M. Tullius Cicero
De Republica * За държавата
Превод: в: За държавата. За законите, М. Костова, Софи - Р, 1994
 
двуезичен | оригинал | превод

I II III IV V VI  

1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14 
[ ***  
I, 1. Тъй като бе споменато за тялото и душата, все пак аз ще се опитам да обясня същността и на едното, и на другото. доколкото може ясно да види моята незначителна интелигентност. Смятам, че трябва да се нагърбя най-вече с тази задача, понеже М. Тулий, човек с изключителен ум, в четвъртата си книга за държавата, където се е опитал да стори това, е ограничил обширния материал в тесни рамки, леко докосвайки се до най-главното. И за да няма никакво извинение за това, че не е проследил темата, сам той заявява, че не му е липсвало нито желание, нито старание. В своята първа книга за законите, когато засяга най-общо същия въпрос, той казва: Струва ми се, че Сципион разясни достатъчно този въпрос в онези книги, които прочетохте. (Лактанций, De opif., I, 11-13)
... и самият този ум, който вижда бъдещето, помни миналото... (Ноний, 500, 9)
...В действителност, ако няма човек, който да предпочете смъртта пред превръщането в някакво животно, макар в този случай и да би могъл да запази човешкия си разум, колко по-жалко е под човешки образ да се крие животински дух! Мисля, че е толкова по-жалко, колкото душата е по-висша от тялото. (Лактанций, Inst. Div., V, 11, 2)
... той не смята, че благото на един овен е същото като това на Публий Африкански. (Августин, Срещу Юлиан, IV, 12, 59)
... и със своята преграда тя предизвиква нощната сянка, предназначена както за броенето на дните, така и за отдих от труда. (Ноний, 234, 14)
... И понеже през есента земята се разтваря, за да приеме семената, през зимата омеква, за да се прихванат, а през лятото, когато всичко узрява, едно се напълва със сок, друго се заякчава... (Ноний, 343, 20)
... когато привличали пастири за добитъка... (Ноний, 156, 16)
[(2) Scipio: 'gratiam, quam commode ordines discripti aetates classes equitatus, in quo suffragia sunt etiam senatus, nimis multis iam stulte hanc utilitatem tolli cupientibus, qui novam largitionem quaerunt aliquo plebiscito reddendorum equorum.   II.2. СЦИПИОН:... Колко подходящо са разпределени съсловията, възрастите, групите, конниците, при което участвали в гласуването и сенаторите; и твърде глупаво е, че вече мнозина желаели да се премахне това полезно нещо. Те търсели ново раздаване въз основа на някакъв плебисцит за връщане на конете1.
[(3) Considerate nunc, cetera quam sint provisa sapienter ad illam civium beate et honeste vivendi societatem; ea est enim prima causa coeundi, et id hominibus effici ex re publica debet partim institutis, alia legibus. principio disciplinam puerilem ingenuis, de qua Graeci multum frustra laborarunt, et in qua una Polybius noster hospes nostrorum institutorum neglegentiam accusat, nullam certam aut destinatam legibus aut publice eitam aut unam omnium esse voluerunt. nam' (*****)   III.3. Вижте сега колко мъдро са били предвидени останалите неща за обединяване на гражданите за щастлив и почтен живот; понеже това е първата причина за обединяване2 и него държавата трябва да направи в полза на хората отчасти чрез обичаите, отчасти чрез законите. От самото начало пожелали свободнородените да не възпитават децата си по някакъв определен начин, било наложен от закона, било предложен от държавата, било един и същ за всички. Нещо, за което гърците употребили напразни усилия и заради което нашият гост Полибий обвинява обичаите ни в пренебрежителност. Понеже...
