M. Tullius Cicero
De Republica * За държавата
Превод: в: За държавата. За законите, М. Костова, Софи - Р, 1994
 
двуезичен | оригинал | превод

I II III IV V VI  

1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28  29 
[(1) Somniun Scipionis  
I.1. …И тъй ти очакваш от този ръководител предвидливост, която дума с получила своята форма от глагола „предвиждам". (Ноний, 42, 3)
... Ето защо с необходимо този гражданин да бъде подготвен по такъв начин, че винаги с оръжие в ръка да застане срещу всичко, което обезпокоява положението на държавата. (Ноний, 256, 27)
... А разногласието между гражданите, когато вървят разделени - едни с едни, други с други, се нарича раздор. (Ноний, 25, 3)
... И наистина при раздор между гражданите, когато честните хора имат по-голямо влияние от останалото множество, смятам, че гражданите трябва да бъдат „претегляни", а не „преброявани". (Ноний, 519, 17)
... Жестоките господарки на нашите мисли - влеченията - ни принуждават и нареждат неща, които нямат никакви граници; и понеже те не могат по никакъв начин да се утолят и заситят, подбуждат към всякакво престъпно деяние хората, които те разпалват със своите примамки. (Ноний, 424, 31)
... който е сломил силата и необузданата му свирепост... (Ноний, 492, 1)
[ ***   II.2. ... Което впрочем било по-силно поради това, че те, макар и да били колеги на равно основание, не само не предизвиквали еднаква ненавист към себе си, но даже симпатията спрямо Гракх намалявала ненавистта към Клавдий1 (Гелий, VII.16, 11).
... който се е изказал срещу авторитета на оптиматите и първенците, той е загубил строгото и пълно с достойнство звучене на своите думи и положение. (Ноний, 409, 31)
... както той пише, ежедневно на форума прииждаха хиляди хора в плащове, украсени с пурпур. (Ноний, 501, 27)
... при тяX.както си спомняте, поради стечението на съвсем незначително множество и със събраните пари ненадейно било устроено погребение. (Ноний, 517, 35)
... защото нашите предци твърдо са постановили браковете да бъдат стабилни. (Ноний, 512, 27)
... речта на Лелий, която всички ние държим в ръце [показва] колко са приятни на безсмъртните богове жертвените чаши на понтифиците и, както той пише, самоските чаши... (Ноний, 398, 28)
[ ***   III.3. Като подражава на Платон, в съчинението си за държавата Цицерон описва възвръщането към живот на памфилеца Ерис, който, след като бил положен върху кладата, оживял и разказал много тайни за подземното царство.
Цицерон предал това не така, както е прието за една приказка, и представил своя разказ с известно научно изобразяване на интересното съновидение, т. е. умно пояснявайки, че тези неща, които се говорят за безсмъртието на душата и за небесния живот, не са измислици на философите-мечтатели, нито са приказки, които заслужават недоверие, осмивани от епикурейците, а са предположения на мъдреците. (Фавоний, Евл. стр. 1, 5)
[ ***   IV.4. Някои от нас, привърженици на Платон заради прекрасния му начин на говорене и заради вярното му усещане на нещата, казват, че той като нас е говорил нещо за съживяването на мъртвите. Това впрочем споменава в книгите си за държавата и Цицерон в такъв смисъл, че Платон по-скоро се е пошегувал и че не е искал да представи за истина това, което твърди. (Августин, De civ. deI.XXII.28)
[ ***   [V.5]
[ ***   [VI.6]
[ ***   [VII.7] 2
[ ***   VIII.8. Ето и случая, накарал Сципион да разкаже за съня си, който, според собствените .му думи, дълго време пазел в тайна. И тъй като Лелий изразил съжалението, че не били поставени на обществено място статуи на Назика в знак на благодарност за убития тиранин, Сципион отговорил в края на разговора следното:
Макар че за мъдреците най-високата награда за доблест е самото съзнание за техните изключителни постижения, все пак божествената доблест изисква не статуи, свързани с олово, не триумфи с увяхващ лавър, а някакви по-издръжливи и неувяхващи награди.
ЛЕЛИЙ: Какви са тези награди?
СЦИПИОН: Понеже вече настъпи третият ден от празненствата, позволете ми...
