M. Tullius Cicero
De Republica * За държавата
Превод: в: За държавата. За законите, М. Костова, Софи - Р, 1994
 
двуезичен | оригинал | превод

I II III IV V VI  

1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11 
[ ***  
I.1. Тогава римската държава не е била дори такава, каквато я описва Салустий - най-лошата и най-престъпната, както сам той казва; ако се вземе предвид мнението, изказано от тогавашните нейни велики първенци, то тя просто вече не е съществувала. Същото заявява и самият Тулий не чрез устата на Сципион или на някой друг, а лично той, като припомня в началото на пета книга стиха на Ений, гласящ: „Древните нрави и мъжете - това е опората на римската държава. " (Августин, De civ. dei, II, 21)
Всъщност, струва ми се, че този стих било заради краткостта си или заради истината е бил изречен сякаш от някакъв оракул. Защото нито мъжете, ако в държавата не с имало такива нрави, нито нравите, ако такива мъже не са стояли начело, са щели да могат да основат или да владеят толкова голяма държава, която да властва надлъж и нашир. Така преди нашето време, от една страна, самите нрави на предците привличали изтъкнатите мъже, а, от друга, самите изтъкнати мъже запазвали старите нрави и обичаи на дедите ни.
[***   2. А нашето поколение, след като бе получило държавата като една превъзходна картина, но вече поизбледняла от времето, не само че не пожела да я възстанови в същите цветове, които бе имала, но дори не се погрижи да запази формата и най-общите й очертания. Какво собствено е останало от древните нрави, които по думите на поета са опора на римската държава? Те, както виждаме, са предадени на такова забвение и не само не се почитат, но и вече не се знаят. А какво да кажа за мъжете? Впрочем самите нрави се загубиха от липсата на мъже и ние не само трябва да дадем отчет за това толкова голямо зло, но и да отговаряме по някакъв начин пред съда, сякаш сме обвинени в углавно престъпление. Заради нашите пороци, а не случайно ние пазим държавата само на думи, но в действителност отдавна сме я загубили. (Августин, Dе сiv. dеi, II, 21)
[(3) (Manilius?) '<nihil esse tam> regale quam explanationem aequitatis, in qua iuris erat interpretatio, quod ius privati petere solebant a regibus, ob easque causas agri arvi et arbusti et pascui lati atque uberes definiebantur, qui essent regii [qui] colerenturque sine regum opera et labore, ut eos nulla privati negotii cura a populorum rebus abduceret. nec vero quisquam privatus erat disceptator aut arbiter litis, sed omnia conficiebantur iudiciis regiis. et mihi quidem videtur Numa noster maxime tenuisse hunc morem veterem Graeciae regum. nam ceteri, etsi hoc quoque munere fungebantur, magnam tamen partem bella gesserunt et eorum iura coluerunt; illa autem diuturna pax Numae mater huic urbi iuris et religionis fuit, qui legum etiam scriptor fuit quas scitis extare, quod quidem huius civis proprium de quo agimus'   II.3. МАНИЛИЙ:... нищо не е било така присъщо на царската власт, както разясняването на справедливостта, в което се е изразявало тълкуването на правото, понеже частните лица обикновено търсели правосъдие от царете и по такива причини били установявани границите на орната и гористата земя и на обширните и тучни пасища, които принадлежали на царете и се обработвали без техния труд и усилия, та никаква грижа по частни работи да не ги отвлича от държавните дела. И никое частно лице не можело да бъде нито съдия, нито арбитър по спорен въпрос, а всичко се извършвало от царските съдилища. Според мен нашият цар Нума се е придържал твърде много към този стар обичай на гърците. А останалите наши царе, ако и да изпълнявали същата служба, все пак те в повечето време водели войни и се занимавали със законите на войната; докато продължителният мир на Нума е бил за нашия град майка на правото и религията. Той е съставял дори закони, които, както знаете, съществуват още; това е характерно за такъв гражданин, за какъвто сега ние говорим...
[ ***   III.4. ... но все пак както на добрия стопанин е необходим някакъв опит в обработването на земята, строителството, воденето на сметките... (Ноний, 497, 23)
[(5) (Scipio) '<ra>dicum seminumque cognoscere num te offendet?' (Manilius) 'nihil, si modo opus extabit.' (Scipio) 'num id studium censes esse vilici?' (Manilius) 'minime, quippe eum agri culturam saepissime opera deficiat.' (Scipio) 'ergo, ut vilicus naturam agri novit, dispensator litteras scit, uterque autem se a scientiae delectatione ad efficiendi utilitatem refert, sic noster hic rector studuerit sane iuri et legibus cognoscendis, fontis quidem earum utique perspexerit, sed se responsitando et lectitando et scriptitando ne impediat, ut quasi dispensare rem publicam et in ea quodam modo vilicare possit, is summi iuris peritissimus, sine quo iustus esse nemo potest, civilis non inperitus, sed ita ut astrorum gubernator, physicorum medicus; uterque enim illis ad artem suam utitur, sed se a suo munere non impedit. illud autem videbit hic vir'   5. СЦИПИОН: ... нима теб те обижда това да познаваш [свойствата] на почвата и семената?
МАНИЛИЙ: Не ме обижда, разбира се, стига да има нужда.
СЦИПИОН: Нима ти смяташ, че това е работа на управителя?
