse de tribus his generibus quod sit probandum minus. illud tamen non adsentior iusto praestare regi optimates; si enim sapientia est quae gubernet rem publicam, quid tandem interest, haec in unone sit an in pluribus? sed errore quodam fallimur ita disputando; cum enim optumates appellantur, nihil potest videri praestabilius; quid enim optumo melius cogitari potest? cum autem regis est facta mentio, occurrit animis rex etiam iniustus. nos autem de iniusto is rege nihil loquimur nunc, cum de ipsa regali re publica quaerimus. quare cogitato Romulum aut Pompilium aut Tullium regem: fortasse non tam illius te rei publicae paenitebit.'   ХХV.47. СЦИПИОН: Знам, Спурий, твоето настроение срещу народното управление; и въпреки че това може да се понесе по-леко, отколкото ти би могъл да го понесеш, все пак аз се присъединявам към мнението, че този вид държавно устройство заслужава по-малко одобрение от останалите два вида. Но не съм съгласен с теб, че управлението на оптиматите е за предпочитане пред това на царя; защото ако има мъдрост, която да направлява държавата, каква разлика може да направлява държавата, каква разлика може да съществува, дали тя е в ръцете на един, или в ръцете на повече хора? Разсъждавайки така обаче, ние можем да изпаднем в известна грешка; понеже, като биват наричани „оптимати”, изглежда, че те са „най-добрите”30, защото какво може да се сметне за по-добро от най-доброто?, а когато казваме цар, на ум ни идва несправедливият цар. Но ние не говорим за несправедливия цар сега, когато разглеждаме държавата с царско управление. Затова ти трябва да си спомниш за Ромул или Помпилий, или за цар Тул; може би не ще порицаваш толкова тяхното управление.


[(48) (Mummius) 'quam igitur relinquis populari rei publicae laudem?' tum ille (Scipio) 'quid? tibi tandem Spuri Rhodiorum, apud quos nuper fuimus una, nullane videtur esse res publica?' (Mummius) 'mihi vero videtur, et minime quidem vituperanda.' (Scipio) 'recte dicis; sed si meministi, omnes erant idem tum de plebe tum senatores, vicissitudinesque habebant quibus mensibus populari munere fungerentur, quibus senatorio; utrubique autem conventicium accipiebant, et in theatro et in curia res capitalis et reliquas omnis iudicabant idem; tantum poterat tantique erat quanti multitudo <senatus>'   48. МУМИЙ: И тъй какво похвално ти отреждаш на народната държава?
СЦИПИОН: Как, ами родосците, Спурий, при които неотдавна бяхме заедно с тебе, нима изглежда, че те нямат държава?
МУМИЙ: Да, наистина според мен те имат държава и тя не заслужава почти никакво порицаване.
СЦИПИОН: Правилно казваш; но ако си спомняш, всички бяха ту от плебса, ту сенатори и се редуваха в управлението – в едни месеци народът, в други сенаторите; но и в двата случая получаваха възнаграждение и било в театъра, било в курията наказателните дела и всички останали се разглеждаха от едни и същи; и [сенатът] имаше толкова власт и влияние, колкото и народът...


ФРАГМЕНТИ от III книга, чието място не е установено:
1. И тъй у отделни хора има нещо метежно, което удоволствието възбужда, а грижата пречупва. (Попий, 301, 5)
2. А за да изложат те самите на изпитание духа си, като виждат какво според тях ще вършат... (Попий, 364, 7)
3. Първи пунийците чрез своята търговия и стоки са внесли в Гърция алчността, разкоша и ненаситната страст към всичко. (Ноний, 431, 11)
4. Известният Сарданапал31, много по-отвратителен с пороците си, отколкото с името си. (Схол. към Ювенал, Х, 362)
5. Освен ако някой пожелае отново да извае Атон32 като паметник; понеже има ли толкова велик Атон или Олимп? (Присциан, VI, 13, 79)