И другите неща, след които той преминал към разказа на съня си, пояснявайки, че по-издрьжливи и неувяхващи са онези награди, които той лично е видял на небето, пазени за доблестните ръководители на държави. (Макробий, Комент. към съновидението на Сципион, I.4, 2)
СЪНЯТ НА СЦИПИОН
[(9) Scipio: "Cum in Africam venissem M.' Manilio consuli ad quartam legionem tribunus, ut scitis, militum, nihil mihi fuit potius, quam ut Masinissam convenirem regem, familiae nostrae iustis de causis amicissimum. Ad quem ut veni, complexus me senex collacrimavit aliquantoque post suspexit ad caelum et: 'Grates', inquit, 'tibi ago, summe Sol, vobisque, reliqui Caelites, quod, antequam ex hac vita migro, conspicio in meo regno et his tectis P. Cornelium Scipionem, cuius ego nomine ipso recreor; ita numquam ex animo meo discedit illius optimi atque invictissimi viri memoria.' Deinde ego illum de suo regno, ille me de nostra re publica percontatus est, multisque verbis ultro citroque habitis ille nobis consumptus est dies.   IX.9. Когато пристигнах в Атина през 4-и легион като военен трибун, при консула М. Манилий, както знаете, нямах друго по-голямо желание от това да се срещна с цар Масиниса3, който с пълно право бе най-голям приятел на нашето семейство. Когато отидох при него, старецът ме прегърна, просълзи се и като обърна след малко поглед към небето, каза: „Благодаря ти, високо издигнато Слънце, и на вас, останалите небесни богове, задето, преди да си отида от този живот, мога да видя в моето царство и в този дом П. Корнелий Сципион, заради чието име добивам сили; никога няма да се изтрие от паметта ми споменът за онзи доблестен и непобедим мъж“4 След това аз го разпитах за неговото царство, а той - за нашата държава и целият ден прекарахме в оживен разговор помежду си.
[(10) Post autem apparatu regio accepti sermonem in multam noctem produximus, cum senex nihil nisi de Africano loqueretur omniaque eius non facta solum, sed etiam dicta meminisset. Deinde, ut cubitum discessimus, me et de via fessum, et qui ad multam noctem vigilassem, artior, quam solebat, somnus complexus est. Hic mihi—credo equidem ex hoc, quod eramus locuti; fit enim fere, ut cogitationes sermonesque nostri pariant aliquid in somno tale, quale de Homero scribit Ennius, de quo videlicet saepissime vigilans solebat cogitare et loqui—Africanus se ostendit ea forma, quae mihi ex imagine eius quam ex ipso erat notior; quem ubi agnovi, equidem cohorrui, sed ille: 'Ades,' inquit, 'animo et omitte timorem, Scipio, et, quae dicam, trade memoriae!   X.10. След царския прием ние продължихме разговора си до късно през нощта. Старецът говореше все за Африкански и си спомняше не само неговите поетики, понеже и от пътя бях изморен, и до късно разговаряхме, аз заспах по-дълбоко, отколкото обикновено и засънувах може би поради това, че бяхме говорили; понякога се случва така, че мислите и разговорите ни пораждат насън нещо такова, което пише за Омир Ений (явно той често е имал навика буден да разсъждава и да разговаря с него); яви ми се Африкански в този вид, който аз познавах по-скоро от неговото изображение5, отколкото от живия му образ; щом го познаX.ме побиха тръпки, а той каза: „Запази дуX.Сципион, и не се страхувай, а това, което ще ти кажа, предай на потомството.
[(11) Videsne illam urbem, quae parere populo Romano coacta per me renovat pristina bella nec potest quiescere?' .Ostendebat autem Carthaginem de excelso et pleno stellarum, illustri et claro quodam loco. .'Ad quam tu oppugnandam nunc venis paene miles. Hanc hoc biennio consul evertes, eritque cognomen id tibi per te partum, quod habes adhuc a nobis hereditarium. .Cum autem Carthaginem deleveris, triumphum egeris censorque fueris et obieris legatus Aegyptum, Syriam, Asiam, Graeciam, deligere iterum consul absens bellumque maximum conficies, Numantiam exscindes. Sed cum eris curru in Capitolium invectus, offendes rem publicam consiliis perturbatam nepotis mei.   XI.11. Виждаш ли онзи град, който аз принудих да се подчини на римския народ, но отново надига глава за война и не може да се примири?" (От високо и огряно от много звезди, и някак си светло място той ми показваше Картаген) „За неговата обсада ти сега си тук почти като редови войник. След две години в качеството си на консул ти ще го разрушиш и ще носиш вече по лични заслуги името, което имаш и досега, наследено от мен6. След като разрушиш Картаген и направиш триумф, ще станеш цензор, ще отидеш като легат в Египет, Сирия, Азия, Гърция, ще бъдеш избран повторно и задочно за консул, ще завършиш най-голямата война и ще разрушиш Нуманция. Но когато с колесница излезеш на Капитолий, ти ще видиш държавата, объркана от замислите на моя внук7.