... имало обичай към постъпващите на военна служба да се прикрепват хора за охрана, от които да бъдат ръководени през първата година. (Сервий, Комент. към Енеида, V, 546)
... не само в Спарта, където децата се учат да грабят и да крадат... (Ноний, 20, 12)
... за юношите било позорно да нямат любовник... (Сервий, Комент. към Енеида, Х, 325)
[(4) Scipio: 'ri nudari puberem. ita sunt alte repetita quasi fundamenta quaedam verecundiae. iuventutis vero exercitatio quam absurda in gymnasiis! quam levis epheborum illa militia! quam contrectationes et amores soluti et liberi! mitto [aput] Eleos et Thebanos, apud quos in amore ingenuorum libido etiam permissam habet et solutam licentiam: Lacedaemonii ipsi, cum omnia concedunt in amore iuvenum praeter stuprum, tenui sane muro dissaepiunt id quod excipiunt; conplexus enim concubitusque permittunt palliis interiectis.' hic Laelius: 'praeclare intellego Scipio te in iis Graeciae disciplinis quas reprendis cum populis nobilissimis malle quam cum tuo Platone luctari, quem ne attingis quidem, praesertim cum (*****)   IV.4. СЦИПИОН: ... юношата да се разголва3. От толкова отдавна води началото си и сякаш се основава чувството за срам. Колко са неразумни наистина упражненията на младежите в гимназиумите! Колко повърхностна е прословутата служба на ефебите! Колко са свободни и разпуснати близостта и любовта! Няма да говоря за елейците и тиванците, при които на свободнородените дори се разрешава и се дава пълна свобода в любовното влечение. Самите лакедемонци, като позволяват на младежите всичко в любовта освен блудството, всъщност ограничават със съвсем тънка стена това, което забраняват: защото те позволяват прегръдките и съвместното спане, ако между двамата влюбени има дреха.
ЛЕЛИЙ: Аз прекрасно разбирам, Сципион, че по отношение на ученията на гърците, осъждани от теб, ти предпочиташ да спориш с най-прочутите народи вместо с твоя Платон, когото дори не споменаваш, особено понеже...
[ ***   V.5. Слушателят на Сократ. Платон, когото Тулий нарича бог на философите, който единствен от всички, развивайки философията си, е достигнал най-близо до истината, но понеже не е познавал бога, направил в много неща такива страшни грешки, както никой друг, и на първо място в книгите за държавата, където е пожелал всичко да бъде общо; относно имуществото е допустимо, макар да е несправедливо; защото не трябва да се уврежда този, чието производство е по-голямо или пък да се принася полза на този, който има вина за по-слабото производство; но както казах, би могло да се понесе някак си. Обаче и съпругите ли, и децата ли ще бъдат общи? Тогава няма да има никаква разлика по кръв, нито ще има определен род, нито семейства, нито кръвно родство, нито родство по брак, а както в стадата на добитъка всичко ще бъде смесено и без разлика; мъжете няма да имат никакво въздържание, а жените никакъв срам. Каква съпружеска любов може да има и у едните, и у другите, когато липсва определено и специално чувство? Кой ще почита баща си, щом не знае от кого е роден? Кой ще обича сина си, щом не знае дали е негов? На жените Платон разрешил дори да влизат в курията, да носят военна служба, да заемат магистратури, да имат власт. Какво нещастие ще бъде за този град, в който жените присвоят задълженията на мъжете! (Лактанций, Епит., 33/38, 1-5 )
... по-далече от Ликург отишъл нашият Платон, който пожелал абсолютно всичко да бъде общо, така че нито един; гражданин да не може да каже, че някаква вещ е негова собственост или му принадлежи. (Ноний, 362, 11)
… но аз ще си послужа със същото това място, където Платон отпращаОмир, украсен с венци и намазан с благовония, от града, който сам си е измислил. (Ноний, 308, 38)
[ ***   VI.6. ... присъдата на цензора не причинява почти нищо на осъдения, освен изчервяване. И тъй понеже цялото това осъждане е насочено само по отношение на доброто име, такова порицаване било наречено „опозоряване". (Ноний, 24, 5)
... разказва се, че най-напред държавата се ужасила от тяхната жестокост... (Ноний, 423, 4)
... а на жените не се назначава управител, както обикновено става при гърците, а има цензор, който учи мъжете как да ръководят жените. (Ноний, 499, 13)
… Така възпитанието в скромност има голямо значение и всички жени се въздържат от пиене (Ноний, 5, 10)
... и ако някоя жена се ползвала с лоша слава, нейните роднини не я целували. (Ноний, 306, 3)