МАНИЛИЙ: Съвсем не; понеже за обработването на земята много често работата, която се извършва, е недостатъчна.
СЦИПИОН: Значи както управителят познава свойствата на земята, икономът знае да води записки, но и двамата се отказват от удоволствията, които предоставя науката, заради полезната практическа дейност, така нашият държавен ръководител естествено би се занимавал с опознаването на правото и законите, би изследвал особено техните източници; обаче нека не се обвързва с даване на правни съвети, с много четене и писане, за да може да се занимава с държавна работа и да управлява държавата подобно на управителя на един имот, тъй като той е най-опитен в цялото право, без което никой не може да бъде справедлив; трябва да познава добре цивилното право, т. е. така, както кормчията звездите, лекарят физическите свойства; понеже и единият, и другият имат нужда от тези знания в своята работа, без обаче те да им пречат да упражняват занаята си. Но това ще разбере този мъж...
[(6) (Scipio.?) '<civi>tatibus, in quibus expetunt laudem optumi et decus, ignominiam fugiunt ae dedecus. nec vero tam metu poenaque terrentur, quae est constituta legibus, quam verecundia, quam natura homini dedit quasi quendam vituperationis non iniustae timorem. hanc ille rector rerum publicarum auxit opinionibus, perfecitque institutis et disciplinis, ut pudor civis non minus a delictis arceret quam metus. atque haec quidem ad laudem pertinent, quae diei latius uberiusque potuerunt.   IV.6. СЦИПИОН: ... държави, в които честните хора се стремят към слава и почест, а позора и безчестието избягват. Впрочем те го избягват не толкова от страх пред наказанието, предвиден в законите, колкото от срам - чувство, дадено на човека от природата като някаква боязън от справедливо порицание. Въпросният ръководител на държавата е увеличил тази боязън чрез общественото мнение, а чрез обичаите и философските учения я е направил такава, че срамът да възпира гражданите от престъпления също толкова силно, колкото и страхът. Разбира се, тези неща са свързани с похвалата; за тях би могло да се говори повече и по-подробно.
[(7) Ad vitam autem usumque vivendi ea discripta ratio est iustis nuptiis, legitimis liberis, sanctis Penatium deorum Larumque familiarium sedibus, ut omnes et communibus commodis et suis uterentur, nec bene vivi sine bona re publica posset, nec esse quicquam civitate bene constituta beatius. quocirca permirum mihi videri solet, quae sit tanta doc'   V.7. А за ежедневния живот, относно законните бракове, законните деца, местата, посветени на боговете-пенати и домашните лари1, е създаден такъв порядък, че всички да се ползват и от общи, и от собствени удобства, да не могат да живеят добре без добре устроена държава и да няма нищо по-щастливо за тях от добре устроената държава. Поради което обикновено ми е много чудно, каква е тази толкова велика (наука)...
[ ***   VI.8. …Защото както благополучното плаване за кормчията, здравето за лекаря, победата за военачалника, така целта за един такъв държавен ръководител е щастливият живот на гражданите, да бъде той осигурен със средства, богат и изобилен, изпълнен със слава и заслужил с доблестта си уважение; и аз искам този човек да бъде изпълнителят на едно такова велико човешко и прекрасно дело. (Цицерон, До Атик, VIII, 11, 1)
А къде е този човек, дето и вашите книги го прославят като ръководител на отечеството, който се грижи повече за ползата, отколкото за прищевките на народа? (Августин, Посл., 104, 7)
[ ***   VII.9. …нашите предци, движени от силно желание за слава, са извършили много изумителни и прекрасни дела. (Августин, .De civ. dei, V, 13)
... най-издигнатият човек в държавата трябва да бъде подхранван със слава и същата държава толкова дълго ще съществува, колкото дълго бива изтъкван и почитан от всички издигнатият човек. (Петър от Пиктава)
... Тогава той с доблест, с труд, с настойчивост ще да пази вродената дарба на най-изтъкнатия човек, освен ако неговата необуздана природа твърде решително някакси го... (Ноний, 233, 39)
... тази доблест се нарича храброст; тя включва в себе си голям дух и дълбоко презрение към смъртта и болката. (Ноний, 201, 29)
[ ***   VIII.10. ...Марцел, като човек енергичен и войнствен, Максим, като човек, който обмисля и изчаква... (Ноний, 337, 34)
... включени в целия свят... (Харизий, I, 139, 17)
... понеже той може да запознае вашите семейства с безпокойствата на своята старост. (Ноний, 37, 26)
[ ***   IX.11. ...както у лаконеца Менелай съществувала някаква приятна сладост на речта... нека работи върху краткостта при говоренето. (Гелий, XII, 2, 6)
СЦИПИОН: Тъй като в една държава най-неподкупно трябва да бъде гласуването, т. е. изказването на мнение, то аз не разбирам защо този, който го е купил с пари, заслужава наказание, а който го е купил с красноречието си, получава даже похвала. Струва ми се, че повече вреда нанася този, който подкупва съдията с красноречието си, отколкото онзи, който го подкупва с пари, понеже честният човек: никой не може да подкупи с пари, но с думи може. (Марцелин, 30, 4, 10)
...След като Сципион казал това., Мумий веднага го одобрил, защото се бил изпълнил с омраза към реторите... (Ноний, 521, 2)...тогава прекрасните семена щяха да попаднат в най-добрата почва. (Аноним, Комент. към „Георгики")