[(12) Hic tu, Africane, ostendas oportebit patriae lumen animi, ingenii consiliique tui. Sed eius temporis ancipitem video quasi fatorum viam. Nam cum aetas tua septenos octiens solis anfractus reditusque converterit duoque hi numeri, quorum uterque plenus alter altera de causa habetur, circuitu naturali summam tibi fatalem confecerint, in te unum atque in tuum nomen se tota convertet civitas; te senatus, te omnes boni, te socii, te Latini intuebuntur; tu eris unus, in quo nitatur civitatis salus, ac, ne multa, dictator rem publicam constituas oportet, si impias propinquorum manus effugeris.' Hic cum exclamasset Laelius ingemuissentque vehementius ceteri: "St! Quaeso", inquit, "Ne me ex somno excitetis et parumper audite cetera!   XII.12. Тогава ти. Африкански, ще трябва да покажеш пред отечеството в цялата им светлина твоята смелост, ум и мъдрост. Но аз виждам, че в това време пътят на съдбата става колеблив8. Защото, когато твоята възраст види осем пъти по седем обиколки и кръговрати на слънцето9 и когато тези две числа, всяко от които се смята за цяло (едното по една причина, другото - по друга), достигнат по пътя на естествения кръговрат до определения ти от съдбата край, тогава към теб единствен и към твоето име ще се обърне цялата държава, към теб ще погледнат сенатът, всички честни граждани10, съюзници и латини; ти ще бъдеш единственият човек, от когото ще зависи спасението на държавата, и, за да бъда кратък, ти ще трябва като диктатор да установиш ред в държавата, ако се спасиш от нечестивите ръце на твоите близки11.” Тук Лелий извикал, а останалите се разстроили силно. Тогава Сципион с лека усмивка казал спокойно: ...Ш-шт! Моля ви, не ме събуждайте и изслушайте още малко останалото."
[(13) 'Sed quo sis, Africane, alacrior ad tutandam rem publicam, sic habeto, omnibus, qui patriam conservaverint, adiuverint, auxerint, certum esse in caelo definitum locum, ubi beati aevo sempiterno fruantur; nihil est enim illi principi deo, qui omnem mundum regit, quod quidem in terris fiat, acceptius quam concilia coetusque hominum iure sociati, quae 'civitates' appellantur; harum rectores et conservatores hinc profecti huc revertuntur.'   XIII.13. „А ти, Африкански, за да защитаваш по-храбро държавата, знай следното: за всеки, който е пазил, подпомагал и уголемявал отечеството, е отредено място на небето, където в щастие да се наслаждава на вечен живот; понеже за висшия бог, който управлява целия свят, т. е. всичко, което става по земята, няма нищо по-приятно от човешките общества, където хората са свързани чрез правото и са наречени държави; техните водачи и пазители имат небесен произход и там ще се върнат.”
[(14) Hic ego, etsi eram perterritus non tam mortis metu quam insidiarum a meis, quaesivi tamen, viveretne ipse et Paulus pater et alii, quos nos exstinctos arbitraremur. 'Immo vero', inquit, 'hi vivunt, qui e corporum vinculis tamquam e carcere evolaverunt, vestra vero, quae dicitur, vita mors est. Quin tu aspicis ad te venientem Paulum patrem?' Quem ut vidi, equidem vim lacrimarum profudi, ille autem me complexus atque osculans flere prohibebat.   XIV.14. Тогава, макар и да бях силно изплашен не толкова от смъртта, колкото от козните на моите близки, аз все пак попитах дали е жив самият той, баща ми Емилий Павъл и другите, които смятахме, че са умрели. „Разбира се казва, те са живи; те се освободиха от своите тела сякаш от затвор, а вашият живот, както вие го наричате, е смърт12. Защо не погледнеш баща ти Павъл, който се приближава към теб?" Щом го видяX.аз се облях в сълзи, а той ме прегърна и целувайки ме, ми забраняваше да плача.
[(15) Atque ut ego primum fletu represso loqui posse coepi: 'Quaeso', inquam, 'pater sanctissime atque optime, quoniam haec est vita, ut Africanum audio dicere, quid moror in terris? Quin huc ad vos venire propero?' 'Non est ita,' inquit ille. 'Nisi enim deus is, cuius hoc templum est omne, quod conspicis, istis te corporis custodiis liberaverit, huc tibi aditus patere non potest. Homines enim sunt hac lege generati, qui tuerentur illum globum, quem in hoc templo medium vides, quae terra dicitur, iisque animus datus est ex illis sempiternis ignibus, quae sidera et stellas vocatis, quae globosae et rotundae, divinis animatae mentibus, circulos suos orbesque conficiunt celeritate mirabili. Quare et tibi, Publi, et piis omnibus retinendus animus est in custodia corporis nec iniussu eius, a quo ille est vobis datus, ex hominum vita migrandum est, ne munus humanum assignatum a deo defugisse videamini.   XV.15. След като сълзите ми спряха и можех вече да говоря, попитах: „ Татко, ти, който си така дълбоко почитан и най-добър от всички, кажи ми защо аз се бавя на земята, понеже, както разбирам от Африкански, това е животът? Защо не бързам да дойда тук при вас?” „Не може, казва, защото, ако богът, на когото е целият този храм - вселена, който виждаш, не те освободи от затвора на тялото, ти не можеш да дойдеш тук. Всички хора са създадени така, че да живеят върху кълбото, което ти виждаш в средата на този храм и което се нарича Земя13; на тях им е дадена душа от вечните огньове, на които вие казвате звезди и съзвездия; че са кълбовидни и кръгли, изпълнени с божествена мисъл, и извършват своите кръгови движения с изумителна бързина. Затова ти, Публий и всички съвестни хора трябва да държите душата си в затвора на тялото и без заповедта на този, от когото ви е дадена тази душа, не може да напускате човешкия живот, за да не се смята, че бягате от човешкия си дълг, определен ви от бога.