... Така безочливостта (реtulantia) получила името си „предявявам претенции” (рeto) , нахалството (ргосаcitas) - от „изисквам” (рroсо), т. е. „настоявам" (роsсо). (Ноний, 23, 17, 21)
[ ***   VII.7. Наистина аз не желая един и същ народ и да властва над света и да бъде негов бирник. Мисля, че най-добрият приход идва от пестеливостта на отделните семейства и на държавата. (Ноний, 24, 15)
.„струва ми се, че думата „вярност" (fides) произлиза от това, че казаното „става" (fit). (Ноний, 24, 11)
... ласкателството, угодничеството, честолюбието у един гражданин и знатен човек са признак на нищожност. (Ноний, 194, 26)
Обърни малко внимание на книгите за държавата, откъдето ти си почерпил чувството на най-предан гражданин, понеже за честните хора няма мярка или предел в грижата им за отечеството. Обърни внимание, заклевам те, и виж колко голяма похвала се дава за благоразумието и въздържанието, за верността към брачната връзка, за чистите, порядъчните и добрите нрави. (Августин, Посл. 91, 3)
[ ***   VIII.8. Възхищава ме прецизността не само на съдържанието, но и на думите. Казва се „ако те водят процес"4 стълкновението между доброжелателно настроени лица се нарича съдебен процес, а не препирня между врагове... И така законът смята, че воденето на процес между съседи не е препирня. (Ноний, 430, 29)
... същите предели на човешката грижа и живот, така според понтификалното право неприкосновеността на мястото на погребението... (Ноний, 174, 7)
... понеже оставили непогребани тези, които поради морската буря не могли да намерят, макар и да нямали никаква вина за това, те били наказани5. (Ноний, 293, 41)
... в този спор аз взех страната не на народа, а на граждани. (Ноний, 519, 14)
... Понеже не е лесно да застанеш срещу силен народ. ако той няма никакви или има съвсем малко права. (Присциан, XV, 4, 20)
... О, ако можех да му предскажа правилно, вярно и обстойно! (Ноний, 469, 16)
[ ***   IХ.9. Всеки път, когато до тях достигат одобрителните викове на народа, като от някакъв голям и мъдър учител, какъв мрак спускат те, какъв страх внушават, какви страсти разпадат6! (Августин, De civ. dei, II, 14)
Цицерон казва, че и втори живот да му бъде даден, не ще намери време, за да прочете лирическите поети. (Сенека, Писма. 49, 5)
[ ***   Х.10. СЦИПИОН:... Понеже те смятали драматичното изкуство и театъра за позорно нещо, пожелали хората, заети с това изкуство, не само да бъдат лишени от почест, но дори и да бъдат отстранявани от трибата чрез порицаване от страна на цензора. (Августин, De civ. dei, 2, 13)
[ ***   11. СЦИПИОН: Ако обикновеното ежедневие не приемаше комедиите, то те никога нямаше да могат да получат одобрение за своите позорни представления в театъра... Кого не са трогнали или по-скоро кого не са терзали? Кого са пощадили? Оскърбявали са демагози, негодяи, метежници: Клеон, Клеофонт, Хипербол. Така да е. Нека допуснем това нещо макар, че е по-добре, такива хора да се порицаватт от цензора, а не от поетите; но да се оскърбява Перикъл, след като в продължение на много години, ползвайки се с най-голям авторитет, е стоял начело на своята държава по време на мир и на война, и тези стихове да се произнасят на сцената е било по-неприлично, отколкото ако нашият Плавт или Невий бяха злословили срещу Публий и Гней Сципион или Цецилий7 срещу Марк Катон...
[ ***   12. Напротив, нашите Дванадесет таблици, макар да са предписвали смъртно наказание в твърде малко случаи, сред тях е и този, за който са преценили, че трябва да бъде наказан, а именно когато някой чрез песен или стих е нанесъл другиму обида или уличил в позорно дело. Превъзходно; защото нашият живот трябва да подлежи на разглеждане пред съда на магистратите и според основанията, посочени в законите, а не според дарованията на поетите; и ние не сме длъжни да слушаме хулите освен при това условие, че ни се позволява да отговаряме и да се защитаваме пред съда... у древните римляни не е било прието някой приживе да бъде възхваляван на сцената или пък порицаван. (Августин, De civ. dei., II, 9)
[ ***   XI.13. По думите на Цицерон комедията е подражание на животи, огледало на нравите, изображение на истината. (Донат, 22, 19)
... Атинянинът Есхин, известен със своето красноречие, като младеж играл в трагедии, а после се занимавал с държавна работа; също и Аристодем бил трагически актьор и атиняните неведнъж го изпращали като легат при Филип, за да води преговори по най-важни въпроси на мира и войната. (Августин, De civ. dei. II, 11)
[ ***   XII.14. 8