[(16) Sed sic, Scipio, ut avus hic tuus, ut ego, qui te genui, iustitiam cole et pietatem, quae cum magna in parentibus et propinquis tum in patria maxima est; ea vita via est in caelum et in hunc coetum eorum, qui iam vixerunt et corpore laxati illum incolunt locum, quem vides.' Erat autem is splendidissimo candore inter flammas circus elucens. 'Quem vos, ut a Graiis accepistis, orbem lacteum nuncupatis.' Ex quo omnia mihi contemplanti praeclara cetera et mirabilia videbantur. Erant autem eae stellae, quas numquam ex hoc loco vidimus, et eae magnitudines omnium, quas esse numquam suspicati sumus; ex quibus erat ea minima, quae ultima a caelo, citima a terris luce lucebat aliena. Stellarum autem globi terrae magnitudinem facile vincebant. Iam ipsa terra ita mihi parva visa est, ut me imperii nostri, quo quasi punctum eius attingimus, paeniteret.   XVI.16. А ти, Сципион, подобно на твоя тук дядо, подобно на мен, твоя родител, почитай справедливостта и изпълнявай дълга си, който към родителите и близките е голям, а към отечеството - най-голям; такъв живот означава път към небето и към тези тук, които вече са живели и освободени от тялото, обитават онова място, което виждаш (това беше кръг, излъчващ светлина със силно сияещ блясък между звездите); това място вие наричате „Млечен кръг”, понеже така ви е предадено от гърците.” Съзерцавайки оттам, всичко ми изглеждаше прекрасно, а и останалите неща изглеждаха удивителни. Звездите бяха такива, каквито никога не сме ги виждали оттук, и всички имаха такива размери, каквито никога не сме предполагали, че могат да имат; най-малката от тяX.последна в небето, стоеше най-близо до Земята и светеше с чужда светлина14. Звездните кълба във всеки случай надминаваха големината на Земята. Самата Земя ми се видя толкова малка, че изпитах неудобство заради нашата държава, която изглеждаше почти като точка върху нея.
[(17) Quam cum magis intuerer: 'Quaeso,' inquit Africanus, 'quousque humi defixa tua mens erit? Nonne aspicis, quae in templa veneris? Novem tibi orbibus vel potius globis conexa sunt omnia, quorum unus est caelestis, extimus, qui reliquos omnes complectitur, summus ipse deus arcens et continens ceteros; in quo sunt infixi illi, qui volvuntur, stellarum cursus sempiterni. Cui subiecti sunt septem, qui versantur retro contrario motu atque caelum. Ex quibus summum globum possidet illa, quam in terris Saturniam nominant. Deinde est hominum generi prosperus et salutaris ille fulgor, qui dicitur Iovis; tum rutilus horribilisque terris, quem Martium dicitis; deinde subter mediam fere regionem Sol obtinet, dux et princeps et moderator luminum reliquorum, mens mundi et temperatio, tanta magnitudine, ut cuncta sua luce lustret et compleat. Hunc ut comites consequuntur Veneris alter, alter Mercurii cursus, in infimoque orbe Luna radiis solis accensa convertitur. Infra autem iam nihil est nisi mortale et caducum praeter animos munere deorum hominum generi datos; supra Lunam sunt aeterna omnia. Nam ea, quae est media et nona, Tellus, neque movetur et infima est, et in eam feruntur omnia nutu suo pondera.'   ХVII.17. Тъй като още продължавах да гледам Земята, Африкански каза: „Докога вниманието ти ще бъде приковано към Земята? Не виждаш ли в какъв храм си дошъл? Всичко е обхванато в девет кръга или по-точно сфери, една от които е небесната, външната; тя съдържа всички останали; това е самият върховен бог, който държи в определени граници другите сфери; тук са очертани постоянните пътища на движещите се звезди; под тях се намират седем сфери, чието движение е в посока, обратна на тази на небето; една от тези сфери представлява планетата Сатурн, както я наричат на Земята. След това е онази сияйна звезда, която носи щастие и благополучие на хората, наричана от тях Юпитер; после следва червената звезда, всяваща ужас на Земята, на която казвате Марс; по-надолу почти в средата се намира Слънцето, вождът, царят и управителят на останалите светила, ръководещият разум на целия свят; то е толкова голямо, че осветява и изпълва всичко със своята светлина. След Слънцето, като спътници в различни посоки, са Венера и Меркурий, а по най-долната орбита се върти Луната, осветявана от слънчевите лъчи. Отдолу вече няма нищо освен това, което е смъртно и преходно, с изключение на душите, дадени на хората с помощта на боговете. Над Луната всичко е вечно. Тази сфера, която е в средата, деветата, т. е. Земята, не се движи, намира се най-ниско и всички тежки тела поради притегателната й сила се носят към нея."
[(18) Quae cum intuerer stupens, ut me recepi: 'Quid hic?' inquam, 'quis est, qui complet aures, tantus et tam dulcis sonus?' 'Hic est,' inquit, 'ille, qui intervallis disiunctus imparibus, sed tamen pro rata parte distinctis, impulsu et motu ipsorum orbium efficitur et acuta cum gravibus temperans varios aequabiliter concentus efficit; nec enim silentio tanti motus incitari possunt, et natura fert, ut extrema ex altera parte graviter, ex altera autem acute sonent. Quam ob causam summus ille caeli stellifer cursus, cuius conversio est concitatior, acuto et excitato movetur sono, gravissimo autem hic lunaris atque infimus; nam terra nona immobilis manens una sede semper haeret complexa medium mundi locum. Illi autem octo cursus, in quibus eadem vis est duorum, septem efficiunt distinctos intervallis sonos, qui numerus rerum omnium fere nodus est; quod docti homines nervis imitati atque cantibus aperuerunt sibi reditum in hunc locum, sicut alii, qui praestantibus ingeniis in vita humana divina studia coluerunt.   XVIII.18. Гледах всичко това изумен и когато се съвзех, попитах: „А какъв е този звук, който така приятно изпълва изцяло слуха ми?" „Този звук е разделен от неравни интервали, но все пак разпределени пропорционално в система; той се получава от стремителното движение на самите сфери и смесвайки високите с ниските тонове, създава равномерно различни съзвучия; защото такива движения тишината не може да предизвика и природата прави така, че крайните точки от едната страна да издават ниски звуци, а от другата - високи. По тази причина най-високо се движи носещото звездите небе, чието въртене е по-бързо и издава висок и силен звук; а движението на Луната е най-долу и издава най-ниския звук; Земята, деветата по ред, остава неподвижна и заема постоянно едно и също място в средата на света. Осем движения, две от които имат една и съща сила, издават седем, разделени с интервали звуци; това число представлява възелът на всички неща. Учените хора, имитирайки всичко това със струни и песни, открили за себе си път за връщане тук, както и други, които благодарение на големи дарби по време на земния си живот се занимавали с науки, внушени им от боговете.
[(19) Hoc sonitu oppletae aures hominum obsurduerunt; nec est ullus hebetior sensus in vobis, sicut, ubi Nilus ad illa, quae Catadupa nominantur, praecipitat ex altissimis montibus, ea gens, quae illum locum accolit, propter magnitudinem sonitus sensu audiendi caret. Hic vero tantus est totius mundi incitatissima conversione sonitus, ut eum aures hominum capere non possint, sicut intueri solem adversum nequitis, eiusque radiis acies vestra sensusque vincitur.' Haec ego admirans referebam tamen oculos ad terram identidem.   19. Ушите на хората, изпълнени с такъв звук, са оглушали; най-слабото ви чувство е слухът. Така там, където Нил, спускайки се от най-високите планини, стига до областта, наречена Катадупа, племето, което я обитава, поради огромен шум е загубило слуха си. Но този тук звук е толкова силен от бързото въртене на целия свят, че човешките уши не са в състояние да го възприемат, както например не можете да гледате срещу Слънцето, понеже лъчите му надвиват зрението на вашите очи."
[(20) Tum Africanus: 'Sentio,' inquit, 'te sedem etiam nunc hominum ac domum contemplari; quae si tibi parva, ut est, ita videtur, haec caelestia semper spectato, illa humana contemnito! Tu enim quam celebritatem sermonis hominum aut quam expetendam consequi gloriam potes? Vides habitari in terra raris et angustis in locis et in ipsis quasi maculis, ubi habitatur, vastas solitudines interiectas eosque, qui incolunt terram, non modo interruptos ita esse, ut nihil inter ipsos ab aliis ad alios manare possit, sed partim obliquos, partim transversos, partim etiam adversos stare vobis; a quibus exspectare gloriam certe nullam potestis.   ХIX.20. Удивлявайки се на всичко това. все пак неведнъж обръщах очи към Земята. Тогава Африкански каза: …”Виждам, че ти и сега наблюдаваш мястото и дома на хората; ако той ти изглежда малък, както е в действителност, то гледай винаги тази тук небесна шир и презирай онзи долу човешки дом. Всъщност каква известност от думите на хората ти можеш да постигнеш или каква прослава, която заслужава търсене? Ти виждаш, че на Земята хората живеят тук-там, на малки пространства и в тези сякаш петна са се простряли огромни пустини, така че хората, населяващи Земята, не само са откъснати помежду си, та нищо не могат да си предадат един на друг, но и едни са разположени спрямо вас в странична зона, други - в напречна, а трети - дори на обратната страна на Земята; без съмнение от тях вие не може да очаквате прослава.
[(21) Cernis autem eandem terram quasi quibusdam redimitam et circumdatam cingulis, e quibus duos maxime inter se diversos et caeli verticibus ipsis ex utraque parte subnixos obriguisse pruina vides, medium autem illum et maximum solis ardore torreri. Duo sunt habitabiles, quorum australis ille, in quo, qui insistunt, adversa vobis urgent vestigia, nihil ad vestrum genus; hic autem alter subiectus aquiloni, quem incolitis, cerne quam tenui vos parte contingat! Omnis enim terra, quae colitur a vobis, angustata verticibus, lateribus latior, parva quaedam insula est circumfusa illo mari, quod 'Atlanticum', quod 'magnum', quem 'Oceanum' appellatis in terris; qui tamen tanto nomine quam sit parvus, vides.   ХX.21. Но ти виждаш, че тази същата Земя е сякаш обвързана и опасана с пояси15, два от които са съвсем противоположни и опирайки се от едната и от другата страна във върховете на небето, са сковани от лед; средният пояс, който е най-голям, се суши под зноя на Слънцето. Два са обитаемите пояси; в южния от тяX.където хората стъпват със стъпалото си срещу вас, нищо не се знае за вашия народ; виж другия пояс, северния, населяван от вас, и каква малка част от него заемате. Защото цялата земя, която обитавате и която е стеснена от север на юг, а по-широка встрани, представлява един малък остров, заобиколен от морето, което вие на Земята наричате Атлантик, Голямото море, Океан; но все пак ти виждаш колко е малко въпреки голямото си име.
[(22) Ex his ipsis cultis notisque terris num aut tuum aut cuiusquam nostrum nomen vel Caucasum hunc, quem cernis, transcendere potuit vel illum Gangem tranatare? Quis in reliquis orientis aut obeuntis solis ultimis aut aquilonis austrive partibus tuum nomen audiet? Quibus amputatis cernis profecto, quantis in angustiis vestra se gloria dilatari velit. Ipsi autem, qui de nobis loquuntur, quam loquentur diu?   22. Нима от тези обитаеми и познати земи твоето име и името на когото и да било от нас е могло да прелети над Кавказ, който виждаш, или да преплува Ганг? Кой в останалите части на Земята, където Слънцето изгрява или където залязва, в крайния север или в крайния юг ще чуе твоето име? Ако ги отсечеш, виждаш ясно на колко малко място може да се разпространява вашата слава. А тези, които говорят за нас, колко ли дълго ще говорят?
[(23) Quin etiam si cupiat proles illa futurorum hominum deinceps laudes unius cuiusque nostrum a patribus acceptas posteris prodere, tamen propter eluviones exustionesque terrarum, quas accidere tempore certo necesse est, non modo non aeternam, sed ne diuturnam quidem gloriam assequi possumus. Quid autem interest ab iis, qui postea nascentur, sermonem fore de te, cum ab iis nullus fuerit, qui ante nati sunt—   ХХI.23. Но какво? Ако потомството, бъдещите хора пожелаят да предадат на своите деца славата, получена от бащите на всеки един от нас, то все пак поради наводнения и пожари (каквито неминуемо се случват в определени периоди на Земята) ние не можем да постигнем не само вечна, но дори и продължителна слава. Какво значение има, ако тези, които ще се родят по-късно, ще говорят за теб, когато хората, родени преди теб, няма да са казали нищо?
[(24) qui nec pauciores et certe meliores fuerunt viri—praesertim cum apud eos ipsos, a quibus audiri nomen nostrum potest, nemo unius anni memoriam consequi possit. Homines enim populariter annum tantummodo solis, id est unius astri, reditu metiuntur; cum autem ad idem, unde semel profecta sunt, cuncta astra redierint eandemque totius caeli discriptionem longis intervallis rettulerint, tum ille vere vertens annus appellari potest; in quo vix dicere audeo, quam multa hominum saecula teneantur. Namque ut olim deficere sol hominibus exstinguique visus est, cum Romuli animus haec ipsa in templa penetravit, quandoque ab eadem parte sol eodemque tempore iterum defecerit, tum signis omnibus ad principium stellisque revocatis expletum annum habeto; cuius quidem anni nondum vicesimam partem scito esse conversam.   ХII.24. А тези хора не са били малко и сигурно са били по-честни мъже; особено понеже никой измежду тези, които могат да чуят нашето име, не би бил в състояние да достигне времето от една година. Защото хората измерват по прост начин годината - само по кръговратите на Слънцето, т. е. една звезда; но в действителност, когато всички звезди се върнат в същото място, откъдето са тръгнали, и през дълги интервали възстановят същия порядък на цялото небе, тогава може да се каже, че годината се сменя; и трудно бих се осмелил да изчисля колко поколения от хора се включват в една такава година. Някога хората видели, че Слънцето се затъмнява и угасва; тогава душата на Ромул пристигнала в този тук храм; когато Слънцето се затъмни отново при същите условия на място и време, тогава, понеже всички съзвездия и звезди се връщат в изходното си положение, трябва да смяташ, че годината е изтекла; впрочем знай, че още една двадесета част от тази година не е изминала.
[(25) Quocirca si reditum in hunc locum desperaveris, in quo omnia sunt magnis et praestantibus viris, quanti tandem est ista hominum gloria, quae pertinere vix ad unius anni partem exiguam potest? Igitur, alte spectare si voles atque hanc sedem et aeternam domum contueri, neque te sermonibus vulgi dederis nec in praemiis humanis spem posueris rerum tuarum! Suis te oportet illecebris ipsa virtus trahat ad verum decus; quid de te alii loquantur, ipsi videant! Sed loquentur tamen; sermo autem omnis ille et angustiis cingitur iis regionum, quas vides, nec umquam de ullo perennis fuit et obruitur hominum interitu et oblivione posteritatis exstinguitur.'   ХХIII.25. Затова, ако ти загубиш надежда за връщане в това тук място, където всичко е предназначено за велики и издигнати мъже, то какво струва тази слава на хората, която може да се запази едва в продължение на съвсем незначителна част от годината? И тъй, ако ти искаш да гледаш от високо и да наблюдаваш това място и вечен дом, не се поддавай на приказките на тълпата, не свързвай надеждата за осъществяване на твоите планове с наградите на хората; самата доблест със собствените си примамки трябва да те увлича към истинската слава, а какво говорят за тебе едни или други, нека те сами се грижат за това, все пак те ще говорят. Думите на хората се разпространяват в тези тесни граници, които виждаш, и никога за никого те не са вечни, а умират заедно с хората и изчезват в забравата на следващите поколения."
[(26) Quae cum dixisset: 'Ego vero,' inquam, 'Africane, si quidem bene meritis de patria quasi limes ad caeli aditus patet, quamquam a pueritia vestigiis ingressus patris et tuis decori vestro non defui, nunc tamen tanto praemio eito enitar multo vigilantius.' Et ille: 'Tu vero enitere et sic habeto, non esse te mortalem, sed corpus hoc; nec enim tu is es, quem forma ista declarat, sed mens cuiusque is est quisque, non ea figura, quae digito demonstrari potest. Deum te igitur scito esse, si quidem est deus, qui viget, qui sentit, qui meminit, qui providet, qui tam regit et moderatur et movet id corpus, cui praepositus est, quam hunc mundum ille princeps deus, et ut mundum ex quadam parte mortalem ipse deus aeternus, sic fragile corpus animus sempiternus movet.   XXIV.26. След като изрече това, аз му казах следното: „Ако наистина, Африкански, за хората, които имат заслуги пред отечеството, пътят към небето е открит, то аз, макар още от дете да вървя по твоите следи и по тези на моя баща, запазвайки вашата слава, сега след като ми е отредена такава награда ще се старая много по-усърдно.” А той ми отговаря: „Да, дерзай и помни, че не ти си смъртен, а твоето тяло; защото ти не си това, което показва твоя образ; напротив, умът у всеки човек е истинската същност, а образът, който може да се посочи с пръст. И тъй знай, че имаш божествена същност, понеже такава има този, който живее, чувства, помни, предвижда, който така ръководи, направлява и движи тялото, което му е дадено, както оня висш бог управлява целия този свят; и както вечният бог движи света, който в известна част е смъртен, така вечният дух движи тялото, което ще умре.
[(27) Nam quod semper movetur, aeternum est. Quod autem motum affert alicui, quodque ipsum agitatur aliunde, quando finem habet motus, vivendi finem habeat necesse est. Solum igitur, quod se movet, quia numquam deseritur a se, numquam ne moveri quidem desinit. Quin etiam ceteris, quae moventur, hic fons, hoc principium est movendi. Principii autem nulla est origo; nam ex principio oriuntur omnia, ipsum autem nulla ex re alia nasci potest; nec enim esset id principium, quod gigneretur aliunde. Quodsi numquam oritur, ne occidit quidem umquam. Nam principium exstinctum nec ipsum ab alio renascetur nec ex se aliud creabit, si quidem necesse est a principio oriri omnia. Ita fit, ut motus principium ex eo sit, quod ipsum a se movetur. Id autem nec nasci potest nec mori; vel concidat omne caelum omnisque natura et consistat necesse est nec vim ullam nanciscatur, qua a primo impulsa moveatur.   XXV.27. Впрочем вечно е всичко, което се движи; а това нещо, което само предава движението и се задвижва от другаде, щом спре задвижването, неминуемо спира и животът му. Така всичко, което само се движи, никога не престава да се движи, понеже никога не може само да се спре; даже то е източник за другите движещи се тела, т. е. първоначало на движението. А първоначалото няма произход; защото от него са възникнали всички неща, но самото то не може да възникне от нищо друго; не би било първоначало това, което се поражда от другаде; затова, ако едно нещо никога не възниква, то и никога не загива. Разбира се, с унищожаването на първоначалото самото то не ще се възроди от друго нещо, нито пък ще създаде от себе си друго нещо, тъй като всичко трябва да възниква от първоначалото. Така че движението започва от това, което се движи от само себе си; и то нито се ражда, нито умира: в противен случай ще трябва цялото небе да загине, а цялата природа да спре и няма да се намери сила, която да й даде начален тласък на движение.
[(28) Cum pateat igitur aeternum id esse, quod a se ipso moveatur, quis est, qui hanc naturam animis esse tributam neget? Inanimum est enim omne, quod pulsu agitatur externo; quod autem est animal, id motu cietur interno et suo; nam haec est propria natura animi atque vis. Quae si est una ex omnibus, quae sese moveat, neque nata certe est et aeterna est.   XXVI.28. И тъй понеже е ясно, че вечно е това, което се движи от само себе си, има ли някой, който да отрече, че на духа е дадено именно такова свойство? Защото всяко нещо, лишено от дух, се задвижва от външен тласък; докато одушевеното тяло се задвижва от свое вътрешно движение; това е свойство и сила, присъща на духа; ако тази сила е единствена от всички, която сама се движи, то без съмнение тя не е родена, тя е вечна.
[(29) Hanc tu exerce optimis in rebus! Sunt autem optimae curae de salute patriae; quibus agitatus et exercitatus animus velocius in hanc sedem et domum suam pervolabit; idque ocius faciet, si iam tum, cum erit inclusus in corpore, eminebit foras et ea, quae extra erunt, contemplans quam maxime se a corpore abstrahet. Namque eorum animi, qui se corporis voluptatibus dediderunt earumque se quasi ministros praebuerunt impulsuque libidinum voluptatibus oboedientium deorum et hominum iura violaverunt, corporibus elapsi circum terram ipsam volutantur nec hunc in locum nisi multis exagitati saeculis revertuntur.' Ille discessit; ego somno solutus sum."   29. Упражнявай я в най-добри дела! А най-благородните грижи са тези за държавата; подбуждан и движен от тяX.духът по-бързо ще дойде в това тук жилище и свой дом; това ще стане по-бързо, ако още тогава, когато бъде заключен в тялото, духът се издава навън и наблюдавайки всичко извън това тяло, стои колкото е възможно по-далече от него. Понеже хората, които са се отдали на телесните удоволствия и са станали почти като техни слуги и под напора на страстите, подчиняващи се на тези удоволствия, те са оскърбили божественото и човешкото право, техните духове, като напуснат тялото, се носят около самата Земя и се връщат в това тук място чак след като са били гонени много векове.” Той се отдалечи и аз се събудих.


ФРАГМЕНТИ, чието място по книга не е установено:
1. Трудна задача за Фаний - да хвали момче; защото той трябва да хвали не нещо завършено, а нещо, което се очаква. (Сервий, Комент. към Енеида, VI.875)
2. „Ако е позволено някому да се изкачи при небесните богове, за мен единствен стои отворена широката врата на небето16."
... вярно е, Африкански; защото и за Херкулес тази същата врата е стояла отворена. (Лактанций, Inst. div., I.18, 11)
3. ... понеже неговата намеса ни отвлече от самата цел. (Сенека, Писма, 108, 32)